№ 549
гр. ***, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430201428 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0938-001632 от 09.05.2022 година на
Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-*** на А. И. Г. с ЕГН ********** от гр.
*** са наложени следните административни наказания: 1.) по чл. 183, ал.2,
т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева и 2.) по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
– глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 (един) месец за това, че на 27.04.2022 г. в 09:15 часа в гр. ***, ж. к. „***“
срещу бл. ***“ с посока на движение към бл. *** управлявал лек автомобил
„Т***” с рег. № *** (собственост на И.П.Г.) като при движение на заден ход
не се е убедил, че пътя зад управляваното МПС е свободен и няма да създаде
опасност за останалите участници в движението и със задна дясна част
ударил в предната част паркирания лек автомобил *** с рег. № *** с водач
Ц.П.И. и реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила и като
участник в ПТП, при наличие на разногласие между участниците напуснал
произшествието без да уведоми службите за контрол на МВР на територията
на която е настъпило произшествието – нарушения по чл. 40, ал.1 от ЗДвП и
по чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
Недоволен от така наложените административни наказания е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд ***, с която моли съда да отмени по реда на чл.
1
63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си –
адв. Кр. В. от ПлАК, който твърди, че причинените материални щети на
„пострадалия“ автомобил, изразяващи се в разместване на предна броня и
излизането и от щипките и няколко драскотини са минимални и дори могат
да бъдат пренебрегнати и моли съда да приеме, че се касае за маловажен
случай и поради това да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
Ответната страна – Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-*** не се явав
и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 27.04.2022 г. в 09:15 часа в гр. ***, ж. к. „***“ срещу бл. ***“ с посока
на движение към бл. ***, жаллоподателят А. И. Г. управлявал лек автомобил
„Т***” с рег. № *** (собственост на И.П.Г.) като при движение на заден ход
не се е убедил, че пътя зад управляваното МПС е свободен и няма да създаде
опасност за останалите участници в движението и със задна дясна част
ударил в предната част паркирания лек автомобил *** с рег. № *** с водач
Ц.П.И. и реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила. Същият
като участник в ПТП и при наличие на разногласие между участниците
напуснал произшествието без да уведоми службите за контрол на МВР на
територията на която е настъпило произшествието.
Горната фактическа обстановка е отразена в съставения от
актосъставителя Л.И. Ц. АУАН, Серия GA № 647915 от 27.04.2022г. и е
възпроизведена в обжалваното Наказателно постановление № 22-0938-001632
от 09.05.2022 година на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-***. Същата се
установява от показанията на актосъставителя Л. И. Ц. и свидетелите Ц. Н. х.
и Ц.П.И., чиито показания съдът приема с доверие като логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Тримата пресъздават свои преки и
непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. От
анализа на показанията им се изяснява, че на процесната дата свидетелят И.
констатирал, че на собствения му лек автомобил, марка „***“, който бил
паркиран в близост до *** в ж. к. „***“ в гр. *** са нанесени материални
щети, изразяващи се откачена предна броня, ожулвания и драскотини по
боята за което сигнализирал органите на МВР. Служители на сектор „ПП“
при ОДМВР-*** извършили съответните издирвателни мероприятия и
установили виновния за причиненото ПТП водач, а именно жалбоподателят
А.И.Г. Последният заявил, че е бързал и извършвал маневра „движение на
заден ход“ при която „закачил“ паркирания лек автовобил. Служителите на
сектор „ПП“ при Од на МВР-*** констатирали, че в задната част на
управлявания от *** лек автомобил „Т***” с рег. № *** имало следи от
контакт с МПС. Според възприятията на актосъставителя и свидетелите
2
причинените щети върху автомобил, марка „***“, собственост на свидетеля
И. не били значителни. Обсъдените по делото гласни доказателства изцяло
коресондират с приобщениете към доказателствената съвкупност по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Акт за
установяване на административно нарушение Серия GA №647915 от
27.04.2022г., Справка за изпратено НП, Наказателно постановление №22-
0938-001632 от дата 09.05.2022г., Декларация за предоставяна на информация
във връзка с разпоредбата на чл.188 от Закона за движение по пътищата от
И.П.Г., Справка за нарушител/водач, Заповед №8121з-1632/02.12.2021година.
Относно наложеното административно наказание по чл. 175, ал. І, т.5 от
ЗДвП.
При тази установеност на фактите, административно-наказващият орган
правилно е приел, че е жалбоподателят е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал. І от ЗДвП.
Съгласно цитираната правна норма: „Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.“. От установената по делото фактическа обстановка е видно, че
жалбоподателят *** е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал.
І от НК, като на 27.04.2022 г. в 09:15 часа в гр. ***, ж. к. „***“ срещу бл. ***“ с посока на
движение към бл. ***, като водач на лек автомобил „Т***” с рег. № *** (собственост на
И.П.Г.) при движение на заден ход не се е убедил, че пътя зад управляваното МПС е
свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението и със задна
дясна част ударил в предната част паркирания лек автомобил *** с рег. № *** с водач
Ц.П.И. и реализирал ПТП с материални щети по двата автомобила. От субективна страна,
жалбоподателят е извършил нарушението виновно, защото като водач на МПС по смисъла
на &6, т. 25 от ДР на ЗДвП е бил длъжен да знае задължението си по чл. 40,
ал. 1 отЗДвП и да съобрази поведението си с него. Наказващият орган
правилно е издирил и приложил приложимата санкционна разпоредба
съдържаща се в чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, след като е съобразил
конкретните обстоятелства и намерил, че причинените материални щети не са
сред вида на посочените в §6 т.30 от ДР на ЗДвП, за която хипотеза е
предвидена по тежка санкция, а именно визираната в чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5
от ЗДвП.
Така наложеното административно наказание на основание чл. 183,
ал.2, т.11 от ЗДвП – глоба вразмер на 20,00 лева съответства, както по вид,
така и по размер с нормативно определеното, поради което обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно в тази му
част.
Относно наложеното административно наказание по чл. 175, ал. І, т.5
от ЗДвП.
В пункт ІІ-ри на обжалваното наказателно постановление на
жалбоподателя А. И. Г. на осн. чл. 175, ал. І, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 лева и е постановено
3
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Съгласно цитираната правна норма, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието следва да уведомят
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Т. е. посочената разпоредба задължава участниците в
произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват
съответната служба за контрол към МВР.
Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в
пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на
жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на
цитираната разпоредба. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по
делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, а е продължил движението на автомобила си, без да
подаде съответен сигнал за случилото се. Действително, същият не е осъществил
контакт с другия участник в произшествието, поради което и не са налице
конкретни разногласия между тях. В константната съдебна практика обаче е
възприето разбирането, че разногласие относно обстоятелствата за ПТП винаги е
налице, след като водачът е напуснал произшествието. Самият факт на
напускането е доказателство, че същият не признава настъпилото ПТП и своето
участие в него. При това положение съдът приема за законосъобразно
санкционирането на жалбоподателя и за второто от описаните нарушения, а
именно - за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, тъй като същият
виновно е нарушил посочената разпоредба.
За така констатираното нарушение законосъобразно жалбоподателят А. И.
Г. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, която разпоредба
предвижда наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в
ПТП, а именно: „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца
и „глоба“ от 50 до 200 лева. При определяне размера на наложеното
административно наказание глоба и срока на постановеното лишаване от право да
управлява МПС административно-наказващият орган правилно е наложил
предвидените от законодателя санкции в техния минимум, а именно глоба в
размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
(един) месец.
Съдът намира за недопустимо искането на пълномощника на
4
жалбоподателя за прилагане правилото на чл. 28 от ЗАНН. Аргумент в тази
насока е императивната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, която съдържа забрана за
приложение на чл. 28 от ЗАНН и 58г от ЗАНН за нарушения по Закона за
движение по пътищата.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвръдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63,
ал.2, т.5 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-0938-001632 от
09.05.2022 година на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-***, с което на А.
И. Г. с ЕГН ********** от гр. *** са наложени следните административни
наказания: 1.) по чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева и
2.) по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за извършени на
27.04.2022 г. в 09:15 часа в гр. *** нарушения по чл. 40, ал.1 от ЗДвП и по чл.
123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд – гр. *** съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5