№ 1257
гр. Варна, 19.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Т. Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Т. Кръстев Въззивно гражданско дело
№ 20253100501217 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:48 часа се явиха:
Въззивникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно и
своевременно призован, не се явява законният представител, представлява се
от адв. Т. С. с пълномощно по делото.
Въззиваемата П. И. С., редовно и своевременно призована, не се явява
лично, представлява се от адв. К. К., редовно преупълномощена от днес.
АДВ. С.: Считам, че не са налице пречки. Моля да се даде ход на
делото.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение 2943/24.06.2025 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
1
Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ АД срещу Решение № 1236/09.04.2025 г.,
постановено по гр. д. № 9483/2024 г. на ВРС, с което ответникът, настоящ
въззивник, е осъден да заплати на ищцата, настояща въззиваема, П. И. С.
сумата от 20 лв., частичен иск от общо 1890,82 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил
„Шкода Фабия“, с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано ПТП на
15.05.2024 г. в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Кирил и Методий“, по вина на
водача на товарен автомобил „Рено Мастър“, с рег. № *****, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество по
полица с № BG/23/123002024503, със срок на действие на полицата 05.07.2023
г. – 04.07.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба
– 29.07.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ.
В жалбата е формулирано искане за отмяна на атакуваното решение като
неправилно, а в евентуалност – за отмяна и определяне на застрахователно
обезщетение съобразно действителната стойност на понесените имуществени
вреди и отчитане на съответния процент съпричиняване на вредоносния
резултат от увреденото лице. На първо място се изразява несъгласие с извода
на ВРС за липса на съпричиняване, доколкото въззивникът счита, че той е
базиран на заключението по допуснатата САТЕ, която оспорва с подробни
доводи, свързани с механизма на ПТП. Твърди още, че неправилно
първоинстанционният съд е изчислил общия размер на разходите за ремонт на
увредените части и детайли на ищцовото МПС, кредитирайки първия вариант
заключението по СТЕ, доколкото не е съобразено обстоятелството, че
увреденият автомобил е произведен през 2003 г., което обуславя липсата на
необходимост същият да бъде възстановен в сервиз, притежаващ европейски
сертификат за качество при значително по-високи цени за труд както и с
оригинални резервни части. Сочи и че са нарушени нормите на чл. 386, ал. 2
КЗ и чл. 400, ал. 2 КЗ, както и че съдът не е анализирал събрания по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна П. С. е постъпил
отговор, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата. Въззиваемата поддържа, че са налице всички елементи, пораждащи
деликтната отговорност на ответника, както и че деянието на водача на
тежкотоварния автомобил, застрахован при него, е противоправно, като
противоречащо на чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 94, ал. 3 от
ЗДвП. Възразява срещу твърдението на жалбоподателя, че тя е допринесла за
вредоносния резултат, несъобразявайки поведението си с нормата на чл. 40
ЗДвП, като подчертава, че единствената причина за ПТП е това на водача на
застрахования автомобил. Поддържа, че причинените имуществени вреди
следва да бъдат определени от съда на база тяхната действителна стойност
към момента на застрахователното събитие – по пазарни цени към датата на
ПТП. Противно на становището на въззивника, твърди, че изключването на
2
цените, предлагани от сертифицирани сервизи за отремонтиране на
повредите, би довело до необективно определяне на размера на средните
пазарни цени.
АДВ. С.: Поддържам така депозираната въззивната жалба. Запозната
съм с определението, нямаме възражения по доклада.
АДВ. К.: Оспорваме депозираната въззивна жалба. Поддържам
отговора на въззивната жалба. Нямам възражения по проектодоклада.
С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва
да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение 2943/24.06.2025 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение 2943/24.06.2025 година.
АДВ. С.: Няма да сочим други доказателства. Представяме списък на
разноските.
АДВ. К.: Нямаме други доказателствени искания. Представяме списък
на разноски, ведно с доказателства.
Правя възражение за прекомерност.
АДВ. С.: Нямам възражение по списъка.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Моля да отмените първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно.
На първо място Районен съд – Варна неправилно определи стойността
на възстановителния ремонт, който е необходим вследствие на процесното
ПТП. Районният съд прие първия вариант на изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза, но не съобрази обстоятелството, че автомобилът
към момента на произшествието е бил на възраст 21 години и изобщо не би
бил приет за ремонт в посочените от вещото лице официални сервизи на
Ягуар, BMV, Мерцедес и останалите посочени. Считам, че вторият вариант на
3
автотехническата експертиза е значително по-достоверен, но същият не бе
приет от Районен съд– Варна като миродавен.
На следващо място намирам, че в хода на първоинстанционното
производство безспорно се установи съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на ищцовия автомобил, който е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗДвП, като при движенията си назад без да
осигури лице, което да го напътства е допринесъл за реализирането на ПТП,
като изводът на съда се базира основно на автотехническата експертиза.
Подробни доводи за необосноваността на това заключение съм
изложила във въззивната жалба, което изцяло поддържам. Моля за решение в
този смисъл и да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. К.: Аз ще моля за противоположно решение, да оставите без
уважение депозираната въззивна жалба. Считаме, че първоинстанционното
решение е правилно, добре мотивирано и законосъобразно и като такова, ще
помолим да го потвърдите по изложените в отговора съображения.
Молим да ни присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
13:52 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4