Р Е Ш Е Н И Е
№ 262034 19.07.2021 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVІІІ граждански състав, в
открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 15115 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от Ц.Г.К., ЕГН ********** ***, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 , за признаване
на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: 89.41 лева - данък
върху недвижими имоти за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012г., 106.67 лева – данък върху недвижими
имоти за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013г., 109.57 лева – такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2012г., 136.16 лева - такса
за битови отпадъци за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013г., ведно със
съответните лихви за просрочие върху всяка от посочените главници, считано от
03.07.2012 г..
В исковата молба се твърди, че с призовка за доброволно
изпълнение, ищцата била уведомена, че дължи сумите за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци ведно със съответните лихви, вкл. и такива за периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. на основание декларация вх. № ** г. по партидата
***за собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. *** от
апартамент ведно с таван, гараж и изба и второ жилище. Посочва, че вземанията
били публични и се погасявали с изтичане на петгодишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати.
Давностния срок за задълженията за 2012г. започвал да тече на 01.01.2013г. и е
изтекъл на 01.01.2018 г., а за задълженията за 2013 – на 01.01.2014г.,
съответно изтекъл на 01.01.2019г. Преди издаването на акт за установяване на
задължения, не били извършвани действия прекъсващи погасителната давност. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който се взема становище за неоснователност на
предявения иск. Посочва се, че с АУЗД № ***/04.11.2019 г. са установени задължения
за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода от
01.01.2012 г. до 31.12.2019г., ведно с лихви за просрочие към 04.11.2019 г. на
ищцата в общ размер от 2592.09 лева, от които: данък върху недвижими имоти в
размер на 836.10 лева, лихви за просрочие на ДНИ в размер на 306.01 лева, такса
за битови отпадъци в размер на 1062.69 лева, лихви за просрочие на ТБО в размер
на 387.29 лева. Твърди, че ако адресатът е имал възражения по акта, в тази част
и за изтекла погасителна давност на констатираните в акта публични вземания, то
е следвало да ги предяви пред д. на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив в указаните в акта срокове.
Сочи, че
компетентен съд за оспорване на актове за установяване на задължение по
декларации, издаден на осн. чл. 107, ал. 3 от ДОПК е съответният
Административен съд. Актът за установяване на задължения не бил обжалван в
законоустановения 14- дневен срок, с оглед на което същият е влязъл в сила на
09.12.2019 г. Посочва, че вземанията за данък върху недвижимите имоти, за такса
за битови отпадъци и лихви за просрочие на тези вземания били публични общински
вземания. Публичните вземания се погасявали по давност с изтичането на
5-години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение. Посочва, че на основание чл. 172,
ал. 2, изр. 1 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. От прекъсването на давността започвало да тече нова
давност. Сочи, че давността е прекъсната на 04.11.2019 г. с издаване на акт за
установяване на задължения по декларация № 756 от 04.11.2019г. Счита, че до
настоящия момент няма основания за прилагане на правните последици от изтекла
погасителна давност. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
По допустимостта:
Компетентен по предявения иск е гражданският съд –
Определение № 28/29.05.2013 г. по адм.дело № 7/2013 г. на смесен петчленен
състав на ВАС и ВКС при идентична хипотеза.
Предвид обстоятелството, че по отношение на ищцата е бил издаден АУЗД по
чл.107, ал. 3 ДОПК, съответно е образувано изпълнително производство за
претендираните с акта задължения, предявеният отрицателен установителен иск е
допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на АУЗД, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл.439 ГПК.
По същество:
Страните по делото не спорят, а и видно от приетия
като писмено доказателство /л.30-32/ Акт за установяване на задължение по
декларация № ***/04.11.2019 г., се установява, че срещу ищцата Ц.Г.К.,***,
Дирекция „Местни данъци и такси“ за сумата в общ размер на 2592.09 лева,
от които: данък върху недвижими имоти в размер на 836.10 лева, за периода от
01.01.2012 г. – 31.12.2019 г., лихви за просрочие на ДНИ в размер на 306.01
лева за периода от 03.07.2012 г. – 04.11.2019 г., такса за битови отпадъци в
размер на 1062.69 лева за периода от 01.01.2012 г. – 31.12.2019 г. и лихви за
просрочие на ТБО в размер на 387.29 лева за периода от 03.07.2012 г. –
04.11.2019 г., за притежаваните от ищцата Ц.К. за 2/3 ид.ч. от жилище – 99.40
кв.м., 2/3 ид.ч. от таван с РЗП – 23.99 кв.м., 2/3 ид.ч от гараж с РЗП – 23.45
кв.м. и жилище с РЗП – 21.60 кв.м., с партиден № ***, находящи се в гр. П., ул.
***.
Страните по делото не спорят, а и видно от приетите
по делото писмени доказателства, се установява, че въз основа на влезлия в
законна сила Акт за установяване на задължение по декларация № ***/04.11.2019
г., е образувано срещу ищцата *** № № ****, с район на действие – Окръжен съд –
Пловдив.
Основният спорен по делото въпрос, с оглед
релевираните от ответника възражения, е дали вземанията за ДНИ и ТБО, за част
от периода, за който е издаден АУЗД от 04.11.2019 г., а именно за сумите, както
следва: 89.41 лева - данък върху
недвижими имоти за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012г., 106.67 лева – данък върху недвижими
имоти за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013г., 109.57 лева – такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2012г., 136.16 лева - такса
за битови отпадъци за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013г., ведно със
съответните лихви за просрочие върху всяка от посочените главници, са погасени
по давност.
Данъкът върху
недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци представляват публични общински
вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, по отношение на които се
прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК
те се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок /считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение/, а чл. 171, ал. 2 ДОПК
урежда т.нар. „абсолютна” погасителна давност от 10 години.
Действително, с
издаването на Акта за установяване на задълженията, давността се прекъсва – чл.
172, ал. 2 ДОПК и от този момент започва да тече нова давност – ал. 3 на
посочената норма. Според изричната законова регламентация – самото издаване на акта прекъсва давността –
04.11.2019 г.
В конкретния
случай, обаче, спорните задължения са за ДНИ и ТБО, за 2012 г. и 2013 г.. Към
момента на издаване на Акта за установяване на задълженията – 7 години по –
късно, давността е изтекла, за задълженията за ДНИ и ТБО за периода от
01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., считано от 01.01.2013 г., а за задълженията за
ДНИ и ТБО за 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., считано от 01.01.2014 г., поради
което и тези вземания не са дължими.
Предвид
изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени и да бъде призната
недължимостта на исковите суми, а именно: 89.41
лева - данък върху недвижими имоти за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2012г., 106.67 лева – данък
върху недвижими имоти за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013г., 109.57 лева – такса за битови отпадъци
за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., 136.16 лева - такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2013 г.
до 31.12.2013г., като погасени по давност.
Давността е
изтекла и за лихвите за просрочие върху всяка от посочените главници, тъй като
според чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК те са публични вземания и също се погасяват с
5-годишния срок, както главното вземане – в този смисъл Решение № 5515 от
23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14644/2013 г., VII о. и др.
Ето защо и, не
се дължат лихви за просрочие върху горепосочените главници, считано от
03.07.2012 г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – държавна такса.
Ищецът,
освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е
заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 от Закона за а.урата. Видно от представените Пълномощно,
Удостоверение за раждане и Договор за правна защита и съдействие, ищцата Ц.Г.К.
е м. на а. Л.К..
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за а.урата, а.ът може да оказва
безплатно а.ска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, а.ът има право на а.ско
възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В конкретния случай, съдът като взе предвид, че предпоставките на тази
разпоредба са налице, намира, че а.ът има право на а.ско възнаграждение, съобразно
изхода на делото. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на а.ското възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук
следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/
09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи
минимален размер на а.ското възнаграждение от 300 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на а. Л.К., а не на ищеца, с
оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Ц.Г.К., ЕГН **********,***,
НЕ ДЪЛЖИ на Община Пловдив, ЕИК *********, следните суми за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за следните недвижими имоти, представляващи
2/3 ид.ч. от жилище – 99.40 кв.м., 2/3 ид.ч. от таван с РЗП – 23.99 кв.м., 2/3
ид.ч от гараж с РЗП – 23.45 кв.м. и жилище с РЗП – 21.60 кв.м., с партиден № ***,
находящи се в гр. П., ул. ***, за които е
издаден Акт за установяване на задължение по декларация № ***/04.11.2019 г. от
Дирекция „Местни данъци и такси” към Община Пловдив против Ц.Г.К., както
следва: 89.41 лева- главница за данък
върху недвижими имоти за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012г., 106.67 лева - главница
за данък върху недвижими имоти за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013г., 109.57 лева – главница за такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2012г., 136.16 лева – главница за такса за битови отпадъци за
периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013г., ведно със съответните законни лихви
за просрочие върху всяка от горепосочените главници, считано от 03.07.2012 г.,
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Ц.Г.К., ЕГН **********, сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски за настоящото
производство по гр.д. № 15115/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на а. Л.Т.К., сумата
от 300 лева /триста лева/, представляваща а.ско възнаграждение, определено
на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за а.урата, за
настоящото производство по гр.д. № 15115/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ