Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13 18. 02.
2021 година град Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на шестнадесети февруари 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ДРАГОМИР СЯРОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 8 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба
от А.М.В. , чрез а.. И.Г. против Решение № 1/ 04.01.2021 г., на ТРС постановено
по АНД № 20203530200855 по описа за 2020 г. на ТРС, с
което е било потвърдено Наказателно
постановление № 38-
0001572 от 15.10.20 година на Директор на РД „АА“, гр. Русе, с което за
нарушение на чл. 34, пар. 3, б. „б“от Регламент на ЕС № 165/14 и на основание
чл. 93в, ал. 11 от ЗАвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500.00
/петстотин/ лева. В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието
му с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения,
съставляващи касационни основания по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на
осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. не
взема становище. Представя писмени
бележки. Претендира разноски.
Ответникът Регионална
Дирекция "Автомобилна администрация" – Русе редовно призован, не се явява и не
взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с
правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било Наказателно
постановление № 38-
0001572 от 15.10.20 година на Директор на РД „АА“, гр. Русе, с което за
нарушение на чл. 34, пар. 3, б. „б“от Регламент на ЕС № 165/14 и на основание
чл. 93в, ал. 11 от ЗАвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че на
28.09.20 година около 15.50 ч. на ПП 1-4, км. 232+790, на отбивката преди с. Васил
Левски, посока гр. София- гр. Варна, В. като водач на ППС,състоящ се от влекач
Ивеко Стралис АС440С50ДТ, с рег. № …, от категория №3, с прикачено полуремарке
с рег. № …, от категория 04, извършва обществен превоз на товар - цимент, установено от товарителница с. М №
503226 от 28.09.20 г с маршрут на движение от гр. Търговище до гр. Варна, видно
от пътен лист с.А № 382042 от 28.09.20 г , с лиценз на Общността и заверено
копие № **********. Установено е ,че посоченото по-горе ППС е оборудвано с
дигитален тахограф Сименс със сериен номер **********. Превозът попада в 1
обхвата на Регламент ЕО № 561/2006.
При проверка на картата на
водача за дигитален тахограф за текущия ден 28.09.20 г. и предходните 28 дни е
установено, че за периода от 10.09 ч на 05.09.20 г. до 09.53 ч на 08.09.20 г,
водачът В. не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни,
когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
монтирания в него дигитален тахограф, видно от извлечената информация от
картата на водача.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела,
че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона
ред и форма и съдържат всички необходими реквизити. Тези изводи се споделят
напълно.
Съгласно
посочената, като санкционна разпоредба нормата на чл. 93в, ал. 1 от ЗАвП водач,
който не е въвел данните от периодите на „друга работа“,“време на разположение“,
„прекъсване“ или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва
монтирания в превозното средство тахограф, поради това, че е извън превозното
средство, се наказва с глоба в размер на 500 лева. По делото не е спорно, че
проверяваното превозно средство, управлявано е било оборудвано с дигитален
тахограф Сименс със сериен номер **********. В разпоредбата на чл. чл.34,
пар.3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 е изрично предвидено, че когато в
резултат на отсъствие от превозното средство, водачът не е в състояние да
използва този тахограф, периодите на това отсъствие се вписват в картата на
водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни,
осигурено за тахографа. Действително, както и в жалбата е отразено,
чл. 34, пар. 3 от Регламента – 165/14 постановява, че „държавите членки на
налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за
действията им във времето, когато не са били в превозното средство“, но в
конкретния случай повдигнатото адм. обвинение е за това, че водачът не е
изпълнил задължените си чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане
на данни, осигурено от дигиталния тахограф, с който е оборудвано превозното
средство, да отрази в картата си на водач, че за определен, изрично посочен в
НП период от време е бил извън превозното средство поради „друга работа“,
различна от управление, “период на разположение“ или “почивки по време на
работа“ , а не за представяне на формуляри /удостоверение за дейности/ относно
това, какви са били неговите действия извън превозното средство.
Както пред въззивната инстанция така и пред
настоящата е формулирано искане относно приложението на института на чл.28 ЗАНН. Споделят се правните изводи
относно липсата на предпоставки за приложението на текста.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид
относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните
становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани
възражения.
Въззивната инстанция е обсъдила всички
относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното
право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната.
Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на
материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в
сила.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.
Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Предвид изхода на делото
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебни разноски се явява
неоснователно.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административен съд гр. Търговище
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1/ 04.01.2021 г., на ТРС постановено по АНД
№ 20203530200855 по описа за 2020 г. на ТРС .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.