Решение по гр. дело №35495/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2025 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20251110135495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18226
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110135495 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 126 АПК вр. § 62, ал. 1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ.
Образувано е по постъпила съвместна жалба от А. М. К., Ц. М. С. и Р. М. С.
срещу отказ на кмета на СО, р-н „Витоша“, обективиран в Писмо с изх. № РВТ25-
ТР94- 2135/11.06.2025 г.
Жалбоподателите сочат, че на 02.06.2025 г. подали молба до кмета на р-н
„Витоша“ с искане за издаване на заповед за назначаване на адв. Г. Ц. Ш. като техен
представител в състава на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като
собственици на имот № в местността „Породин“, кв. „, р-н „Витоша“. Това искане
било направено във връзка с процедурата по придобиване на право на собственост
върху предоставени за ползване земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С писмо с изх. №
РВТ25-ТР94-2135/11.06.2025 г. на жалбоподателите било съобщено, че ще бъдат
уведомени предварително за присъствие на заседанието на комисията. Сочат, че този
отказ за назначаване на адв. Ш. в състава на комисията е в противоречие със закона и
съдебната практика, тъй като е изискване на закона да бъде назначен представител и на
заинтересованите собственици. Поради тези и останалите изложени съображения
молят жалбата им да бъде уважена, като бъде отменен отказът на кмета, обективиран в
писмо с изх. № РВТ25-ТР94-2135/11.06.2025 г., и последният бъде задължен да издаде
заповед, с която да назначи адв. Г. Ш. като представител на заинтересованите
собственици в състава на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Претендират
присъждането на сторените разноски.
Ответникът, в указания му срок, представя преписката по издаването на
твърдения от жалбоподателите отказ в писмо с изх. № РВТ25-ТР94-2135/11.06.2025 г.
Ангажира становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че разпоредбата на §
62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е диспозитивна и преценката на кмета не подлежи на
съдебен контрол.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано с молба от А. М. К., Ц. М. С. и
Р. М. С., заведена в деловодството на Столична община – район „Витоша“ с вх. №
РВТ25-ГР94-2135 от 02.06.2025 г., с искане до кмета на район “Витоша” адв. Г. Ш. да
бъде назначена в състава на комисията по § 62, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ като
представител на молителите в качеството си на заинтересовани собственици на имот
№ в местността „П Като приложение към молбата е представено Решение № 10104 от
26.07.2013 г. на ОСЗ – „Овча купел“, Столична община и Решение № 10104 А от
10.07.2019 г. на ОСЗ – Западна, Столична община за възстановяване на правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на „Драгалевци“, скица и удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ.
Установява се, че с посоченото Решение № 10104 от 26.07.2013 г. на ОСЗ – „Овча
купел“, Столична община на наследниците на С и Д, са възстановени нива от 1 356
дка, находяща се в терен по § 4 на „Дот приетия аерофотоплан по фотоснимка от 1959
г., който съгласно действащия ПУП, одобрен с Решение № 90, Протокол 23, т.
74/19.03.2001 г. на СОС попада в границите на УПИ , в.з. „Драгалевци – разширение -
юг“, а с Решение № 10104А от 10.07.2019 г. на ОСЗ – Западна, Столична община е
допълнено предходното Решение № 10104 от 26.07.2013 г. на ОСЗ – „Овча купел“,
Столична община, като е посочено, че възстановеният имот съответства на ПИ с
проектен идентификатор при съседи: , съгласно скица-проект № от 02.05.2019 г.,
изготвена от СГГ – София.
Видно от представено като доказателство (л. 13 – 14 по делото) Решение изх. №
РВТ24-РИ09-2 от 16.01.2024 г. на Столична община, район „Витоша“ за предоставяне
на обществена информация се установява, че по отношение на образуваните и висящи
административни производства по трансформиране на правото на ползване в право на
собственост, на основание § 4а и § 4б от ЗПР на ЗСПЗЗ на ползватели с предоставено
право на ползване, са налице образувани 38 броя висящи административни преписки,
подадени в законоустановения срок.
С писмо изх. № към РВТ25-ГР94-2135-(1) от 11.06.2025 г. на Столична община –
район „Витоша“ до адв. Г. Ш. като представител на А. М. К., Ц. М. С. и Р. М. С., се
уведомява представителят на заинтересованите страни адв. Ш., че ще бъде уведомена
за присъствие на заседанията на комисията по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за разглеждане
и даване на становища по преписки на граждани с предоставено право на ползване по
реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху земеделски земи, които попадат в обхвата на бивш
имот пл. от приетия аерофотоплан, изготвен въз основа на аерофотоснимка от 1959 г.,
к.л. 734, 717 на м. П
Въз основа на приетото от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура
за трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на
предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с ограниченията по § 4з от
ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за решението си съставя
протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в която се съдържа
отказ или признаване на правото на собственост. Съгласно § 61, ал. 1 ПЗР на
ППЗСПЗЗ Комисията, назначена от кмета на общината, е в състав: главният архитект и
главният юрисконсулт на общината, председателят на поземлената комисия и по
възможност един представител на заинтересуваните собственици и ползватели.
Подателите на жалбата имат доказан правен интерес от оспорването на
2
атакувания мълчалив отказ и разполагат с активна процесуална правна легитимация,
тъй като видно от представените доказателства са направили допустимо искане за
издаване на индивидуален административен акт, адресирано до компетентен
административен орган, но в законоустановения срок административният орган не е
издал искания административен акт, а вместо това е адресирал писмо, с което по
същество не удовлетоврява искането на молителя, но без да постанови изричен отказ и
без мотиви. Жалбата е подадена в установения в чл. 149, ал. 2 АПК преклузивен срок.
Оспорването на жалбоподателите е срещу годен и подлежащ на обжалване
административен акт, тъй като съгласно фикцията, съдържаща се в чл.58, ал.1 АПК
при подадено искане към компетентен да реши въпР. административен орган, когато
той в законоустановения срок не се е произнесъл, неговото мълчание се приранвява на
мълалив отказ, който съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК подлежи на
обжалване в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният
орган е бил длъжен да се произнесе.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
При изследване на законосъобразността на мълчалив отказ по реда на чл. 146
АПК, съдът съобрази, че мълчаливият отказ не може да бъде отменен само поради
липса на мотиви и форма, тъй като именно тяхната липса е предпоставка за фикцията,
че непроизнасянето на административния орган в законоустановения срок е всъщност
отказ на административния орган да издаде искания от страните административен акт.
Изключение се прави в случаите, когато съгласно изрична законова разпоредба
административният акт следва да има изрично определено от закона съдържание, в
който случай мълчаливият отказ всякога ще е незаконосъобразен, като процесният
случай не е такъв. Поради това съдебната проверка се извършва по основанията за
материална законосъобразност и съответствие с целта на закона, като съгласно чл. 170,
ал. 2 АПК при обжалване на мълчалив отказ в тежест на оспорващия е да докаже, че
са били налице условията за издаване на искания акт.
Видно от разпоредбата на § 62, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ районния кмет назначава
в комисия в състав: главният архитект и главният юрисконсулт на общината,
председателят на поземлената комисия и по възможност един представител на
заинтересуваните собственици и ползватели. Налага се извод, че по императивен
начин са определени първите трима членове на комисията, които задължително следва
да са включени в нейния състав. По отношение на четвъртия член е посочено - по
възможност един представител на заинтересуваните собственици и ползватели.
Употребеният израз „по възможност“ води до извода, че представителят на
заинтересованите страни е факултативен член на комисията по § 62, ал. 1 ПЗР на
ППЗСПЗЗ, който се назначава по преценка на районния кмет в условията на
оперативна самостоятелност. Липсата на факултативен член на комисията не опорочава
административната процедура и не прави комисията нелегитимна. По делото не са
представени доказателства от жалбоподателите, които да обосноват превратно
упражняване на власт (посочено в чл. 146, т. 5 АПК като „несъответствие с целта на
закона“) при отказа на административния орган да се произнесе с решение за
включване на жалбоподателите в състава на комисията, а няма посочени и такива
съображения в жалбата, с която е инициирано настоящото съдебно производство.
Видно от представеното като доказателство по делото писмо изх. № Към РВТ25-ГР94-
2135-(1) от 11.06.2025 г. на Столична община – район „Витоша“ до адв. Г. Ш. -
представителя на заинтересованите страни, за който е направено искане да бъде
включен в състава на комисията по § 62, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ (л.9), същата е
уведомена, че може да присъства на заседанията на комисията, за което ще бъде
3
уведомена предварително, което е индиция, че административният орган е упражнявал
правомощията си добросъвестно и прозрачно, като е предоставил възможност на
лицето да се запознае с дейността на комисията, макар и без да бъде включено в
състава й.
Неотносима е цитираната и представената от жалбоподателите съдебна
практика, обективирана в решение от 27.12.2007 г. по адм. дело № г. на
Административен съд , потвърдено с Решение № 8060/01.07.2008 г. по адм. дело № . В
цитираната от жалбоподателите практика съдът стига до извод, че не е налице
надлежно произнасяне на комисията по § 62, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и че голяма
част от членовете на комисията не са били служители на общинската администрация.
От тук съдът е направил обоснован извод за значимостта на правилното конституиране
на комисията, но в цитираното съдебно решение, което освен това няма и
задължителен характер за настоящия състав, не е налице отмяна на акта на кмета на
общината поради факта, че в състава на комисията не е включен представител на
заинтересуваните собственици и ползватели.
Поради изложените съображения, подадената жалба следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът по жалбата, като на
основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на последния следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А. М. К., с ЕГН **********, Ц. М.
С., с ЕГН ********** и Р. М. С., с ЕГН ********** срещу мълчалив отказ на кмета на
Столична община, р-н „Витоша“, обективиран в Писмо с изх. № РВТ25-ТР94-
2135/11.06.2025 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. К., с ЕГН
**********, Ц. М. С., с ЕГН ********** и Р. М. С., с ЕГН ********** да заплатят на
Кмета на Столична община, р-н „Витоша“ сумата от 100 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4