О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….10.2020г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на …………………..октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 499 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.М. Луиза 24, вх.Б ап.13, представлявано от управителя
Светослав Димитров, поправено с молба вх. № 12676 от 27.05.2020г. и молба с вх.
№ 14397 от 08.06.2020г., срещу
„МАЛИНЕЛИ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.Райко Жинзифов 1, ет.1, ап.1, представлявано от Александра Власева, с която
е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, вр. чл. 36 от ЗОЗ, за установяване със сила на
пресъдено нещо несъществуването на заложното право на кредитора по Договор за
особен залог от 06.12.2018г. и Анекс от 26.06.2019г., да пристъпи към
удовлетворяване от заложеното имущество за вземане, представляващо неустойка по
т.7.1 от Договор за покупко-продажба на пшеница от 06.12.2018г. в размер на
82 500 лева, определена като 30 % от общата договорена цена на сделката.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „МАЛИНЕЛИ“ ООД ЕИК *********, чрез
пълномощник адв.Д.В., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която
оспорва възраженията на ответника.
В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал
допълнителен отговор, с който поддържа възраженията си.
По допустимостта на
предявения иск:
Съгласно чл.36 от
ЗОЗ, в производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори
вземането или заложното право по реда на чл. 439 от ГПК чрез иска, който по
своята характеристика е отрицателен установителен иск, че вземането за
удовлетворяване, на което се предприема изпълнението, не съществува предвид
факти, настъпили след обезпечаването му с договора за залог или че не са
настъпили материално-правните предпоставки за упражняване на заложното право на
кредитора, което по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 от ЗОЗ се състои в правото на
удовлетворяване от заложеното имущество. Във всяка от двете хипотези
процесуалната защита е чрез ОУИ, който при защита срещу материалноправната
незаконосъобразност на предприето принудително изпълнение е с предмет – отричане
на заложното право на кредитора като право да пристъпи към удовлетворяване от
заложеното имущество. Следователно, в конкретния случай, предвид въведеното от
ищеца оспорване на предприетото от ответното дружество изпълнение по реда на
ЗОЗ, доколкото конкретното вземане се твърде, че е необезпечено, страната се
позовава на липса на материалноправни предпоставки за преминаване към
изпълнение по реда на ЗОЗ, е налице допустим в защита на длъжника по
изпълнението ОУИ за право.
Съдът прави извода, че предявеният иск е процесуално
допустим.
По
предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 ГПК съдът
намира, че иска следва да се разгледа по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По доказателствените
искания на страните:
По отношение на представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати
до събиране по делото.
По отношение
на искането, заявено от ответника с ОДИМ за допускане провеждането на ССчЕ,
съдът ще се произнесе след запознаване със същото от ищеца и изразяване на
становище по отношение дължимостта на законна лихва за забава върху главното
обезпечено вземане и уточнението, заявено от ответника относно вида и размера
на вземането за чието удовлетворяване е пристъпил към изпълнение, чиято
необходимост възниква предвид възраженията, въведени с ОДИМ.
Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото, на основание
чл. 374, ал. 2 от ГПК:
Между „ГРИЙН
ПЛАНЕТ“ ЕООД ЕИК ********* и „МАЛИНЕЛИ“ ООД ЕИК ********* на 06.12.2018г. е
сключен Договор за покупко-продажба на зърно - пшеница реколта 2019г., по
силата на който „Грийн планет" ЕООД поема задължение да достави приблизително
1000 т. пшеница с посочени в договора параметри в срок до 31.07.2019г. Сочи се,
че „Малинели" ООД от своя страна е заплатило авансово сумата от 275 000
лв. - прогнозна цена, която следва да се приспадне от доставеното количество
пшеница и след уточняване на окончателната цена. Във връзка с така поетото
задължение на същата дата е сключен и Договор за особен залог върху земеделска техника,
собственост на „Грийн планет" ЕООД с предмет на обезпечение „извършен
авансов превод", т.е. само
произтичащото задължение на „Грийн планет" ЕООД за връщането на авансово
полученото плащане.
Ищецът извършил
доставки само в размер на 92 419.60 лева, като на 08.11.2019г. дружеството
било поканено да върне остатъка от платената прогнозна цена. Ответникът
пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ в началото на м. декември 2019г., когато ищецът
получава
съобщение от „Малинели" ООД за пристъпване към принудително изпълнение за
събиране на обезпеченото вземане - авансово платената цена в пълен размер и
законната лихва върху нея, за което е извършено разпореждане за вписване №
2019112900759 в ЦРОЗ.
Твърди
се, че с няколко банкови превода ищецът погасява изцяло неплатения остатък от
авансово платената цена, след прихващане на признатите доставки по договора в
размер на 92 419.60 лв., и на още едно насрещно непогасено задължение от
217 лв. по фактура № 600/ 01.08.2019г. за доставена твърда пшеница. Заплатена
била и законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2019г. - датата, на
която е получена поканата за връщане на аванса, или общо 185 353.72 лв.
Сочи
се, че с покана, получена от ответника на 05.03.2020г., ищецът го приканвада
изостави изпълнението върху заложеното по силата на Договор за особен залог от
06.12.2018г. имущество на „Грийн планет" ЕООД, като в тридневен срок от получаване
на поканата да подаде в ЦРОЗ заявление за изоставяне на изпълнението, поради
пълното погасяване на обезпеченото с особения залог вземане и да заличи залога.
В отговор, получен от ищеца на 17.03.2020г.,
ответникът посочел, че освен авансово платената цена и законната лихва върху
нея, предмет на обезпечението е и вземането му за неустойка по договора, както
и всички вреди и пропуснати ползи от неизпълнението, представляващи „акцесорно
задължение към главния дълг от 275 000 лв."
Ищецът счита, че
вземанията за вреди и/или неустойки не са предмет на особения залог, учреден с
договора от 06.12.2018г., тъй като обезпеченото вземане е изрично и ясно
посочено и се ограничава до връщане на авансовото плащане. Едновременно се
сочи, че конкретен размер на претенциите за неустойка и вреди и пропуснати
ползи не е посочен от ответника, като доколкото единствено определяема е
неустойката, представляваща 30 % от авансовото плащане, равняващи се на
82 500 лева.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „МАЛИНЕЛИ“
ООД ЕИК ********* депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва наличието на сключен Договор за покупко-продажба на зърно -
пшеница реколта 2019г., както и доставката на стойност
92 419.60 лева в периода от 19.09.2019г. до 14.10.2019г.
Твърди
се, че в чл.
7.1 от договора страните са уговорили, че ако продавачът не
достави в срок договореното количество пшеница, договорът се прекратява, а
продавачът дължи връщане на получените суми и неустойка в размер на 30 % от
общата договорена цена на сделката. Сочи,че съгласно договореното в чл.6 от договора за
залог в случай, се
залогодателят не изпълни
задълженията си по договора от 06.12.2018г. за доставка в сроковете по договора, или друго
съществено неизпълнение на договора, „Малинели“ ООД може да пристъпи към предсрочно
принудително събиране на цялото вземане. Позовава се на разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗОЗ и чл.160 от ЗЗД, съгласно които залогът обезпечава вземането и всички лихви и неустойки върху него, като
след като обезпеченото
със залог вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка,
и след като залогът
е учреден с писмен договор, то
кредиторът може да
поиска от съда да му издаде изпълнителен лист въз основа договора.
Твърди се, че правото на заложния кредитор да се
удовлетвори от заложеното имущество за вземането си и за неустойка следва и от
изричната уговорка в чл.6 от Договора за залог от 06.12.2018г., според която
страните са се съгласили, че в случай, че залогодателят не изпълни задълженията
си по Договора от 06.12.2018г. за доставка на стоката в сроковете по този
договор, или друго съществено неизпълнение на договора, „Малинели" ООД
пристъпва към предсрочно принудително събиране на цялото си вземане. Настоява се, че под „цялото
вземане" се има предвид всички вземания на купувача, които са такива за
главница на платена сума, лихви и
договорна неустойка.
Ответникът се позовава и на раздел VII, чл. 7.3. от Договора за продажба на стока от 06.12.2018 година,
според която уговорка „при неизпълнение на клаузите на този договор от страна
на продавача, купувачът има право да се удовлетвори от имуществото,
предоставено от продавача като
особен залог, съгласно договора за особен залог, подписан между
страните и вписан в ЦРОЗ, без необходимост от съдебна намеса по реда на ЗОЗ."
Твърди се, че доколкото с извършените плащания ищцовото
дружество не е погасило задълженията си за неустойка по договора от
06.12.2018г., то и заложното право на „Малинели" ООД да се удовлетвори от
заложеното движимо имущество на "Грийн Планет" ЕООД не е прекратено
(отпаднало). Според ответника подписът
на счетоводителят
на дружеството, положен в „Потвърждение на разчети
към 31.12.2019г“
удостоверява получаването на датата 20.02.2020 година на едностранното
изявление на „Грийн Планет" ЕООД относно съдържащите се в ищцовото
счетоводство разчети, но не съставлява „потвърждение" на сумите в него от
страна на „Малинели" ООД.
С депозираната в срока
по чл.372 ГПК допълнителна искова молба се оспорва твърдението на
ответника за заплащане на сумата от 2 990.32 лева като законна лихва върху стойността на
доставките, като се изтъква, че същата представлява законната лихва, дължима
върху остатъка от авансовото плащане, подлежащ на връщане, изчислена съобразно
дадения в поканата на ответника за връщането й седемдневен срок.
Изразява се
становище, че неустойката по чл. 7.1. от договора за продажба не е акцесорно
вземане по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗОЗ и чл.
160 от ЗЗД към обезпеченото вземане, а в конкретния случай има самостоятелен
характер, възниква на собствено основание /прекратяване на договора поради
неизпълнение / и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението. Неустойката
не е уговорена като дължима при забава или отказ на купувача да върне авансово
получената цена.
Настоява чл. 6 от договора за особен залог и т. 7.3. от
договора за продажба да бъдат тълкувани съобразително във връзка с чл. 1 от
договора за особен залог.
Репликира се, че потвърждението на разчети не е
получено от счетоводителя на „Малинели" ЕООД на 20.02.2020г., а на тази
дата е подписано и изпратено от него обратно по имейла на „Грийн планет"
ЕООД и в съответствие с указанието в него - да бъде подписано и върнато при
съгласие, представлява годно изявление от името на „Малинели" ООД.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на ДИМ, в който поддържа
възражението си за неоснователност на иска.
Допълнително
се въвежда възражение, че платената сума с оглед основанието за превода на 2990.32
лева от 27.02.2020г. и липсата на посочване в ИМ върху какви суми и за какъв
период е изчислена законната лихва за забава, същата съставлява законната лихва
за забава, изчислена върху остатъка на главницата на невърната част от аванса,
считано от 31.07.2019 година до пълното изплащане на задължението, като същата
се преизчислява спрямо всяко едно от извършените 3 частични плащания на суми и
стойността на доставеното количество царевица (също съставяващо част от
връщането на аванса).
Твърди
се, че начиная от датата на падежа по договора - 31.07.2019 година и неговото
неизпълнение, длъжникът се поставя в забава и дължи законната лихва върху
платената му авансовата сума, подлежаща на връщане по аргумент на развалянето
на договора, независимо от последващата изрична поканата за връщането на
остатъка. Дължимата законна лихва е в общ размер на 9 755.45 лева /съобразно
представената справка по чл. 366 от ГПК/ и понастоящем ищцовото дружество не е
издължило задължението си към ответното дружество в пълен размер относно
дължимата се мораторна лихва, което обстоятелството има отношение към спорния
предмет на делото досежно въпроса за наличието на заложно право на «Малинели»
ООД по договора за особен залог.
Репликират
се твърденията на ищеца относно необезпечаване на задължението за неустойка.
Заявява се искане
за спиране на производството настоящото дело до приключване на това по т.д. №
996/2020г. по описа на ВОС, образувано по иска с правно основание чл.92 от ЗЗД
/заявен в срока за ОИМ/ след отделянето му за разглеждане в отделно производство.
Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна
носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици, като в тежест на ответника, е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
отричаното от ищеца поради материалноправна незаконосъобразност заложно право
като право на кредитора да пристъпи към удовлетворяване от заложното
имуществото.
Ищецът следва да установи въведените правоизключващи и провопогасяващи
твърдения.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че в едноседмичен
срок от съобщаването следва ясно и конкретно да заяви сумата по размер,
основание и вид, за чието удовлетворяване е пристъпил към принудителното
изпълнение по ЗОЗ; да посочи за каква част от вземането е удовлетворен чрез
извършените от ищеца плащания и в каква част от вземането/вземанията /вече
определени по вид и размер/ продължава изпълнението по реда на ЗОЗ.
По отношение на
исканията, заявени от ответника за назначаване на ССчЕ и за спиране на производството
по делото съдът ще се произнесе при съобразяване със становището на ищеца за
дължимост на вземането за лихва по основание и размер и уточнението на
ответника, поставено като задължение по-горе.
ДОПУСКА до събиране в съдебно заседание приложените към исковата
молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра
по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12.,
тел. *********; служител за контакти -
Нора Великова.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по т.д. № 499 по описа за 2020г. за 05.11.2020 г. от 15.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП. На
ищеца да се връчи препис от отговора на допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: