№ 541
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в заседание при закрити врати
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20241100902360 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството по делото е образувано по молба на „Зърнени храни-ДМ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Долна Митрополия, обл.Плевен,
Индустриална зона, База Зърнени храни-ДМ, представлявано от Ц.Ц.-И. за откриване на
производство по несъстоятелност на „Антим агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Сердика“, бл.****, представлявано от управителя П.И.
Х. поради неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, която аргументира с това, че
дружеството не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения, свързани с
търговската му дейност.
Съдът като взе предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по
делото, включително по почин на съда доказателства – писмени доказателства, данни от
Агенция по вписванията-Имотен регистър, Национална агенция за приходите, СДВР-Пътна
полиция, както и заключението на изслушаната съдебна-икономическа експертиза и като
съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни
документи, намира за установено от фактическа страна следното.
„Антим агро“ ЕООД е дружество с ограничена отговорност, със седалище към датата
на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ в района на Софийски градски съд.
На 20.11.2020г. е подписана Спогодба между „Зърнени храни-ДМ“ ООД и „Антим
агро“ ЕООД, с която страните се съгласяват, че последното дружество дължи на „Зърнени
храни-ДМ“ ООД обща сума от 1 246 668,86 лева, която сума в т.1 от спогодбата е подробно
отнесена към всеки договор, по който страните са имали отношения и по който „Антим агро“
ЕООД дължи съответните главници, лихви и неустойки. Част от признатото от длъжника
задължение е поставено под условие в спогодбата, а именно при точно изпълнение /плащане
до 30.07.2021г./ от страна на „Антим агро“ ЕООД на сумата от 719 516,24 лева, останалата
част от сумата в размер на 527 152,62 лева се опрощава и тази част от вземането на
кредитора се погасява.
На 23.11.2020г. с договор за продажба на вземане „Зърнени храни-ДМ“ ООД
1
прехвърля на „Гроугрийн торове“ ЕООД част от призната с цитираната по-горе спогодба
сума, а именно сумата, която не е поставена под условие в размер на 719 516,24 лева.
Поради неплащане изцяло от страна на „Антим агро“ ЕООД предвидените в
Спогодбата от 20.11.2020г. суми на „Зърнени храни-ДМ“ ООД, респективно на цесионера, на
14.03.2022г. е била подписана нова Спогодба от същата дата между „Зърнени храни-ДМ“
ООД и „Антим агро“ ЕООД, в която те констатирали, че „Антим агро“ ЕООД не е платило
задължението си в срок, поради което условието за опрощаване на вземането на „Зърнени
храни-ДМ“ ООД в размер на 527 152,62 лева не е настъпило. Страните се съгласили, че към
14.03.2022г. „Антим агро“ ЕООД дължи на „Зърнени храни-ДМ“ ООД сумата от 1 000 000
лева с уговорен падеж до 31.07.2022г.
На 22.06.2022г. страните подписали Анекс към Спогодбата от 14.03.2022г., с който
приели, че към тази дата задължението на „Антим агро“ ЕООД възлиза в размер на 660 000
лева, като определили срок за погасяването му до 31.07.2022г.
За прехвърленото с Договор за продажба на вземане от 23.11.2020г. на „Гроугрийн
торове“ ЕООД вземане е била уговорена цена от 710 000 лева, платима в тридневен срок
след като бъде събрано вземането от длъжника, като в случай на частични плащания от
страна на длъжника, „Гроугрийн торове“ ЕООД ги предава на цедента /в чл.3, ал.2, изр.второ
от Договора за продажба на вземане от 23.11.2020г. е допусната грешка при изписването на
цедент и цесионер, което се установява от систематичното тълкуване на договореното в
изр.първо и второ на същата ал.2, както и смисъла на уговорката за заплащане на цена/ до
погасяване на уговорената цена. В тази връзка молителят претендира, че и сума от 39 113,03
лева /неплатената част от уговорената цена по договора за цесия/ не му е платена.
Установява се, че по силата на Договор за покупко-продажба от 19.05.2021г. за
покупка на царевица, „Зърнени храни-ДМ“ ООД е заплатило авансово на „Антим агро“
ЕООД сума от 340 000 лева. На купувача „Зърнени храни-ДМ “ООД не е била доставена
уговорената стока, нито е бил върнат платения аванс.
По силата на Договор за покупко-продажба от 24.06.2021г. за покупка на слънчоглед,
„Зърнени храни-ДМ“ ООД е заплатило авансово на „Антим агро“ ЕООД сума от 105 000
лева. На купувача „Зърнени храни-ДМ “ООД не е била доставена уговорената стока, нито е
бил върнат платения аванс.
По счетоводни разчети на „Зърнени храни-ДМ“ ООД „Антим агро“ ЕООД му дължи
и сума от 14 400 лева за доставен и неплатен листен тор.
В резултат на всички описани спогодби, договори и разчети „Зърнени храни-ДМ“
ООД претендира да е кредитор на „Антим агро“ ЕООД с вземане в размер на 1 119 400 лева
и като такъв е подал молбата с основание чл.625 от ТЗ.
Настоящото производство има за предмет установяване евентуалното състояние на
неплатежоспособност на „Антим агро“ ЕООД в хипотезите на чл.608 от ТЗ, съответно на
свръхзадълженост. За да бъде открито производство по несъстоятелност съгласно чл.625 от
ТЗ молбата трябва да е подадена /в една от хипотезите/ от кредитор по търговска сделка, т.е.
откриването на производство по несъстоятелност предполага и доказване на активната
материалноправна легитимация на молителя, обусловена от принадлежността му към кръга
на субектите по чл. 625 от ТЗ. Съдът счита за доказано качеството кредитор по смисъла на
чл.625 от ТЗ на „Зърнени храни-ДМ“ ООД, доколкото от представените в производството
спогодби и договори се установява, че паричното задължение на „Антим агро“ ЕООД е
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването . В тази връзка са неоснователни изложените от процесуалния
представител на „Антим агро“ ЕООД възражения в обратна посока. Претендираните от
молителя суми по Спогодбата от 20.11.2020г. и Спогодбата от 14.03.2022г. са породени от
или отнасящи се до търговски сделки между страните /описани като договори в спогодбите
и приложени като доказателство по делото/, вкл. претендираните неустойки касаят
неизпълнението на тези сделки. Претендираните от молителя суми по Договор за покупко-
2
продажба от 19.05.2021г. за покупка на царевица, Договор за покупко-продажба от
24.06.2021г. за покупка на слънчоглед, тези за доставени и неплатени листни торове също се
отнасят до търговски сделки по дефиницията на чл.286, ал.1 от ТЗ.
Единствено претендираната от молителя сума от 39 113,03 лева, неплатената част от
уговорената цена по Договора за цесия от 23.11.2020г. не може да се приеме, че се дължи на
„Зърнени храни-ДМ“ ООД от „Антим агро“ ЕООД, доколкото задължението за плащане на
цената по този договор е за цесионера „Гроугрийн торове“ ЕООД.
Съдът не приема и направеното в съдебно заседание на 21.01.2025г. от процесуалния
представител на „Антим агро“ ЕООД възражение за погасени по давност вземания,
произтичащи от договорите, описани в Спогодбата от 20.11.2020г. Нито вземанията за
главница, нито тези за неустойка са с изтекла погасителна давност към датата на сключване
на спогодбата, доколкото вземанията не са възникнали на датата на сключване на
договорите, а на по-късен етап тъй като: по Договор за покупко-продажба от 12.01.2017г. е
уговорена доставка на пшеница реколта 2017г., което предполага доставката да започне след
юни 2017г. /когато се прибира реколтата/, като срокът за изпълнение от страна на продавача
„Антим агро“ ЕООД е определен до 31.07.2017г., по Договор за покупко-продажба от
09.03.2017г. е уговорена доставка на рапица реколта 2017г., което предполага доставката да
започне след юли 2017г. /когато се прибира реколтата/, като срокът за изпълнение от страна
на продавача „Антим агро“ ЕООД е определен до 10.08.2017г. По Договор за покупко-
продажба от 06.12.2017г. е уговорена доставка на пшеница реколта 201г., което предполага
доставката да започне след юни 2018г. /когато се прибира реколтата/, като срокът за
изпълнение от страна на продавача „Антим агро“ ЕООД е определен до 31.07.2018г. По
Договор за покупко-продажба от 29.05.2018г. е уговорена доставка на устойчива рапица
реколта 2018г., което предполага доставката да започне след юли 2018г. /когато се прибира
реколтата/, като срокът за изпълнение от страна на продавача „Антим агро“ ЕООД е
определен до 31.07.2018г. По Договор за покупко-продажба от 10.05.2019г. е уговорена
доставка на царевица реколта 2019г., което предполага доставката да започне след август
2019г. /когато се прибира реколтата/, като срокът за изпълнение от страна на продавача
„Антим агро“ ЕООД е определен до 01.10.2019г. По Договор за покупко-продажба от
21.01.2020г. е уговорена доставка на пшеница реколта 2020г., което предполага доставката да
започне след юни 2020г. /когато се прибира реколтата/, като срокът за изпълнение от страна
на продавача „Антим агро“ ЕООД е определен до 31.07.2020г.
Т.е. всяко от вземанията на „Зърнени храни-ДМ“ ООД по описаните договори е
възникнало след датата на подписването на самите договори, доколкото изпълнението по
тях на продавача е с определен срок и само в случай на неизпълнение от негова страна
евентуално възниква вземане за купувача. Давността започва да тече от деня, в който
вземането става изискуемо, като за неустойки давностният срок започва да тече от
последния ден, за който се начислява неустойката. В тази връзка, отчитайки датите, описани
в договорите е видно, че няма как да е изтекла погасителната давност нито за главница, нито
за неустойка. Освен това въпросната спогодба представлява признаване на вземане по
смисъла на чл.116, буква а/ от ЗЗД, с което давността е прекъсната.
Единствено за задълженията по Договор от за покупко-продажба на пшеница от
17.05.2016г. и Договор за покупко-продажба на слънчоглед от 21.07.2016г. не може да се
определи падежът им /същите не са представени като доказателство/, но доколкото
настоящото производство няма за предмет установяване точния размер на вземането на
кредитора, това обстоятелство не може да повлия на крайния изход на спора.
Въпреки, че вещото лице не заявява категорично становище за нередовно водено
счетоводство от страна на длъжника „Антим агро“ ЕООД, от всички събрани доказателства
по делото, от пасивното поведение на длъжника и отказът му да предостави каквато и да е
счетоводна информация за целите на експертизата, от еднаквите вписвания в Годишните
финансови отчети за 2022г. и 2023г., такъв извод е вероятен. На практика състоянието на
воденото счетоводство от страна на длъжника, редовността на счетоводните записи,
състоянието и стойността на активите и пасивите на длъжника са неизвестни от 2021г.
3
Въпреки, че не би могла да се приложи презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, липсата на пълна
актуална счетоводна информация /която се потвърди и от вещото лице при изготвяне на
експертизата/ води до изводи за нередовно водено счетоводство от страна на длъжника.
По делото се установиха изискуеми задължения и към други кредитори.
От постъпилата справка от НАП ТД София вх.№4558/15.01.2025г. се установяват
изискуеми публични вземания на държавата в размери, посочени в справката, както и
наложени обезпечителни мерки – възбрани и запори.
Предвид изложеното съдът ще анализира налице ли са основанията за
неплатежоспособност за „Антим агро“ ЕООД. Състояние на свръхзадълженост се въвежда
само като твърдение в молбата на първоначалния молител, но не се развиват каквито и да е
аргументи за това. В тази връзка съдът ще разгледа евентуално състояние на
свръхзадълженост, само ако не бъде установена неплатежоспособност или началната дата на
свръхзадължеността предхожда началната дата на неплатежоспособност.
По делото е допусната и назначена СИЕ. Вещото лице е посочило в експертизата си,
че същата е изготвена на база приложени към делото документи, ГФО по партидата на
ответника и получена информация от НАП. Вещото лице в отговора на отделните въпроси
посочва, че от страна на „Антим агро“ ЕООД не са му предоставени каквито и да е
счетоводни документи.
В експертизата е представен анализ на имуществената структура на „Антим агро“
ЕООД към 31.12.2019г., към 31.12.2020г., към 31.12.2021г., към 31.12.2022г. и към
10.01.2025г. Сумата на актива е, както следва: към 31.12.2019г. – 9 840 000 лева, към
31.12.2020г. – 9 706 000 лева, към 31.12.2021г. – 10 706 000 лева, към 31.12.2022г. – 11 528
000 лева и към 10.01.2025г. – 11 528 000 лева..
По отношение на пасива вещото лице е направило същите съпоставки за периода
2019г.-2022г. и към 10.01.2025г. От представените в табличен вид данни прави впечатление,
че всички задължения на дружеството през разглеждания период са краткосрочни такива -
за срок до 1 година. Освен това през 2019г. и през 2020г. дружеството е реализирало
печалба, докато през следващите 2021г и 2022г., както и към 31.01.2025г. същото отчита
нарастващи загуби.
Съдът се запозна служебно и със счетоводния баланс на дружеството за 2023г.,
публикуван в Търговския регистър. Сумата на актива по баланса към 31.12.2023г. е в размер
на 10 706 000 лева /посочено е, че за предходната 2022г. тази сума е същата, но в Баланса за
2022г. публикуван също в ТР, тази сума е различна/. Всички задължения в пасива също са
посочени като краткосрочни. Отново има разминаване в посочената сума на пасива за 2022г.
– в баланса за 2022г. е посочено, че същата е 11 528 000 лева, а в баланса за 2023г. е
посочено, че за предходната 2022г. сумата на пасива е 10 706 000 лева. Въпросните
разминавания водят до съмнение в редовността на счетоводството на ответното дружество.
Вещото лице изследва и коефициентите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост на предприятието на длъжника.
Показателите на коефициента на обща ликвидност на дружеството като
съотношение между краткотрайните активи и краткосрочните задължения в периода 2020г.-
2022г. са в препоръчителната граница между 1 и 2, като за 2019г. отчита незадоволителна
стойност 0,97 - показател за незадоволително икономическо състояние на дружеството и
слаба обща ликвидност на активите. Коефициентът е в референтните граници и към
10.01.2025г. Въпреки това вещото лице сочи, че показателите на този коефициент дават
твърде условна оценка за платежоспособността на предприятието, защото в техните
елементи са включени бавно ликвидни и трудно ликвидни активи – незавършено
производство, залежали материали, трудно събираеми вземания и др.
Коефициентът на бърза ликвидност, който се определя като отношение между
сумата на краткотрайните активи /намалена със сумата на материалните запаси/ и сумата на
краткосрочните задължения /задълженията със срок до една година/ е с общо приета
стойност като показател в границите 0,5-1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи
4
трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения. Този коефициент изключва
влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се използват по-късно във
времето за разплащане. През целия изследван период този показател е в референтните
граници.
Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да
покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Оптималната
стойност на този показател е в границите 0,5-0,7, като стойности по-високи от 1 означават
замразяване на парични средства, които не се използват ефективно. За целия изследван
период стойностите на този коефициент не са в референтните граници. Вещото лице прави
извод, че дружеството не е генерирало достатъчно парични средства и липсват финансови
активи за обезпечаване на текущите му задължение.
Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните
средства и краткосрочните задължения. Общоприетата стойност на този показател е над 0,3
– всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30% от
задълженията. Стойностите на този показател за изследвания период не са в референтни
граници, а значително под тях. Липсата на парични средства и висока степен на
задлъжнялост показва абсолютна невъзможност на дружеството да обслужва дълговете си.
Изводите, които могат да се направят са, че цифровото изражение на коефициентите
за ликвидност в динамичен план дават твърде условна оценка за платежоспособността на
предприятието на длъжника, доколкото в техните елементи има вероятност да са включени
много бавно ликвидни и трудно ликвидни активи.
Стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за
оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо
предприятие. Коефициентът на финансова автономност се изчислява чрез съпоставяне на
собствения капитал и привлечения такъв. Референтните граници на този коефициент са
между 0,33-1. В периода 2019г.-2022г. и към 10.01.2025г. за „Антим агро“ЕООД този
коефициент не е в референтните стойности, което означава, че дружеството не разполага с
достатъчно имущество за обслужване на задълженията си към кредиторите.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието
от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този
показател при добре функциониращо предприятие обикновено е между 0,25 и 1, като трябва
да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1 лев собствен капитал колко
задължения са отчетени. Когато е под единица, това показва, че предприятието е в състояние
да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е
по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на
средства е по-голяма. За целия анализиран период този коефициент е над 1, като към
10.01.2025г. е 85,03. Това е трайна тенденция за изпадане на силна зависимост на
дружеството от външни източници на средства и състояние на невъзможност да уреди
задълженията си със собствения си капитал.
Коефициентът на ефективност на разходите показва с 1 лев разходи колко общо
приходи реализира дружеството. Анализът показва, че за 2021г. и 2022г. дружеството е
реализирало с 1 лев разход по-малко от 1 лев приход, което води до извод за губеща дейност.
Коефициентът на ефективност на приходите показва с 1 лев приход срещу колко
лева разходи е постигнат. Отново анализът показва, че за 2021г. и 2022г. този коефициент
показва неефективно управление на приходите.
Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби характеризира
крайните резултати от дейността на предприятието и показва каква стойност на финансовия
резултат се постига с 1лв. приходи от продажби. През целия изследван период този
коефициент за дружеството е отрицателна величина, което характеризира дейността на
дружеството като губеща.
Коефициентът на рентабилност на собствения капитал показва 1 лев собствен
капитал колко печалба е донесъл на дружеството и съответно какъв дял е текущата печалба
5
от собствения капитал. приход срещу колко лева разходи е постигнат. Отново за целия
период 2019г.- 2022г. този коефициент е отрицателна величина, което показва
декапитализация на собствения капитал.
Коефициентът на рентабилност на активите показва 1 лев от активите колко
печалба е донесъл на дружеството и съответно какъв дял е текущата печалба от активите.
Отново се потвърждава тенденцията в периода 2019г.-2022г., в които години този
коефициент е отрицателна величина - активите носят загуба на дружеството.
От анализа на изброените коефициенти може да се изведе извод, че още от 2019г.
дружеството не е в добро финансово състояние, като в динамичен план всички показатели
са отрицателни, което характеризира дружеството като губещо предприятие.
Изследвани са и финансовите резултати на „Антим агро“ ЕООД за периода 2019г.-
2023г., като от 2021г. дружеството отчита всяка година загуба.
Установена е и стойността на имуществото на дружеството към 10.01.2025г. с
уговорката, че дружеството не е представило инвентаризационни описи и сравнителни
ведомости на имуществото, която стойност е 11 528 000 лева.
Като заключение от цялостния анализ вещото лице заявява, че е налице тенденция
„Антим агро“ ЕООД не само да не може да обслужва текущите си задължения, но и да ги
увеличава. Като дата, на която дружеството не е могло вече да обслужва кредиторите си
вещото лице посочва 31.07.2022г. След тази дата са установени незначителни частични
плащания към НАП, които не водят до извод за възможност за плащане на всичките му
задължения.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното.
Съгласно разпоредбата на чл.607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е
в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи
извод, че молителят е неплатежоспособен. Изпаднал е в състояние на неплатежоспособност,
не разполага със средства да удовлетвори вземанията на кредиторите, не може да ги покрие
със заемни средства или по друг начин. Същевременно затрудненията в обслужването на
задълженията имат траен характер, длъжникът не разполага с имущество достатъчно за
покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, което прави
молбата основателна.
Производството по несъстоятелност следва да се открие, поради доказана
неплатежоспособност. Към датата на приключване на устните състезания по делото
дружеството има изискуеми парични задължения към търговец, свързани с търговската му
дейност, както и към Държавата. Тези задължения не са изпълнени, което предполага
неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и
обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при
което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Напротив – анализът на
коефициентите в динамичен план установява трайно и сигурно влошаване на финансовото
състояние на дружеството. Съгласно установеното, финансово състояние на дружеството
след 31.12.2021г. и изследваните коефициенти водят до извод за трайно и необратимо
състояние за невъзможност да обслужва кредиторите си . През всички години след 2019г.
вещото лице установява липса на парични средства и висока степен на задлъжнялост, което
показва абсолютна невъзможност на дружеството да обслужва дълговете си. Показателни за
6
икономическото състояние на дружеството са и коефициентите на ефективност на разходите
и на ефективност на приходите, които установяват, че още от 2021г. дружеството е
реализирало с 1 лев разход по-малко от 1 лев приход, което води до извод за губеща дейност,
както и неефективно управление на приходите.
По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички
краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за
състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г.
по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Този коефициент обаче не следва да се разглежда
изолирано от всички други, доколкото всеки от тях дава различен разрез на финансовото
състояние на търговеца. В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 608 ТЗ е
възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е
необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към
момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали
с притежаваните краткотрайни и ликвидни активи той може да погаси
краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите. В този смисъл, ако всички
останали коефициенти са извън определените граници, за да се счете, че дружеството може
да функционира без опасност за кредиторите му, коефициентът за обща ликвидност, дори да
е в референтна стойност не следва да е единствен за извода дали търговецът е
платежоспособен. Освен характеристиката на активите за изчисление на коефициента на
обща ликвидност като краткотрайни, същите е много важно да бъдат и ликвидни, за да
гарантират платежоспособността на дружеството. Състоянието на неплатежоспособност е
обективно такова, като за него следва да се вземат предвид всички аспекти и съотношения
на активите и пасивите, както и управлението им, а не само съотношението между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения. При извършване на анализа на
цялостното икономическо състояние на длъжника за извеждане на извод за
неплатежоспособност, както и с цел да бъде определена началната дата на
неплатежоспособността, следва да се преценят всички установени в процеса изискуеми
парични задължения, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ, независимо дали те са намерили
отражение в счетоводните книги на длъжника за изследвания период, а така също съдът е
длъжен да съобрази структурата на активите, като от значение за коефициентите на
ликвидност е дали краткотрайните активи са реално реализируеми, ликвидни, дали са към
свързани лица, респ. дали вземанията са събираеми или не - Решение №18 от 10.05.2019г. по
т. д. №1845/2018 г., I ТО, ВКС. От установеното в експертизата не се установява ликвидност
на активите, нито събираемост на вземанията, за да бъдат отчетени същите като сигурен
критерий за определяне на стойността на коефициента. В този смисъл съдът намира за
доказано, че трайните финансови затруднения на длъжника са започнали още през 2021г.,
като същите са се задълбочили през следващите години. Затрудненията на длъжника не са
били временни, напротив същите са се развивали трайно в негативна посока.
Съдът намира, че е налице и презумпциията за неплатежоспособност по чл.608, ал.3
от ТЗ, като същата не беше оборена от доказателствата, събрани в процеса.
Съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът
е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло
или частично вземания на определени кредитори. Безспорно се установи спиране на
плащанията както към кредиторът – молители в производството, така и към държавата. Към
молителя „Зърнени храни-ДМ“ООД плащанията може да се счете, че са спрени на
31.07.2022г., когато не е платено на падеж по Спогодбата от 14.03.2022г. Към Държавата
длъжникът е спрял плащанията най-късно на 15.11.2022г., на която дата е издаден
Ревизионен акт №Р22222522001236-091-001/15.11.2022г.
Като извод от горното, началната дата на неплатежоспособността следва да бъде
определена на 31.07.2022г. Въпреки, че има данни за финансови затруднения на
дружеството в обслужването на кредиторите му в по-ранен момент, съдът приема
посочената начална дата като безспорната, от която се установява вече трайната
7
невъзможност да обслужва задълженията си не само към отделен кредитор, но и към
останалите. Извършеното през месец юли 2023г. частично плащане на НАП в размер на
131,17 лева не може да промени крайния извод.
Само на основанието, предвидено в чл.608, ал.3 от ТЗ за длъжника е налице
състояние на неплатежоспособност.
Не се установява от заключението на вещото лице състояние на свръхзадълженост на
длъжника, като балансовата стойност на имуществото е достатъчна да покрие
осчетоводените задължения през целия разглеждан период. Това заключение, както и
обстоятелството, че длъжникът не представи аналитични разбивки на активите си, не
позволяват друг извод.
С решението по чл.630, ал.1 от ТЗ съдът следва да назначи временен синдик. Съдът
намира, че за временен синдик следва да бъда назначен В. П. М., гр.София, ул.“****,
моб.тел. **********, включен в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производствата по несъстоятелност, утвърден от министъра на правосъдието. На
същия следва да се даде 5-дневен срок да представи по делото нотариално заверено съгласие
и декларация по чл.656, ал.2 от ТЗ и да встъпи в длъжност. Като взема предвид прогнозния
обем работа, свързана с правомощията на временния синдик, съдът намира че на същия
следва да му бъде определено месечно възнаграждение от 2 000 лева.
С оглед обнародваните в бр.66/2023г. на ДВ промени в ТЗ са отменени разпоредбите
на чл.669-672 от ТЗ, поради което свикване на първо събрание на кредиторите не се дължи с
решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Към датата на приключване на устните състезания по делото не беше установено
дружеството да разполага с парични средства или бързо ликвидно имущество, годно да
покрие началните разноски в производство по несъстоятелност, съответно на текущото
възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. Предвид
това и на основание чл.629б от ТЗ съдът определи сумата от 10 000 лева, която да бъде
предплатена от заинтересованите лица, като такава беше предплатена от молителя на
19.03.2025г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Антим агро“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Сердика“, бл.****, представлявано от
управителя П.И. Х. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА - 31.07.2022г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Антим агро“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Сердика“, бл.****,
представлявано от управителя П.И. Х..
НАЗНАЧАВА за временен синдик В. П. М., ЕГН **********, гр.София, ул.“****,
моб.тел. **** с месечно възнаграждение от 2 000 лева, като му определя 5-дневен срок за
встъпване в длъжност, в който срок да представи по делото нотариално заверено съгласие за
назначаването му и декларация по чл.656, ал.2 от ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите, че на основание чл.685, ал.1 от ТЗ могат да предявят
вземанията си пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в
Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца
от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения
от закона ред, като след изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.
ОСЪЖДА „Антим агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
8
гр.София, ж.к.“Сердика“, бл.****, представлявано от управителя П.И. Х. да заплати на
„Зърнени храни-ДМ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Долна
Митрополия, обл.Плевен, Индустриална зона, База Зърнени храни-ДМ направените по
делото разноски в размер на 31 450 лева.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624
от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9