РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                   Година       2020             Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                    ХХІХ състав

На петнадесети октомври              Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                       Съдия Мария Бончева

 

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №2898по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по жалба на Ц.С.И. против НП №433а-135/05.03.2020г. на Началника на  І РУ  при ОДМВР гр. Варна, с което на  Ц.С.И. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 100 лева, на основание чл. 257 ал.1  от ЗМВР.      

          Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.

         В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата.

         Въззиваемата страна не се представлява и не е изразила становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган,              На 05.12.2019г. в около10.38 часа в гр.Варна на ул.”Отец Паисий ” до сладкарница Неделя като водач на автобус от Градски транспорт с peг № В1632КР- преминава през единична непрекъсната линия М1 и навлиза в насрещното пътно платно като създава предпоставка за ПТП и застрашава здравето и живота на останалите участници в движението. Предвид тези обстоятелства жалбоподателя бил спрян за проверка от станали очевидци на нарушението служители на полицията.  Същите били униформени и се представили на И.. След надлежно устно полицейско разпореждане да представи документи за самоличност, жалбоподателя отказал да го направи с думите „Гледай си работата, какъв си ти, няма да ти дам документите.“

         Съставен бил акт за установяване на административно нарушение след което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление. 

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

             Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед № Iз-8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

  Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон след като е констатирал нарушение по чл.64 ал.1 от ЗМВР, като  е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като те могат да са писмени, устни или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Съответно в нормата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, е предвидено, че който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установяват, че на посочената дата и място жалбоподателя е отказал да изпълни устно разпореждане на полицейски орган и да представи за проверка документи за самоличност. Това разпореждане не налага извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, поради което то е било длъжно да го изпълни и като не е сторило това е извършило вмененото му административно нарушение и правилно е било санкционирано на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно неправилна правна квалификация на вмененото му нарушение. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е описано даденото от полицейския орган разпореждане към лицето. В случая, предвид установените обстоятелства, изискващи незабавна реакция от органите на реда, устно даденото разпореждане е съобразено с разпоредбата на ал.2, предл.първо на чл.64 ЗМВР и попада в кръга на правомощията на полицейския служител. Безспорно даденото разпореждане не е  изпълнено от жалбоподателя. Неизпълнението на разпореждането, препятства изпълнение на възложени на полицейските органи контролни и превантивни функции. Действията на лицето са описани в акта за установяване на административно нарушение и възпроизведени в наказателното постановление достатъчно конкретно, за да му позволят да разбере срещу какви факти следва да организира защитата си, поради което правото му на защита не е нарушено. Правилно за извършеното нарушение лицето е санкционирано на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, в която норма е предвидена санкция за неизпълнение на разпореждане на органи на МВР, като с посочването на нормата на чл.64, ал.1 от ЗМВР, не е допуснато процесуално нарушение, доколкото в нея са предвидени правомощията на полицейските органи да издават разпореждания.

        Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай  е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да  бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите на ЗМВР.

            Съдът намери, че при индивидуализацията на административното  наказание, наложено на жалбоподателя, административно- наказващия орган  се е съобразил с тежестта на извършеното и е наложил наказание в предвиден в закона минимален размер, с оглед на обстоятелството да се въздейства превъзпитаващо и възпиращо на жалбоподателя да извършва в бъдеще подобни нарушения. В тази връзка съдът намира, че определеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.           

            С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един  свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

        

              Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                     Р  Е Ш  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА НП №433а-135/05.03.2020г. на Началника на  І РУ  при ОДМВР гр. Варна, с което на  Ц.С.И. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 100 лева, на основание чл. 257 ал.1  от ЗМВР.    

           ОСЪЖДА  Ц.С.И. да заплати на   ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд  -гр.Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                       

                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: