Решение по дело №15117/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261678
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330115117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   261678                         Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

На   09.06                                                                                        Година 2021

В публично заседание на 19.05.2021 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  15117  по описа за   2020         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът Г. Х. Г. ***, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 4 819, 46 лева, представляваща неизплатено му брутно трудово възнаграждение за периода месец януари – месец август 2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 28.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 104, 42 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатено от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

            Ответникът “*** - с. ***оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като „***“ от 19.09.2012 г. до 28.08.2020 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради подадено Заявление от ищеца, със Заповед № 00000067/28.08.2020 г. на *** на ответното дружество.

Както се установява от представените от ответника писмени доказателства и от заключението от 12.03.2021 г. на вещото лице по ССЕ И.С. (което, въпреки оспорването му от ищеца, съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, в рамките на специалните знания на вещото лице и подкрепено както от събраните по делото писмени доказателства, така и от проверената от вещото лице при изготвяне на заключението документация, съхранявана от ответното дружество), към 18.08.2020 г. ответникът е изплатил изцяло полагащите се на ищеца трудови възнаграждения за процесния период по банков път и с разходни касови ордери – като предвид изявлението на ищеца в съдебното заседание по делото на 12.04.2020 г. съдът намира, че оспорените от него писмени доказателства, представени от ответника, са редовни от външна страна, а оттук – че искането на Г.Г. за признаването им за неистински документи и изключването им от доказателствата по делото, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е получил всички дължими му трудови възнаграждения за процесния период, съдът намира, че искът с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед отхвърлянето на иска за заплащане на трудови възнаграждения и акцесорния му характер, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 1 000 лева – платено адвокатско възнаграждение, като предвид фактическата и правна сложност на спора и общата цена на обективно съединените искове, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Х. Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. Б.Б., против “***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с. ***, *** обл., ул. „***“ № **, представлявано от *** Р. П. К., със съдебен адрес:***, *** „***“, ***. Д.К., обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4 819, 46 лева, представляваща неизплатено му брутно трудово възнаграждение за периода месец януари – месец август 2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 28.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 104, 42 лева, заедно със законната лихва върху главницата, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Г. Х. Г., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за признаване за неистински документи и изключване от доказателствата по делото на Разходен касов ордер № 278/28.12.2017 г. и Разходен касов ордер № 6 с нечетливо записана дата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

            Вярно с оригинала!

            Н.К.