Решение по дело №2316/2019 на Районен съд - Разград

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      №416, 14.12.2020г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                        състав

На двадесет и шести ноември                                     две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ганка Атанасова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2316 по описа за 2019г. на РРС

 

            Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

            Депозирана е искова молба от БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. С.Х.С., че дължи на ищеца сумата от 781.43лв.- главница, 214.82лв. възнаградителна лихва за периода 01.11.18г.-04.01.19г., сумата 21.14лв. обезщетение за забава за периода от 04.01.19г. до 11.04.2019г., законната лихва върху главницата след този момент и разноски в двете производства. Ищецът твърди, че на 15.08.18г. са сключили договор за потребителски кредит CАRD-16305021 от разстояние, при изпълнение условията на ЗПФУР, като ответникът е посочил и-мейл  за връзка *******@***.**, на който е получил от  и-мейл  *************@*************.** линк, а на телефона си уникална парола за достъп, за да се запознае с ОУ, като прикачи и определени документи, въз основа на които се изготви договора за кредит. Наред с договора ответникът се е съгласил и на издаването на револвираща кредитна карта CARD-16305021 с кредитен лимит от 700лв.. Същият се е съгласил с всички посочени условия. Уговорения ГЛП е 35%, а ГПР е 44.90%.В договора е определен размера на дължимото обезщетение за забава, както и минималната погасителна вноска, в зависимост от усвоения кредитен лимит. На 16.08.18г. ответникът се е възползвал от предоставената му карта и е извършил покупка на изплащане на мобилен телефон на стойност 629лв. за срок от 36медклопе спрял обслужването на кредитната карта, като балансът му е минус 115сеца,при ГПР-24.20% и ГЛП-27.08%, като общата стойност на плащанията е 900.36лв. Падежът по кредита е на всяко първо число и се дължи фиксираната месечна вноска. При липса на плащане,вноската се удължа от лимита по кредитната карта, олихвена с лихвен процент-35%. Ответникът е получил пластиката на кредитната си карта на 19.09.18г., като е направил две справки и е изтеглил 70лв. На падежната дата ответникът следва или да направи плащане в размер на минималната вноска или да погаси използвания кредитен лимит. Твърди, че при този кредит не се изготвя погасителен план. При настъпване на договорния падеж вземането става изискуемо, като не се дължи покана за изпълнение, но въпреки това ищецът е поканил ответника лично на 23.01.19г. да плати. Длъжникът не е погасил нито една вноска, поради което ищецът е блокирал кредитната карта и е подал заявление по чл.410 ГПК. Обезщетението за забава е в размер на законната лихва. Издадена е заповед за изпълнение №2008/25.04.19г. по ч.гр.д.№813/19г. на РРС, по която длъжникът не е намерен за връчване.Съдът е дал указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя. В законовоустановения срок кредиторът е предявил иск за установяване на вземанията си. Претендира и разноски в двете производства. Представя договор за кредит,копие на лична карат, обратна разписка, писмо, товарителница,месечни извлечения от картата. Има искане да се приложи ч.гр.д.№813/2019г. на РРС и назначаването на ССЕ..

             Ответникът С.Х.С. оспорва претенциите както по основание, така и по размер. Счита, че договорът е нищожен поради липса на форма. Изтъква доводи за наличието на неравноправни клаузи и  противоречащи на добрите нрави. Условията са изготвени от по-силната икономически страна, като ответникът не е имал възможност да влияе върху тях. Твърди, че ОУ също са предварително изготвени, което нарушавало изискванията за добросъвестност при сключването на договора. В договора ищецът е посочил схематично, без подробно описание как е определил ГЛП и ГПР, което противоречи на ЗПК.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

           На 15.08.18г. страните са сключили договор за потребителски кредит CАRD-16305021 от разстояние, при изпълнение условията на ЗПФУР, като ответникът е посочил и-мейл  за връзка *******@***.**, на който е получил от  и-мейл  *************@*************.** линк, а на телефона си уникална парола за достъп, за да се запознае с ОУ, като прикачи и определени документи, въз основа на които се изготви договора за кредит. Наред с договора ответникът се е съгласил и на издаването на револвираща кредитна карта CARD-16305021 с кредитен лимит от 700лв.. Същият се е съгласил с всички посочени условия. Уговорения ГЛП е 35%, а ГПР е 44.90%.В договора е определен размера на дължимото обезщетение за забава, както и минималната погасителна вноска, в зависимост от усвоения кредитен лимит. На 16.08.18г. ответникът се е възползвал от предоставената му карта и е извършил покупка на изплащане на мобилен телефон на стойност 629лв. за срок от 36медклопе спрял обслужването на кредитната карта, като балансът му е минус 115сеца,при ГПР-24.20% и ГЛП-27.08%, като общата стойност на плащанията е 900.36лв. Падежът по кредита е на всяко първо число и се дължи фиксираната месечна вноска. При липса на плащане,вноската се удължа от лимита по кредитната карта, олихвена с лихвен процент-35%. Ответникът лично е получил пластиката на кредитната си карта на 19.09.18г. /л.31 от делото/, като е направил две справки и е изтеглил 70лв. На падежната дата ответникът следва или да направи плащане в размер на минималната вноска или да погаси използвания кредитен лимит. Твърди, че при този кредит не се изготвя погасителен план. При настъпване на договорния падеж вземането става изискуемо, като не се дължи покана за изпълнение, но въпреки това ищецът е поканил ответника лично на 23.01.19г. да плати. Длъжникът не е погасил нито една вноска, поради което ищецът е блокирал кредитната карта и е подал заявление по чл.410 ГПК, като претендира цялата дължима главница и договорената възнаградителна лихва за целия срок на договора, без обаче изрично да твърди настъпила предсрочна изискуемост. В обстоятелствата по делото сочи, че задължението по всеки падеж се дължи и без покана, но въпреки това кредиторът е изпратил покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на 23.01.19г. лично от ответника.

            По делото е назначена ССЕ съгласно, заключението на която по  договора за револвиращ кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. В договора е предвидена възможността кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл. 3 и чл. 4).

          За ползването на револвиращия кредит извън функционалната услуга по чл.4 от договора се прилага годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 35.00% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 44.90% .Кредитът е усвоен в размер на 699.00 лева на два пъти, от които  629 лв. за покупка на смартфон и теглене в брой - 70 лв. от банкомат. Покупката на стока е на 16.08.2018 г. от магазин Технополис България-629 лв. На 19.09.2018г. теглене  в брой на ATM ССВ 052913 Търговище - 70 лв. Относно първата покупка важат условията с посочени ГПР 27.08% и ГЛП 24.20%, а за тегленето от АТМ - ГЛП 35% и ГПР 44.90%. Относно покупката на стока е изготвен погасителен план и са посочени дължимите месечни вноски + таксите за обслужване на сметката и теглене в брой или от АТМ.

          Относно тегленето от АТМ не се изготвя погасителен план, но се дължат минимални месечни вноски, в зависимост от усвоения кредитен лимит. Вещото лице е посочило четири минимални погасителни вноски:  до 01.10.18г.-25.01лв., до 01.11.18г.-85.01лв., до 01.12.18г.-145.01лв., до 01.01.19г.-195.93лв.

           Към датата на депозиране на заявлението ответникът дължи: главница от 699лв., договорна лихва от 281,05лв.,  такси      от 16,20 лв., мораторна лихва за периода-21,55лв. или общо 1017.80 лв.

          По делото е назначена съдебна компютърно-техническа експертиза, според заключението на която, при сключването на договора  не е използван електронен подпис. Посочените стъпки за сключването на договора обаче са изпълнени, така както твърди ищецът. Реално не може да се установи дали това е бил ответникът или трето лице, ползващо и-мейлът му.

          Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          Съдът намира, че страните са сключили договор от разстояние при спазване изискванията на  ЗПФУР относно изпълнението на техническата процедура.

          По сключеният договор, ответникът има качеството на потребител, като сключеният договор за потребителски кредит следва да отговаря на изискванията на ЗПК. Според даденото в чл.9 ЗПК определение, договорът за потребителски кредит е формален, като спазването на формата и минималните реквизити е изискване за валидност-чл.22 ЗПК.

          В конкретния случай в договора, както в частта за револвиращия кредит, така и в частта на револвиращата кредитна карта за посочени ГЛП и ГПР единствено като абсолютни стойности /24.20%, 27.08%, респ.35%, 44.90% / и при хипотеза, че сумата се усвои изцяло, еднократно, без кредитора да посочи как точно е определил тези размери. В стандартния европейски формуляр ищецът е посочил примерно как се изчислява ГПР на кредит от 3000лв., като след това е посочил, че ГПР за всеки конкретен договор за револвиращ кредит зависи от изпълзването на кредите и кредитната карта и направените от кредитополучатеря плащания, т.е. препраща към отделния договор. Предвид на това съдът намира, че са нарушени разпоредбите на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК, тъй като не са упоменати условията за прилагането на лихвения процент и ГПР, поради което договорът се явява недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК ответникът дължи само чистата стойност на кредита, като не дължи лихви и разходи, като при определяне на размера на дължимата главница следва да се приспаднат евентуалните  погашения. По делото липсват данни за такива, поради което ответникът следва да върне на ищеца усвоената сума от 699лв./съгласно заключението на вещото лице/.

           Претендираното обезщетение за забава следва да се уважи. Законната лихва по чл.86 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Това задължение възниква само при поискване при уважаването на иск за главницата. 

                   Предвид частичната основателност на исковете, на ищеца се следват разноски частично. По настоящото дело ищецът е направил разноски за 975лв., от които 125лв. д.т., 200лв. за особен представител, 550лв. за вещи лица и 100лв. юк.възнаграждение. От тях на ищеца се дължат 690.14лв. 

           На ищеца се следват  и сторените в заповедното производство разноски. Техният размер е 75лв. Съобразно уважената част от исковете на ищеца се следват 53.09лв.

           По гореизложените съображения, Съдът:

 

                                                          Р  Е  Ш  И:

 

                   ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.С., ЕГН ********** ***, че дължи на  БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със седалище гр.София, р-н Младост, жк ”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 сумата 699лв. /шестстотин деветдесет и девет лева/ главница,ведно със законната лихва, считано от 24.04.19г. до окончателното й изплащане и сумата 21,14лв./двадесет и един лева и четиринадесет стотинки/ мораторна лихва, за които е издадена заповед за изпълнение № 2008/25.04.19г. по гр.д.№813/19г. на РРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ установителния иск за договорна лихва от 214.82лв. за периода 01.11.19г.-04.01.19г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

          ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН ********** *** да заплати на БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със седалище гр.София сумата от 690.14лв./шестстотин и деветдесет лева и четиринадесет стотинки/ съдебни разноски и сумата от 53.09лв./петдесет и три лева и девет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№813/19г. на РРС.

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Окръжен съд-Разград.

                   След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по  ч.гр.д. №813/2019 г. на РРС.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: