№ 170
гр. Търговище , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина И. Сярова
при участието на секретаря Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Христина И. Сярова Гражданско дело №
20203530101051 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София,
против Г. Н. Г. с ЕГН-********** с постоянен адрес: гр.Търговище, ул.“С.“ *****, за
съществуване и дължимост на следните суми: сумата от 800лв., представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски паричен кредит № 180770 от 17.04.2018г., сключен
между длъжника и „Сити Кеш“ ООД, цедирано на „АСВ“ ЕАД на 31.10.2017г., за периода
17.05.2018г. до 17.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.02.2020год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на
149.54лв. за периода от 17.05.2018г. до 17.01.2019г. и обезщетение за забава в размер на
433.85лв. за периода от 17.05.2018г. до 17.02.2020г., с правно основание чл.422 от ГПК във
вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, във връзка с които вземания в
полза на ищеца е издадена Заповед № 143/13.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6 от ГПК.
Релевира доводи, за Подписано на 25.03.2019г. Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което
вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу Г. Н. Г., произтичащи от Договор за паричен заем №
180770 от дата 17.04.2018г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия
по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
1
С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш” ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 25.03.2019 г. да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника от „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратено
писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/180770 от 29.03.2019 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на
длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване
върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. Ищцовото дружество изпрати второ
Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/180770 от 06.08.2020г. за извършената продажба
на вземането, изпратено чрез куриерска фирма до същия адрес на длъжника. Писмото
отново се върна в цялост.
Към настоящата искова молба представят копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№
УПЦ-С-СТК/ 180770 от 06.08.2020 г., което съдът да връчи на ответника ведно с исковата
молба и приложенията към нея.
Релевират доводи, че на 17.04.2018г. „Сити кеш“ ООД, като Заемодател и Г. Н. Г.
като Заематеп е сключен договор за паричен заем с № 180770, при спазване разпоредбите на
Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно
сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 800 лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем”. С
подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на
основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са
описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и
Общи условия към договора за заем, с които Заеметаля се е запознал подробно и с които се е
съгласил изрично и безусловно.
С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил,
че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на
посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да
заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща
печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на
Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да
бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие
2
договорната лихва по заема да бъде в размер на 176,26лв. Така, страните са договорили
обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 976,26 лв., която е платима на 9
броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 108,47 лв. при първа погасителна
вноска 17.05.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 17.01.2019 г.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай
че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по
договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено
обезщетение за забава в размер на 433,85лв. за периода от 17.05.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Заемателят не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
Предвид изложеното за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД възниква правен
интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника Г. Н. Г., да заплати на .Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* сума в общ размер на 1383.39 лева, от които главница 800.00 лева, договорна
лихва 149.54 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава в размер на 433.85 лева.
Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч. гр. д. № 244/2020 г. по описа на
РС- Търговище, 8 състав, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да си получи заповедта за
изпълнение, което от своя страна обуславило правният им интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Г. Н. Г., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК
********* следните суми:
-800,00 лв. (осемстотин лева), представляващи главница за периода от 17.05.2018г. до
17.01.2019 год.
-149,54 лв. (сто четиридесет и девет лева и 54 ст.) за периода от 17.05.2018 г. до
17.01.2019г. (падеж на последна погасителна вноска), представляващи договорна лихва;
-433,85 лв. (четиристотин тридесет и три лева и 86 ст.) представляващи обезщетение
за забава за периода от 17.05.2018 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната
изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението – 17.02.2020г. до окончателното
3
изплащане на задължението, както и разноски в настоящото и заповедно производство. В
съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, чрез назначеният
му особен представител. Счита исковете за неоснователни поради липса на уведомление до
длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както и липса на уведомлението
по чл.99. ал.3 от ЗЗД за извършена цесия до длъжника. Моли съда да отхвърли исковете. В
съдебно заседание поддържа отговора.
Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д. №244/2020г. по описа на РСТ, е
видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
№251/06.03.2019г. срещу ответника Г. Н. Г., с която е разпоредено същият да заплати на
„АСВ” ЕАД следните суми: сумата от 800лв., представляваща главница по договор за заем
за периода 17.05.2018г. до 17.01.2019г.; сумата от 149.54лв., представляваща договорна
лихва за периода от 17.05.2018г. до 17.01.2019г.; сумата от 433.85лв. представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.05.2018г. до 17.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.02.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, на
основание чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както за сумата от 27.67лв. – внесена държавна такса и
50лв.-юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Сключен договор
за заем № 180770 на 17.04.2018г. между „Сити кешс“ ООД и длъжника, вземанията по
които са цедирани на заявителя „АСВ“ АД по силата на Приложение 1 от 25.03.2019г. към
рамков договор за покупко-продажба на вземания от 25.03.2019г.
От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на
17.04.2018г. „Сити кеш“ ООД, като Заемодател и Г. Н. Г. като Заемател са сключили
договор за паричен заем с № 180770, по силата на който заемодателят е предоставил на
Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 800 лв., представляваща главница
и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем”. С
подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на
основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са
описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и
Общи условия към договора за заем, с които Заеметаля се е запознал подробно и с които се е
съгласил изрично и безусловно.
С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил,
че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на
посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да
4
заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща
печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на
Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да
бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 176,26лв. Така, страните са договорили
обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 976,26 лв., която е платима на 9
броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 108,47 лв. при първа погасителна
вноска 17.05.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 17.01.2019 г.
На 25.03.2019г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу
Г. Н. Г., произтичащи от Договор за паричен заем № 180770 от дата 17.04.2018г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш” ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 25.03.2019 г. да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника от „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратено
писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/180770 от 29.03.2019 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на
длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване
върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. Ищцовото дружество изпрати второ
Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/180770 от 06.08.2020г. за извършената продажба
на вземането, изпратено чрез куриерска фирма до същия адрес на длъжника. Писмото
отново се върна в цялост.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ, която като неоспорена от
страните съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че сумата от
800 лева е предоставена на ответника в деня на подписване на договора, което е
декларирано от него в договора. По процесния кредит има извършено само едно плащане на
дата 14.05.2018г. в размер на 196лв. Размерът на непогасените задължения по кредита е
общо 1091.99лв., както следва: 800лв. непогасена главница за периода 17.05.2018г. –
17.01.2019г.; 149.54лв. договорна лихва за периода 17.05.2018г. – 17.01.2019г.; 142.45лв.
обезщетение за забава за периода 17.05.2018г. – 17.02.2020г.
5
При така установеното от фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи: Не се оспорва наличието на специалните предпоставки за водене
на установителния иск по чл.422 ГПК, въз основа на издадена по ЧГД №143/13.03.2020г.
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, включително идентичността на предявеното по исков
път вземане с това по заповедта. Не се оспорва валидността на договора за цесия, въз основа
на който се легитимира заявителя и настоящ ищец по спора Агенция за събиране на
вземания ЕАД. Оплакванията в отговора са основно във връзка с възможността на особения
представител на страната, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, да приема материалноправни
изявления, вкл. уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД за извършената цесия, съответно
направения от съда извод за съобщаването и на длъжника.
В случая, за установяване легитимацията си на кредитор ищецът АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, е посочил и представил Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 25.03.2019г. ведно с извлечение от Приложение 1/25.03.2019г. към него,
по силата на който продавачът "Сити Кеш“ ООД му е прехвърлил вземания към свои
длъжници в определен размер, произтичащи от договори за потребителски кредит,
индивидуализирани в съответното приложение, срещу определено възнаграждение, сред
които и този, сключен с длъжника Г. Н. Г.. Представено е и издадено от цедента
потвърждение за прехвърлянето на вземанията съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Фактът на
прехвърляне на вземането впрочем не е спорен както не се оспорва и валидността на
цесията. По делото е приложено изрично пълномощно от "Сити Кеш“ АД на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, от което е видно, че е налице изявена воля от цедента за
упълномощаване на цесионера от негово име да предприеме фактически действия по
уведомяване на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на
което действие от пълномощник липсва законова пречка. От представените по делото
доказателства не се установява факта на надлежно уведомяване на длъжника за извършената
цесия преди предявяване на иска, доколкото видно от приложеното известие за доставяне,
пратката, с която се твърди да е изпратено уведомлението, е била върната на подателя с
отбелязване, че същата не е получена. /така на л.25 обратна разписка както и на л.28 –
обратна разписка към товарителница на Лео Експрес/ Същевременно, съдът отчита, че е
извършено връчване на книжа надлежно по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК, вкл. с установяване
служебно от съда постоянния и настоящ адрес на длъжника, който не съвпада с адреса по
договора, който е и адрес на отправените изявления/уведомления.
Доколкото обаче на ответника, чрез особения му представител, са надлежно връчени
преписите от исковата молба ведно с приложенията към нея (сред които договор за цесия от
25.03.2019г. с приложение №1, пълномощно за цесионера и уведомлението до длъжника по
чл.99, ал.4 ЗЗД), може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното
прехвърляне на вземане е сторено с връчване книжата по реда на чл.131 ГПК чрез особения
представител.
Настоящия състав съобразява в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени
6
на вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника/които съвпадат/, като на
осн. Чл.47, ал.5 вр.ал.1 ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата
по делото, на осн.ал.6 на същата разпоредба е назначен особен представител на ответника с
цел охрана на интересите му. Защитата, която се осъществява от назначения по делото
особен представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение
на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Особеният представител може да
извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично
пълномощно съобразно чл.34, ал.5 ГПК и съответно той се явява и надлежен адресат на
всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчването правни последици /по този въпрос изрично е постановено и Решение
№198/18.01.19г. по т. д. № 193/18г. на Първо т.о. на ВКС/. Поради това, съдът намира за
неоснователни възраженията на особения представител в отговора, свързани с липсата на
надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се приеме,
че цесията има действие за длъжника и доколкото същия не твърди да е извършил плащане
на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл.99, ал.4
ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен
кредитор и т.н. двойно плащане. В случая ответникът, макар чрез особен представител, не е
навел подобни твърдения. От приетата по делото експертиза се установява, че по договора
длъжникът е извършвал само едно плащане. Сумата, представляваща усвоена по кредита
сума в размер на 800 лева е безусловно дължима на кредитора с настъпване и на крайния
падежен срок по договора на 17.01.2019г. Предмет на производството е иск за главницата в
размер на 800 лева, договорна лихва и и обезщетение за забава поради което съдът не
обсъжда останалите суми за неустойка описани в заключението на вещото лице.
Съобразно изложеното, съдът достига до извод, че ищецът е носител на предявените
по исков ред задължения за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, доколкото
същите са установени по основание и размери, а така също и изискуеми. Предвид това съдът
следва да постанови решение с което да уважи претенциите в размерите установени от
вещото лице в ССчЕ.
При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца и направените разноски по делото съразмерно уважените искове, а именно сумата
от 783.30лв.
Разноските в заповедното производство следва също да се редуцират до 75лв.
включващи държавна такса от 25лв. и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр.
чл. 240 ЗЗД в отношенията между страните, че Г. Н. Г. с ЕГН-********** с постоянен и
настоящ адрес гр.Търговище, ул.“С.“ *****, дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д. П. Д.”, № **
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., действащи чрез
юрисконсулт М. С., следните суми : сумата от 800лв., представляваща непогасена главница
по Договор за потребителски паричен кредит № 180770 от 17.04.2018г., сключен между
длъжника и „Сити Кеш“ ООД, цедирано на „АСВ“ ЕАД на 31.10.2017г., за периода
17.05.2018г. до 17.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.02.2020год., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 149.54лв.
договорна лихва за периода от 17.05.2018г. до 17.01.2019г.; сумата от 142.45лв.
обезщетение за забава за периода от 17.05.2018г. до 17.02.2020г., като в останалата част и до
пълния претендиран размер от 433.85лв. отхвърля претенцията като неоснователна, във
връзка с които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 143/13.03.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр. д. № 244/2020г. по описа на
Районен съд Търговище.
ОСЪЖДА Г. Н. Г. с ЕГН-********** с постоянен и настоящ адрес гр.Търговище,
ул.“С.“ *****, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д. П. Д.”, № ** офис-сграда „Лабиринт”,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., действащи чрез юрисконсулт М. С., сумата от
75лв. представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство както и
сумата от 783.30лв, представляваща разноски в настоящото исковото производство,
съразмерно уважените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8