№ 103
гр. Варна , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100901194 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „УП БЪЛГАРИЯ 19“
ЕООД, гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна, с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца: 1.) сума в размер 51 443.77 лева, съставляваща цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
октомври 2017 г., както и сума в размер 15 161.69 лeвa, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.11.2017 г. до датата
на предявяване на настоящия иск, 2.) сума в размер на 93729.11 лева,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа
енергия за месец ноември 2017 г., както и сумата от 26 712.80 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата за периода от 29.12.2017
г. до датата на предявяване на иска, 3.) сума в размер 36 537. 39 лева,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа
енергия за месец декември 2017 г., както и сума в размер 10 139.19 лeвa,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
25.01.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 4.) сума в размер
115 873.58 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец ноември 2018 г., както и сума в размер
1
21 146.91 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 02.01.2019 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 5.) сума в
размер 46 015.44 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец декември 2018 г., както и сума в
размер 8 065.43 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 28.01.2019 г. до датата на предявяване на настоящия
иск, 6.) сума в размер 26 957.72 лева, съставляваща цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец декември 2018 г.,
както и сума в размер 4 725.15 лeвa, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 28.01.2019 г. до датата на предявяване на
настоящия иск, ведно законната лихва върху горепосочените суми от
подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че е собственик на
вятърна електроцентрала, която е присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание договори за присъединяване
на обект на независим производител на електрическа енергия, сключен между
ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Твърди също така, че е
сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 98/26.08.2009 г.
с ответното дружество „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД /сега „Енерго-про
продажби“ АД/, по силата на който последното се е задължило да изкупува
ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената
електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР /сега
КЕВР/ с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Вятърната електрическа централа
била присъединена към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРО-
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД (с предходно наименование "Енерго-Про
Мрежи" АД) на основание Договор за присъединяване на обект на независим
производител на електроенергия от 14.11.2008 г., сключен между ищцовата
страна и Електроразпределение - Варна АД.
Ищецът твърди, че за месец октомври 2017 – декември 2017 г. и за
месеците ноември и декември 2018 г. е произвел и доставил на ответника
електроенергия в определен размер MWh, за които доставки е издал и
съответните фактури. Твърди, че по фактурите са приложени съответните
цени, тъй като количествата електроенергия са произведени докато
централата в съответния месец е работила при надхвърлен праг от 2000 MWh
2
нетно специфично производство на електоенергия от инсталиран 1 KW
мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни часа и без да е достигнала
прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 Kw мощност. Единствено в м. декември 2018 г. освен при
горните параметри, ищцовата ВяЕЦ е произвела и количество електроенергия
от 150 000 MWh докато централата е надхвърлила с тези количества 2250
ефективни часа, но преди да е достигнала прага от 2300 MWh нетно
специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 Kw мощност.
По всички издадени фактури ответното дружество е заплатило част от
цената, поради което и се търси остатъкът от дължимото до пълния размер на
фактурираното, ведно с лихви за забава до завеждане на иска.
Относно формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения,
че към момента на сключване на договора за изкупуване се прилага
преференциалната цена, определена в Решение Ц-010/31.03.2010 г. на ДКЕВР,
която се прилага за период от 15 години. С влизане в сила на Закона за
енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание
§7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните,
запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е
действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-
10.
Ищецът сочи, че с посоченото решение бил въведен специален
критерий за заплащане на цената на произведената ел.енергия от вятърни
електрически централи, като са определени две преференциални цени за
изкупуване на енергията, които се прилагат в зависимост от това колко
работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е определена
цена от 188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в т.9 е
определена цена от 172,95лв./MWh за централи работили над 2500 часа. С
последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015г. е въведен допълнителен
критерий досежно количествата енергия, подлежащи на изкупуване по
преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се
заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на
„нетното специфично производство на ел.енергия”, а количествата енергия,
надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по
3
цена за излишък на балансирания пазар.
Въз основа на така приетите изменения в закона, е постановено
Решение СП-1/31.07.2015г., с което са определени преференциални цени за
изкупуване на енергията, като съгласно т.1.7 нетното специфично
производство за електрическа енергия на вятърни ел.централи при определена
цена 188,29лв., без ДДС /т.е.т.8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh за вятърни
ел.централи, работещи до 2 250часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП-1
нетното специфично производство на вятърни централи при определена цена
от 172,95лв., без ДДС /т.е т.9 от Решение Ц-10/ е 2300 kwh за вятърни
ел.централи, работещи над 2 250часа.
С оглед на така определените стойности на НСПЕ, за които се прилага
преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 в зависимост от часовете
продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на
вятърна ел.централа, ищецът твърди, че „Енерго-Про Продажби“ АД следва
да изкупува количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по
преференциална цена, до достигане на максималното количество от 2000 kwh
при условие, че централата не достигне 2250 ефективни годишни часове
работа. В случай, че вятърната централа достигне тези часове работа, то
ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по
преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-10. Едва след достигне на 2300
kWh НСПЕ, ел.енергията на тези часове се изкупува по цена на излишък на
балансиращия пазар. На основание горното счита претендираните суми за
дължими и моли за постановяване на осъдително решение в негова полза.
Правна квалификация на правата: чл. 79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
С депозирания отговор на искова молба „Енерго-Про Продажби" АД
изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Не
оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на
електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до
размера на НСП е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-
10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното
специфично производство, приложима се явява цената за излишък на
балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД относно
приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно
4
приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал
произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за
излишък. Излага, че ищецът е следвало да издаде кредитни известия и
коригира данъчната основа посока намаление до приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар. Според ответника тълкуването на
разпоредбите на ЗЕВИ вр. решенията на КЕВР водят до извод, че прагът, след
който не се дължи преференциална цена за произведената енергия е
съответстващото за категорията нетно специфично производство, а не
ефективните часове за ценовата категория, а в конкретика законът допуска да
бъдат заплатени по преференциална цена само 2000 kWh, респективно
остатъкът при продажба се заплаща по цена за излишък.
В допълнителната искова молба и респективно допълнителен
отговор, страните поддържат и доразвиват аргументите си по приложението
на относимите нормативни актове и собствената си изправност по
договорите.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител
поддържа собствените си аргументи по спора.
В постъпилото становище от третото лице – помагач на ответника
„Национална електрическа компания“ /НЕК/ ЕАД се твърди, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като предявеният иск е в противоречие с
императивната норма на чл. 31 ал.5 от ЗЕВИ. Развиват се и подробни
аргументи, включително по искането за провеждане на инцидентен съдебен
контрол по реда на чл. 17 ал.2 от ГПК относно законосъобразността на
Решение № СП-5 от 28.03.2019 година на КЕВР.
НЕК не се представлява в съдебно заседание.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД, което възлага в тежест на ищеца да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на договорно
5
правоотношение, изправността си по същото, както и механизма за
определяне на приложимата цена към процесните периоди.
Между страните не се спори, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ, а ответникът е краен снабдител на
електрическа енергия и страните са в правоотношения за изкупуване на
ел.енергия по договор № 98/26.08.2009 г. Не е спорен и е приет за ненуждаещ
се от доказване факта, че до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия
по преференциална цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г.; количествата
произведена и фактурирана електроенергия, както и този относно
извършените от ответника плащания за процесните месеци.
Въз основа на сключения Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 97/26.08.2009 г. „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД /сега „Енерго-
про продажби“ АД/, ответното дружество се е задължило да изкупува
ежемесечно на база издадени от производителя фактури, произведената
електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР /сега
КЕВР/ с Решение № Ц-04/30.03.2009 година.
Не е спорно, че за процесните периоди относими се явяват
преференциалните цени, определени от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011
г.
Не е налице спор и относно количеството на произведената и доставена
електроенергия, като за месец октомври 2017 г. , като тя е в размер на 643,857
MWh, за месец ноември 2017 г. в размер на 460,427 MWh. За следващия
месец декември 2017 г. количеството произведена и доставена ел.енергия е
190,250 MWh, за месец ноември 2018 г. е в размер на 727,432 MWh, а за
месец декември 2018 г. е съответно 203,655 MWh и още 150,00 MWh
/издадени са две фактури/. Процесните количества произведена електрическа
енергия са получени от обществения доставчик „Национална Електрическа
Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ.
Съгласно приетото от ДКЕВР Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. са
определени преференциални цени на ел.енергия, произведена от вятърни
електрически централи, при които се прилага специален критерий - наличен
ресурс на първичния енергиен източник - при пълни ефективни часове на
6
работа на ветровите генератори: до 2250 годишни часа включително и над
2250 годишни часове. Считано от 01.04.2011 г. между страните по договорите
за изкупуване на ел.енергия се прилагат съответно цена от 188.29 лева /MWh
за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, и за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа – 172.95
лева /MWh, в съответствие с чл. 21, ал.1 от ЗВАЕИБ /отм./.
Действащият към момента на сключване на процесния договор ЗВАЕИБ
е отменен с влезлия в сила на 03.05.2011 г. ЗЕВИ, като в съгласие с § 7, ал.1 от
ПЗР ЗЕВИ приложима към процесния договор е определената с Решение Ц-10
от 30.03.2011 г. на КЕВР цена на изкупуване на ел.енергия.
Не се оспорва по делото, че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е
изкупувано цялото количество ел.енергия. Това е било извършвано до влизане
в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 г., съгласно което
крайният снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по
преференциална цена за количествата до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени
количества – по утвърдени цени за крайните снабдители.
В сила от 24.07.2015 г. е извършена промяна в разпоредбата на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ, съгласно която крайният снабдител има задължение да
изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до
размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а
за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени за
излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно
специфично производство на електрическа енергия“ /НСП/ е дефиниран в §1,
т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа
енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
Разпоредбата е с императивен характер и се прилага към заварените
правоотношения, които преурежда за бъдеще при отсъствие на норма,
изключваща действието към определена категория договори. Изводът
кореспондира и с клаузата по чл. 18 ал.2 от Договора за изкупуване на
енергия между страните, съгласно която решението на компетентния
7
регулаторен орган за промяна в преференциалната цена на изкупуване се
прилага от датата на влизането му в сила без нужда от допълнително
споразумение между страните.
След влизане в сила на измененията на закона и в изпълнение на §17 от
ПЗР, регулаторният орган е приел Решение №СП-1/31.07.15г. и Решение №
СП-5/28.03.19г. на КЕВР, с които е определено нетното специфично
производство на ел. енергия. Решението от 2015 г. е отменено с влязло в сила
решение на АССГ София. Касателно второто, същото е прогласено за
нищожно с Решение № 6355/29.10.2019 г. по адм.д. № 4422/2019 г., по описа
на Адм. Съд – София-град, което не е влязло в законна сила. Доколкото
обжалването на решенията не спира изпълнението им, същите като
подлежащи на предварително изпълнение обвързват страните.
Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към момента на настоящото
произнасяне подлежи на изпълнение и регулира спорните отношения между
страните /чл. 13, ал.9 от ЗЕ/. В този смисъл въведения от ищцовото дружество
аргумент, че предвид обжалването на решение № СП-5 от 28.03.2019 г.,
последното не е влязло в сила и не следва да бъде вземано под внимание, не
почива на закона. От друга страна, ищецът не сочи конкретни пороци,
обосноваващи твърденията му за нищожност на административния акт, които
да бъдат проверени при извършения косвен съдебен контрол, а възраженията
касаещи неговата незаконосъобразност са бланкетни.
Решението установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на
което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи,
работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във
връзка с Решение № Ц-013/28.06.2006 г. В т. 8 и т.9 от Решение № Ц-
010/30.03.2011 г. на КЕВР производителите на ел.енергия от ВяЕц са
разграничени в две отделни групи – работещи до 2250 часа и работещи над
2250 часа. Предвидените две тарифни групи цени за изкупуване на
произведена енергия от вятърните централи налагат извода, че не е
допустимо преминаване на една и съща централа последователно от една към
друга преференциална категория цена.
В чл. 18 ал.4 от Договора страните са заложили изкупуване по
8
перференциална цена на достигнати 2250 пълни ефективни часове на работа,
т.е. изкупните цени за централата, собственост на ищеца се определят от т.8
на Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР.
Като се вземе предвид безспорното между страните обстоятелство, че
през процесните месеци ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетното си специфично
производство от 2000 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност при цена от
188,29 лева /MWh, без ДДС, която е заплатена именно като преференциална
цена, а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за
излишък на балансиращия пазар, съдът намира, че произведената от
централата на ищцовото дружество ел.енергия за процесния период е
надлежно заплатена, като производителят е получил гарантираната му от
закона преференция на енергийния пазар.
Следователно е лишен от основание доводът на ищеца, че следва да
фактурира произведената електрическа енергия по преференциалната цена,
определена в т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. – 188.29 лева /MWh до
достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана
мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по
преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. –
172,95 лева /MWh, а след достигане на 2 300 kWh нетно специфично
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. На отхвърляне подлежат и
акцесорните претенции за обезщетение за забава, както и за присъждане на
законна лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им заплащане.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят направените по делото разноски. Представен
е списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършен разход в размер на
19572 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Възражението на
процесуалния представител на ищцовото дружество за прекомерност на
възнаграждението е основателно предвид отсъствието на фактическа и правна
сложност на делото. Отделно от това, съгласно приложимата разпоредба на
чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
9
възнаграждения, възнагражденията се определят на база защитаван
материален интерес, а не според броя на исковете. Така при материален
интерес по спора в общ размер на 456 508.18 лева минималният размер,
дължим по т.5 на цитираната норма е 10 660.16 лева без ДДС, респективно с
начислен косвен данък – 12 792.20 лева, до който и следва да се редуцира
адвокатското възнаграждение, чието плащане ще се възложи в тежест на
ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „УП БЪЛГАРИЯ 19“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, гр. Варна искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: 1.) сума в размер
51 443.77 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец октомври 2017 г., както и сума в размер
15 161.69 лeвa, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 24.11.2017 г. до 19.10.2020 г., 2.) сума в размер на 93729.11 лева,
съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа
енергия за месец ноември 2017 г., както и сумата от 26 712.80 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата за периода от 29.12.2017
г. до 19.10.2020 г., 3.) сума в размер 36 537.39 лева, съставляваща цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
декември 2017 г., както и сума в размер 10 139.19 лeвa, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.01.2018 г. до
19.10.2020 г., 4.) сума в размер 115 873.58 лева, съставляваща цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
ноември 2018 г., както и сума в размер 21 146.91 лeвa, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.01.2019 г. до
19.10.2020 г. 5.) сума в размер 46 015.44 лева, съставляваща цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
декември 2018 г., както и сума в размер 8 065.43 лeвa, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.01.2019 г. до
19.10.2020 г. 6.) сума в размер 26 957.72 лева, съставляваща цена за
10
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
декември 2018 г., както и сума в размер 4 725.15 лeвa, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.01.2019 г. до
19.20.2020 г., ведно законната лихва върху горепосочените суми от подаване
на настоящия иск до окончателното им плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „УП БЪЛГАРИЯ 19“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, гр. Варна
сумата от 12 792.20 /дванадесет хиляди седемстотин деветдесет и два и
0.20/ лева разноски в производството за процесуално представителство, на
осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на "Национална електрическа
компания" ЕАД, гр. София като помагач на ответника.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11