Р Å  Ø  Å  Í  È  Å

№

гр.Русе, 06.03.2015г.

   ÈÌÅÒΠ ÍÀ   ÍÀÐÎÄÀ

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  VI-ти граждански състав в публично заседание на 10-ти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                        Районен съдия: Елена Балджиева  

При секретаря  Г.Г.,

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5769 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази:

Искът е за развод с правно основание по чл.49, ал.1 СК.

Ищцата А.Г.К. твърди, че с ответника А.Г.К. са съпрузи от 30.11.2006г. и че от брака си имат едно дете: Н. А. К., роден на ***г. Първоначално брачните им отношения се развивали нормално. През последните години отношенията им се влошили поради лошото отношение на ответника към нея: обиждал я, ругаел я, тормозил я психически, нееднократно упражнявал и физическо насилие спрямо нея, имал и множество извънбрачни връзки. На 02.09.2014г. ответникът упражнил спрямо нея акт на физическо насилие на обществено място, в присъствието на детето им, по повод на което на следващия ден напуснала семейното жилище и се установила в дома на своята майка в гр.Русе, ул.”Студен кладенец”, №12.

Счита бракът й с ответника дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съдът да прекрати брака им с развод по вина на ответника, да й предостави упражняването на родителските права върху детето Н. и да определи местоживеенето му при нея - майката, да определи режим на лични отношения на детето с ответника, който да заплаща 120.00 лв. месечна издръжка за него. Не претендира за ползване на семейното жилище. Желае след развода да запази брачното си фамилно име - К.. Претендира за разноски.

Ответникът А.Г.К. призован по постоянния му и настоящ адрес, не е открит на същия. Назначеният му особен представител оспорва, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства.

По делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели,  изслушан е социален работник от Дирекция “Социално подпомагане” Русе, отдел “Закрила на детето” относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Страните са съпрузи от 30.11.2006г., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак на Община Русе, област Русе, издадено въз основа на акт за граждански брак №0778/30.11.2006г. на същата Община.

Съпрузите имат едно дете: Н. А. К., роден на ***г., видно от представеното удостоверение за раждане.

От показанията на свидетеля Т. Г. А., майка на ищцата, се установява, че въпреки положените от страна на дъщеря й усилия отношенията между съпрузите се влошили. Ответникът поддържал извънбрачни връзки, а към съпругата си бил агресивен, обиждал и “посягал” да я бие. Уточнява, че пред нея ответника не посягал на съпругата си, но от детето научавала за това отношение. Склонна на компромиси заради детето, ищцата работела, грижела се за дома и за издръжката на семейството. Ответникът не преставал да вдига скандали, които “стресирали” детето им, да малтретира съпругата си. След пореден тежък скандал в началото на септември 2014г. ищцата с детето напуснала окончателно семейното жилище и се установила в дома й в гр.Русе. Оттогава съпрузите са разделени. Свидетелката установява още, че ищцата работи в Кипър и сама се грижи за издръжката на детето си, тъй като след раздялата им с ответника, последния не давал никакви пари за детето.

Свидетелката Г. Й. Т., братовчедка на ищцата, на свой ред установява, че брачните отношения на страните се влошили вследствие агресивното поведение на ответника спрямо съпругата си. Усилията й да запази брака, правейки постоянно компромиси, се оказали неуспешни, поради което напуснала съпруга си в есента на 2014г. Свидетелката била очевидец на инциденти на физическо и психическо насилие от страна на ответника спрямо ищцата.  .

Съдът няма основание да не цени показанията на тези двама свидетели, независимо, че първата е майка на ищцата, тъй като същите са непротиворечиви, имали са непосредствени наблюдения на отношенията между съпрузите, подкрепят се изцяло от доводите на ищцата и незаинтересованото поведение на ответника по делото, а и в производството не са събрани други доказателства, които да опровергават изложените в тях факти. В съответствие с изложеното от тях са представените по делото писмени доказателства: жалба от ищцата против ответника до началника на Първо РУП при ОД на МВР- Русе. Поради това съдът няма основание да се съмнява в достоверността на свидетелските показания и ги кредитира.

При тези данни съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съпрузите са разделени от началото на месец септември 2014г., не живеят заедно и не поддържат съпружески отношения. Бракът им е изпразнен от съдържание и запазването му не създава нормални условия за живот на съпрузите, както и за отглеждане на детето им, поради което следва да бъде прекратен.

Въз основа на данните по делото съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът, който малтретира съпругата си психически и физически. С поведението си той е допринесъл за отчуждението в брачните отношения, за разкъсване на брачната връзка и е поставил началото на фактическата раздяла със съпругата си. Поведението му съставлява брачно провинение.

По делото няма данни ищцата да е допринесла с виновно поведение за разстройството в брака или да е нарушила брачните си задължения.

Предвид уважаване на иска за развод, съдът следва да се произнесе относно местоживеенето на детето Н., упражняването на родителските права спрямо него, режима на лични отношения и издръжката, както и относно ползването на семейното жилище.

Ищцата е претендирала упражняването на родителските права по отношение на Н. А. К., роден на ***г. Ответникът, чрез процесуалния си представител не оспорва направеното искане, изразява съгласие майката да упражнява родителските права над детето им. Ищцата заявява готовност да се грижи за него и има качествата на добра майка. Разпитаните по делото свидетели установяват, че ищцата полага грижи за детето си, за което нейната майка й помага, особено при отсъствието й от страната. По делото липсват данни тя да е неморална личност и че не притежава възпитателски родителски качества като родител. Напротив, от представеният социален доклад на отдел ”Закрила на детето” при Д”СП”-гр.Русе, се установява, че и двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет, и че задоволяват нуждите на детето, както и че разполагат с добри битови условия. Майката е в състояние да упражнява родителските си права и задължения при отглеждането, възпитанието и образованието на детето, както и да осигури благоприятна семейна среда за неговото физическо, психическо и умствено развитие. Предвид гореизложеното, съдът намира, че интересите на детето са защитени и предоставя родителските права на майката.

            Във връзка с горното и след анализ на всички доказателства по делото, както и желанието на бащата да бъде определен един по-разширен режим на лични отношения, съдът намира, че за нуждите и удобството на детето, следва да постанови следния режим на лични отношения, който приема за подходящ, а именно: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване на детето при него от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, половината от коледната и половината от пролетната ваканция на детето, както и 30 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката.

Съгласно чл.143 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Установено е по делото, че ищцата работи по трудов договор в Кипър като санитарка в клиника за стари хора от 01.11.2014г. и получава месечно  480-520 евро, а от справката на НАП се установява, че считано от 24.03.2014г. ответника работи в „Монтюпе” като основната му заплата е 579 лв.  По делото няма данни ответникът да има задължения към други ненавършили пълнолетие деца.

Съгласно чл.142, ал.2 СК минималния размер на издръжката за едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която понастоящем е 360.00 лв., считано от 01.01.2015г. съгласно ПМС №  419/17.12.2014 г. и съответно минималната издръжка е в размер на 90.00лв., като липсва нормативно установен максимален размер на издръжката. Предвид изложеното и като съобрази нуждите на детето Никола с оглед възрастта му, съдът намира, че двамата родители могат да осигуряват месечна издръжка в размер 200.00 лева, от които бащата да заплаща месечно съответно 110.00 лв., като останалата част, ведно с грижите за детето следва да се поемат от майката. Издръжката следва да се присъди считано от 07.10.2014 г. до настъпването на обстоятелства водещи до промяната й или нейното прекратяване. Върху всяка просрочена вноска се дължи законна лихва. В останалата част в размера над 110.00лв. до 120.00 лв. искането следва да се остави без последствие.

Искането по чл.149 от СК за заплащане на издръжка за минало време за сумата от 120.00лв. по отношение на детето за периода от 02.09.2014г. до предявяване на иска, следва да се приеме. По делото се установи по категоричен начин, че страните са били разделени и бащата не е давал средства за издръжката на детето в периода  02.09.2014г. до завеждане на иска /07.10.2014г./

Семейното жилище в гр.Русе, ул. “Коневска планина” №8, следва да се предостави след развода на съпруга. Ищцата го е напуснала и не е заявила претенции за ползването му.

Ищцата не е претендирала издръжка и такава не следва да й се присъжда.

При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга. С оглед диспозитивния характер на чл. 53 от ГПК, според който след развода съпругът може да възстанови фамилното си име отпреди брака, както и с оглед искането на ищцата да запази фамилно име К., съдът намира същото за основателно и подлежащо на удовлетворяване.

Съдът определя окончателна държавна такса по делото на 50.00 лв., 25.00 лв. от които са внесени от ищцата при завеждане на делото.

Съгласно чл.329, ал.1, изр.1 ГПК, разноските по делото в размер на 905.00 лева, от които 300.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение (съгласно договор за правна защита и съдействие –л.6), 5.00 лв. – съдебно удостоверение и 600.00 лева – депозит за назначаване на особен представител на ответника, се възлагат на виновния съпруг - ответника.

Предвид изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между А.Г.К., ЕГН ********** и А.Г.К., ЕГН **********, сключен на 30.11.2006г. в гр.Русе, област Русе, акт за граждански брак №0778/30.11.2006г. на Община Русе Русе, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

ПРИЗНАВА, че виновен за разстройството на брака е мъжът.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо Н. А. К., роден на ***г., на майката А.Г.К. и ПОСТАНОВЯВА детето да живее при своята майка в гр. Р., ул. “Л. е.” №...

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.Г.К. с детето Н. А. К., както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване на детето при него от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, половината от коледната и половината от пролетната ваканция на детето, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката.

ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН **********, да заплати на малолетното си дете Н. А. К., роден на ***г., чрез неговата майка и законна представителка А.Г.К.,***, ежемесечна издръжка в размери на 110,00 лв. за периода 02.09.2014 г.- 06.10.2014 г., както и да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 110 (сто и десет) лева, считано от 07.10.2014 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане до настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр.Р., ул. “К. п.” №., на А.Г.К..

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име К..

ОСЪЖДА А.Г.К. да заплати по сметка на Русенски районен съд 162.80 лв. държавна такса върху присъдената издръжка, както и 25.00 лв. допълнителна държавна такса за развода.

ОСЪЖДА А.Г.К. да заплати на А.Г.К., ЕГН ********** сумата от 905.00 лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

: