Присъда по дело №791/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20211200600791
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Бл., 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
и прокурора Окръжна прокуратура - Бл. Ир. Ал. Асп.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211200600791 по описа за 2021 година
и въз основа на закона и доказателствата

ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯ присъда № 1070 от 27.09.2021г. по НОХД № 1070/2020 г.
по описа на Районен съд -Бл. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА подсъдимия В. К. М., роден на *****г. в гр. Бл.,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование,
безработен, с постоянен адрес в гр.Бл., ул.“О.“ №1, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че в качеството си на управител и представител на „Г.Е.“
ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление - Бл., ул.„О.“
№ 1, след като на 26.04.2019г. дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от Търговския закон, според
който неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
1
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, като е
имало публично- правни задължения към Национална агенция по приходите в
общ размер на 249 921.55 /двеста четиридесет и девет хиляди деветстотин
двадесет и един лев и петдесет и пет стотинки/ лева, в 30 – дневен срок от
спиране на плащанията, считано от 26.05.2019г. не е поискал от Окръжен съд
– Бл. да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б,
ал. 2 вр. ал. 1 НК.
На основание чл.78а,ал.1 НК, във връзка с чл.325,ал.1 НПК
ОСВОБОЖДАВА подсъдимия В. К. М. от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление, като МУ НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ- ГЛОБА от 1 000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА.
ОСЪЖДА В. К. М., със снета по-горе самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР -Бл. сторените по делото разноски в размер на 336
(триста тридесет и шест) лева, както и 101,22 (сто и един лева и двадесет и
две стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите




Производството пред Бл.ския окръжен съд е образувано по протест на
прокурор при Районна прокуратура- Бл. против постановената по НОХД №
1070/20г. оправдателна присъда № 905541 от 27.09.2021г. на Районен съд-
Бл.. Иска се от прокурора въззивната инстанция да отмени атакуваната
присъда на БлРС и вместо нея да постанови нова, с която да признае
подсъдимия В.М. за виновен в извършване на престъпление по
чл.227б,ал.2 НК и да го освободи от наказателна отговорност като му наложи
административно наказание „глоба“ в минималния предвиден от
законодателя размер по чл.78а НК. В протеста се навеждат доводи за наличие
на умисъл у подсъдимия за извършване на вмененото му престъпление,
изводим от неговите обективни действия/бездействия.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура- Бл. поддържа протеста по
съображенията в него, сочи, че подсъдимият не може да черпи права от
неправомерно поведение- неуведомяване на съответните органи за промяна
на адресната регистрация, поради което пледира за отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова, осъдителна.
В съдебно заседание пред БлОС въззиваемият се явява сам, не взема
отношение по протеста.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
С атакуваната присъда подсъдимият В. К. М. е признат за невиновен от
състав на Бл.ския районен съд за това, че в качеството си на управител и
представител на „Г.Е.“ Е. с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление - Бл., ул.„О.“ № *, след като на 26.04.2019г. дружеството е
изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от Търговския закон,
според който неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публично-правно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, като е имало публично- правни задължения към
Национална агенция по приходите в общ размер на 249 921.55 /двеста
четиридесет и девет хиляди деветстотин двадесет и един лев и петдесет и пет
стотинки/ лева, установени със следните актове: по годишна данъчна
декларация по ЗКПО с вх. № 2214И0189618/01.03.2017г. за 2016г. за
задължения в общ размер на 34 318,05 лева, от които главница в размер на
26399,89 лева и лихва 7918,16 лева; по декларация по чл.55 ЗДДФЛ с вх. №
2214И0210366/21.04.2017г. за периода от 01.01.2017г. до 31.03.207г.
задължения в размер на 34,84 лева, от които главница- 29,01 лева и лихва 5,83
1
лева; по декларация по чл.55 ЗДДФЛ с вх. № 2214И0229495 от 24.10.2017г. за
периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г.задължения в размер на 33,38 лева, от
които главница в размер на 29,01 лева и лихва 4,37 лева; по декларация по
чл.88 ЗКПО и по чл.87,ал.2 и ал.3 ЗКПО с вх. № 22000174419701 от
14.12.2017г. за периода от 16.12.2017г. до 31.12.2017г. задължения за лихва в
размер на 111,56 лева и по ревизионен акт № Р-22221417007086-091-001 от
05.03.2019г. задължения по ЗДДС в общ размер на 215 423,72 лева, от които
главница -167 696,38 лева и лихва 47 727,34 лева, в 30 – дневен срок от
спиране на плащанията, считано от 26.05.2019г. не е поискал от Окръжен съд
– Бл. да открие производство по несъстоятелност, поради което и на
основание чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 НК решаващият съд го е оправдал по това
обвинение.
За да постанови този си съдебен акт РС –Бл. е приел следната фактическа
обстановка, възприета изцяло от настоящата инстанция /предвид и
диференцираната процедура, по която е протекло съдебното производство и
регламентираното в чл.378,ал.3,изр.1 НПК/:
Подсъдимият М. е мъж на средна възраст, неженен, неосъждан
/реабилитиран по чл.88а НК, поради което съдът в разпоредително заседание
е преценил, че следва да разгледа делото по реда на глава 28 от НПК/.
Същият е с начално образование, нетрудоспособен и пенсионер по болест
/поради инфилтративно пневмонична туберкулоза/. С постоянен адрес Бл.,
ул.“О.“ № * е, но с настоящ от 4 години- Бл., ул.„С.“ №*. Съгласно писма от
Агенцията по вписвания при МП въззиваемият е управител, съдружник и
едноличен собственик на капитала в множество дружества. Сред тях е Е.
„Г.Е.“. Като на 15.12.2017г. с договор /изготвен от свидетеля- адв.Д., както и
всички останали документи, свързани с продажбата на дружествените дялове,
вкл. и пълномощно на името на подсъдимия/ с нотариална заверка на
подписите М. П. в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Л.
г.” Е. продал на под.В.М. /чрез пълномощника му- св.Т., който не познава П.
покрай свидетеля- адв.Б./ собствените си 20000 дружествени дяла от капитала
на „Л. г.“ Е. за сумата от 20000 лв. С учредителен акт от същата дата
наименованието на търговското дружество е променено от „Л. г.” Е. на „Г.Е.”
Е., като за негов управител и законен представител е определен подсъдимият
В.М., а за адрес на управление на дружеството е посочен Бл., ул.„О.” № *.
Направената промяна в собствеността на дружествените дялове,
представителството и адреса на управление на дружеството е вписана в ТР на
02.01.2018г. /като заявлението за вписване е подадено отново от св.Д., която
не познава подсъдимия, но е обслужвала правно управляваното от М. П.
дружество, докато той бил едноличен собственик на капитала/.
Въз основа на заповед № Р-22221417007086-020-001/19.10.2017г.
служители на ТД на НАП извършили данъчна ревизия на ”Г.Е.” Е., чийто
обхват бил установяване на задължения за данък върху добавена стойност на
дружеството за периодите 14.12.2015г. – 31.05.2016г. и 01.07.2017г. –
2
30.09.2017г.
Заповедта за възлагане на ревизия е връчена по електронен път чрез
активиране на електронната препратка на електронен адрес, деклариран от
дружеството – ******@******.***. Този електронен адрес бил на „Счетоводна
Кантора Елвада” ООД, представлявано от свидетеля Е. Р., обслужвало
счетоводно „Л. г.” Е. до 14.12.2017г., като на 22.12.2017г. св.Р. изпратила
мейл на ел.поща на „Л. г.“ Е., че прекратяват договора за счетоводни услуги.
Същевременно тази свидетелка уведомила /с помощта на служителя си- св.С.
която владее италиански език/ управителя на посоченото дружество, че
същото има деклариран, но невнесен данък по ЗКПО в размер на около 27 000
лева, че няма стоки и активи, че има задължения към доставчици в размер на
около 8 700 000 лева и вземания в размер на 9 400 000 лева. За прекратяване
на отношенията между счетоводната кантора и „Л. г.“ Е. на 20.12.2018г. е
уведомена ТД на НАП –София, тъй като почти година между двете дружества
липсвала комуникация и едва през м.11.2018г. св.Р. предала счетоводните
документи на Е. „Л. г.“ /останали в техния офис/ на познат й мъж, за когото
знаела, че е близък на М. П..
Направените в хода на ревизията от служители на ТД НАП-София /сред
които и св.Д./ констатации били отразени в съставения ревизионен доклад №
Р-22221417007086-092-001/13.12.2018г., който на 21.01.2019г. е изпратен
отново на електронната поща на счетоводната къща, обслужвала
дружеството- ******@******.***, като електронната препратка за
удостоверяване на връчването на документите не е активирана на посочения
електронен адрес.
Съгласно протоколи № 1275425/10.01.2019г. и № 1275433/18.01.2019г.
/л.133-134 делото/ двукратно е посетен обявеният в ТР адрес за управление на
дружеството – Бл., ул.„О.” № *, но и при двете посещения не е установен
офис на дружеството и не е открит неговият управител В.М., поради което
ревизионният доклад е приет за връчен по реда на 32 от ДОПК.
На 05.03.2019. е издаден ревизионен акт № Р-22221417007086-091-
001/05.03.2019г., с който били установени публични задължения „Г.Е.” Е.,
дължими към държавата в лицето на ТД на НАП София в размер на 215
423,72 лева, от които главница в размер на 167 696,38 лева и лихва в размер
на 47 727,34 лева.
На 28.03.2019. ревизионният акт е изпратен автоматично на имейл
******@******.***, като електронната препратка за удостоверяване на
връчването на документите отново не е активирана.
Видно от протоколи № 1272203/19.03.2019г. и № 1272204/27.03.2019г.
/л.137-138 делото/ обявеният в ТР адрес за управление на дружеството – гр.
Бл., ул.„О.” № * е посетен двукратно, но и при двете посещения не е
установен офис на дружеството и не е открит неговият управител В.М.,
поради което Ревизионният акт е приет за връчен по реда на 32 ДОПК.
3
Ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила на 26.04.2019г. и
впоследствие за събиране на публично правните задължения на дружеството е
образувано изпълнително дело № *********/2017г. по описа на ТД на НАП -
София, офис -Бл., в хода което органите на приходната администрация
предприели множество действия. Изпратено е запорно съобщение до „ПИБ“
АД и разпореждане за изпълнение, като на 08.02.2018г. от запорираната
сметка е постъпила сума в размер на 970 лева. От направена справка за
проучване на имуществото на дружеството е установено, че същото не
притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, авоари по банкови
сметки или ценни книжа, като липсват каквито и да било средства и
имущество на дружеството, с които да се удовлетворят вземанията на
длъжника/ците. На 11.12.2019г. изпълнително дело е прекратено предвид
изчерпването на изпълнителните способи, а вземането е квалифицирано като
несъбираемо.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертизи се установява, че „Г.Е.“ Е. е изпаднало в
неплатежоспособност, когато е спряло плащанията си по изискуеми
задължения и това е датата, на която е влязъл в сила РА - 26.04.2019г., към
която негов управител и представител е бил подсъдимият М.. Към датата на
изпадане в неплатежоспособност дружеството имало публични задължения
към ТД НАП в размер на 249 921,55 лева, от които главница в размер на 194
154.29 лева и лихва в размер на 55 767.26 лева. Според вещото лице
посочените задължения са установени със следните актове: годишна данъчна
декларация по ЗКПО с Вх.№ 2214И0189618/01.03.2017г. за 2016г. за
задължения в общ размер 34 318.05 лева, от които главница в размер на 26
399.89 лева и лихва 7 918.16 лева; декларация по чл. 55 ЗДДФЛ с Вх. №
2214И0210366/21.04.2017г. за периода от 01.01.2017г. до 31.03.2017г.
задължения в общ размер 34.84 лева, от които главница в размер на 29.01лева
и лихва 5.83лева; декларация по чл. 55 ЗДДФЛ с Вх. №
2214И0229495/24.10.2017г. за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г.
задължения в общ размер 33.38 лева, от които главница в размер на 29.01 лева
и лихва 4.37 лева; декларация по чл. 88 ЗКПО и по чл. 87, ал.2 и ал. 3 ЗКПО с
Вх. № 22000174419701/14.12.2017г. за периода от 16.12.2017г. до 31.12.2017г.
задължения за лихва в размер на 111.56 лева; Ревизионен акт № Р -
22221417007086-091-001/05.03.2019г. задължения по ЗДДС в общ размер
215423.72 лева, от които главница в размер на 167 696.38 лева и лихва
47727,34лева.
До 09.01.2020г. в Окръжен съд- Бл. не е постъпила молба за откриване на
производство по несъстоятелност на „Г.Е.“ Е..
За да приеме тази фактическа обстановка, районният съд се е позовал на
показанията на свидетелите Р., С., Т., Д., Д., частично тези на Б. и обясненията
на подсъдимия, основното и допълнително заключения на вещото лице С. по
СЧЕ и писмените доказателства, събрани на етап ДП и в хода на съдебното
4
следствие. Направеният от БлРС анализ на доказателствения материал е
подробен и детайлен и въззивният съд не намира за необходимо да го
преповтаря при все че се съгласява с доводите на решаващия съд, че от
обективна страна деянието на въззиваемия е доказано. В тази връзка са
налице достатъчно по обем писмени доказателства, че на 15.12.2017г.
подсъдимият е придобил дружествените дялове на едноличния собственик на
капитала на „Л. г.“ Е.- М. П. и е вписан в търговския регистър като управител
и представляващ същото. Налице са доказателства /показанията на св.Р. и Д.,
заключенията на в.л.С., писмените доказателства/ и относно това, че
„придобитото“ от подсъдимия дружество, пренаименувано на „Г. Е.“ Е., към
26.04.2019г. е имало непогасени публично правни задължения, респ.- липса на
активи и имущество, авоари по банкови сметки и ценни книги, чрез които да
се удовлетворят длъжника.
Безсъмнено е, че изпълнителното деяние на разглежданото престъпление
/по чл.227б,ал.2 НК/ се осъществява чрез бездействие- деецът не заявява
своята неплатежоспособност пред съответния съд в 30-дневен срок от
спиране на плащанията. Щом бездействието трябва да продължи поне 30 дни,
се касае за едно продължено престъпление, което започва с изтичане на 30-
дневния срок. В обвинителния акт за начало на този срок е посочена датата
26.05.2019г., тъй като съставеният на представляваното от подсъдимия
дружество ДРА е влязъл в сила на 26.04.2019г. Субект на това престъпление
може да е само търговец, изпаднал в неплатежоспособност, а чл.608,ал.1 ТЗ
определя като неплатежоспособен онзи търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо, безспорно по основание и размер и ликвидно парично
задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане. За да се улесни доказването на
неплатежоспособността в ал.2 на чл.608 ТЗ законодателят е създал законово
предположение- че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
е спрял плащанията. Спиране на плащанията ще представлява
неизпълнението на парично задължение по търговска сделка, което е
изискуемо- в случая от датата на влизане в сила на посочения по-горе
ревизионен акт /26.04.2019г./. В този смисъл въззивният съд се съгласява с
изложеното в обвинителния акт относно началния момент на спиране на
плащанията и съответно –незаявяването от този момент в рамките на 30 дни
на неплатежоспособността по съответния законов ред от представляващия
юридическото лице.
Правилно РС, отчитайки двуяката функция на обясненията на
подсъдимия, не им е дал вяра в частта, че не е знаел какво подписва, че се е
подписвал и на празни листове, че не е чел даваните му за подпис документи,
че е бил подведен от свидетелите Б. и Т., че подписва пълномощни за
подготовка за провеждане на операция от фирми и е получавал безвъзмездно
пари от посочените свидетели за лечение. Тези обяснения на подсъдимия се
5
опровергават от последващите му такива /в следващите с.з./, в които
признава, че св.Б. е организирал по-голямата част от продажбата на
дружествените дялове на множеството фирми с уговорката, че затова ще бъде
изпратен на лечение, както и от показанията на свидетелите Б. и Т., че М. е
бил наясно какви документи подписва, че се съгласил да му бъде прехвърлена
собствеността на тези фалирали дружества срещу заплащане на определени
суми. Законосъобразно РС- отчитайки социалния статус и образование на
въззиваемия и респ.- това на св.Б. /адвокат/ -не е кредитирал показанията на
последния в частта им, в която е надценил /за сметка на своята/ инициатива и
роля на подсъдимия, а именно, че М. ходел при него /свидетеля/ за
съдействие за изкупуване на дружествени дялове, а не че всъщност
подсъдимият е използван от този свидетел и от св.Т. /като посредници/, за да
му бъдат прехвърлени дружествени дялове на дружества, имащи публично
правни и други задължения. Независимо обаче какви са били мотивите и
съображенията на подсъдимия да се съгласи да стане едноличен собственик
на капитала на „Л. Г.“ Е., се установява, че за да придобие дружествените
дялове на това юридическо лице, той не е заплатил каквато и да е сума, а
напротив –бил е наясно, че ще получи за това някакви пари от свидетелите Б.
и Т. /което и е станало за времето от 05.07.2018г. до 01.02.2021г. чрез
системата на Изи Пей/, съзнавал е и че въпросното дружество /както и много
други, на които е станал управляващ и представляващ/ има задължения към
Държавата и/ли контрахенти, но се е съгласил с това именно срещу някакво
/макар и неопределено/ заплащане /в рамките на 20 до 300 лева/. Именно
обективните действия на подсъдимия, бидейки пълнолетен, вменяем,
грамотен, макар и нетрудоспособен, обуславят и неговият умисъл. Това, че
същият е бил наясно, че няма реално да представлява и управлява процесното
дружество, не го освобождава от поетите /чрез сключване на договора за
покупко-продажба на дружествени дялове, макар и чрез посредничеството на
свидетелите Т. и Д./ от него ангажименти /след като се е съгласил да стане
собственик на капитала на същото/ да следи дали дружеството има
задължения към държавата или други субекти, дали може да покрие същите,
дали има имущество и активи и съответно- да декларира както данъчни
задължения на въпросното ЮЛ, така и невъзможността същите да бъде
платени, както и да заяви промяна на адреса –своя личен, така и този на
дружеството /в случай, че съвпадат/. Незнанието на закона не оневинява, в
който смисъл въззивният съд не споделя доводите на районния, че деянието е
несъставомерно от субективна страна, поради липса на умисъл у дееца.
На следващо място, фикцията за връчване на ДРА в случаите, когато
управителят на дружеството не е открит на посочените адреси за
кореспонденция в чл.32,ал.6 от ДОПК, действително не е създадена за целите
на наказателния процес и поради това следва да се приеме, че редът за
връчване на РА по смисъла на ДОПК е спазен. След като подсъдимият не е
заявил пред съответните органи новия си адрес, респ.- че е променил този на
управляваното от него дружество, не е посочил и електронен адрес за
6
кореспонденция, то пред данъчно-проверяващите служители не е имало друга
хипотеза, освен да приложат въпросната норма. В този смисъл следва да се
приеме, че законът /ДОПК/ е спазен и подсъдимият, като управител на
процесното дружество е уведомен за това, че е съставен ДРА и са установени
задължения на ЮЛ в посочените по-горе размери, респ.- че след 14-дневен
срок от това уведомяване, ДРА е влязъл в сила и от този момент за
въззиваемия е налично задължението в срок от 30 дни да поиска обявяване на
несъстоятелност на „Г.Е.“ Е..
Така мотивиран БлОС намери, че вмененото на подсъдимия деяние е
доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което
отмени оправдателната присъда на БлРС и призна въззиваемия М. за виновен
по обвинението да е извършил престъпление по чл.227б,ал.2 НК.
Налице са обаче всички изискуеми от законодателя обстоятелства за
освобождаване на въззиваемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по смисъла на чл.78а НК- той е неосъждан,
престъплението е на просто извършване и липсват съставомерни /и поради
това- невъзстановени/ вреди и за деянието се предвижда наказание до три
години лишаване от свобода. Ето защо и преценявайки здравословния,
имотен и социален статус на подсъдимия, въззивният съд му наложи
предвидената в чл.78а,ал.1 НК глоба в минималния размер от 1000 лева. По
аргумент от чл.189,ал.3 НПК съдът осъди под.М. да заплати по сметка на
ОДМВР –Бл. сторените в хода на ДП разноски в размер на 336 лева и тези,
направени пред БлРС- в размер на 101,22 лева.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
7
Съобщи за изтекли лични данни