Присъда по дело №500/2014 на Софийски градски съд

 

М О Т И В И

 

на СГС,23 с-в по НОХД № 500/2014г.

 

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П.С.В. за това, че умишлено умъртвил Р. И. Р., ЕГН **********, като на 21.11.2012г. около 21,00ч. в двор находящ се в гр. С., ул. „С.Г.” № ** нанесъл удар с дървена домакинска дъска в лявата слепоочно - теменна област на главата Р. И. Р., в резултат на което на Р. била причинена тежка черепно мозъчна травма, довела до развитие на масивна белодробна тромбоемболия с тромб в ствола и главните разклонения на белодробната артерия и изразен белодробен оток, в резултат на които в пряка и непосредствена причинно следствена връзка на 01.12.2012г. настъпила смъртта на Р. И. Р. -  престъпление по чл.115 от НК.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от В.Й.К.  с ЕГН ********** в качеството й на живееща на семейни начала с починалия Р. И. Р., срещу подсъдимия В. за сумата от 50 000 лв.(петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания - в резултат на престъплението, и е конституирал В.К. като граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от К.Р.Р. с ЕГН ********** ( малолетен и действащ чрез своята майка и законен представител В.Й.К.  с ЕГН **********) в качеството му на син на починалия Р. И. Р., срещу подсъдимия В. за сумата от 50 000 лв.( петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания - в резултат на престъплението, и е конституирал К.Р. като граждански ищец в наказателното производство.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от И.Р.Р. с ЕГН ********** в качеството му на син на починалия Р. И. Р., срещу подсъдимия В. за сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания - в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата и е конституирал И.Р. като граждански ищец и частен обвинител в наказателното производство.

            Съдът е конституирал родителите на починалия Р. И. Р. – К.С.Д. и И.Р.Д. – в качеството на частни обвинители в наказателното производство.

            В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и видно от която подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.115 от НК. От фактическа страна прокурорът намира за установена описаната в обвинителния акт обстановка, като в тази насока относно правнорелеватнтите по делото факти заключава, че доказателствената съвкупност несъмнено установява авторството на деянието, механизмът на извършването му, авторството на подсъдимия и настъпилият съставомерен резултат, като в тази насока счита, че обясненията на подсъдимия представляват израз на правото му на защита. Изразява становище, че не се установяват данни за приложение на по -  леко наказуемите състави на престъпления по чл. 119 от НК, чл. 118 от НК и по чл. 124 от НК, като от доказателствата по делото може да се „обсъди” дали умисълът на дееца е бил пряк или евентуален. Пледира за налагането на наказание при условията на чл. 54 от НК, но към минимума, предвиден в закона.

            Упълномощеният повереник на гражданският ищец и частен обвинител И.Р.Р. и частните обвинители К.С.Д. и И.Р.Д. – адв. Т. - също пледира за несъмнена и категорична доказаност на обвинението относно начина на извършване на посегателството и авторството на подс. В. в осъществяването му, като позовавайки се на мястото на удара, силата му и предметът, с които е нанесен, счита че умисълът на подсъдимия е пряк. Относно гражданския иск намира същия за доказан по основание и размер и моли за неговото уважаване в пълния му предявен такъв, като претендира направените от доверителите му разноски в производството. По отношение на наказанието пледира за налагането му над средния предвиден в закона размер.

            Служебно назначения повереник на частния обвинител и граждански ищец В.К. и малолетният граждански ищец  К.  Р. -  адв. П.И. – поддържа наведените от прокурора и адв. Т. доводи за доказаност на обвинението и се придържа към направеното от прокурора искане за налагане на справедливо наказание на подс. В.. Пледира за уважаване на предявените от доверителите му граждански претенции в пълния им размер.

            Упълномощеният защитник на подс. В. – адв. С. в обстоятелствена пледоария застъпва становище за недоказаност на обвинението, по което подзащитният му е предаден на съд. Относно установените по делото факти защитникът поддържа, че е доказано наличието на конфликт между подзащитния му и пострадалия, иницииран от последния, който е нагрубявал, обиждал, псувал и удрял подзащитния му; В. си е тръгнал, последван от пострадалия и св. К., които продължили с агресивното си поведение и в двора на къщата. В тази насока защитникът счита, че показанията на св. К. не са достоверни, тъй като той омаловажава участието си в нанесения на подсъдимия побой, а описаното от него взимане на домакинската дъска  и механизмът на удара се оборват от заключението на медицинската експертиза и показанията на св. А.. Защитникът оспорва и заключението на съдебно психологичната и психиатричната експертиза ( СППЕ), касаеща освидетелстването на подсъдимия, съгласно заключението на която не е наличен физиологичен афект у В., базирайки се на житейски доводи относно характера и продължителността на унижаващото подзащитния му поведение на пострадалия. В тази аспект защитникът счита, че неговия подзащитен не е имал въобще умисъл за причиняване на смъртта на Р.Р., още повече че ударът е бил само един и той го е нанесъл, отбранявайки се. Алтернативно посочва, че деянието е извършено в хипотезата на чл. 118 от НК – при наличие на физиологичен афект, причинен от поведението на пострадалия, който го е „ обиждал, удрял, вадил си е члена, карал го е да му прави свирки”. На следващо място защитата поддържа наличието на състава на чл.124, ал.2 от НК и определянето на наказание при условията на чл. 66 от НК. Като втора алтернатива, при положение, че доводите му за приложение на привилегировани състави не се възприемат, адв. С. счита, че определянето на наказанието по обвинението по чл. 115 от НК следва да бъдат отчетени многобройните смекчаващи отговорността на подзащитния му обстоятелства – необременено съдебно минало, добри характеристични данни, поведението му след деянието, определящо го като защитаващ своята чест и достойнство  - при условията на чл. 55 от НК и „много” под законоустановения минимум.

Подсъдимият В. се ползва от правото си да даде обяснение по повдигнатото му обвинение ( в о.с.з., проведено на 29.09.2014г.), изразявайки съжаление за случилото се и считайки, че е бил предизвикан. Обяснява, че с пострадалия през лятото имали влошени взаимоотношения по повод на Т. (св. Б.), като на нейния рождения ден и след като пострадалият изпил едно шише с ракия, започнал да се заяжда с него, обиждайки и псувайки го. Около 20.30ч. подсъдимият си тръгнал оттам, като пострадалият обърнал масата и го  ударил  с юмруци го главата (6-7 пъти), а в коридора също го ударил, подсъдимият паднал, като пострадалият извадил половия си член и му поискал да му прави „свирки”. В този момент на подсъдимия му „притъмняло пред очите”, течела му кръв от веждата и устата му,  много се ядосал и при излизането си от къщата на двора , на първото стъпало, се обърнал и нанесъл удар с левия си юмрук в главата на Р.Р., който се намирал на горното стъпало. Последният паднал на главата си и подсъдимият се уплашил. Искал да му помогне, но Р. станал и налетял да го бие за втори път. След това заявява, че Р. не е ставал от земята. После си тръгнал, след като синът на Р. започнал да го бие, като видял, че св. Й.К. бяга бос по трамвайните релси.

В последна дума  подсъдимият В. заявява, че не е искал да стига до фатален край, а само се е защитавал. Изразява съжаление за станалото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият П.С.В.  е роден на *** г. в гр. П., българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, работи на свободна практика в строителството, с ЕГН **********, адресно регистриран в с. Ч., ул. „Х.Б.” № ** и живущ ***. С добри характеристични данни.

Подсъдимият е вменяемо лице, психично здрав,  без данни за интелектуална непълноценност, която да се явява пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране.

Подс. В. бил съселянин ( от с. Ч.) и дългогодишен ( от 10-12 години) приятел със св. Т.Б.. От 2006г. последната живеела на адрес в гр. С., ул. „С.Г.” № ** и където се намирала къща на два етажа с двор. Св. Б. към 2012г. живеела на семейни начала със св. М.Н., като в предишни неустановени по делото периоди имала взаимоотношения със сексуално естество както с подс. В., така и с пострадалия Р.Р.. Последният от 2006г. също живеел в къщата, находяща се на ул. „С.Г.” №** ( на втория етаж) на семейни начала със св. В.К., с която имали син – К.Р. ( роден през 2008г.), а домакинството им се допълвало от св. И.Р. ( син на Р.Р. от друга майка) и син от друг мъж на св.К. с лично име Н.  В къщата живеели също св.Р.К., св. Ю.И., а към м.11.2012г. и св. И. А., св.Т.С., и св.В.С..

            Тъй като поддържал взаимоотношения със св.Б., подсъдимият В. и пострадалия Р.Р. се познавали. През лятото на 2012г. между двамата възникнал конфликт по повод на св. Б., която била заплашвана от Р., а подсъдимият се застъпил за нея.

Св. Б. - родена на *** г.  – решила да празнува рождения си ден през 2012г., поради което поканила както част от живущите на адреса ( с изключение на св. Т.С. и св.В.С.) , така и свои приятели ( между които  подс. В. и св. Й.К. – последният поканен от св. М.Н.) на празненството, което се състояло вечерта на 21.11.2012г. Около 17;30ч. на посочената дата подс. В. пръв от гостите отишъл в дома на св.Б. и св. Н., който се намирал на първия етаж на къщата. Подсъдимият носел със себе се шише домашна ракия, от което започнал да консумира алкохол. Впоследствие ( около 18; 30 ч. ) на тържеството пристигнали и останалите поканени – св. Р.К. ( наричан М. Р.), св. И.А., св. Ю.И. ( наричан Ю.), св. В.К., пострадалият Р.Р. ( наричан Г. Р.) и св. Й.К.. На масата били сервирани храни и напитки – ракия и бира, които присъстващите консумирали – като най-въздържан от мъжете по отношение употребата на алкохол бил домакинът св. М.Н.. Подс. В. пиел само от донесената от него домашна ракия и не разрешавал никой друг да опитва от нея. Около 20.00ч. на същия ден, под влияние на изпития алкохол, възникнал словесен спор между пострадалия Р. и св. Р.К., като св. Н. успокоил обстановката и ги приканил да се веселят. Непосредствено след това пострадалият Р.Р. насочил вниманието си върху личността на подсъдимия В., като му се подигравал, съпоставяйки неговата възраст и липсата на деца, както и факта, че и двамата са имали сексуални взаимоотношения със св. Б..  Св. Н. се безуспешно се опитвал да успокои конфликтната атмосфера, като  заплашил с изгонване каращите се, след което напуснал стаята. Излизането на св.Н. успокоило напрежението за известно време, като пострадалият Р. изразил желанието си пред подсъдимия да се уредят отношенията си отвън, опитал се да го удари, ставайки от стола, но св. К. го спряла и той отново седнал. Подс.В. отказал да се бие с пострадалия Р. и решил да си тръгне от тържеството. Намирал се в средна степен на обикновено алкохолно опиване.  Около 21.00ч. на същия ден той станал от масата ( между двамата се намирала св. К.) и напуснал стаята. Непосредствено след напускането му, пострадалият Р.Р., ставайки от стола, на който седял, обърнал масата с намиращите се на нея храни и напитки и последвал подсъдимия навън, като след тях излязъл и св. Й.К.. Подс. В., отправяйки се към двора на къщата, възприел в коридора, в близост до мивка и стол, дървена домакинска дъска. Той я взел и държейки я в ръка излязъл навън, последван от пострадалия Р. и св. К.. Когато и тримата били на двора, подс. В. ( който бил левичар) , вървейки пръв, рязко се обърнал, изненадвайки св. Й., който направил крачка встрани и нанесъл изключително силен ( със замах, отдолу – нагоре – т.нар. бетхенд удар и  от ляво на дясно) удар с дървената домакинска дъска в лявата слепоочно теменна област на главата на пострадалия Р.Р., като в момента на удара двамата се намирали един срещу друг. Ударът бил нанесен с удар с един от двата проксимални (близко разположените от дръжката) на дъската „ъгъла”. В резултат на нанесения удар пострадалия Р. паднал по гръб на бетонната пътека с широчина 1 метър, където останал да лежи в не контактно състояние, а от главата му текла кръв и образувала петно. Тогава подс. В. захвърлил домакинската дъска в  храст, намиращ се наблизо в двора на къщата ( впоследствие тя била намерена от едно от децата на св. Н. и последният на същия ден – на 23.11.2012г. -  я предал доброволно за нуждите на разследването). Гостите от тържеството излезли навън и възприели състоянието на пострадалия, като св. В.К. веднага отишли до дома си, като в бързината ( тъй като забравила ключа си) счупила стъклото на входната врата и сигнализирала полицейските органи и „Спешна медицинска помощ” ( СМП). От дома си излязъл и синът на пострадалия – св. И.Р., който възприемайки състоянието на баща си и изявленията на подс. В. „Убих човека” се ядосал, подгонил го и в двора и пред къщата му нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето. Св. Ю.И. също излязъл от стаята си, находяща се на посочения адрес и ритнал подсъдимия в областта на лицето. Подс. В. избягал от местопрестъплението и се прибрал в дома си, находящ се в гр.С., ул. „К.” № **. На мястото на инцидента пристигнали служители от 03 РУП-СДВР – св. Б.Л. и св. Н.Н. и бил извършен оглед на местопроизшествие, в течение на който били иззети обривки - първата от гранитена тротоарна площ пред жилищна сграда на ул. „С.Г.” №**, а втората – от петно червеникаво кафява материя в двора на къщата от бетонната пътека. На адреса пристигнал и екип на „СПМ”, състоящ се от Д. Н., лекар при ЦСМП - С. и  М.С., медицинска сестра при ЦСМП, които след преценка на здравословното състояние на пострадалия Р.Р., транспортирали пострадалия до МБАЛСМ „Н.И. Пирогов”.

Докато органите на реда били на местопроизшествието, подс. В. се обадил по телефона на св. Т.Б. и я попитал дали пострадалия Р. е жив, на който въпрос свидетелката отговорила утвърдително. Тогава подс. В. изразил желанието си да се самоубие и прекратил телефонния разговор. Двамата полицаи попитали св. Б. дали знае къде живее подсъдимия В. и тя ги насочила към св. Н., който знаел адреса на подсъдимия. Тогава двамата полицаи съвместно със св. Н. отишли на обитавания от подсъдимия адрес и го задържали, като им направило впечатление, че същият е повлиян от алкохол и има следи от удари по лицето.

В резултат на нанесеният от подс. В. удар с дървена домакинска дъска в областта на лявата слепочно теменна област на главата на Р.Р., на последния била причинена тежка черепно мозъчна травма, довела до развитие на: масивна белодробна тромбоемболия с тромб в ствола и главните разклонения на белодробната артерия и изразен белодробен оток. Въпреки проведеното лечение и спешната медицинска интервенция, в резултат на получените увреждания на 01.12.2012г. настъпила смъртта на Р.Р..

Съгласно заключението на основната тройна съдебно медицинска експертиза (СМЕ)  на труп, прието от съда и допълнено при разпита на експертите в с.з., при аутопсията на трупа на Р. Р. и медицинската документация е установено наличието на тежка черепно мозъчна травма – рана в лявата слепоочно теменна област на главата; кръвонасядане на меките черепни покривки в дясно слепоочно теменно; кръвонасядане на левия слепоочен мускул в цялата му дебелина; подлежащо импресионно счупване на лявата слепоочна кост с изхождащи от него две линейни счупвания едното с посока напред и навътре през лявата предна черепна ямка по петльовия гребен и второто с ход нагоре и назад теменно; остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, по - изразен в дясно, ограничена контузия по горната повърхност на левия слепоочен дял; контузия на десните челен, слепоочен, теменнен и тилен дялове на главния мозък; вътрешномозъчен кръвоизлив в бялото мозъчно вещество на десния слепоочен дял; кръв в мозъчните стомахчета; изразен мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване и херниране на мозъчно вещество през трепанационното отвърстие и кръвонасядане на горния клепач на окото; кръвонасядания на лявата ръка; охлузване на дясната подбедрица.

Непосредствена причина за смъртта на Р. И. Р. е масивната белодробна тромбоемболия в белите дробове, развила се като пряко усложнение на причинената черепно мозъчна травма поради нарушения на функцията на централната нервна система, включително и върху циркулацията, както и от залежаването на Р.Р..

Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка.

Пострадалият е приет  в много тежко общо състояние с белези на мозъчно притискане, наложило спешно оперативно лечение с оглед отстраняването на острия кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно, както и на вътремозъчния кръвоизлив в дясно. След операцията е проведено адекватно на състояние му лечение. Въпреки прилаганата антикоагулантна терапия се е развила белодробна тромбоемболия.

Касае се за един удар с твърд тъп ръбест предмет със значителна сила, в резултат на което е причинена разкъсно - контузната рана в лявата слепоочно теменна област, подлежащото импресионнно счупване на черепа в областта на лявата слепоочна кост и развилите се вътречерепни кръвоизливи и контузии на мозъка, както подлежащото на мястото на удара, така и по механизма „контра ку” в дясно челно теменно слепоочно. Такива травматични увреждания могат да се получат при нанасяне на силен удар с ръб на дъска за рязане на хляб; разкъсно –контузната рана в лявата слепоочно – теменна област по своята форма – трапецовидна с размери 2.5/0.7/2.5/0.2 см. добре отговаря да е причинена при удар с горния ръб на дъска за хляб.

Черепно - мозъчната травма е протекла с белези на мозъчно притискане, наложило спешно оперативно лечение по жизнени индикации, предвид което същата е причинила на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Наличието на разкъсно - контузна рана с подлежащо счупване на черепа е създало съобщение между черепната кухина и външната среда, което представлява нараняване, проникващо в черепната кухина.

Възможно е по дъската, с която е ударен Р. да няма зацапване с кръв от разкъсно - контузната рана, тъй като кръвоносните съдове, в първите секунди са в ступор и не потича веднага кръв от местата на разкъсването 

При удар върху индивид в областта на главата, ако ударът е достатъчно силен, пострадалият би следвало да полети в посоката на удара, като това зависи от наличието или липсата на околни предмети, наклон на терена и др. Ако обаче падането е  свързано с изпадане в безсъзнание, тялото се свлича директно надолу, без да може да се определи страната на падането.

 Вещите лица по основната тройна СМЕ са категорични, че счупването на черепа в областта на лявата слепоочна кост не е възможно да бъде причинено при удар с юмрук; също така изключват възможността счупването да е причинено при падане върху терен ( т.нар. теренна травма), включително и при удар върху стъпало, а е причинено при директен удар в тази област с предмет с   ограничена контактна повърхност. Заявяват, че по ръцете на Р.Р. не са установени увреждания от удари, които той ( починалият) да е нанасял приживе, но това не изключва възможността да са нанасяни  преди смъртта.

Заключението на допълнителната тройна СМЕ ( био-трасологична), назначена в хода на съдебното следствие, потвърдена и допълнена при разпита на вещите лица в с.з., установява, че вещественото доказателство по делото - домакинска дървена дъска за рязане е с класическа форма и има следните общи характеристики:

- обща дължина 36,2 см. (от върха на дръжката до противоположния край на дъската);

- ширина в дисталната й част 20,7 см., ширина в проксималния й край 20 см., като по този начин формата на повърхността за рязане оформя набелязан правилен трапец;

            - дебелина на дървения профил - 1,6 см.;

- дисталните (далечно разположените от дръжката) ъгли на профила образуват остър ъгъл, близък до правия, но по-малък от него;

- проксималните (близко разположените от дръжката) „ъгли” са представени под формата на заоблени такива, с плавно преминаване от едната към другата пресичащи се повърхности;

- страничните профили на дъската са също своеобразно заоблени като по този начин централната част на същите се явява най-изпъкналата част. С други думи, сечението на тези профили в различните си точки има обща U-образна форма ;

- на дръжката има изрязан стандартен отвор през цялата дебелина - за закачване на дъската;

- по двете широки предвидени за рязане на дъската повърхности има следи от използване по предназначение на същата, а именно - множество линейни, по- хлътнали участъци с различни направления, някои от които пресичащи се следи от тангенциалното действие предмет с линейна контактна повърхност, каквито характеристики имат режещите ръбове на ножовете;

- следи с вид на зацапвания с вид на кръв или нишковидни обекти с вид на косми по повърхностите на представеното веществено доказателство не са установени.

Според посоченото заключение анализът на цялостната морфология на импресионното счупване и съпоставката му с констатираните и описани послойно травматични увреждания в лявата слепоочно-теменна област на главата, отразени в протоколната част на СМЕ на трупа, сочи за следния механизъм на получаване, а именно рязък силен удар с твърд тъп предмет с ограничена контактуваща продълговата повърхност, имащ в своя начална конфигурация от ръбове, чиито профил и точка на пресрещане могат да образуват форма наподобяваща трапец с размери 2,5/0,7/2,5/0,2см., респ. да причинят разкъсно-контузна рана с подобна форма и размери. Подлежащото на тази рана характерно импресионно счупване  е получено от еднократно ударно въздействие на твърд тъп предмет с ограничена продълговата контактуваща повърхност, като проксимално разположената част на счупването (при най-дълбокото хлътване), сочи, че:

            - при предмета е налице начална конфигурация от пресичащи се ограничени повърхнини, т.е. оттук започва дължината на конкретно въздействалата ограничена контактна повърхност;

-  намаляването на дълбочината на хлътването на костта в посока към лявата тилна област на главата с изходящо „разпукване” на тилната кост е поради комбинацията от наслагващите фактори а)  закръглена форма на главата; б)  косо напречно въздействие на конкретния предмет, при което началния му „ръб” е „забит” по-дълбоко, а останалата контактна повърхност в дистална посока постепенно се отдалечава от главата, при което постепенно намалява силата на удара върху подлежащите тъкани; в ) причиняването на по-силен удар в предната част на увреждането по гореобоснования механизъм, обуславя предаването силите на въздействие върху конкретната костна структура във ветрилообразна обща посока, с основен вектор насочен назад към тилната кост, която поради моментно създадените сили на преразтягане, своеобразно се „разпуква” по посока на основния вектор на въздействащите разтягащи сили, дистално от контакта на въздействалия предмет.

Подробният анализ и биотрасологична съпоставка между морфологията на травматичните увреждания в лявата слепоочно-теменна област на главата (разкъсно-контузна рана и подлежащо импресионно счупване, имащи характерни форми и размери) налага извода, че единствената възможност за получаване на тези увреждания е при удар с един от двата проксимални (близко разположените от дръжката) „ъгъла” на представената за експертиза домакинска дъска за рязане. Останалите травматични увреждания при посрадалия (подробно описани в СМЕ на труп) не носят специфични или характерни морфологични характеристики, които да дадат основание, че са причинени от твърд тъпоръбест предмет (каквито характеристики има представеното веществено доказателство).

Непосредствената причина за смъртта на Р.  Р. се дължи на развила се масивна белодробна тромбемболия. Същата представлява в диференциално-диагностичен и диагностичен план пряко усложнение на получената черепно-мозъчна травма, която от своя страна е довела до множество нарушения в контролиращата функция на централната нервна система върху всички органи и анатомични структури в това число върху циркулацията и факторите на съсирване. Анализът на тези данни и хронологичното проследяване на клиничната симптоматика, категорично сочи за причинно- следствена връзка между тежката черепно-мозъчната травма в нейния цялостен морфологичен аспект, настъпилите от нея усложнения, довели до установената непосредствена причина за смъртта.

Единственото травматично увреждане имащо отношение към причината за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма, получена вследствие на един рязък силен удар е твърд тъп предмет е ограничена контактуваща повърхност, по механизма подробно описан по-горе. Останалите травматични увреждания с вид на кръвонасядания по различни повърхности на тялото (подробно описани в СМЕ на труп) са получени от въздействието на твърд/и/ тъп/и/ предмет/и/ и нямат отношение към причината за смъртта като същите се отнасят и реализират медико-биологичната характеристика болка и страдание.

С изключение на характерното импресионно счупване в лявата слепоочно- теменна област на главата и надлежаща разкъсно-контузна рана е обща трапецовидна форма, останалите травматични увреждания по тялото на Р. не носят характерни или специфични морфологични белези, които да мотивират извода, че същите са получени от ударното въздействие на твърд тъпоръбест предмет, каквито характеристики има процесната домакинска дъска за рязане

Морфологията на констатираните травматични увреждания по меката черепна покривка, костите на черепа и уврежданията на мозъка изключва получената от Р. черепно-мозъчна травма да се дължи на падане от височината на собствен ръст, завършило с удар на главата в терена. Теренните травми имат характерна морфология, каквато в конкретния случай не се установява.

Съгласно заключението на единичната СМЕ на труп по протокол № 100/2012г., допълнена при разпита на експерта в с.з., при огледа и аутопсията на Р.Р. и от медицинската документация е установено наличие на горепосочените увреди, като вещото лице заключава, че предвид морфологията и локализацията на установените травматични увреждания в областта на главата, същите се дължат на удар с твърд тъп предмет с голяма кинетична енергия, като същите могат да се получат както при падане на терен от височината на собствен ръст, така и от удар от твърд тъп предмет с налична дръжка с оглед възможност за силен замах и придаване инерция на удара. В съдебно заседание в.л. Б. коригира становището си относно механизма на причиняване на уврежданията в областта на главата, като сочи, че приетата възможност уврежданията да се дължат на падане от собствен ръст върху терена е допусната единствено  на базата на морфологичната им находка и без да е наясно с обстановката, при която е станал инцидента; тъй като местопрестъплението е двор ( т.е. терен с определен релеф  с охлузваща повърхност ) при падане по тялото следва да има охлузвания от терен, а такива липсват.

СМЕ, касаеща освидетелстването на подс. В., дава заключение, че при същия са установени контузия с охлузване в областта на челната област а главата, малка разкъсно – контузна рана на горната устна, хематоми ( кръвонасядания ) на долните клепачи на двете очи. Уврежданията се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени с удари с ръка, респ. с юмрук. Причинили са му болка и страдание. В съдебно заседание вещото лице при разпита си допълва, че установените увреждания се дължат най-малко на три отделни удара по лицето на подсъдимия.

Биотрасологичната експертиза по протокол №97-Б/2013, потвърдена при разпита на вещото лице в с.з., установява, че по вещественото доказателство – дървена домакинска дъска не се доказва кръв и наличие на други биологични следи.

Биотрасологичната експертиза по протокол № 29-Б/2013, потвърдена при разпита на вещото лице в с.з., установява, че по двете обривки, иззети при огледа на местопроизшествие  се доказа кръв с човешки произход, като в човешката кръв не са доказани аглутинини, което не дава възможност за конкретизация на груповата принадлежност.

Видно от заключението на назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза ( СППЕ), касаеща освидетелстването на подс. В., допълнена при разпита на експертите в с.з., същият  е психически здрав, при него не се установяват анамнезни или клинични данни за същинско психично заболяване - психоза, което може да се приравни към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Интелектуалното му развитие е в норма, няма данни за интелектуална инсуфициентност от някакъв тип. Личностновата му структура се характеризира с изразена акцентуация (краен вариант на личностовите особености в нормата) на характера и нагласите, с преобладаване характеристиките от типа емоционалната и волевата неустойчивост, недостигаща до дисхармоничност (личностново разстройство). Тези особености оказват влияние върху адаптивните му възможности, но не обуславят болестна мотивация и механизъм на неговите действия и постъпки. Освидетелстваният е бил в обикновено алкохолно опиване - средна степен, което не е нарушило психичните му годности правилно да възприема обстоятелствата от обективната действителност, да разбира и ръководи постъпките си, тъй като при тази форма на алкохолно опиване промените са само количествени. Негативните емоционални преживявания на освидетелстваното лице по време на конфликта с пострадалия не носят характеристиките на специфичното емоционално състояние „физологичен афект”, още повече, че при средна степен на обикновено алкохолно опиване сериозно е променена неговата реактивност и това не дава основание да се обсъжда афектно отреагиране от този тип. Той може пълноценно да участва в наказателното производство и да дава достоверни обяснения по повдигнатото му обвинение.

Съдебно психиатричната експертиза ( СПЕ), касаеща освидетелстването на св. Й.К., сочи, че същият е психически здрав; интелектуалните му възможности са в норма, липсват данни за вроден или придобит интелектуален дефицит; личностовата му структура се характеризира с особености в границите на общоприетата норма. Освидетелстваният е бил в субклинична степен на обикновено алкохолно опиване, при която психичните му годности правилно да възприема и възпроизвежда обстоятелствата от обективната действителност,  са съхранени. К. притежава свидетелска годност и може да дава достоверни свидетелски показания.

СПЕ, касаеща освидетелстването на св. М.Н., сочи, че същият е психически здрав; интелектуалните му възможности са в норма, липсват данни за вроден или придобит интелектуален дефицит ;  личностовата му структура се характеризира с особености в границите на общоприетата норма. Освидетелстваният е бил в субклинична степен на обикновено алкохолно опиване, при която психичните му годности правилно да възприема и възпроизвежда обстоятелствата от обективната действителност,  са съхранени. Н. притежава свидетелска годност и може да дава достоверни свидетелски показания.

СПЕ, касаеща освидетелстването на св. Т.Б., сочи, че същата е психически здрава; интелектуалните й възможности са в нисък вариант на нормата, но без данни за интелектуален дефицит ;  личностовата й структура се характеризира с особености в границите на широката норма. Освидетелстваната е била в обикновено алкохолно опиване – лека степен, което не е нарушило психичните й годности правилно да възприема и възпроизвежда обстоятелствата от обективната действителност, тъй като при тази форма на алкохолно опиване промените са само количествени. Б. притежава свидетелска годност и може да дава достоверни свидетелски показания.

СПЕ, касаеща освидетелстването на св. И. А., сочи, че същата е психически здрава; интелектуалните й възможности са в сравнително нисък вариант на нормата, в условията на педагогическа занемареност, но без данни за интелектуална недостатъчност ;  личностовата й структура се характеризира с особености в границите на широката норма. При нея няма данни за алкохолно опиване към инкриминираната дата. Същата може правилно да възприема събитията, имащи значение за делото и може да ги възпроизведе без затруднения. А. притежава свидетелска годност и може да дава достоверни свидетелски показания.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия В., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Б.Л., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството от 18.01.2013 г. на л. 43 от том І и от 22.11.2012 г. на л. 207 от том ІІ на д.п., приобщени на основание чл. 281.ал..5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК,  показанията на свидетеля Н.Н., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството от 22.11.2012 г. на л. 210 от т.ІІ на д.п., приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр ал.1, т.1 от НПК, показанията на свидетеля И.Р.Р., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля К.Д. , дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля В.К., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Т.Б., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля М.Н., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството от 21.03.2013 г. на л. 47 от том І на д.п.в частта относно поведението на свидетеля Й.К. и подсъдимия П.В. през инкриминираната вечер, както и дали домакинската дъска е била почистена, приобщени на основание чл. 281, ал.1, т.1 вр ал. 5 от НПК, показанията на свидетеля Ю.И., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Р.К., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Й.К., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от него на досъдебната фаза на производството от 27.11.2012 г. на л. 215 от т.ІІ на д.п. и от 22.03.2013 г.  на  54 от т.І на д.п., в частта относно описания от свидетеля механизъм на удар от подсъдимия, приобщени на основание чл. 281, ал.4 във  вр ал.1, т.1 от НПК, показанията на свидетеля Г.В., дадени в хода на съдебното следствие,  показанията на свидетеля В.С., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Т.С., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля И. А., дадени в хода на съдебното следствие и депозираните от нея на досъдебната фаза на производството от 22.03.2013 г. на листове 51-53 от том І на д.п., приобщени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК и от 22.11.2012 г. на л. 209 от том ІІ на д.п., приобщени на основание чл.281, ал.4, вр ал.1 т.1 от НПК, извършената в о.с.з., проведено на 25.03.2014г. очна ставка между свидетелите Й.К. и М.Н., извършената в о.с.з., проведено на 29.09.2014г. очна ставка между свидетелите Й.К. и И. А., заключение на СМЕ на труп № 100/2012. (л.л. 234-238 от т.ІІ на д.п.), ведно със допълненията към него, направени при разпита на експерта в съдебно заседание, заключение на основна тройна СМЕ ( л.л. 60-68 от т.І на д.п.), ведно със допълненията към него, направени при разпита на експертите в съдебно заседание, заключение на СМЕ, касаеща освидетелстването на подс. В. ( л. 60 от т.І на д.п.), ведно със допълненията към него, направени при разпита на експерта в съдебно заседание, заключение на допълнителна тройна СМЕ ( био-трасологична експертиза) на л.л. 240-264 от съд.дело, ведно със допълненията към него, направени при разпита на експертите в съдебно заседание, заключение на СППЕ, касаеща освидетелстването на подсъдимия (л.л. 74 – 85 от т.І на д.п.), потвърдено при разпита на експертите в съдебно заседание, заключение на СПЕ, касаеща освидетелстването на св. Й.К. (л.л. 11 – 17 от т.ІІ на д.п.), потвърдено при разпита на експерта в съдебно заседание, заключение на СПЕ, касаеща освидетелстването на св. М.Н. (л.л. 89 – 95 от т.І на д.п.), потвърдено при разпита на експерта в съдебно заседание,  заключение на СПЕ, касаеща освидетелстването на св. Т.Б. (л.л. 98 – 104 от т.І на д.п.), потвърдено при разпита на експерта в съдебно заседание,  заключение на СПЕ, касаеща освидетелстването на св. И. А. (л.л. 108 – 112 от т.І на д.п.), потвърдено при разпита на експерта в съдебно заседание,  заключение на биологична експертиза по протокол № 97-Б/2013г. ( л. 119 от т.І на д.п.), потвърдено при разпита на експерта в съдебно заседание, заключение на биологична експертиза по протокол № 29-Б/2013г. ( л.л. 125-126 от т.І на д.п.), потвърдено при разпита на експерта в съдебно заседание, заповед за полицейско задържане на подсъдимия от 21.11.2012г. ( л.203 от т.І на д.п.), протокол за оглед на местопроизшествие от с.д. ( л.л. 191-192 от т. І на д.п.), ведно с фотоалбум ( л.л.193-198  от т.І на д.п.), препис – извлечение от акт за смърт на Р. Р. ( л.30 от т.І на д.п.), удостоверение за наследници на Р. Р. ( л. 31 от т.І на д.п.), удостоверение за раждане на К.Р. ( л. 33 от т.І на д.п.), протокол за доброволно предаване от 23.11.2012г. ( л. 115 от т.І на д.п.), медицинско направление, извлечение от амбулаторен дневник, фиш за спешна медицинска помощ и становище на неврохирургична клиника ( л.л. 133- 144 от т.І на д.п.), история на заболяване ( л.л. 151-167 от т.І на д.п.), писмо от ЦСМП и длъжностни характеристики ( л.л. 168-184 от т.І на д.п.), разписка от 17.01.2013г. ( л. 184 от т.І на д.п.), 2 бр. медицински направления ( л.л. 205-206 от т.І на д.п.), медицинско свидетелство от 26.11.2012г. ( л. 32 от  т ІІ на д.п.), протокол за оглед на труп от 03.12.2012г. ( л.л. 34 -35 от т.ІІ на д.п.), ведно с албум  с фотоснимки ( л.л. 36 – 43 от т.ІІ на д.п.), характеристика на подсъдимия ( л. Л. 21-22 от т.ІІ на д.п.), свидетелства за съдимост на подсъдимия ( л.л. 19 от т.І на д.п. и л.л. 16 от съд.дело), веществено доказателство – дървена домакинска дъска.

 

Преди да приеме така описаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в доказателствените средства.

Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл.102, т.т.1-3 от НПК и значими за правилния изход на делото, съдът констатира съществени противоречия относно механизма на деянието и непосредствено предшестващите го събития между гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия,  свидетелските показания и обективните находки ( уврежданията по тялото на пострадалия) и тяхната научна интерпретация, съдържаща се в  заключенията на едноличната СМЕ на труп, тройните основна и допълнителна СМЕ, както  и СППЕ, касаеща освидетелстването на подсъдимия.

Пред скоби следва да бъде посочено, че гласните доказателствени средства по делото са изключително противоречиви за посочените по-горе обстоятелства, като при преценката за тяхната достоверност съдът взе предвид качествената характеристика на източника на интересуващи делото факти ( предубеденост, заинтересуваност, тенденциозност към обвинителната или защитната тези), вътрешната убедителност на конкретния информационен носител, изводима от логичността, последователността и непротиворечивостта на разказа, съчетана с оправдано от житейска гледна точка поведение, и най – вече съответствието на гласното доказателствено средство с обективните находки по делото и тяхната медицинска интерпретация. Именно въз основа  на обективните находки по делото съдът формира основните си изводи по правнозначимите факти, отдавайки приоритет на тях, отколкото на субективните възприятия на конкретно лице и желанието му или не правдиво да възпроизведе събитията, довели до посегателството срещу живота на Р. Р.. Този извод намира опора и в несъмнено установената обстановка при извършването на посегателството – празнуване на рожден ден на св.Р.Б., на който са поканени нейни приятели и живущи в къщата,  която е обитавал и пострадалия Р. с неговото семейство със следващите от подобно събиране на група хора взаимоотношения, нагласи, предпочитания и въобще вземане на страна ( било на пострадалия или на дееца), които в пълнота не е възможно да бъдат установени в хода на съдебното следствие, предметът на което е в много по – тесен обхват. Така или иначе липсва присъстващ на тържеството ( съответно свидетел по делото), за който може да бъде установено, че е без каквито и да било предхождащи инкриминираната вечер взаимоотношения с пострадалия и/или подсъдимия и който обективно и непредубедено, единствено с цел разкриване на обективната истина по делото, правдиво да разказва възприятията си от случилото се.

Относно останалите включени в предмета на делото и правнорелевантни обстоятелства, противоречие между доказателствените материали, събрани по делото не съществува.

Така датата и часът на деянието, авторството на подсъдимия в извършването му и настъпилите общественоопасни последици се установяват по категоричен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства и експертните заключения по еднозначен, непротиворечив и категоричен начин.

            Датата на престъплението напълно еднозначно се установява от празнуването на св.Р.Б. на рождения си на точната дата от всички гласни доказателства по делото ( обяснения на подсъдимия и свидетелски показания на присъствалите на тържеството свидетели), които намират подкрепа в съдържащите се в протокола за оглед на местопроизшествие констатации, иззетите при извършването му обтривки от кръв ( предмет на изследване на биологична експертиза №29-Б/2013) и медицинските документи за прегледа на място от екипа на ЦСМП и приемането на пострадалия Р. Р. в болнично заведение на посочената дата.

Авторството на подс. В. в извършването на посегателството се установява безсъмнено и категорично по делото. Преки уличаващи подсъдимия данни се съдържат в  показанията на св.  К. и  св. А., които описват възприет от тях нанесен удар от подсъдимия на пострадалия, в резултат на който последният паднал на земята и изпаднал в не контактно състояние, така и от обясненията на самия подсъдими, в които същият също разказва за нанесен от него удар в лицето на Р.; косвени доказателства за авторството на деянието от страна на В. се съдържат в показанията на св. Б., св. И.Р. и полицейските служители Л. и Н., установяващи поведение на подсъдимия след деянието, изразяващо се в направено извънсъдебно признание ( репликата „Убих човека”), бягството му от местопрестъплението и последвалия телефонен разговор между него и св. Б., в течение на които подсъдимият се интересувал за състоянието на Р. и изразил желание да сложи край на живота си.

Съставомерният резултат – причиненото нараняване (тежката черепно-мозъчна травма ) на пострадалия Р.Р.  и  причинната връзка между него и впоследствие настъпилата смърт на Р., са установени по делото по несъмнен начин от заключенията на единичната СМЕ на труп по протокол №100/2012г., доразвити в заключенията на основаната и допълнителни тройни СМЕ и допълнени при разпита на експертите в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства – акт за смърт на Р.Р., история за заболяването и протоколът за оглед на труп от 03.12.2012г. От заключенията на всички посочени експертизи еднопосочно се установи, че непосредствената причина за смъртта на Р.  Р. се дължи на развила се масивна белодробна тромбемболия, която е пряко усложнение на получената черепно-мозъчна травма, тъй като е довела до множество нарушения в контролиращата функция на централната нервна система върху всички органи и анатомични структури в това число върху циркулацията и факторите на съсирване.Всички експерти са категорично са заключили  наличието на пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка между причинената тежката черепно-мозъчна травма в нейния цялостен морфологичен аспект, настъпилите от нея усложнения, довели до установената непосредствена причина за смъртта, като същевременно са приели, че ( изрично в основната тройна СМЕ и при разпита на вещите лица по допълнителната тройна СМЕ), че проведеното в болничното заведение лечение на Р. е било адекватно на състоянието му ( както оперативната интервенция с оглед отстраняването на острия кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в дясно, както и на вътремозъчния кръвоизлив в дясно, така и прилаганата впоследствие антикоагулантна терапия). Следва извод, че въпреки изминалия период от време от полученото от Р.Р. нараняване ( на 21.11.2012г. ) и впоследствие настъпилата негова смърт ( на 01.12.2012г. ) е налице пряка и непосредствена зависимост.  В тази насока съдът  цени в цялост заключенията на посочените три медицински експертизи, ведно с допълненията към тях при разпита на експертите, освен поради обективността и пълнотата на изследването и мотивираността на направените умозаключения, така и защото при тяхната защита експертите обосноваха ясно и еднозначно следващите от изследването на  трупа изводи, доразвивайки тезите си и давайки компетентен отговор на всеки поставен въпрос. Изключително подробно и аргументирано експертите обосноваха първопричината за смъртта – необходимото условие ( condicio sine qua non), а именно тежката черепно-мозъчна травма на Р., довело до животоспасяваща оперативна интервенция, при която животът на пострадалия временно е бил спасен, но развилото се усложнение - масивна белодробна тромбемболия – е довело до летален изход. Това усложнение пряк резултат от нарушения на функцията на централната нервна система, включително и върху циркулацията, както и от залежаването на Р.Р.. Описаният процес, съпоставен с непосредствената причина на смъртта на Р.  води до категоричния извод, че причинно-следствената верига между черепно-мозъчната травма и настъпилата смърт е непрекъсната; началото на процеса е поставен именно от нараняването в областта на главата и смъртта на Р. предвид неговия характер и естество е била неизбежна. В този смисъл и въпреки обективното обстоятелство като времеви интервал между причината и следствието, съдът счете за категорично установено по делото пряката и непосредствена причинна връзка между полученото на 21.11.2012г. негово  нараняване и настъпилата впоследствие смърт.

Обстоятелството, че подс. В. е вменяем, липсата на физиологичен афект към момента на деянието и степента на алкохолно опиване към същото време, съдът прие за установено въз основа на заключението на СППЕ, касаещо освидетелстването му, подкрепящи се от гласните доказателствени средства, установяващи употребата на алкохол от негова страна по време на тържеството и  показанията на полицейските служители, възприели при задържането му обичайни симптоми на алкохолно опиване.

Фактът на получени през инкриминираната вечер наранявания на подс.В., тяхната медикобиологична характеристика и точно място на травмите, съдът прие за установено от заключението на СМЕ, подкрепящо се и от медицинското направление от 21.11.2012г., медицинското свидетелство от 26.11.2012г., обясненията на подсъдимия и показанията на св. И.Р. и св. Ю.И..

Свидетелската годност на разпитаните Й.К., М.Н., Т.Б. и И. А. се установи от заключенията на СПЕ, приети от съда и неоспорени от страните.

От заключенията на биологичните експертизи по протоколи №№ 97-Б/2013 и 29-Б/2013 се установи, че върху вещественото доказателство по делото – дървена домакинска дъска не е доказано наличие на кръв, а иззетите от местопрестъплението обтривки съдържат човешка кръв.

Фактът на необремененото съдебно минало подсъдимия ( същият е реабилитиран) се установява от приложените по делото свидетелства за съдимост, а задържането му от органите на реда на инкриминираната дата – от показанията на полицейските служители и заповед от 21.11.2012г. за неговото полицейско задържане.

Съдът цени в цялост протоколите за оглед ( на местопроизшествие от 21.11.2012г. и на труп от 03.12.2012г.) и за доброволно предаване от 23.11.2012г., обективиращи извършените действия по разследването и попълването на делото с доказателства, като констатациите се подкрепят и от изготвените албуми с фотоснимки към протоколите за оглед и заключенията на биологичните експертизи и допълнителната тройна СМЕ ( с приложения фотоалбум).

Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители Л. и Н., които по безпротиворечив начин изясняват по делото обстоятелствата по установяване на престъплението и задържането на подсъдимия, както и показанията на св. Великова и  К.Д., имащи отношение към преживяните от гражданския ищец И.Р. негативни изживявания от смъртта на баща му и които не се оборват от друго събрано по делото доказателство.

Показанията на св. И.Р. и св. Ю.И., в които същите описват нанесени от тях на подсъдимия удари ( св. Р. – с ръце, а св. И. – с крак) намират потвърждение както от констатациите в огледния протокол и установената на тротоарна площ пред жилищна сграда на ул. „С.Г.” №** човешка кръв ( така заключение на биологична експертиза по протокол №29-Б/2013) , така и от обясненията на подс. В., който също разказва за нанесени му удари от посочени свидетели.

Показанията на присъствалите на тържеството по случай рождения ден на св. Б. свидетели и обясненията на подсъдимия са синхронни относно повода на срещата между В. и пострадалия, относно мястото на провеждане на честването ( обитаваната от св.Б. и св.Н.) стая на първия етаж на къщата, находяща се в гр.С., ул. „С.Г.” № 76, както и относно обстоятелството, че подсъдимият В. е отишъл на рождения ден, носейки си шише с домашна ракия, от което само той е консумирал алкохол.

Предхождащият инкриминираната вечер конфликт между подсъдимия В. и пострадалия Р.Р. се установява без противоречия от гласните доказателствени средства, каквито се явяват показанията на св. И.Р., на В.К., на Т.Б. и на Ю.И., както и обясненията на подс. В. и които еднопосочно разказват, че през лятото на 2012г. ( като е невъзможно по-точно установяване на периода) между подсъдимия и пострадалия е възникнал скандал по повод на св. Т.Б.. От показанията на последната по делото се установи, че е имала в предхождащ инкриминираното деяние период отношения от сексуално естество и с подс.В. и с пострадалия Р..

Показанията на св. М.Н. и св. Т.Б. непротиворечиво установяват, че вещественото доказателство по делото – дървена домакинска дъска е ползвана в деня на тържеството, оставена е на обичайното си място в коридора до обитаваната от тях стая и впоследствие  е намерена скоро след посегателството от едно от техните деца в храст в двора на къщата ( т.е. извън обичайното й местоположение), като св. Н. доброволно я е предал на органите на реда във връзка с образуваното наказателно производство, което обстоятелство е удостоверено и с протокола за доброволно предаване от 23.11.2012г.

Показанията на свидетелите В.С. и Т.С. имат помощно и контролно значение за установяване на обстановката в двора на къщата, находяща са в гр. С., ул. „С.Г.” № ** след извършеното посегателство, тъй като свидетелите не са присъствали на тържеството по повод рождения ден на св. Б., нито на двора по време на извършване на инкриминираното посегателство; същите са синхронни и безпротиворечиви с показанията на свидетелите К., Б., Н., И., К., А., К. и И.Р. относно тези факти.

 

Относно спорните по делото обстоятелства, свързани с механизма на причиняване на черепно - мозъчната травма, средството, с което е причинена  и непосредствено предшестващите я събития, както бе посочено по-горе, са налице съществени противоречия в източниците на значимата за правилния изход на производството информация.

На първо място (  с оглед хронологическата последователност на събитията) относно непосредствено предшестващите увреждането взаимоотношения между пострадалия и дееца са налице съществени противоречия в гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на св. В.К., Т.Б., М.Н., Й.К., Р.К. и И. А.. Така в обясненията си подсъдимият твърди, че пострадалият Р. го е малтретирал вербално и физически – „…започна да се заяжда с мен, да ме обижда. Казва какъв съм, що съм, искаше да ми прави деца, псуваше ме на майка…да ме псува на майка, да ми прави деца, ей такива работи …в този момент обърна масата и тръгна към мен и да ме удря с юмруци по главата. В коридора си извади **** и ми вика: „Ти ще ми правиш **** сега”. В този момент на мен ми притъмня много пред очите, течеше ми кръв от веждата и джуката ми беше спукана от ударите….Аз не съм се разправял с Р.. Аз си мълчах, Р. само ме удряше….Р. ме удари мен много пъти….Р. ме удари в коридора. Р. ме удряше в областта на главата, в стаята ме удряше, пред всички. Удряше ме поне 6-7 пъти, не съм ги броил….Удряше ме с юмруци, не с шамари….В коридора той пак ме удари с юмрук. Аз в коридора паднах и в този момент той си извади **** и ми казва, „Ти ще ми правиш ****”. Той само си извади ***** и после си го прибра…”. Обясненията на подсъдимия в тази им част приблизително съответстват на показанията на св. И. А., която също поддържа агресивно поведение на пострадалия към подсъдимия, но с по-малък интензитет  – „…   Р. започна да обижда П.. Псуваше го на майка и го предизвикаше да го изкара навън да се бият….След това Р. удари П. ….П. обиждаше Ю., след като Р. стана и каза „Ти кой си да го обиждаш” и псуваше П. на майка …Р. го удари много здраво в лицето, с ръка го удари в лицето, удари го с юмрук….” и противоречат на показанията на останалите свидетели – така В. К. сочи, че „….Р. и П. започнаха да се разправят за някакви жени. Разправяха се за Т.. Казваха, че единият бил спал с нея, другият бил спал с нея. Това се разправяха. Разправията беше за Т.….Р. и П. бяха от двете ми страни. Не е имало скандал помежду им или нещо да си разменят удари. Само тогава, когато спрях Р. да става…”, в същия смисъл и показанията на св. Т.Б.: ”…. По време на този рожден ден не е възниквал скандал….Имаше спор между Р. и П. за ракията, защото П. не искаше да сипе на Р. да пие от ракията, дето си я носеше, а Р. искаше да пробва неговата ракия…Другият спор между П. и Р. беше, че П. бил на 40 години и нямал деца, а Р. имал. Те спореха и за това. Това го каза Р., не мога да кажа дали с подигравка. Мисля, че това беше като упрек към П.. Аз мисля, че това е било обида към П.…”, на св. Ю.И.: „…но след това Р. ,Бог да го прости, започна с малко по-висок тон да говори за П. и двамата започнаха да се дразнят… но не се стигна до стълкновение…”, на Р.К.: „….По време на този рожден ден имаше спор между П. и Р., поради простата причина пиянски си истории, в смисъл, че единият не го бил черпил, другият му намерил работа и т.н. , дето аз не знам за какво става въпрос. Те си спореха примерно „ аз те викнах на работа, аз те черпех”, техни си неща….Те си спореха само двамата. Имаше и други спорове, нищо сериозно не е имало…Не мога да кажа дали са говорили за свирки или за секс. Те си спореха за жени, че единият имал жена, нещо подобно, но не споменават  име на дадената жена….П. и Р. си заспориха. М. и другите се опитаха да ги помирят. Не съм видял посягания през масата….”, на  св. Й.К.: ”….По време на вечерта имаше спорове между П. и Р.…Р. му каза на П., че ако беше мъж, щеше да дойдеш сам, а не да водиш с теб още две момчета и от там почна спора…Първо не беше много сериозен спора, защото аз ги предупреждавах два - три пъти да спрат, че сме дошли да се веселим, имаше около 5-10 мин подобрение, след това пак се почваше, след това пак се спираше….”, като трета позиция заема  св.М.Н., който твърди, че не е имало нито вербален, нито физически конфликт между двамата  :”…Не съм възприемал спор между Р. и П.….”.

            За спорното обстоятелство не могат да способстват установените травматични увреди по лицето на подс.В., тъй като несъмнено бе установено, че след инкриминираното посегателство св. И.Р. и св. Ю.И. са му нанесли удари ( с ръце и крака), поради което е възможно описаните в СМЕ леки телесни повреди (контузия с охлузване в областта на челната област а главата, малка разкъсно – контузна рана на горната устна, хематоми ( кръвонасядания ) на долните клепачи на двете очи) да се дължат на ударите, осъществени от  тези двама свидетели.

            За това спорно по делото обстоятелство съдът счете за отговарящи максимално на обективната истина показанията на св. Р.К., подкрепящи се от тези на св. В. К. и св. Т.Б. в смисъл, че помежду им е имало спор, негови инициатор е бил именно пострадалия Р.Р., поводът за него е била св. Т.Б. и пострадалият се е подигравал на подс.В., съпоставяйки неговата възраст и липсата на деца в негативен смисъл. Индиректно доказателства за посоченото се налични и в показанията на св. К., тъй като той описва спор, относно предходни взаимоотношения между В. и Р., свързани със св. Б.. Следва да се отбележи, че в посочената група доказателствени източници липсват явно тенденциозни и уличаващи подсъдимия данни, не се омаловажава поведението на пострадалия Р., като впечатление прави изявлението на св.В.К. ( живееща на семейни начала с пострадалия), че повод за скандала е била именно св. Б. и фактът, че и двамата са имали сексуални контакти с нея, което се установява и от показанията на св. Б.. Нещо повече – св. К. сочи, че пострадалият се е опитал да се инициира физически сблъсък с подсъдимия „…Р. се надигна да се бие с П.…”, което също е логично и съответно на конкретната ситуация, като тя ( намирайки се между двамата) е предотвратила.  Т.е. данните, установени от тази група свидетели се отличават с житейска достоверност и съответстват на обективно установените взаимоотношения между дееца и жертвата, поради което и съдът ги постави в основата на изводите си по фактите. От друга страна обясненията на подсъдимия и св. А. за наличие на силно изразена вербална и физическа агресия от страна на Р. спрямо В. явно обслужват защитната версия на  подсъдимия – същият твърди в обясненията си за нанесени 6-7 силни удара от страна на пострадалия по лицето му в стаята, докато заключението на СМЕ установява белези от  3 нанесени  удара, а освен това домакинът Н. и останалите присъстващи не описват действия по преустановяване на физически конфликт помежду им, което е индиция, че такъв не се е състоял. Ето защо и съдът не цени обясненията на подсъдимия и показанията на А. в тази им част, считайки ги за тенденциозни и обслужващи избраната от подсъдимия теза за наличие на провокация от страна на Р.. Показанията на св. Н. също не заслужават доверие в частта им, в която сочи, че конфликт между двамата в стаята не е имало, тъй като са изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал и обективно се опровергават от случилото се по-късно през същата вечер.

            Фактът, че при аутопсията на Р.Р. не са установени по ръцете му  увреждания от удари, които той ( починалият) да е нанасял приживе, също подкрепя извода на съда за липса на нанесени от пострадалия на подсъдимия удари, още повече в количеството описано от В. ( общо около 10 и насени с юмруци).

Противоречие в гласните доказателства съществува и относно реда, по които подсъдимия, пострадалия и св.К. са напуснали стаята, където се е провеждало тържеството и са се отзовали на двора на къщата ( на местопрестъплението). Според св. К. стаята последователни са напуснали св. К., след това подсъдимия В., а след него и пострадалия Р. ( след като е обърнал масата с намиращите се на нея храни и напитки). Св.Б. едновременно твърди, че не била в стаята, когато те са я напуснали „….Не съм била вътре, когато мъжете започнаха да излизат от стаята…”, но впоследствие описва последователност на излизане К. – В. – Р. „…. Някъде 5-10 мин след като П. каза, че си тръгва, Р. обърна масата…Й.К. беше навън в малкото коридорче, т.е. между двете стаи. …. П. беше тръгнал да си тръгва”,   св. Н. сочи, че след напускането на подсъдимия е излязъл св.К., но той го е спрял  и не възприел излизането на пострадалия: „….П. си тръгна да ходи, Й. е тръгнал да го изпраща, аз тогава върнах Й.…. Аз вкарах Д. вътре в стаята …..Аз видях, че от стаята навън излиза подсъдимият. След това видях, че след него тръгва да излиза Й., тогава вече аз спирам в преддверието Й. и го връщам в стаята. След като върнах Й. в стаята, аз веднага след това отидох в тоалетната….. „, като след прочитането на показанията му от д.п. допълва, че ”…Й. и П. се караха в преддверието и аз от преддверието вкарах Й. в стаята, където се празнуваше рождения ден, а П. си тръгна…” в какъвто смисъл са показанията му от д.п., а св. К. заявява липса на спомен „…Не мога да кажа дали двамата заедно излязоха от стаята…Не си спомням кой излезе първи, кой втори и дали заедно са излезли…”. Св. Й.К. посочва, че едновременно са излезли с подсъдимия на двора и не е възприел пострадалия там: „….Станахме и аз тръгнах да го изпращам…излязохме двамата от стаята, след това излизаме от къщата и тръгваме по двора  към улицата….Аз не съм видял след мен да върви Р.….”, а св. А. твърди, че последователността на излизане е била подсъдимият, след това пострадалият и накрая св.К.: „…Първо от стаята излезе П.. Той си тръгна, като каза, че не иска да се бие и каза, че си тръгва. Първо от стаята излиза П., след това излиза Р., след това Д. и след това аз излизам след тях. Аз изчаках да излезе Д. и след това излизам и аз….”. Подсъдимият В. в обясненията си сочи, че пръв е излязъл той, след което пострадалия Р. и накрая св.К. – „….От стаята излязох първо аз, след това Р., след това излезе Д., свидетелят Й.К.. Пръв излязох аз от стаята, другите бяха назад, след това излезе Р. и след него излезе Й.К.….”.

За това спорно по делото обстоятелство съдът счете за достоверни показанията на св. А. и обясненията на подс. В.  и прие, че последователно стаята на тържеството са напуснали подсъдимия, след него пострадалия, а след това и веднага св. К., тъй като несъмнено по делото е установено, че непосредствено след излизането на подсъдимия от стаята, пострадалият Р. е обективирал чрез действия ( обръщане на масата) раздразненото си емоционално състояние и го е последвал, което е напълно житейски достоверно и логично. В тази насока следва да бъде отбелязано, че при една напрегната, бързо променяща се и динамична обстановка е напълно обяснимо вниманието на всеки от присъстващите лица да е било насочено към определен субект и конкретната ситуация, свързана с него, поради което и въпреки че не кредитира показанията на К., Б., Н. и К. за посоченото обстоятелство, това не води до извод за недостоверност на изнесената от тях версия, а фрагментарността в показанията им за дадени моменти по - скоро допринася  за изграждане на вътрешното убеждение на съда в правдивоста на изнесеното от тях.

Следващият момент от развитието на събитията през инкриминираната вечер, за който по делото са налице противоречия е свързан със средството за осъществяването на престъплението. Противоречията са между обясненията на подсъдимия, който твърди, че е нанесъл  един удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия Р. и показанията на св. Й.К., потвърждаващи се от обективните находки по делото ( нараняванията в областта на черепа на пострадалия), който твърди, че ударът е нанесен с дървена домакинска дъска. Както бе посочено по-горе съдът при изграждането на изводите си по фактите отдава приоритет на обективните находки, при които субективния момент е изключен и въз основа на тях прие, че съставомерното нараняване ( тежката черепно – мозъчна травма) е причинена чрез дървената домакинска дъска. Заключенията на основаната тройна и най вече на допълнителната ( биотрасологична) СМЕ  - изследвала и съпоставила параметрите на вещта с установеното при аутопсията-  са категорични, че тежката черепно – мозъчна травма на Р. е причинена от рязък силен удар с твърд тъп предмет с ограничена контактуваща продълговата повърхност, имащ в своя начална конфигурация от ръбове, чиито профил и точка на пресрещане могат да образуват форма наподобяваща трапец с размери 2,5/0,7/2,5/0,2см., респ. да причинят разкъсно-контузна рана с подобна форма и размери, като вещите лица по биотрасологичната СМЕ  конкретизират и частта от дъската, с която Р. е ударен, а именно с един от двата проксимални (близко разположените от дръжката) „ъгъла” на представената за експертиза домакинска дъска за рязане. Ето защо съдът прие, че версията на подсъдимия за нанесен удар с юмрук на Р. е категорично опровергана от останалия събран по делото материал и представлява единствено защитна версия, целяща да го оневини и не кредитира обясненията му в тази част.  

Фактът, че върху дървената домакинска дъска, приобщена като веществено доказателство по делото, не са открити следи от кръв, не поставя под съмнение извода на съда, че същата е средство за извършване на престъплението, тъй като основаната тройна СМЕ, обяснява, че кръвоносните съдове, в първите секунди са в ступор и не потича веднага кръв от местата на разкъсването, а както бе посочено обективните находки са еднозначни за нанесен „рязък” удар.

Че именно домакинската дъска, приобщена като веществено доказателство по делото, е средството за извършване на престъплението се установява както от съвпадането на основните й характеристики с тези на увреждането, съпоставени с показанията на св. Б. и св. Н., че дъската е използвана на инкриминираната дата, след което е оставане на обичайното й местоположение и няколко дни след това е намерена извън къщата, в двора и в близост до местопрестъплението.   

Вещите лица, изхождайки от морфологията на констатираните травматични увреждания по меката черепна покривка, костите на черепа и уврежданията на мозъка, описват ударът с домакинската дъска като „силен” и нанесен „със значителна сила”, като при разпита на експертите, изготвили биотрасологичната експертиза, същите допълват, че нанесен с голяма кинетична енергия, поради което необходим замах на държащата дъската ръка с цел да се увеличи кинетичната енергия до степен да се счупи черепа ( срв. протокол от о.с. з., проведено на 25.03.2015г. – „…Предвид това, че се е реализирано счупване на черепа, т.е. силата е била достатъчна и надпределна за устойчивостта на костите на черепа. …. ръката държаща предмета, причинил увреждането, се отдалечава в момента на нанасяне на удара се получава т. нар. замахване, с което се увеличава кинетичната енергия, тъй като е известно от съдебната травматология, че кинетичната енергия е увреждащият фактор при действие на тъпи предмети, т.е. тук е важна скоростта и масата на предмета. Ако има възможност за увеличаване на замах, както в процесния случай е държане на дъска в замахващата ръка се увеличава радиуса на замахване и съответно кинетичната енергия се увеличава. Т.е. при тази маса на дъската е възможно да се причини по-тежко нараняване, заради възможността за замах, който увеличава силата на удара….. е необходим замах на ръката със сигурност, за да се причини това увреждане. Именно, увеличаването на енергията чрез замах реализира тази тежест и се получава тази травма поради механизма на причиняване на удара….). Ето защо и съдът прие, че подсъдимият е нанесъл силния, рязък удар със замах на водещата си ръка ( която от обясненията му, необорени от друго доказателство по делото, се установи като лявата).

Противоречия в гласните доказателства са налице относно факта кой е взел дъската от обичайното й местоположение. Така  св. А. в д.п. твърди, че дъската е взета от св. Й.К. – „ ….тогава Д. влезе обратно в къщата и излезе оттам с дъска ….Д. удари с дъската П. по рамото. После П. издърпа дъската от Д., а Р. се опитва да издърпа от П.. ..П. замахна и удари Р. отзад…”, а в хода  на съдебното следствие при разпита отрича да е виждала въобще дъска „….Не съм видяла никой от П., Р. или Д. да държат някакъв предмет в ръцете си. Това го бяха измисли М. и другите, за дъска за месо бяха измислили, че П. бил ударил Р. с някаква дъска. Но това беше лъжа. Аз това не съм видяла….”, като дори след прочитането на показанията й заяви, че предмет не е имало „….Нямаше дъска. Това за дъската не съм го казала изобщо. ….Категорична съм, че дъска нямаше, не съм видяла дъска….”. В проведената обаче в същото о.с.з. ( на 29.09.2014г. очна ставка между свидетелите А. и К., св. А. промени коренно позицията си и заяви, че е видяла дъската в ръцете на  подсъдимия „….Да. Мисля, че имаше дъска за месо. Имаше такава дъска в ръката на П.. Беше малка дъска за месо. Тази дъска я видях в П.. Не можах да видя удар с тази дъска. Видях само, че П. го удари с юмрук в окото, но с дъската не видях да го удря отзад. Видях, че има дъска. Сега се сещам, защото имаше дъска в ръката на П.. Не видях кой я донесе”. При така констатираната и описана непоследователност на разказа на свидетеля А. в д.п. и съдебното производство, съдът прие за достоверно последователното описание на св. Й.К. и в двете фази на производството, че именно подс. В. е взел домакинската дъска от коридора и заедно с нея е излязъл на двора. 

Развитието на събитията на двора и конкретния начин на нанасяне на удара с домакинската дъска също е спорен. А. свидетелства, че на двора В. е бил нападнат от пострадалия Р. и св. К., които са му нанасяли удари, а св. К. отрича да е влизал във физическо съприкосновение с подсъдимия. Съдът цени показанията на св. К. за това обстоятелство, тъй като в обясненията си самия подсъдим не твърди, че е бил нападнат и бит от св. К. – „…Й. …не ме е удрял…”, което обстоятелство обективно не способства защитната теза и поради което следва да бъде прието за достоверно, като съдът не цени показанията на св. А. за посоченото обстоятелство. Св. А. на д.п. описва механизъм на удара, свързан с отнемане на дървената дъска от ръцете на св.К. и последващо нанасяне на удар с нея от страна на подсъдимия ( показанията й са цитирани по-горе), докато св. Й.К. посочва последователно в д.п. и в хода на съдебното следствие рязко обръщане на подсъдимия и нанасяне на удар с дъската – така в д.п. „….той рязко се обърна…дръпнах се…П. се пресегна към главата на Р. …и с дъската удари Р. по главата отзад и Р. веднага се строполи….”, в съдебно заседание : „….Павката беше преди мен, аз бях зад него…П. се обърна рязко и замахна.. Павката рязко се обърна, аз се наведох така, той направи крачка може би към мен и замахна, пред мен мина ръката му и се чу тъп удар и аз се обърнах и видях Р., вече падаше на земята….Изведнъж П. се обърна и замахна, Аз мислех, че мен ще удари. П. се обръща и замахва. Аз се отмествам малко, ръката му минава покрай мен от дясната страна на рамото ми….След като замахна П. с дъската аз се отместих леко настрани, на ляво. Дъската ми мина от дясно на мен, на нивото на областта на челото, но отстрани и се чу тъп удар….П. удари Р. някъде в главата, в темето, в неговата лява част….след удара Р. направо се свлече на земята….Направи една крачка, замахна и го удари….Ръката с дъската премина пред мен на разстояние може би 30-40 см, трябваше да има между мен и П.. Да, аз направих една крачка в ляво….П. се обърна рязко на дясно, застана с лице към мен, замахна, рязко се обърна и за това мръднах малко на ляво и го удря…Аз се дърпам, ръката му минава покрай мен, аз се дърпам и последва тъп удар….Той го удря отзад на тила….С лявата ръка замахва и се обърна рязко кръгом и удари Р. през мен….Мисля, че с лявата ръка замахна П., за да удари Р.. Обърна се рязко с лявата ръка да удари….”.

Данните в свидетелските показания бяха съпоставени с обективните находки по делото ( морфологията на нараняването), тъй като св. К. за посоченото обстоятелство е обяснимо да омаловажава участието си при развитието на случилото се на двора. Експертите по биотрасологичната експертиза при разпита си посочиха, че ударът е нанесен при  положение извършител – жертва лице в лице, посоката на удара е била отляво – надясно, може би леко отдолу – нагоре, като е възможно с дъската, държана за дръжката с лявата ръка на извършителя в момента, в който той се обръща от гръбно към странично положение,  да бъде реализиран удар от типа на „бекхенд” при тениса, като се получава същия механизъм и същото направление на кинетичната енергия спрямо травмираната област, т. е. е възможен удар с извъртане около оста на тялото, като по този начин заобления ъгъл на дъската, който е близо до дръжката попада в травмираната област, приблизително перпендикулярно, но не е възможно ударът да е нанесен с държана в лявата ръка дъска при външен замах на нападателя.

Същевременно СМЕ, касаеща освидетелстването на подсъдимия, не е установило нараняване в областта на което и да било от раменете му.

Обективните находки, казано по друг начин, подкрепят изложената от св.Й.К. версия за случилото се, като описаният от него механизъм на получаване  на увредата от подсъдимия, свързан с внезапно обръщане към следващите го подсъдим и свидетел и нанасяне на удар от типа „бетхенд” ( т.е. отдолу – нагоре и отляво – надясно с хваната в лявата ръка дървена домакинска дъска) в областта на главата съответства на обективните находки и научното (медицинското ) им интерпретиране, поради което следва да бъде ценено. Показанията на св. А. от друга страна, с оглед констатираните  по-горе вътрешни противоречия от една страна, а от друга – липсата на подкрепеност от останалите доказателства по делото и в частност не установяването на следи по рамото на подсъдимия от описания от А. удар в тази част от тялото му с дървена дъска, водят до извод за тяхната недостоверност в посочената част, поради което и съдът не ги цени.

Други съществени противоречия относно включените в предмета на доказване факти съдът не констатира.

Въз основа на този анализ на доказателствената съвкупност по делото съдът прие за установено по категоричен и несъмнен начин приетата по-горе фактическа обстановка, като цени в тяхната цялост приетите по делото заключения на СМЕ, СППЕ, СПЕ и биологични експертизи, писмените доказателствени средства и доказателства по делото, а при гласните – обясненията и показанията на свидетелите с изключение на посочените по-горе части, за които прие, че не съответстват на обективната действителност.

При така установените факти съдът приема следното от

 

ПРАВНА СТРАНА:

 

Подсъдимият П.С.В. е осъществил състава на престъпление по чл. 115 от НК от обективна и субективна страна, като умишлено умъртвил Р. И. Р., ЕГН **********, като на 21.11.2012г. около 21,00ч. в двор находящ се в гр. С., ул. „С.Г.” № ** нанесъл удар с дървена домакинска дъска в лявата слепоочно -теменна област на главата Р. И. Р., в резултат на което на Р. била причинена тежка черепно мозъчна травма, довела до развитие на масивна белодробна тромбоемболия с тромб в ствола и главните разклонения на белодробната артерия и изразен белодробен оток, в резултат на които в пряка и непосредствена причинно следствена връзка на 01.12.2012г. настъпила смъртта на Р. И. Р. -  престъпление по чл.115 от НК.

На първо място, подсъдимият В. е годен субект на наказателна отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на престъплението, не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От обективна страна на инкриминираната дата  подсъдимият В. е причинил на Р.Р. тежка черепно мозъчна травма, довела до неговата  смърт.

Подсъдимият В. е осъществил изпълнителното деяние „умъртвил” спрямо Р.Р. чрез нанасяне на удар с дървена домакинска дъска в лявата слепоочно - теменна област на главата,  което непосредствено е причинило тежка черепно - мозъчна травма, довела до развитие на масивна белодробна тромбоемболия с тромб в ствола и главните разклонения на белодробната артерия и изразен белодробен оток и в резултат на което като неминуема последица е настъпил  летален изход за Р. Р.. Налице е пряка причинно следствена връзка между осъщественото от подсъдимия действие и настъпилия вредоносен резултат въпреки извършената животоспасяваща оперативна интервенция на Р. Р. във високоспециализирано медицинско заведение, именно поради което и в един по – късен етап ( а не на датата на нараняването ) е настъпила смъртта му. Подсъдимият е осъществил докрай изпълнителното деяние като е нанесъл  смъртоносно по вид нараняване на жертвата и като неизбежно следствие от него са настъпили   общественоопасните последици, предвидени в закона

Обективно настъпилият резултат, засягащ живота на пострадалия, въпреки че не е единствения критерий, който да детерминира наказателната отговорност на дееца, като от значение за това са и обстоятелствата, свързани с механизма (картината) на престъплението и обективираното поведение на дееца във връзка с извършеното посегателство, водят до еднозначен извод, че посегателството е било насочено към живота на Р.Р., а не към засягане на здравето му ( в какъвто смисъл са доводите на защитата за приложение на привилегирования състав на чл. 124 от НК). Както е известно, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 124, ал.1 от НК ( причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено причинена  телесна повреда) по своя характер обективно е насочено към причиняване на телесна повреда, като в случая е породило два резултата - по-близък (телесната повреда) и по-отдалечен (смъртта), като причинната връзка между изпълнителното деяние и по-тежкия ( смъртния ) резултат е косвена, опосредствана от едно междинно състояние (телесната повреда). В конкретния процесен случай не е налице посочената в предходното изречение опосредствената ( косвена) причинна връзка между изпълнителното деяние и леталния изход на пострадалия, а напротив – смъртта на Р. се намира в пряка, непосредствена и непрекъсната причинно следствена верига с нанесеното му увреждане. В настоящия случай подс. В. с помощта на предмет – средство за извършване на престъплението  -  дървена домакинска дъска – е нанесъл силен удар ( с висока кинетична енергия, развита чрез извършването на замах на държащата предмета ръка) с ръба на твърдия предмет в жизН.ажна област ( лявата слепоочна такава) на главата на пострадалия Р. и без каквато и да било грешка в предмета или причинния процес на посегателството. Така описания установен по делото механизъм на деянието и в частност оръдието на престъплението, разстоянието между дееца и жертвата, и насочеността, и силата  на удара сочат на несъмнена установеност за осъществено въздействие на подс.В. срещу живота на пострадалия Р.Р., а не срещу неговото здраве.

Липсата на признак от обективната страна на привилегирования състав по чл. 124 от НК прави безпредметно обсъждането на отликите в субективно отношение между умишленото убийство и непредпазливото такова, като единствено за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че деянието по чл. 124 от НК следва да бъде  извършено при смесена форма на вината – деецът по отношение на нанесената телесна повреда  следва да е  действал умишлено, а по отношение на настъпилия по-тежък резултат ( смъртта) – непредпазливо - могъл е и е бил длъжен да предвиди резултата, въпреки че не е предвиждал неговото настъпване или е предвиждал настъпването на последиците, но е мислил да ги предотврати ( последната хипотеза и е теоретично е неприложима с оглед образователния ценз, изключващ медицинската компетентност, на дееца).  В случая обаче се установи ( именно от обективираните действия на дееца, описани непосредствено по-горе), че деянието  по настоящото дело от субективна страна е извършено от подс.В. виновно, при форма на вината евентуален ( за разлика от посочения пряк в обвинителния акт ) умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на друго лице и отражението му върху действителността (общественоопасните последици), с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. От волева страна подсъдимият е допускал ( отнасял се е безразлично)  към настъпването на общественоопасните последици от конкретен вид.  Съдът намира, че във волеви аспект деецът пряко не е целял настъпването на вредоносния резултат, а е допускал настъпването му, като в тази връзка съобразява обективно механизма на деянието, описан по-горе – несъмнено нараняването е било насочено към жизненоважна част от тялото на пострадалия, като ударът е бил посредством предмет с твърда повърхност и ръбове, със значителна сила ( със замах), но което действие  не е  неизбежно  годно да отнеме живота на жертвата – това не се явява неминуема последица от нанесения удар, а е било възможно/вероятно. Т. е. въпреки наличното съзнание за естеството и  насочеността на действията си спрямо пострадалия Р.Р., деецът само е допускал ( съгласявал се е ) с възможната му смърт, желаейки да преустанови агресивното поведение на жертвата с насоченост към собствената му личност; още повече, че между двамата е имало влошени взаимоотношения и пострадалият ясно е изразил  намерението си да „ги уредят” посредством физически сблъсък; не следва да се игнорира алкохолното повлияване на дееца, несъмнено снижаващо волевите му задръжки и играещо ролята на улесняващ фактор.  

 

Съдът обсъди довода на защитника на подсъдимия за наличие на привилегирования състав  по чл. 118 от НК – когато убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Видно от приетото от фактическа страна в настоящите мотиви, действително по делото се установи, че пострадалият Р.Р. е обиждал и се е подигравал с дееца, но също така е доказано, че то не покрива признаците на „тежко” – т.е. засягането на честта и достойнството да накърнява основни ценности като здраве, физическа пълноценност и т.н. По делото също така не се установи, че в резултат на упражненото насилие у подсъдимия да е възникнало особено психическо състояние, при което съзнанието му до такава степен да е овладяно от чувствата, че да не може правилно да обмисля и ръководи постъпките си, като емоциите протичат бурно и е налице стесняване на разсъдъчната дейност. Такова състояние на физиологичен афект при подс. В. при извършване на деянието обективно не се установява. Видно от приетото от фактическа страна ( и установено по делото включително  чрез обясненията на подсъдимия) между обидите и нанасянето на удара с домакинската дъска е изминал сравнително продължителен период от време, през които В. е предприел целенасочени действия по напускане на тържеството, вземане  от коридора на оръдието на престъплението и след това е излизане на двора, където е ударил с предмета жертвата; същият описва ( макар и в тази част обясненията му да бяха приети за недостоверни) подробно своите и на пострадалия Р. действия, което е несъвместимо с характерното при физиологичния афект „стеснение” на съзнанието с неминуемо следващата от това липса на спомен.  В тази насока е и заключението на СППЕ, касаеща освидетелстването на подсъдимия, вещите лица по която са категорични, че „...негативните емоционални преживявания на освидетелстваното лице по време на конфликта с пострадалия не носят характеристиките на специфичното емоционално състояние „физологичен афект”, още повече, че при средна степен на обикновено алкохолно опиване сериозно е променена неговата реактивност и това не дава основание да се обсъжда афектно отреагиране от този тип...” и което тяхно становище не претърпя промяна след непосредствено изслушаните в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимия. Съдът приема, че степента на алкохолно опиване у подсъдимия е била съчетана с доминиращи емоции на гняв и страх, провокирани от пострадалия и които обстоятелства следва да бъдат съобразени при определянето на наказанието му, но по делото липсват каквито и да било основания да се приеме, че към момента на нанасяне на удара съзнанието на подсъдимия е било количествено или качествено стеснено. Напротив – установи се, че подсъдимият е  могъл  да прецени факторите, влияещи върху причинно-следствените процеси и съответно да насочи поведението си.

На следващо място ( макар и индиректно) защитата се позовава на наличието на привилегирования състав на чл. 119 от НК – убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Този довод също не се явява основателен . Убийството на Р. Р. не е извършено  при условията и в пределите на неизбежна отбрана. За да се приложи института на „неизбежната отбрана” и „превишаване пределите” на същата е необходимо задълбочено да се изследват няколко обстоятелства: имало ли е противоправно нападение от страна на пострадалия над подсъдимия, било ли е прекъснато то или не, с какви средства е осъществено нападението, застрашавало ли е живота или здравето на дееца, доколко действията на последния са били адекватни на интензитета на това нападение с оглед използваното от нападнатия средство за защита, броя, насочеността и силата на ударите.

На първо и основно място, следва от доказателствата да е видно, че деецът се е защитавал от противоправно нападение. При приетите по делото факти се установи, че нападение по смисъла на чл. 12, ал.1 от НК над В. от Р.Р. не е имало. При установените по делото действия на жертвата и подсъдимия и тяхната хронология ( описани в горното изложение подробно), следва извод за липса „нападение” по смисъла на чл.12,ал.1 от НК от страна на Р.Р. – същият не е създал реална и непосредствена опасност за увреждане на личността на подсъдимия; имало е индикации за подобно нападение, тъй като Р. е последвал подсъдимия на двора, като същевременно е обективирал намеренията си двамата да „уредят” взаимоотношенията си посредством физически сблъсък, но то не е било с  посочените характеристики на непосредственост, а единствено вероятност. Липсвала е непосредствена опасност за телесния интегритет на подсъдимия, както пострадалият, така и подсъдимият са били алкохолно повлияни, пострадалият е излязъл без да държи предмет в ръцете си, поради което нанасянето на удар с посочената домакинска дъска от подсъдимия В. по главата на жертвата не може да бъде прието за защитна емоционално-волева реакция, израз на правото му на активна защита, провокирана от съществуваща висока степен на опасност, застрашаваща го, а се касае до „изпреварваща” атака, продукт на страха му от Р. и гняв от предхождащото поведение на жертвата. Липсата на нападение прави безпредметно обсъждането на насочеността му и адекватността на „защитата”.

Предвид изложеното и съдът счете, че в конкретния случай не са били налице условията на чл.12, ал.1 от НК по отношение на подс.В., респ. е безпредметно да се обсъжда приложимостта на привилегирования състав на чл.119 от НК, касаещ превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Предвид изложеното съдът призна подсъдимия В. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 115 от НК.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

За извършеното от подсъдимия В. престъпление, видно от разпоредбата на чл.115 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

Като смекчаващи обстоятелства бяха отчетени необремененото му съдебно минало, формата на вина ( евентуален умисъл) при осъществяване на престъплението, добрите му характеристични данни, частичното спомагане  за разкриване на обективната истина по делото, провокираното от пострадалия Р. чрез обиди и подигравки деяние, алкохолното повлияване, изиграло ролята на улесняващ фактор и изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното.

Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние, изразена в личността на пострадалия, който В. е познавал и е бил баща на две деца, едно които малолетно.

При преценка на изброените по – горе обстоятелства и тяхната относителна тежест, съдът намери за справедливо и съобразено с целите на наказанието да наложи наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК  - при многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, а  именно – 7(седем) години лишаване от свобода.

Това разрешение, според вътрешното убеждение на членовете на съдебния състав, е справедливо – явява се адекватна санкция за извършеното от В. престъпление, годно да постигне целите и на специалната, и на генералната превенция.В принципен план, в съвременното демократично общество е утвърден принципът на хуманност при дефиниране на целите на наказанието. В личен план те са насочени предимно към поправянето и превъзпитаването на осъдения към спазването на законите и добрите нрави, и към отнемането на възможността да върши други престъпления. В генерален – към оказване на предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Легитимните цели на наказанието, следователно, не припознават възмездието като определящ фактор при индивидуализацията му. Във всеки конкретен случай съдът дължи особено внимание при преценка на въпроса нужна ли е изолацията на подсъдимия от останалите членове на обществото, за да бъде той поправен и превъзпитан, и необходима ли е подобна мяра за постигането на генералните цели на наказанието. Лишаването от свобода е едно от най-тежките наказания и ефективното му изпълнение е оправдано тогава, когато целите на наказанието не могат да се постигнат по друг начин и когато обществото е застрашено от личността на дееца и несъмнено се налага той да бъде временно изолиран, за да не върши други престъпления. При зачитане на тези отправни положения, съдебният състав прие в конкретната хипотеза, че законоустановените цели на наказанието могат бъдат постигнати успешно спрямо подсъдимия В. единствено  с  въдворяването му в местата за лишаване от свобода, тъй като същият е нарушил най-висшата ценност в съвременното общество, отнемайки умишлено живота на друго лице, но наказанието от 10 години лишаване от свобода, предвидена като минимум в санкционната част на нормата на чл. 115 от НК се явява несъразмерно тежко с оглед разкритите специфики на конкретния случай  ( описаните смекчаващи отговорността му обстоятелства), като счете за съответно на извършеното от него престъпление ( чл. 35, ал.3 от НК) наказание от 7 (  седем) години лишаване от свобода. Това разрешение бе продиктувано от съзряната от съдебния състав необходимост върху личността на подсъдимия да се окаже интензивно поправително, възпитателно и предупредително въздействие, отнесено до целите на специалната превенция. От друга страна, зачитайки и целите на генералната превенция съдът прие, че наказание в този размер ще е годно да въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.

Същото следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим в затвор на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

           

І. по отношение на гражданския иск, предявен от пострадалия И.Р.Р.:

Гражданският иск, предявен от сина на починалия Р.Р. – И.Р.Р. срещу подс. В. е доказан по основание. Гражданската отговорност на подсъдимия спрямо гражданския ищец е ангажирана на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно деянието, имащо характер на престъпление, е виновно и противоправно извършено.Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната връзка между него и поведението на подсъдимия. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия В.. За определяне на размера на дължимата от подсъдимия обезвредата за причинените на пострадалия неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост. ВКС изтъква в т.2 на ПП № 4/1968 г., че понятието „справедливост” по смисъла  на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от  конкретните обстоятелства като характерът и начинът на извършване на увреждането, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

В случая се касае до неимуществени вреди, свързани с причинената смърт на бащата на И.Р. ( роден на ***г.), който е живее в едно домакинство и е полагал грижи за него и го издържал, със следващите от това близки и ежедневни взаимоотношения между баща и син. Необратимостта, възрастта на жертвата със следващия от това продължителен характер на негативните изживявания от увреждането на И.Р., произтичащи от липсата на баща и  правещи липсата на починалия Р.Р. изключително мъчителна за гражданския ищец, мотивират съда да приеме, че справедлива да обезщети претърпените от него болки и страдания от смъртта на неговия баща ( и съобразена с съдебната практика в подобни случаи) е сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, а претенцията за разликата до пълния й предявен размер от 200 000 ( двеста хиляди) лева съдът счете за недоказана, поради което и гражданският иск в частта от 50 000лв. до пълния му предявен размер бе отхвърлен.

            Предвид изричното искане в тази насока на гражданския ищец следва да бъде присъдена и  законната лихва върху уважената част на гражданския иск от датата на увреждането ( тъй като тогава делинквентът е изпаднал в забава – чл.84, ал.3 вр. ал.1  от ЗЗД) до окончателното заплащане на сумата

ІІ. по отношение на гражданския иск, предявен от пострадалия К.Р.Р.:

Гражданският иск, предявен от сина на починалия Р. Р. – К.Р. ( малолетен - роден на ***г. и поради това  действащ чрез неговия законен представител и майка  В.Й.К.  ) срещу подс. В. е доказан по основание. Гражданската отговорност на подсъдимия спрямо гражданския ищец е ангажирана на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно деянието, имащо характер на престъпление, е виновно и противоправно извършено.Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната връзка между него и поведението на подсъдимия. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия В.. За определяне на размера на дължимата от подсъдимия обезвредата за причинените на пострадалото дете неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост. ВКС изтъква в т.2 на ПП № 4/1968 г., че понятието „справедливост” по смисъла  на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от  конкретните обстоятелства като характерът и начинът на извършване на увреждането, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

В случая се касае до неимуществени вреди, свързани с причинената смърт на бащата на детето К. Р., който е живеела в едно домакинство и е полагал ежедневни грижи за него със следващите от това възможно най-близки взаимоотношения между баща и син. Необратимостта, възрастта на жертвата със следващия от това продължителен характер на негативните изживявания от увреждането на детето, произтичащи от липсата на баща и  правещи липсата на починалия  Р.Р. изключително мъчителна за гражданския ищец, мотивират съда да приеме, че справедлива да обезщети претърпените от него болки и страдания от смъртта на неговия баща ( и съобразена с съдебната практика в подобни случаи) е сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, в какъвто размер е и предявения граждански иск. Поради това и същият бе уважен в неговата цялост.

ІІІ.  по отношение на гражданския иск, предявен от пострадалата В.Й.К.  :

Гражданският иск, предявен от живеещата на семейни начала с починалия Р.Р. и имаща дете ( К.Р.) В.К.  срещу подс. В. е доказан по основание. Гражданската отговорност на подсъдимия спрямо гражданския ищец е ангажирана на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно деянието, имащо характер на престъпление, е виновно и противоправно извършено.Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната връзка между него и поведението на подсъдимия. Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия В.. За определяне на размера на дължимата от подсъдимия обезвредата за причинените на пострадалата неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост. ВКС изтъква в т.2 на ПП № 4/1968 г., че понятието „справедливост” по смисъла  на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от  конкретните обстоятелства като характерът и начинът на извършване на увреждането, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

В случая се касае до неимуществени вреди, свързани с причинената смърт на живеещ във фактическо съжителство като съпруг и съпруга, с който е живеела в едно домакинство, имали са общо дете  и е полагал грижи за нея, със следващите от това близки, ежедневни взаимоотношения. Необратимостта, възрастта на жертвата със следващия от това продължителен характер на негативните изживявания от увреждането на В.К., произтичащи от липсата на съпруг и  правещи липсата на починалия Р.Р. изключително мъчителна за гражданския ищец, както и че отглеждането и възпитанието на малолетния им син К.Р. е изцяло възложено върху нея, мотивират съда да приеме, че справедлива да обезщети претърпените от нея болки и страдания от смъртта на Р.Р.  ( и съобразена с съдебната практика в подобни случаи) е  сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, в какъвто размер е и предявения граждански иск. Поради това и същият бе уважен в неговата цялост.

 

  ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият В. бе осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 3 798,20 лв.( три хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и двадесет стотинки), представляваща направени разноски по делото, сумата от 6 000.00лв. ( шест хиляди лева) - държавна такса върху уважените граждански искове и  сумата от 5.00 (  пет) лева за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

            Предвид направеното искане в тази насока и също на основание чл.189, ал.3 от НПК  подсъдимият В. бе осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител И.Р.Р. и частните обвинители И.Р.Д. и К.С.Д.  сумата от 1 500лв. (хиляда  и петстотин лева), представляваща направени по делото разноски – възнаграждение за упълномощения от тях повереник, както и сумата от 5.00лв (  пет лева) за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

            Съдът постанови веществено доказателство по делото – 1 бр. дървена домакинска дъска - да бъде върнато на св. М.В.Н., тъй като същото е негова собственост и свидетелят го е предал доброволно за нуждите на наказателното производство.

Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

             СЪДИЯ в СГС: