Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 968 Година 01.07.2019 Град С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С.ЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми
май Година
2019
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2164 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищците М.Ж.М.,
С.К.П. и К.Н.М. твърдят в исковата си молба и и допълнението към нея, че били
наследници на М. Ж. ***, починал на - г. С н.а. -/1964 г., наследниците му К.Й.М.,
Ж. М.Ж. и Н. М.Ж., били признати за собственици по давностно владение на
300/670 идеални части от дворното място, цялото от 670 кв.м, находящо се в ---,
при граници: от двете страни улици и И.Ж. М., представляващо по плана на С.З.
имот с пл. № ---, от кв. -, заедно с постройките в него. В АДС -255/- г. било
вписано, че със заповед № - на О., била отчуждена част от този имот с пл. № ---,
на ---, масивна жилищна сграда от 2 стаи и салон, над изба от 270 кв.м,
полумасивна стопанска сграда от 69 кв.м. С тази процедура била отчуждена частта
на имота, която се намирала в частта на ул. -, която част била под сградите,
описани в акта. Тази част била 300 кв.м, върху която било изпълнено
строителното мероприятие, за което бил отчужден имота - ул. -. Останалата част
от имота, която не е била отчуждена за държавни мероприятия и била 370 кв.м,
останала в съсобственост с О. в идеални части. Тези, които им се полагали в
останалия неотчужден парцел от 370 кв.м, били 165/370 ид.ч. Според новите
регулационни планове и приемането на кадастралната карта имотът бил променил
квадратурата си, като по кадастралната карта бил - кв.м. Имотът с пл. № ---,
находящ се в С.З., на ---, бил идентичен с имот с идентификатор № ---.
Преизчислени, идеалните части, които им се полагали от този имот, трябвало да
бъдат 165/- ид.ч. В началото на април тази година, забелязали, че ответният им
съсобственик, обявил на търг целия имот с идентификатор № ---. Същият бил
актуван изцяло като негова собственост с АЧОС № 143/17.03.2011 г. Тези му действия
демО.трирали, че считал, че бил единствен негов собственик, което обусловило
правния им интерес от исковете. Ответникът владеел неправомерно целия имот и
желаел да се разпореди с него, което накърнявало правото им на собственост.
Търгът бил насрочен за 26.04.2018 г. Процесният имот бил описан в т. 3 от
обявлението. С н.а. № -/1964 г. те се легитимирали като собственици, придобили
по наследство имота с идентификатор ---, с площ - кв.м, при 82.5/- ид.ч. за
ищеца М.Ж.М. и по 41.25/- ид.ч. за ищците С.К.П. и К.Н.М., които квоти били
сметнати по удостоверение за наследници от 02.04.2018 г. Тъй като ответната
Община владеела цялата вещ, за тях възникнал правен интерес от завеждане на
настоящия иск по чл. 108 ЗС за полагащата се на всеки от тях идеална част. Наследодателят
им М.Ж.М. бил починал на - г., като оставил за свои наследници съпругата си К.Й.О.
и двамата им синове Ж. М.Ж. и Н. М.Ж.. На - г. К.Й.О. починала и оставила за
свои наследници двамата им синове. Ж. М.Ж. починал на - г. и оставил за свои
наследници съпругата си М. М.Ж. и ищецът М.Ж.М., негов син. На - г. М. М.Ж.
починала и оставила за свой наследник ищецът М.Ж.М., неин син. Н. М.Ж. починал
на - г. и оставил за свои наследници ищците С.К.П., негова съпруга и К.Н.М.,
негов син. Имотът бил одържавен по реда на ЗПИНМ на основание заповед -/1960 г.
на О. и бил държавен от - г., което било видно от АДС -255/- г. Според
последния, била отчуждена само част от имота, масивна жилищна сграда от 2 стаи
и салон над изба от 270 кв.м, полумасивна стопанска сграда от 69 кв.м., която
част се намирала в частта на ул. - и била под сградите, описани в акта. Тази
част била 300 кв.м, върху която било изпълнено строителното мероприятие, за
което бил отчужден имота - изпълнена била ул. -. Останалата част от поземления
имот, която не била отчуждена за държавни мероприятия, била 370 кв.м и останала
в съсобственост с ответната Община в идеални части. Идеалните им части в
останалия неотчужден парцел с площ от 370 кв.м били 165/370 ид.ч. За съжаление
не разполагали със заповед -/1960 г., като още по-лошо било, че след опити да
бъдела намерена в О., О. и Д., попадали в омагьосан кръг, като от О. им
казвали, че се намирала в А., а от А., че се намирала в Областната управа, а
оттам, че тази заповед била в О.. По техни данни, били обезщетени парично, по
3000 лева за всеки от двамата братя наследници на М.Ж.М.. Ищците подали на
05.06.1998 г. искане за връщане на имота на основание ЗОСОИ. О. издала мълчалив
отказ, който обжалвали пред СтОС. Първоинстанционното решение от 16.12.1999 г.
отменяло отчуждаването, но било обжалвано пред ВАС, който поради процесуални
нарушения го отменил и върнал делото на същия съд за ново произнасяне, който с
решение № 110/09.05.2001 г. на СтОС отхвърлил жалбата на М. Ж.ва и М.М.. Все
пак делото хвърляло доста яснота върху притежавания от тях имот. С последното
решение било безспорно установено, че наследодателите им били собственици на
300/670 ид.ч. от дворно място, цялото от 670 кв.м, представляващо имот пл. № ---
от кв. -, заедно с постройките в него. Искането за отмяната на отчуждаването
било отхвърлено, защото по делото не било доказано, че била отчуждена част от
дворното място. Имот с пл. № --- от кв. -, бил идентичен и попадал в границите
на процесния имот с идентификатор ---, защото по техни спомени се намирал там,
а в производството по искането им за отмяна на отчуждаването ставало ясно, от
експертизите и анализ на старите планове, че имотът се намирал там. Това тяхно
твърдение смятали да докажат в хода на делото след изискване на всички стари
планове. С н.а. -/1964 г., били признати наследниците на М.Ж.М. - К.Й.М., Ж. М.Ж.
и Н. М.Ж., за собственици общо на 300/600 ид.ч. от дворното място, като всеки
от тях имал по 100/670 ид.ч. След смъртта на К.Й.О., която била съпруга на М.Ж.М.,
нейните 100/670 ид.ч. от имота се наследили поравно от синовете й Ж. М.Ж. и Н. М.Ж.,
чиито дялове станали съответно по 150/670 ид.ч. от имота за всеки от тях. През -
г. Н. М.Ж. починал и оставил за свои наследници ищцата С.К.П., която му била
съпруга и К.Н.М., негов син, всеки от които придобил по 75/670 ид.ч. от имота. Ж.
М.Ж. починал през - г. и оставил за свои наследници М. М.Ж. и М.Ж.М., всеки с
по 75/670 ид.ч. от имота. След - г. М.Ж.М. наследил от майка си М. М.Ж. нейната
част и съответно притежавал 150/670 ид.ч. от имота. О. станала съсобственик с
тях след приемане на ЗОС и ЗДС. Според новите регулационни планове и приемането
на кадастралната карта, имотът, описан в н.а., бил променил квадратурата си
след реализирането на мероприятието, за което били отчуждени 300 кв.м, а именно
върху 300 кв.м от имота била изпълнена улица -. Вследствие на това имотът
станал 370 кв.м. В годините след това променял квадратурата си, защото в
момента по кадастрална карта нямало имот с такава квадратура. Щели да
конкретизират това тяхно твърдение след представяне на всички стари планове по
заповедите изискани в доказателствените им искания и изготвяне на
съдебно-техническата експертиза по делото. Искането е да се признае за
установено по отношение на ответника, че по наследство от починалите им
наследодатели, които били признати за негови собственици с н.а. -/1964 г.,
ищецът М.Ж.М. бил собственик на 82.5/- ид.ч, ищцата С.К.П. на 41.25/- ид.ч., а
ищецът К.Н.М. на 41.25/- ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор ---,
с адрес: -, ---, с площ: - кв.м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: - застрояване (над -), при съседи: -,
и се осъди ответника да им предаде осъществяването без основание владение върху
същите идеални части от този имот. Претендират разноски.
Ответната О.
оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и й
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно
от пълномощника й в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Общият на
ищците наследодател М.Ж.М. е починал на - г. (л. 10). За свои
наследници по закон е оставил преживялата го съпруга К.Й.О. и двамата им синове
Ж. М.Ж. и Н. М.Ж.. К.Й.О. е починала на - г. и за свои наследници по закон е
оставила двамата си синове Ж. М.Ж., който е починал на - г. и за свои
наследници по закон е оставил преживялата го съпруга М. М.Ж., починала на - г.
и ищеца М.Ж.М., негов син, и Н. М.Ж., който е починал на - г. и за свои наследници
по закон е оставил ищците С.К.П., негова съпруга и К.Н.М., негов син (л. 15-18).
С н.а. № -/-
г. на С. нотариус, наследниците към този момент на общия на ищците наследодател
М.Ж.М. – К.Й.М., Ж. М.Ж. и Н. М.Ж., са били признати за собственици по
давностно владение на 300/670 идеални части от дворно място, цялото от 670
кв.м, находящо се в ---, при граници – от двете страни улици и И.Ж. М.,
представляващо по плана на С.З. имот с пл. № --- от кв. -, заедно с постройките
в него (л. 11). Този план е първият изработен за тази територия кадастрален план
от 17.06.1960 г., видно от т. 1.1 на кО.тативната част и т. 2.1.1 на
първоначалното заключение на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза (л. 145, 147 и 185). Към този план не
е налице и не е бил предоставен на вещото лице разписен списък (т. 2.1.1 ПЗСТЕ, л.
185). Върху
кадастралната му основа е бил изработен след това и улично и дворищно - регулационния
план на кв. - - север, кв. -, одобрен със заповед № -/25.11.1960 г. на Председателя
на ГО. (л. 88). По този план, за имот
с пл. № ---, не е бил отреден парцел, а цялата му територия е била отредена за
следното мероприятие на уличната регулация – изграждане на ул. - и градина.
Това се установява от т. 7 на представените с отговора АДС -255/- г. и АДС -256/-
г. (л. 88-89). Това се
установява и от Приложение № 1, 1а и 2 към ПЗСТЕ. От последните е видно, че
територията на този имот с пл. № --- е изцяло отредена/попада в тези предвидени
с уличната му регулация мероприятия, като върху 89 кв.м от площта му е
предвидено с този план изграждането на улица с о.т. от 53 на юг, върху 555
кв.м. от площта му е предвидено изграждането на територия, заключена между
уличните - регулационни линии на улици с осови точки 50, 51, 52, 53 и на юг от
о.т. 53, а върху останалите 2 кв.м от площта му е предвидено изграждането на
улица с о.т. 50-51-27 (т. 2.1.2 ПЗСТЕ и т.
1 ДЗСТЕ, л. 147, 150-151, 185 и 226).
Вярно е, че според т.
1 ДЗСТЕ, върху посочената му площ от 555 кв.м., заключена между посочените улични
– регулационни линии, нямало отреждане за конкретно мероприятие, но същата
имала характер на територия, отредена за обществено мероприятие (л. 226). Но също така е
вярно, че съдът не възприема в тази му част това ДЗСТЕ, защото противоречи на
посочените приложения/извадки от този план и действащата към датата на
приемането му норма на чл. 35 ЗПИНМ (отм.). Според последната,
в относимата й за случая част, уличната регулация установява не само улиците,
но и свободните площи (градини, паркове,
залесявания и други), за каквато именно
градина е била отредена с този план посочената заключена между горепосочените
улични – регулационни линии свободна площ от 555 кв.м от процесния имот с пл. ---
(л. 150).
От
съвкупната преценка на представените АДС № ---, и Приложение № 1, 1а и 2 от
ПЗСТЕ, се установява не само, че върху процесния имот с пл. --- е имало
изградени към датата 25.11.1960 г. на одобряване с посочената заповед на този
засягащ го с предвижданията си улично-регулационен план - две отделни жилищни
сгради и две отделни стопански постройки, но и че всяка от тях е принадлежала
на различни собственици, които са били съсобственици само на имота с пл. № ---,
върху който са били построени (л. 89-90, 147 и 150-151). При това положение,
целият този имот е представлявал обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС на
създадената върху него т.н. „хоризонтална“ етажна собственост (т. 1, б. „г“ от
ППВС 2/1982 г.). Или казано иначе. От представените от ответника с отговора и
неоспорени от ищците АДС № --- е видно, че в този имот са били построени съответно
през 1930 г. и през 1936 г. две самостоятелни масивни жилищни сгради с две
стопански постройки (л. 89-90). Първата масивна
жилищна сграда от 2 стаи и салон над изба, 270 кб.м., с полумасивна стопанска
сграда от 69 кб.м., е била придобита по давност от наследниците на общия на
ищците наследодател М.Ж.М., видно от АДС -255 и н.а. № -/1964 г. (л. 10-11 и 89). А втората от тях
жилищна сграда/масивно жилище от 270 кб.м., състоящо се от две стаи и салонче, заедно
със стопанска сграда от 21 кб.м., построени през 1936 г., е била придобита от неговия
брат И.Ж. М. (чиито бащино и
фамилно име съвпадат с тези на общия на ищците наследодател М.Ж.М.), видно от АДС -256
(л. 90). От този момент на
придобиването от тези различни лица на тези две построени в имота с пл. № ---
отделни жилищни сгради със стопански постройки е възникнала т.н. „хоризонтална“
етажна собственост (т. 1, б. „г“ от
ППВС 2/1982 г.). Както според чл.
2 от Наредбата – закон за етажната собственост (Обн. ДВ, бр. 251/1935 г., отм. Изв., бр. 92/1951 г.). Така и според чл.
37 от сега действащият ЗС. А с възникването й, съсобственият на тези лица имот
с пл. № ---, е станал обща част и съсобствеността върху него е неразделно
свързана с отделните жилищни със стопански сгради, които обслужва (чл. 38 ЗС и т.
1, б. „г“ от ППВС 2/1982 г.). Поради това, както при прехвърлянето на тези
сгради, така и при отчуждаването им, с тях задължително се
прехвърлят/отчуждават и всички притежавани от собствениците им идеални части от
общите части по чл. 38 ЗС, включително и от поземления имот с пл. № ---, върху
който са построени, без оглед на това дали същото е упоменато изрично в
нотариалния акт/акта за държавна собственост (в този смисъл Р 158-2013-I г.о., Р 207-2011-II г.о. и Р 154-1964-ОСГК). Такъв е и случая.
При него,
от представените АДС № --- е видно, че съществуващите върху този имот жилищни и
стопански сгради, заедно с целия имот с пл. № ---, тяхна обща част по чл. 38
ЗС, са били отчуждени на - г., по реда на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), за осъществяване
на мероприятието предвидено с одобрения със заповед № -/25.11.1960 г.
улично-регулационен план - изграждане на ул. - и градина, както от наследниците
към този момент на общия на ищците наследодател М.Ж.М., така и от неговият брат
И.Ж. М., на които са били собствени (л. 88-90).
Вярно е, че според
действащият към този момент чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), недвижимите имоти
на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по
улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на
собственика съгласно правилника за приложение на същия закон. Вярно е също
така, че според §91, ал. 1 ППЗПИНМ (отм.), обезщетението може
да бъде имотно или парично. А според §90, ал. 5 ППЗПИНМ (отм.), на правоимащите
могат да се отстъпват за обезщетение и жилища, които държавата/обществена
организация ще построи. А според §81, ал. 2 ППЗПИНМ (отм.) се е считало, че
собствениците са обезщетени, с определяне на недвижимия имот, който се
отстъпва, като обезщетение и плащане в брой на евентуалната разлика, или с
плащане в брой на определеното парично обезщетение, а с допълнението на същата
норма с ДВ, бр. 64/1965 г. е било предвидено още, че когато като обезщетение се
отстъпва жилище, което ще се построи, в съответния клон на Българската
инвестиционна банка се внася на името на правоимащия сума, равна на
определеното парично обезщетение. Но също така е вярно, че в случая ищците сами
са признали, че техните наследодатели са били обезщетени за притежаваните от
тях 300/670 идеални части от процесния имот с пл. № ---, заедно с жилищната и
стопанска сграда, които са им били отчуждени по ЗПИНМ (отм.) - първоначално
парично, а след това и имотно с право на строеж на две жилища, които са били и построени
след това в сградата в гр. С.З., на ул. - -, а според §91, ал. 1 ППЗПИНМ (отм.), недвижимите
имоти, които се отстъпват като обезщетение, трябва да бъдат в близост на отчуждения
имот на правоимащия, какъвто е и случая, тъй като отчужденият имот с пл. № --- се
е намирал на ул. - № - в С.З..
Тези неизгодни за
тях факти, ищците са признали, както в уточняващата молба от 17.08.2018 г. на
пълномощника им по делото (в която е признато
само, че за посоченото отчуждаване са получили парично обезщетение – л. 38); така и в
изпратената от С.я окръжен съд тяхна жалба от 05.08.1998 г. по гр.д. №
1891/1998 г. на С.я окръжен съд, с която са обжалвали по същото дело мълчаливият
отказ на кмета на ответната община да отмени това отчуждаване по чл. 4 от
ЗВСВНОИ по благоустройствените закони (в последната ищците изрично признават, че техните
наследодатели са били обезщетени за това отчуждаване парично, а по-късно и с
договори от 10.02.1965 г., с които били включени в групов строеж за построяване
на по един апартамент за всеки от тях в гр. С.З., ул. - - – л. 41 и 111); тези неизгодни за
тях факти ищците са признали и извънсъдебно в заявлението им - декларация с
нотариална заверка на подписите им от 18.05.1998 г. до кмета на ответната
община, с което са поискали отмяна на същото отчуждаване на процесния имот със
сградите в него (в т. II на която си молба
те изрично са оградили и посочили, че наследодателите им са били обезщетени
„парично и желаят да възстановят получената сума от 3200 лева, и с право на
строеж, което е платено с получената сума“ - л. 112).
Тези признати от ищците
и неизгодни за тях факти, се подкрепят и от представените от пълномощника им в
с.з. на 16.11.1999 г., по гр.д. № 1891/1998 г. на С.я окръжен съд - два н.а.
№147/1967 г. и № 153/1967 г., които, макар и да не могат да бъдат представени, поради
унищожаването на гр.д. № 1891/1998 г. на СтОС, потвърждават признанието им за
имотното обезщетение на наследодателите им за отчуждаването на процесния имот (л. 110 и 120, Р
2348-2005-III о. на ВАС). Тези им признания
се подкрепят и от представените с отговора на ответника и неоспорени от тях –
писмо от 22.08.1966 г. на СУ „Жилищно строителство“ до наследодателите им Ж. и Н.
М., да представят в Б. протокола за обезщетението им с апартаменти, иначе
договорите за покупката им ще бъдат анулирани (л. 91), както и генерална
сметка, таблици за окончателни стойности и купувачи, и протокол от 18.12.1966
г. на същите апартаменти, в които тези им наследодатели са и цитирани изрично,
като собственици на два от тях в жилищен блок - в кв. - на С.З. (л. 93-99). А след като тези
признати от ищците факти, че наследодателите им са били обезщетени за горепосочените,
притежавани от тях идеални части от и сгради в отчуждения имот с пл. № ---, не
противоречат, а се подкрепят от тези останали горепосочени доказателства по
делото, съдът ги намери за несъмнено доказани именно от това тяхно признание (чл. 175 ГПК). Ето защо съдът
намери за установено по делото, че по реда на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), от
наследодателите на ищците – К.Й.О., Ж. М.Ж. и Н. М.Ж., наследници към този
момент на - г. на общия им наследодател М.Ж.М., са били отчуждени всички притежавани
от тях към този момент, поради придобиването им по давност, 300/670 идеални
части от процесния поземлен имот с пл. № ---, заедно и реално с построените
върху него техни жилищна и стопанска сграда, посочени в АДС -255/- г. А от съсобственика
им И.Ж. М. са били отчуждени на същото основание и останалите притежавани от
него 370/670 идеални части от същия процесен поземлен имот с пл. № ---, заедно
и реално с неговите жилищна и стопанска сграда, построени в същия имот и посочени
в АДС -256/- г. (л. 10 и 89-90).
Неоснователно при
това положение ищците поддържат с исковата си молба, че при това отчуждаване не
са били отчуждени от техните наследодатели и притежаваните от тях 370/670
идеални части от процесния имот с пл. № ---, защото, видно от АДС -256/- г., те
са принадлежали на друго лице И.Ж. М., от което поради това са били отчуждени,
а не от техните наследодатели. Така, видно от тези АДС -255/- г. и -256/- г.,
целият имот с пл. --- е бил отчужден, заедно с всички находящи се в него към
този момент две жилищни и две стопански сгради, които след това, през май 1967
г., са били и съборени, видно от вписването на това обстоятелство в т. 7 от
тези АДС (89-90).
Вярно е,
че в тези АДС не е посочено каква част е отчуждена по всеки от тях от този съсобствен
имот с пл. № ---, вместо което в т. 3 от същите, където следва да се отрази
„целият имот или каква идеална част е отчуждена“, е отразено „имот пл. ---
/част/“ (л. 88-89). Но също така е
вярно, че при това положение следва да се приеме, че от всеки от посочените му
бивши съсобственици е била отчуждена изцяло притежаваната от него към този
момент идеална част от същия имот (аргумент от чл. 30, ал. 2 ЗС). А дори и това да не бе така, с оглед наличната върху него
към този момент на отчуждаването му „хоризонтална“ етажна собственост, при
която всяка от жилищните и стопански сгради върху него е принадлежала на различни
негови горепосочени собственици, този имот е бил обща част по смисъла на чл.
38, ал. 1 ЗС и поради това, с отчуждаване на всички посочени в актовете за държавна
собственост сгради в него, е отчуждена изцяло и притежаваната от всеки от тези
му съсобственици, включително и от наследодателите на ищците, идеална част от
същия имот, независимо, че това не е изрично посочено в съставените за това му
отчуждаване горепосочени актове за държавна собственост № --- (в този смисъл Р
158-2013-I г.о.). Поради това съдът
не възприема и т. 2.2 и 2.3 от ПЗСТЕ, в която вещото лице е заключило, че
поради непосочване на отчуждените части от имота в представените АДС, не
ставало ясно дали била останала част от имота, която не била отчуждена със
същите (т. 188-190).
Вярно е
също така, че на - г., два месеца след съставянето на тези АДС на - г., наследодателите
на ищците - К.Й.О., Ж. М.Ж. и Н. М.Ж. са се снабдили с представения н.а. № -/1964
г. на С. нотариус, с който са били признати за собственици по давностно
владение на отчуждените им два месеца преди това на - г., 300/670 идеални части
от процесния имот с пл. № --- със сградите в него (л. 11 и 89). Но също така е вярно, че според задължителната практика
на ВКС, тази конкуренция на взаимно изключващи се придобивни способи следва и в
случая да се разреши в полза на основанието, което се е осъществило по-рано във
времето, а това е отчуждаването от същите на - г. на всички притежавани от тях 300/670
идеални части от процесния имот с пл. № ---, заедно и реално с посочените в АДС
2255 жилищни и стопанска сгради в него, тъй като останалите идеални части от
същия имот, заедно и реално с останалите жилищна и стопанска сгради в него, се
установи от АДС 2256, че са принадлежали към този момент на друго лице И.Ж. М.,
от което са били и отчуждени поради това на - г. (в този смисъл Р 25-2015-I г.о.). А с това
отчуждаване, и това друго лице И.Ж. М., и посочените наследодатели на ищците,
са загубили изцяло всички притежавани от тях права на собственост върху този
имот и сградите в него, които са били придобити със същото отчуждаване от
държавата на същата дата - г. (чл. 99 ЗС). А няма как за изтеклите
от него до обстоятелствената проверка на - г. два месеца, наследодателите на
ищците да са придобили по давност посочените в н.а. -/1964 г. идеални части от същия
имот със сградите в него (л. 10 и 89-90). Нещо повече. С отчуждаването му изцяло
с всички сгради в него на - г., той е станал държавна собственост, която наследодателите
на ищците не са и могли да придобият по давност (чл. 86 ЗС в редакцията му до
изм. ДВ, бр. 33/1996 г.). Или казано иначе. Доколкото и двете страни по делото
се легитимират с актове – ищците с кО.тативния н.а. № -/1964 г., а ответникът с
АДС № ---, които нямат кО.титутивно, а декларативно действие (Р 3-2012-II г.о., Р 1912-2002-IV г.о.), всяка от тях
следва да докаже по правилото на чл. 154 ГПК своето право на собственост,
респективно, че правопораждащият го според тези актове факт, се е осъществил по
– рано от този на другата страна, а в случая това е удостовереното в АДС
отчуждаване на имота със сградите в него (ТР 11/2012 ОСГК). Ето защо съдът намери за изцяло оборен от тези АДС легитимиращият
ефект на представеният от ищците кО.тативен н.а. № -/1964 г. Поради това, въз
основа на него, наследодателите им не са придобили по давностно владение
правото на собственост върху посочените в него 300/670 идеални части от
процесния поземлен имот с пл. № ---, заедно с постройките в него, тъй като
целият този имот и постройките в него, са били отчуждени от държавата, по реда
на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), още на - г.,
видно от АДС -255/- г. и АДС -256/- г.
Вярно е най-сетне и обстоятелството, че,
за да отхвърли, като неоснователна, с влязлото в сила на 05.06.2001 г. решение
№ 110/09.05.2001 г. по адм.д. № 1368/2000 г. на С.я окръжен съд, жалбата на
ищците против мълчаливия отказ на кмета на ответната община да отмени по
искането им от 18.05.1998 г. отчуждаването на процесния имот с пл. № ---, съдът
е приел в мотивите на това решение, че не е доказано отчуждаването му по чл.
39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), защото не са
представени доказателства за обезщетяване и в АДС не е вписано каква част от него
се отчуждава, поради което е прието, че са отчуждени само посочените в него
сгради (л. 131-132). Но също така е
вярно, че административните съдилища/производства не са компетентни да
разглеждат и решават граждански спорове за собственост, поради което и
изложеното в мотивите на това решение относно собствеността на процесния
имот/липсата на отчуждаване на същия, не е задължително за настоящия граждански
съд разглеждащ предявеният по делото спор за собствеността му (чл. 302 ГПК и Р
52-2014-I г.о.).
Поради отчуждаването му още на - г. и
предоставянето му с АДС №№ --- за ползване на ГО., в разписният списък на
последващият го регулационен план, одобрен със заповед -704/08.11.1966 г. на
МАБ, този имот е записан на ГО. (т. 2.1.3 от ПЗСТЕ и Приложение -а, л. 153 и 186). А в последващите
застроителни и/или регулационни планове, одобрени със заповед -378/09.11.1979
г., заповед -931/04.11.1989 г., решение № 888 по протокол 50/29.03.2007 г. и
заповед № РД-25-2234/30.09.2009 г., както и в кадастралната карта, одобрена за
процесния район със заповед 19.11.2007 г., процесният имот не е и отразяван
като кадастрална единица, а площта му попада в други имоти така, както е
посочено в т. 2.1.4-2.1.9 от ПЗСТЕ и Приложения № 4-7 (л. 158-188). По сега действащата кадастрална карта, само част от 241
кв.м от площта му попада в процесния имот с идентификатор --- така, както е
отразено в т. 5 от ДЗСТЕ и Комбинирана скица № 6а (л. 229 и 232).
Ответната община се
легитимира като негов собственик с договора за доброволна делба от - г., с
който й е поставен в дял и въз основа на който е вписана в регистъра към
кадастралната карта за негов собственик, и е съставен представения АЧОС № - (л. 82-87).
Възражението
на пълномощника на ищците за нищожност на този договор, тъй като ищците не
участвали в него, е неоснователно, защото по делото няма данни към момента на
сключването му на - г., същите да са били негови съсобственици, които да не са
участвали в тази му делба (чл. 75, ал. 2 ЗН). Тъкмо напротив.
По делото се установи от представените АДС, че целият имот с пл. ---, заедно с
всички сгради в него, е бил отчужден на - г., по реда на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), от всичките му
негови съсобственици към този момент – от една страна И.Ж. М. и от друга страна
наследниците на неговия брат М.Ж.М. - наследодателите на ищците - К.Й.О., Ж. М.Ж.
и Н. М.Ж., включително и притежаваните от последните към този момент 300/670
идеални части от същия имот, заедно и реално с посочените жилищна и стопанска
постройка в него. Поради това от този момент тези им наследодатели са загубили
изцяло по смисъла на чл. 99 ЗС притежаваното от тях до същия момент право на
собственост върху този отчужден им имот със сградите в него, който поради това
е станал от същия момент на отчуждаването му държавна собственост. Последната
те не са могли да придобият след това по давност така, както е удостоверено в представения
по делото кО.тативен н.а. № -/1964 г., с който, след обстоятелствена проверка,
са признати от съставилият го нотариус за собственици на 300/670 идеални части
от този имот с постройките в него. Не само защото за периода от отчуждаването
му на - г. до съставянето му на - г. не е изтекъл нито един от предвидените в
чл. 79 ЗС давностни срокове. Но и защото, с отчуждаването му на - г., същият
имот е станал държавна собственост, а до 01.06.1996 г. разпоредбата на чл. 86
ЗС, в редакцията й до ДВ, бр. 31/17.04.1990 г., изключва придобиването по
давност на такава вещ. А след това и на общинска собственост. А с изменението
на чл. 86 от ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., давността е
изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или
общинска собственост, поради което за вещите частна държавна или общинска
собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86
ЗС от ДВ, бр. 33/1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г., но
изтича на 31.05.2006 г., на която дата течението му бе спряно с §1 от ЗД на ЗС (Обн. ДВ, бр. 46/2006 г.). Първоначално за срок от седем месеца, а с последващи
изменения на същата норма спирането е продължено до 31.12.2022 г. Оттук следва,
че вещно право и върху имот частна държавна или общинска собственост не може да
се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като
течението на давностния срок за придобиването му, започнало да тече на
01.06.1996 г., е било спряно в последния ден от срока на 31.05.2006 г. с посочения
§ 1 от ЗД на ЗС за определен период от време, удължен с последното му изменение
до 31.12.2022 г. (така и ТР
3-2018-ОСГК). А по делото няма и
данни наследодателите на ищците и/или те самите да са владели този имот след
отчуждаването му на - г. Поради това по делото няма данни те да са го и
придобили по давност до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Няма и данни
същият да е бил придобит от тях на друго основание по чл. 77 ЗС, след
отчуждаването му на - г. от държавата, по реда на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.). Тъкмо напротив.
Жалбата им срещу мълчаливият отказ на кмета на ответната община да отмени това
му отчуждаване по чл. 4 ЗВСВНОИ по благоустройствените закони, е била
отхвърлена с влязлото в сила на 05.06.2001 г. решение по адм.д. № 1368/2000 г.
на С.я окръжен съд (л. 131-132). Поради това няма
данни процесният имот и/или част от него да им е бил и реституиран по този
реституционен закон и/или да са били обезщетени със същия и/или част от него по
ЗОСОИ.
При тези установени
по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от ищците субективно
съединени искове по чл. 108 ЗС са неоснователни. Вярно е, че посочените им наследодатели
са били признати с н.а. -/1964 г. за собственици по давност на 300/670 идеални
части от имот с пл. № --- с постройките в него, а част от 241 кв.м от терена му
попада сега в процесния поземлен имот с идентификатор --- така, както е
отразено в т. 5 от ДЗСТЕ и комбинирана скица № 6а към него (л. 229 и 232). Вярно е обаче и
обстоятелството, че легитимиращият ефект на този кО.тативен нотариален акт бе
изцяло оборено/опровергано по делото от представените от ответника и неоспорени
от ищците горепосочени актове за държавна собственост, от които се установи
несъмнено, че преди издаването на този нотариален акт, целият имот с пл. --- и
сградите в него са били отчуждени на - г., по реда на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), от която дата
целият този имот със сградите в него, които впоследствие са били и съборени, е
станал държавна собственост, а с оглед изложеното, последната не е била
придобита след това по давност, нито от наследодателите на ищците, нито от
последните.
По този начин, с отчуждаването
му по ЗПИНМ (отм.) на - г.,
горепосочените наследодатели на ищците са загубили от тази дата всички
притежавани от тях идеални части от същия имот и сградите в него по смисъла на
чл. 99, пр. 1 ЗС, тъй като той е придобит с това му отчуждаване от държавата изцяло
(чл. 77 ЗС). Придобиването му от последната на това основание е удостоверено и в
съставените на - г. АДС № ---, с необорена по делото от ищците и обвързваща
съда материална доказателствена сила (чл. 5 ЗДС и чл. 179, ал. 1 ГПК).
Последните, като по-рано издадени, опровергават напълно с оглед изложеното представеният
от ищците и съставен два месеца след тях кО.тативен н.а. № -/1964 г., с който,
след обстоятелствена проверка, съставилият го нотариус е признал посочените в
него техни наследодатели, за собственици по давностно владение на 300/670
идеални части от този имот с пл. --- с постройките в него. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика на ВКС, според която, тази конкуренция на тези взаимно
изключващи се придобивни способи се разрешава в полза на основанието, което се
е осъществило по-рано във времето (Р 25-2015-I г.о.). А то в случая е именно отчуждаването на - г. на този
имот от държавата изцяло, по реда на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.).
По делото няма
представени доказателства, от които да се установява, след това му отчуждаване,
наследодателите на ищците и/или те самите да са придобили до приключване на
съдебното дирене правото на собственост върху този имот изцяло или частично по
някой от начините, посочени в чл. 77 ЗС (чл. 235, ал. 3 ГПК). Собствеността върху същия и/или част от него, не е била
възстановена на ищците и по ЗВСВОИ по ЗТСУ, ЗПНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (Обн. ДВ, бр.
15/1992 г.), като наследници
на горепосочените му съсобственици, от които е бил отчужден по ЗПИНМ (отм.). За разлика от
ЗВСВОНИ, който предвижда възстановяване на собствеността по право, с влизане на
закона в сила, реституцията на недвижими имоти по ЗВСВОИ по ЗТСУ, ЗПНМ, ЗБНМ,
ЗДИ и ЗС се осъществява само след успешно проведено нарочно административно
производство, завършило с издаването на заповед на кмета или съдебно решение, с
което да е отменено отчуждаването им (т. 4 ТР 6-2006-ОСГК). В този случай, собствеността върху имотите,
възстановени по този закон, се придобива занапред от момента на влизане в сила
на заповедта/съдебното решение за отмяна на отчуждаването им и връщане на
полученото обезщетение. Само така възстановеното право на собственост се ползва
с вещноправна защита, когато е нарушено от трети лица, без да има основания да
се поставят допълнителни условия за допустимост на иска за собственост (Р 331-2011-I г.о.). В случая обаче,
проведеното от ищците такова административно производство за възстановяване на
отчужденият от наследодателите им по ЗПИНМ (отм.) горепосочен процесен
имот е приключило с влязлото в сила на 05.06.2001 г. решение по адм.д. № 1368/2000
г. на С.я окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им за
отмяна на мълчаливият отказ на кмета на ответната община за отмяна на
отчуждаването му (л. 132). Ето защо съдът
намери, че този имот не е бил и възстановен на ищците по реда на ЗВСВОИ по
ЗТСУ, ЗПНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. При това положение обаче, е без правно значение за
изхода на настоящото дело дали са били налице предвидените в ЗВСВОИ по ЗТСУ,
ЗПНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС условия за възстановяването му. Защото, когато реституцията
се осъществява по административен ред, какъвто е случая по този закон, актът за
възстановяване на собствеността има кО.титутивно действие, изразяващо се във
възникване занапред от него на собственически права върху индивидуално
определен имот (ТР 1-1997-ОСГК). Поради това в
случаите, при които не е проведена или е проведена неуспешно, какъвто е случая,
такава нарочна административна процедура по този реституционен закон, правото
на собственост в полза на бившия собственик или неговите наследници, не е
възникнало. Поради това този имот не е бил и реституиран на ищците по ЗВСВОИ по
ЗТСУ, ЗПНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, въпреки, че именно по реда на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), същият е бил
отчужден от горепосочените им наследодатели. Поради това последните не са и
придобили по наследствено правоприемство от тях никаква част от същия имот/процесния,
а именно на това основание придобиването му по наследство от същите, те са
основали исковете си за собствеността му по делото срещу ответника (чл. 108 ЗС). Поради това
последните следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, защото само
собственикът/съсобственикът може да иска своята вещ/идеална част от нея от
лицето/съсобственика, който я владее без основание, а случаят не е такъв с
оглед изложеното (чл. 108 ЗС).
При този изход на
делото, само ответникът има право да му се присъдят сторените от него разноски
по делото, изчерпващи се в случая с дължимото му се в размер от 200 лева по чл.
25, ал. 1 НЗПП адвокатско възнаграждение, тъй като е юридическо лице,
защитавано в настоящото производство от юрискО.улт (л. 81), които разноски
поради това следва да се възложат в тежест на ищците (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК).
Воден от горните
мотиви, С.ят районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от М.Ж.М., с ЕГН **********, с адрес ***, С.К.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, и К.Н.М., с ЕГН **********, с адрес ***, искове
по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на О., с Булстат -, с
адрес -, че по наследство от починалите им наследодатели, признати за негови
собственици с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по
давност № -, том III, дело № -/1964 г.
на нотариус при С.я народен съд, М.Ж.М. е собственик на 82.5/- идеални части, С.К.П.
на 41.25/- идеални части, а К.Н.М. на 41.25/- идеални части от поземлен имот с
идентификатор ---, с адрес на поземления имот: -, ---, с площ: - кв.м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: -
застрояване (над -), при съседи: -, -, и се осъди О. да им предаде осъществяваното
без основание владение върху същите им идеални части от този имот, както и да
им заплати разноските по делото.
ОСЪЖДА М.Ж.М.
с п.с., С.К.П. с п.с. и К.Н.М. *** с п.а., сумата от 200 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред С.я окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: