Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260212 /14.05. Година 2021 Град Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На втори февруари
Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело №01777 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С наказателно
постановление №НЯСС-120/10.08.2020г., издадено от П. Г. – председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, на основание чл.83 от ЗАНН,
вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите, на „****“ ЕАД, гр. София, ЕИК ***, представлявано от С.Д. Д. – изпълнителен
директор, е наложена имуществена санкция
в размер 2 000 /две хиляди/ лв., за това, че на 21.12.2019
г., дружеството не е изпълнило задължително предписание, дадено му в
констативен протокол №02-03-1/19.02.2019г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях, а именно: „Да се изготви анализ
за техническото и експлоатационното състояние и оценка на сигурността на
язовирната стена и съоръженията към нея, съгласно чл.48, чл.49, чл.50, чл.51 и
чл.52 от Наредбата по чл.141, ал.2 от Закона
за водите. Анализът да се приеме на експертен технически съвет /ЕТС/ на
собственика“, в определения срок за изпълнение 20.12.2019г. - нарушение на чл.190а,
ал.2, вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Против издаденото наказателно постановление в
срок е постъпила жалба от „****“ ЕАД, гр. София, ЕИК ***, представлявано от
изпълнителния директор - С.Д. Д., в която се оспорва законосъобразността
и обосноваността на издаденото наказателно постановление. Поддържа се, че
същото е издадено в нарушение на материалния закон, че приетата фактическа обстановка не съответства
на действителната, както и че административнонаказателното производство е
образувано след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Излагат се
и доводи за маловажност на нарушението и се аргументира позиция, че в случая е
била приложима разпоредбата на чл.28а от ЗАНН. Жалбоподателят моли за отмяна на
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебното
заседание жалбоподателят /законният му представител/ не е участвал, не е
представляван и от пълномощник. Преди съдебното заседание е
депозирано допълнително писмено изложение от „****“ ЕАД, чрез пълномощника - юрисконсулт А. П., в
което се изразява съгласие за разглеждане на делото в отсъствие на представител
на страната и се допълват изложените в жалбата доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Страната моли за
отмяна на същото като незконосъобразно.
Пълномощник на въззиваемата страна също не е
участвал в проведеното открито съдебно заседание. Депозирано е писмено становище
от мл.експерт юрист към ДАМТН – Е. З., за неоснователност на жалбата и на
доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, изложени в нея.
Страната моли за потвърждаването му като законосъобразно и правилно, издадено в
съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Оспорват
се възраженията за недопустимост на административнонаказателното производство
поради пропускане на давностния срок за образуването
му, както и доводите за приложимост на
нормата на чл.28а от ЗАНН.
Пернишкият районен съд, в настоящият съдебен състав, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
„****“ ЕАД,
гр. София е собственик на язовир „***“, намиращ се в поземлени имоти №0***, №***,
№*** и №*** в землището на с. ***, общ. Перник, видно от акт за държавна частна
собственост №***/14.06.2004г.
Язовир „***“
е с височина на стената 19.50м.; завирен обем 1360000 куб.м.; дължина 210.00 м., водосборна област 4,40 кв.км., и съгласно
чл.141а, ал.1 и 2 от Закона за водите се
класифицира като голям язовир.
В
изпълнение на контролните си функции, произтичащи от чл.190, ал.4 от Закона за
водите, на 19.02.2019г. била извършена проверка на язовира в присъствието на
представител на собственика - инж. В. К. С. - специалист ВЯН - ХТС - Перник, за което
бил съставен констативен протокол № 02-03-1 /19.02. 2019г.
С него
контролните органи по чл.190, ал.4 от Закона за водите дали задължително
предписание на ЮЛ - собственик на язовир „***“, а именно: „Да се изготви анализ за техническото и експлоатационното
състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея,
съгласно чл.48, чл.49, чл.50, чл.51 и
чл.52 от Наредбата по чл.141, ал.2 от Закона
за водите. Анализът да се приеме на експертен технически съвет на собственика“,
като бил определен срок за изпълнение 20.12.2019г.
На същото
основание проверка на язовира била извършена и на 20.08.2019г., за която бил
изготвен констативен протокол №02-03-34/20.08.2019г., в който било отчетено, че
крайният срок за изпълнение на даденото при предишната проверка задължително
предписание не е изтекъл.
На
03.01.2020г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите свидетелите И.М.С. - началник РО НЯСС – ЗБЦ и
Ж.С. – ст. инспектор в същия отдел, извършили нова контролна
проверка относно изпълнението на мерките за осигуряване на изправно
техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за
безопасната им експлоатация. За резултатите от нея и направените констатация
бил съставен констативен протокол №02-03-20/03.01.2020г. Проверката била
извършена в присъствие на П.Г. Ч. - организатор ХТР Перник - представител на
оператора.
С оглед
даденото предписание и изтеклия срок за неговото изпълнение бил изискан
Анализ на техническото и
експлоатационното състояние и оценка на сигурността на язовирната стена
и съоръженията към нея съгласно чл.48 –чл.52
от Наредбата по чл.141 , ал.2 от Закона за водите, но такъв не бил
представен.
Във връзка
с установеното фактическо положение жалбоподателят - „****“ ЕАД, бил поканен по
реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН да се яви в инспекцията за съставяне на АУАН във
връзка с КП №02-03-20/03.01.2020г.
от проверката на
язовир „***“, общ. Перник , както и във
връзка с проверки на още два язовира на
територията на област Перник.
На 17.02.2020г., в присъствието на упълномощено
лице – А. П. – юрисконсулт в „****“ ЕАД,
и в присъствието на свид. И.М.С., свид. Ж.Г.С. образувала срещу ЮЛ административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №02-021/17.02.2020г.,
като приела, че дружеството е осъществило
административнонаказателния състав на нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите.
Съставеният
АУАН бил предявен на пълномощника, който го подписал, като не вписал конкретни
възражения, и приел връчения му препис.
В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено
възражение, в което било посочено, че още
преди съставяне на АУАН дружеството е изготвило
анализ за техническото и експлоатационното състояние и оценка на
сигурността на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовира /Годишен
доклад за 2018г/, както и че е назначен и проведен Експертен технически
съвет, за което е изготвен протокол с №РД-11-95#6/02.05.2018г. Наведени били и
възражения за недопустимост на образуваното производство поради изтеклия
срок по чл.34 от ЗАНН към датата на съставяне на акта. Направените възражения
били разгледани и подробно обсъдени, за което актосъставителят
изготвил писмено становище.
На 10.08.2020 г., след проверка
по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа събраните по преписката
доказателства и след като преценил
направените възражения наказващият орган приел, че са налице основанията на чл.53, ал.1
и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.201,
ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите, ангажирал имуществената
отговорност на „****“ ЕАД за нарушението по-горе.
Приетата фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Ж.Г.С. и И.М.С., от приетите писмени доказателства: АУАН №02-021 от 17.02.2020г.,
покана по чл.40, ал.2, заповед №А-601/18.09.2019г.
на председателя на ДАМТН, констативни
протоколи №02-03-1/19.02.2019г.,
№02-03-34/20.08.2019г. и №02-03-20/03.01.2020г., акт за частна държавна собственост №1067/14.06.2004г. .
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При така
установената фактическа обстановка, съобразявайки възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и с оглед задължението си да провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, съдът намира жалбата за неоснователна, съображенията за което са
следните:
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съдържат всички императивни реквизити установени в ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство, поради което формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление съдебният състав не
установява.
Неоснователно е възражението за
това, че административнонаказателното производство е образувано след изтичане
на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Посочената законовата разпоредба
изрично определя, че този срок започва да тече от откриване на нарушителя. При
нарушения, чието изпълнително деяние се проявява в бездействие да се изпълни
дължимото в определен срок, същите се считат довършени на датата, следваща последния
ден от срока за изпълнение на нормативно установеното задължение. В конкретния
случай, отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за неизпълнение в опредения срок на дадено задължително предписание
с КП №02-03-1/19.02.2019г. и предвид крайната му дата - 20.12.2019г.,
правилно е прието, че датата на извършване на нарушението е 21.12.2019г.. От
изложените в акта и постановлението фактически обстоятелства и доказателствата,
които ги установяват, е видно, че нарушението е установено няколко дни по-късно,
а именно на 03.01.2020г., когато експертите от отдел НЯСС – ЗЦБ към ДАМТН са
извършили последващ контрол по изпълнение на даденото
предписание, за резултатите от който са изготвили констативен протокол №02-03-20
от същата дата. Именно при тази проверка са установили, че
предписанието със срок на изпълнение 20.12.2019г. не е изпълнено. Следователно, наличието на
извършено нарушение и самият нарушител са открити на 03.01.2020г., която датата
съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН поставя началото на тримесечния давностен срок за образуване на административнонаказателно
производство. Датата на извършване на нарушението 21.12.2019г. е относима към алтернативно установения по-дълъг
/едногодишен/ срок в чл.34, ал.1 от ЗАНН. От изложеното следва, че с процесния акт за установяване на административно нарушение,
съставен на 17.02.2020г., производството е образувано законосъобразно, в
рамките на допустимия 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
По
същество:
Фактическите обстоятелства приети
по-горе се установяват по безспорен начин от събраните доказателствени
материали по делото. Оспорването им от страна на жалбоподателя е неоснователно,
доколкото аргументира възраженията си с неотносими доказателства.
Отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за това, че не е изпълнил дадено му предписание в срок до 20.12.2019г.
да изготви
анализ за техническото и
експлоатационното състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и
съоръженията към нея, съгласно чл.48,
чл.49, чл.50, чл.51 и чл.52 от Наредбата
по чл.141, ал.2 от Закона за водите, и
анализът да се приеме на експертен
технически съвет на собственика. Това предписание е дадено на основание чл.190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите от оправомощени от председателя на ДАМТН длъжностни лица съобразно правомощията им по този закон,
и е обективирано в констативен протокол №02-03-1/19.02.2019г., връчен на същата дата на представителя на
собственика. В протокола изрично е указано, че съгласно разпоредбата на чл.190а,
ал.2 от Закона за водите Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са
длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3, както и че за изпълнението на дадените задължителни
предписания собственикът следва в 7-дневен срок писмено да уведоми председателя
на ДАМТН чрез РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Западна Централна България.
По делото не е спорно, че „**** ЕАД като собственик на язовир „***“, намиращ се в землището на с. ***, общ.
Перник, видно от акт за държавна частна собственост №***/14.06.2004г., и като адресат на даденото му на
основание чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите от директор РИОСВ - Перник
задължително предписание, е субект на процесното нарушение и законосъобразно е привлечено
към отговорност за него. Не е спорно, че даденото с
цитирания протокол задължително предписание от експертите при РО НЯСС – ЗЦБ,
обвързано с конкретен срок, е надлежно съобщено на адресата – „****“ ЕАД.
Събраните по делото доказателства
– показанията на свидетелите Ж.С., И.С., протокола от 03.01.2020г., съставен за
извършения последващ контрол, и останалите писмени
доказателства, по безспорен начин установяват, че до изтичане на определения
срок, а и до датата на проверката дружеството не е изпълнило даденото му
задължително предписание. Писмено уведомление за това не е постъпило в ДАМТН, при проверката на 03.01.2020г. след поискване
Анализ за
техническото и експлоатационното
състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея,
съгласно чл.48, чл.49, чл.50, чл.51 и
чл.52 от Наредбата по чл.141, ал.2 от Закона за водите не е представен на
контролните органи с обяснение, че не е изготвен, такъв не е представен и в
хода на образуваното администартивнонаказателно производство.
Свидетелите Ж.С. и И.С., като длъжностни
лица в РО НЯСС – ЗЦБ към ДАМТН, на които са възложени контролни функции, извършили
на място фактическата проверка и добили непосредствени впечатления относно
релевантните факти, последователно, детайлно и без всякакви противоречия
помежду си установяват горните обстоятелства. По естеството си показанията им
са достатъчно съдържателни, подробни са, съответни са едни на други, срещат
пълна подкрепа в приетите писмени доказателства по делото, поради което съдът
ги кредитира изцяло.
Установените факти чрез събраните
по делото гласни и писмени доказателства изясняват обективно, всестранно и
пълно обстоятелствата по делото. Те убедително сочат на неизпълнение на
даденото задължително предписание в определения срок и обосновават
законосъобразност на формирания правен извод за осъществяване състава на вмененото
административно нарушение.
Представените с възражението срещу АУАН Годишен доклад за техническа и стопанска експлоатация на язовир „***“ през
2018г. и протокол от проведен експертен
технически съвет № РД-11-95#6/02.05.2018 г. не
променят приетата за установената фактическа обстановка и формираните
въз основа на нея правни изводи.
Протоколът от проведен ЕТС е напълно неотносим към казуса, доколкото от съдържанието му е видно,
че се отнася не за язовир „***“, а за
язовир „***“.
Съгласно разпоредбата на чл.141,
ал.2 от Закона за водите условията и
редът за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото
им състояние се определят с наредба
на Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор. Този подзаконов
нормативен акт е НАРЕДБА
№13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Съгласно общите изисквания за гарантиране
сигурността на язовирните стени и съоръженията към тях в условията на
експлоатация и в нормални условия /глава трета, раздел I и II от Наредбата/, сигурността на язовирните стени и съоръженията към тях се
оценява по показатели за конструктивна
сигурност,. технологична сигурност и влияние
върху околната среда, като контролираните параметри се сравняват
с проектните и прогнозираните стойности, получени въз основа на данни от
предходни наблюдения и измервания.
Именно извършване на такъв анализ и оценка
за сигурност на язовирната стена и съоръженията към нея е бил задължен да
извърши жалбоподателя въз основа даденото му предписание, както и да се приеме същият от експертен
технически съвет, назначен от собственика, съгласно
чл.122, ал.1 и 2 от Наредбата. Това предполага анализ, оценка и заключение по всеки от контролираните
параметри въз основа на отчетени качествени и количествени стойности,
съпоставка със залегналите в проектната документация, констатации за установени
нарушения или отклонения, респ. отражението им спрямо конструктивната и технологичната
сигурност, както и заключение за продължаването на експлоатацията на съоръжението,
за необходимостта от ремонт, реконструкция, извеждане от експлоатация
и/или ликвидация. Представеният годишен доклад
за техническа и стопанска експлоатация на язовира за 2018г. не отговаря
на посочените изисквания. В съдържанието
му е посочено, че част от резултатите от извършени анализи са отразени в приложения,
които не са приложени, липсва и протокол
за приемане от ЕТС. При тези обстоятелства контролните органи законосъобразно са приели, че задължителното
предписание не е изпълнено.
Отделно от изложеното, в доклада, приложен към възражението по
чл.44, ал.1 от ЗАНН е посочено, че същият е изготвен през м. февруари 2019г. В случай, че това е сторено в изпълнение на
задължителното предписание, дадено на „****“
ЕАД с КП № 02-03-1/19.02.2019г., то не е имало никаква причина за изпълнението да не бъде уведомен
писмено председателя на ДАМТН,
съобразно указаното в протокола.
По делото не е спорно, че Годишният доклад за 2018г. не е изпращан и постъпвал в
ДАМТН, а същият е представен едва с възражението срещу процесния
АУАН от 17.02.2020г. Нещо повече, в
срока за изпълнение на предписанието язовирната стена и съоръженията към нея са
били обект и на друга проверка,
извършена на 20.08.2019г. за контрол относно изпълнение на дадените с КП №
02-03-1/19.02.2019г. задължителни предписания, предвид това, че за част от тях
е бил определен по-кратък срок за изпълнение - 30.06.2019г. При тази контролна проверка изготвен анализ
за техническото и експлоатационното състояние и оценка на сигурността на
язовирната стена и съоръженията към нея,
и протокол за приемането му от ЕТС
също не са били представени, като е отбелязано, че срокът за изпълнение не е
изтекъл. Дори да се счете, че датата на
доклада е достоверна, и че същият е изготвен в изпълнение на процесното задължително
предписание, липсват всякакви доказателства
контролната процедура на съоръжението да е била завършена
в определения срок, а именно
Анализът за техническото и експлоатационното състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и
съоръженията към нея да е бил
приет от експертен технически съвет, назначен от собственика. Доказателства
в този аспект страната не е ангажирала и до приключване на съдебното
производство пред настоящата съдебна инстанция.
Съдът
не намира основания да приеме маловажност на нарушението, което да мотивира приложимост
на нормата на чл.28а от ЗАНН. Основателно въззиваемата
страна акцентира на обстоятелството, че
конкретното нарушение е свързано с безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях. Изпълнението на законовите изисквания в тази насока и
изпълнението на задължителните предписания на контролните органи целят
гарантиране на изправно техническо
състояние и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, с оглед опазване на
живота и здравето на населението, имуществото му, стопанската дейност, околната
среда и културното наследство. В този
аспект, макар и формално по своя характер, нарушението, изразило се в
неизпълнение на дадено задължително предписание за извършване на анализ за техническото и експлоатационното състояние и оценка на
сигурността на язовирната стена и
съоръженията към нея, съгласно чл.48 –
чл.52 от Наредбата по чл.141, ал.2 от Закона
за водите и приемане на анализа на ЕТС, крие риск за настъпването
на несъставомерни, но значими общественоопасни последици. Не на последно място,
доказателствата по делото установяват, че задължителното предписание и към
момента не е изпълнено, като в нито един момент не е искано удължаване на срока
и не са изложени причини от обективен характер, препятстващи своевременното изпълнение.
При
тези обстоятелства, конкретното нарушение не може да бъде третирано като представляващо
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
По отношение наказването:
За неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3,
т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2
от Закона за водите, нормата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите предвижда
за юридически лица налагане на имуществена санкция от 1000 до 20 000 лева.
В случая АНО е
наложил на „**** ЕАД имуществена санкция към минималния размер, а именно 2000 лв., която е счел за
достатъчна за постигане целите на административното наказване. При конкретните обстоятелства,
съдът не намира основания за намаляването й до възможния минимум, предвид
липсата на доказателства предписанието
да е изпълнено макар и след определения
срок, както и с оглед значимостта на
обществените отношения, в защита на които предписанието е дадено.
Намира, че опреде.та в този размер
имуществената санкция е законосъобразна и справедлива, което мотивира
потвърждаване на наказателното постановление.
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на въззиваемата
страна, тъй като е представлявана от юрисконсулт, видно от приложеното на л.83
пълномощно, който своевременно, в депозирано по делото писмено възражение /л.76
от делото/, направи искане за присъждане на разноски съобразно правото в чл.63,
ал.3 от ЗАНН .
Поради това, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на ДАМТН - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвижда, че
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 лв. до 120 лв. При определяне на възнаграждението
на правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото
не се отличава с фактическа или правна сложност и е разгледано в две съдебни
заседания, в които пълномощникът на страната не е участвал, което мотивира присъждане на възнаграждение в минималния размер, а именно - 80 лева.
Мотивиран от изложеното и основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №НЯСС-120/10.08.2020г., издадено от П. Г. – председател на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.83
от ЗАНН, вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на „****“ ЕАД, гр.
София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, *****,
представлявано от С.Д. Д. – изпълнителен директор, е
наложена имуществена санкция в размер 2 000 /две хиляди/ лв. за нарушение на чл.190а, ал.2, вр.
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА „****“
ЕАД, гр. София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, *****, представлявано от
изпълнителния директор С.Д. Д., да заплати на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ №52А, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 /осемдесет / лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ