Р Е
Ш Е Н
И Е
№
319
гр. Русе, 01.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд…..гражданска
колегия…. в открито заседание на 10 септември през две
хиляди и деветнадесета година……… в състав:
Председател : Мария Велкова
Членове: Галина Магардичиян
Зорница Тодорова-мл.с.
при секретаря Светла Пеева и в
присъствието на прокурора…………
като разгледа
докладваното от съдия Г.Магардичиян в. гр.дело
№ 436 по
описа за 2019год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.294 от ГПК вр
чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 117 от 01.07.2019 по гр.д.№ 3692/18 по описа на
ВКС е прогласена нищожността на въззивно решение №
251 от 07.06.2018,постановено по в.гр.д.№ 258/18 по описа на РОС; обезсилено е
като процесуално недопустимо Решение № 290 от 26.06.29018 за поправка на очевидна
фактическа грешка, постановено по в.гр.д.№ 258/18 РОС и делото е върнато за
ново разглеждане от етапа на устните състезания на друг въззивен
състав на Окръжен съд-Русе.
В.К.Д. чрез пълномощника си адв.В.Р.
обжалва Решение № 288 от 23.02.2018г, постановено по гр.д.№ 8720/17 по описа на
РРС, с което съдът е отхвърлил предявените от него искове с правно основание
чл.344 КТ. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение, тъй като
съдът не е съобразил закрилата на работника по реда на чл.333,ал.1,т.4 КТ. Иска
от въззивния съд да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което
предявените искове да се уважат. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемият В.със седалище и
адрес на управление гр.Русе не е депозирал писмен отговор по жалбата. В съдебно
заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
разноските по делото.
Въззивният съд намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е от страна по спора, в предвиденият от закона срок и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на жалбата съдът намира следното:
Страните са били в трудови правоотношения като въз основа
на допълнително споразумение към трудов договор № 56 от 21.11.2012г от
01.03.2016г В.Д. е изпълнявал длъжността „пазач невъоръжена охрана“ за
неопределен срок. Със Заповед № 54 от 23.10.2017г на управителя на В.от
23.10.2017г трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл.325,ал.1,т.6 КТ, тъй като длъжността е била определена като подходяща за заемане от бременна
или трудоустроен, за което работникът е бил уведомен с писмо изх.№ К-863 от
13.02.2017г и поради явяване на такъв кандидат, който има право да я заеме и
може да бъде трудоустроен на тази длъжност, съгласно ЕР на ТЕЛК. Заповедта е
връчена на Д. на 03.11.2017 при отказ да получи същата, което е удостоверено
със свидетели.
Д. е уведомен на 04.02.2016г и на 15.02.2017г, че
длъжността, която изпълнява е включена по реда на чл.315 КТ като подходяща за
трудоустроени и при явяване на кандидат, който има право да я заеме, трудовият
му договор ще бъде прекратен.
По делото са представени писмени доказателства,
удостоверяващи, че длъжността „пазач - невъоръжена охрана“ с Протоколи от
29.01.2015, 26.01.2016г и от 08.02.2017г е включен в длъжностите / работните
места/, подходящи за трудоустроени работници. На 23.10.2017г е сключено допълнително
споразумение към трудов договор с лицето Е., с което е преназначен от
длъжността „каналджия“ на „пазач невъоръжена охрана“, поради трудоустрояването
му с ЕР на ТЕЛК от 12.09.2017г е трудова препоръка от същата дата.
Спорно по делото е единствено дали при прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът се е позвал с
закрилата на чл.333, ал.1,т.4 КТ, тъй като в периода от 23.10.2017г до
16.11.2017г е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, за което
работодателят е бил уведомен с възражение от 14.11.2017г.
Закрилата по чл.333, ал.1,т.4 КТ е приложима при
прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията, визирани в същата
разпоредба, а именно в случаите по чл. 328, ал. 1, точки
2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал.
2, т. 6. В
конкретният случай трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325,ал.1,
т.6 КТ- когато длъжността
е определена за заемане от бременна
или от трудоустроен
и се яви кандидат, който има право да
я заеме. Видно от нормата на чл.333 КТ
при прекратяване на никое от основанията по чл.325 КТ когато трудовият договор
се прекратява без никоя от страните да дължи на предизвестие работникът не се
ползва от закрилата по тази разпоредба, поради което работодателят не е имал
задължение да изиска разрешение от инспекция по труда при прекратяване на
трудовото правоотношение с Д., който към момента на изготвяне на заповедта и
връчването й е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Първоинстанционният съд е стигнал до същият правен извод,
поради което е отхвърлил предявените от Д. искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ като неоснователни, поради което решението следва да
се потвърди.
По
изложените съображения Окръжният съд
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 288 от 23.02.2018г, постановено по гр.д.№ 8720/17 по описа на
РРС.