Решение по дело №608/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 526
Дата: 28 май 2020 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20205300500608
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 526

Гр. Пловдив, 28.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

ЧЛЕНОВЕ:      Борис Илиев

Христо Иванов

 

при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 608 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

      Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Н. като пълномощник на „Паск електроник“ ЕООД против решение № 4468/21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4302/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което е признато уволнението на Е.Т.Р., извършено със заповед № 2/21.01.2019 г.,  с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“  и трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.  330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 21.01.2019 г. за  незаконно  и го отменя  и е осъдено търговското дружество да заплати на Е.Р. сумата от 3090,36 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 225 ал.1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.01.2019 г. до 21.07.2019 г., както и да заплати 203,61 лв. ДТ в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив.

       Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за частичната недопустимост на обжалваното решение, а в останалата част се претендира неговата неправилност. Моли се да се приеме, че решението е частично недопустимо, предвид произнасянето по непредявен иск досежно произнасянето за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за сумата над размера от 510 лв. Моли съдът да обезсили решението в тази част.  В жалбата са изложени твърдения,  че в останалата част, в която е уволнението е признато за незаконно и е присъдено обезщетение за един месец за оставане на ищцата без работа  в размер на 510 лева решението е неправилно. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания.

           Получен е отговор от въззиваемата страна Е.Р.  чрез адв. А.М., в който се излагат подробни съображения, че решението на Районен съд - Пловдив е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания.

        Постъпила е частна жалба от адв. И.Н.,  пълномощник на “Паск електроник“ ЕООД  против постановеното определение № 1543/04.02.2020 г. на Районен съд - Пловдив  по гр.д. № 4302/2019 г.,   с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна и се моли същото да се отмени на основание чл. 248, ал.1 от ГПК  до размер на 300 лв., съобразно  чл. 7, ал.1, т.1 от Наредбата за минималния размер на адвокатското възнаграждение.           

       Постъпил е отговор на частната жалба от Е.Р. чрез пълномощник адв. А.М., с който се изразява становище, че определението по чл. 248 от ГПК е законосъобразно и правилно и следва  да бъде потвърдено.

         Пловдивският окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери изцяло валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната му част и правилността му с оглед изложеното във въззивната жалба при което констатира следното:

         Пред РС-Пловдив ищцата Е.Т.Р. е предявила обективно съединени искове с правно основание  чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ против „Паск Електроник“ ЕООД с ЕИК ********* като е претендирала да бъде признато за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 2/21.01.2019 г., с която й е наложено и съответно  е прекратено трудовото правоотношение. Претендира се то да бъде отменено, както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, за което е останала без работа въз основа на незаконното уволнение за един месец в размер на 510 лева. Ищцата твърди да е работила по ТПО с ответника на длъжността „***“ за периода 27.11.2017г. - 21.01.2019г.  Ищцовата страна сочи, че уволнението е незаконосъобразно наложено, тъй като  заповедта не била мотивирана, като не били описани обстоятелствата за прекратяване на ТПО, кога е било извършено нарушението и в какво се изразява нарушаването на трудовата  дисциплина. Освен това навежда доводи, че даденият от работодателя двудневен срок за даване на обяснения бил крайно недостатъчен предвид факта, че тя се намирала в чужбина по времето когато научила за наказанието и не могла да организира защитата си. Изтъква, че след уволнението ищецата  е останала без работа за един месец.

         По тези причини моли да се уважат предявените искове.           

          Ответното дружество в законоустановения срок е депозирало писмен отговор. Не оспорва, че между страните е съществувало ТПО и че ищцата е уволнена дисциплинарно. Твърди, че издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание за мотивирана, тъй като в същата са били посочени причината  и законното  основание за налагане на наказанието.

           Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

           Въззивният съд намира, че обжалваното решение е изцяло валидно като постановено по предвидения от закона ред и форма и в рамките на правомощията на съда.

          Обжалваното решение е допустимо и правилно в частта, с която съдът се е произнесъл по същество по предявените искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1 от КТ и чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ,  в частта, в която е уволнението е признато за незаконно и е присъдено обезщетение за един месец за оставане на ищцата без работа  в размер на 510 лева.

         Обжалваното решение се явява недопустимо по отношение произнасянето по същество по отношение на претенция по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за размера над претендираната сума от самия ищец сума в размер на 510 лева.

          По правилността на решението в допустимата му част.

           Обжалваното решение е правилно и не са налице пороците на същото визирани във въззивната жалба.

         На първо място, безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че уволнението не е надлежно мотивирано. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи(Така  Решение № 309 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 5464 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. )

          В конкретиката на настоящия случай липсва каквото и да било фактическо описание на нарушението и съответно не може да се приеме, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му.  От съществено значение е в съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, тъй като в противен случай съдът не може да извърши проверка дали уволнението е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага от работодателя с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст въз основа на който се налага. Липсата само на един от задължителните реквизити е достатъчна за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195,ал.1 от КТ е императивна. В тежест на работодателя е да докаже, че заповедта да уволнение съдържа всички изискуеми в разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ реквизити. Ако в заповедта за уволнение има изрично позоваване на друг документ и при положение, че той е доведено до знанието на работника или служителя се приема, че изискването на закона е изпълнено./Р.460/17.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№465/2009 г. III г.о./ РС-Пловдив правилно е посочил, че в уволнителната заповед не се съдържа препращане към отделни мотиви, а и от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че мотивите към същата са доведени до знанието на работника.

         При така установеното въззивният съд приема, че е нарушена разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ, уволнението на въззиваемия е незаконно само на това основание и са налице предпоставките да уважаване на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ.

         Уважаването на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ е основание за уважаване и на обективно кумулативно съединения с него иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ  за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. Въз основа на гореизложеното относно незаконността на уволнението, настоящият състав на съда приема, че въззиваемия е придобил право на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останал без работа, поради незаконно уволнение, но не за повече от шест месеца.

          РС-Пловдив правилно е отбелязал, че от докзателствата /трудовата книжка и приетото  удостоверение от ТД на НАП Пловдив с изх. № 160191902828709 от 13.11.2019г./ се установява факта на оставане без работа на Е.Т.Р. от датата на уволнението 21.01.2019г. до 21.07.2019г. , но неправилно е приел, че обезщетение й се дължи за този шестмесечен период. В случая следва да се отбележи, че редовната искова молба е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, липсата й обуславя недопустимост на постановения по нея акт по същество. В редовната искова молба трябва да са изложени твърдения за всички факти, с които ищецът свързва възникването и съществуването към момента на подаване на иска на спорното право. Когато се касае за вземане, което възниква след изтичане на определен период от време, ищецът трябва да посочи този период в исковата молба. В този случай принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита на правото само в рамките на посочения от ищеца период (чл.6 ал.2 ГПК). Произнасянето в повече от заявения от ищеца период е равнозначно на произнасяне „свръхпетитум” и в тази част постановеният съдебен акт се явява недопустим.

        В случая ищцата е претендирала  сума в размер на 510 лева като обезщетение за оставане без работа като в исковата молба няма противоречие между обстоятелствена част и петитум.  Пред РС-Пловдив не е направено конкретно искане, от което може да се направи заключение, че Е.Т.Р. претендира по-голяма сума.

        Следва да се отбележи, че  едновременното изменение на основание и петитум на иска е недопустимо. В производството по чл. 344, ал.1, т.3 КТ обаче това правило се прилага само в случаите, когато изменението засяга период преди завеждане на исковата молба. Когато претенцията за увеличение размера на иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ е за период след предявяването му, изменението е допустимо, тъй като шестмесечният период след уволнението, подлежащ на обезщетяване по чл. 225, ал.1 КТ изтича винаги след двумесечният срок по чл. 358, ал.1, т.2 КТ за предявяване на иска за отмяна на уволнението./ Така Решение №215/08.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 166 по описа за 2009 година./

         В този смисъл ищецът би могъл да изложи обстоятелства и конкретизира искането си с уточняване на периода от време за който се претендира обезщетение и неговия размер и в един по-късен момент /след подаване на исковата молба/. Такава претенция обаче  не е направена през целия период на първоинстанционното производство. Отделно от гореизложеното, РС-Пловдив и в доклада по делото и в мотивите на решението си е посочил, че Е.  Р. претендира обезщетение за един месец в размер на 510 лева. Правноирелевантен е факта, че съдебно-счетоводната експертиза е посочила 3090,36 лева брутна сума като относима сума. Присъждайки обезщетение на Е.Т.Р. за размера над 510 лева до сумата от 3090.36 прави решението на първоинстанционния съд в тази му част недопустимо и подлежащо на обезсилване, което следва да се постанови от въззивната инстанция при условията на чл.270 ал.3 от ГПК.

           В този смисъл, въззивният съд намира, че  следва да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която е уважен иска по чл.344 ал.1 т.1  от КТ предявен от ищцата, като валидно, допустимо и по същество правилно, и да обезсили решението в частта по отношение произнасянето по иск с правно основание в чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за сумата над 510 лева като недопустимо.

          При този изход на делото съобразно уважената част на въззвината жалба в полза на въззиваемата страна ще следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 115 лева, а на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 501 лева.

          Относно частна жалба, подадена от адв. И.Н.,  процесуален представител на “Паск електроник“ ЕООД  постановеното определение № 1543/04.02.2020 г. на Районен съд - Пловдив  по гр.д. № 4302/2019 г.,   с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските:

          Настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:

           С настоящето решение въззивният съд  потвърждава решението на първата инстанция в частта, с която е уважен иска по чл.344 ал.1 т.1  от КТ предявен от ищцата и  обезсилва решението в частта по отношение произнасянето по иск с правно основание в чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за сумата над 510 лева до размера от 3090.36 като недопустимо и постановено по непредявен иск, което означава , че въззивният съд не приема аргументите на РС- Пловдив, че материалния интерес по иска с правно основание в чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ е 3090.36.  По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено изменение на първоинстанционното решение като „Паск Електроник“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на Е.Т.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, определено на основание чл. 7, ал. 1 т.1  във връзка с чл.7ал.2 т.1  от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение за първоинстанционното производство.

        Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

     ОБЕЗСИЛВА решение № 4468/21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4302/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, В ЧАСТТА в която е осъдено Паск Електроник“ ЕООД с ЕИК ********* представлявано от управителя Д. Г. И. на основание в чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ да заплати на  Е.Т.Р., с  ЕГН **********, сума над горницата от 510 лева до размера от 3090,36 лева, представляваща претендирано обезщетение за оставане без работа в резултат на наложено незаконно дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение" постановено със Заповед № 2/21.01.2019 г. на управителя на дружеството, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, считано от 21.01.2019г. КАТО ПОСТАНОВЕНО ПО НЕПРЕДЯВЕН ИСК.

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 4468/21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4302/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, В  ЧАСТТА, в която е признато за незаконно дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение" наложено на Е.Т.Р., с  ЕГН ********** от управителя на Паск Електроник“ ЕООД с ЕИК *********, както и в В  ЧАСТТА, в която е осъдено Паск Електроник“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Е.Т.Р., с  ЕГН ********** сумата от 510 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.01.2019г. до 21.02.2019г.

          ОСЪЖДА Е.Т.Р., с  ЕГН **********, да заплати в полза на  Паск Електроник“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 115 лева  представляващи направените от дружеството разноски пред въззивната инстанция.

          ОСЪЖДА Паск Електроник“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати в полза на  Е.Т.Р., с  ЕГН **********  сумата от 501 лева представляващи направените от въззиваемата страна разноски пред въззивната инстанция.

            ОТМЕНЯ  на основание чл.248, ал.1 ГПК Определение № 1543/04.02.2020 г. на Районен съд - Пловдив  по гр.д. № 4302/2019 г.,   с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските, като вместо това постановява:

            ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал.1 ГПК решение № 4468/21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4302/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, в частта, в която ,,Паск Електроник“ ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на Е.Т.Р., с  ЕГН ********** адвокатско възнаграждение, сторено пред първоинстанционния съд в размер на 1100 лева , като НАМАЛЯВА същото от 1100 лева  на 300 лева.

           Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

           Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от 29.05.2020г. пред Върховния касационен съд, за което страните са уведомени от съдебно заседание.

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: