Р Е Ш Е Н И Е
№………… 16.10.2014 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ПЪРВИ
ОКТОМВРИ две хиляди и четиринадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл.с.
Ц. КОСТОВА
Секретар: И.А.
Прокурор: …………………….
като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В. ГР. ДЕЛО №
652 по
описа за 2014 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2096/17.12.2013 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 4110/2013
г. е отменил като незаконосъобразна заповед № ЧР-05-20/4.06.2013г. на управителя на СЗДП Държавно горско стопанство
-Плевен, представлявано от Я.Й.П., с която е прекратено трудовото
правоотношение на от Ц.Д.Н.,***,представлявана
от адв.А.Д. от ПлАК, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ /поради
съкращаване в щата/.
На основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ е възстановил Ц.Д.Н.,***, представлявана от адв.А.Д.
от ПлАК, на длъжността „********“, която е заемала преди уволнението.
Осъдил е “СЗДП
Държавно горско стопанство“ – Плевен, представлявано от Я.Й.П. да заплати на Ц.Д.Н., с ЕГН **********, от гр. Плевен,
представлявана от адв.А.Д. от ПлАК,
сумата от 6049,23 лв., представляваща неизплатено тр.възнаграждение на ищцата
за периода от 1.12.2012 г. до 5.06.2013г. ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба /31. 07. 2013 год./ до окончателното
изплащане на сумата.
Осъдил е “СЗДП
Държавно горско стопанство“ - Плевен, представлявано от Я.Й.П. да заплати на Ц.Д.Н., с ЕГН **********, от гр. Плевен, представлявана
от адв. А.Д. от ПлАК, сумата от 4896,00
лв., какъвто е размерът на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 05.06.2013г-05.12.2013г, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /31. 07. 2013 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е “СЗДП
Държавно горско стопанство“ - Плевен, представлявано от Я.Й.П. да заплати на Ц.Д.Н., с ЕГН **********, от гр. Плевен, представлявана от адв.А.Д. от ПлАК, сумата от500лв, представляваща деловодни разноски.
Осъдил е “СЗДП Държавно горско стопанство“ - Плевен, представлявано от Я.Й.П., да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 444,00 лв., както и
направените разноски за вещо лице в размер на 130, 00 лв.
С Решение № 994/27.06.2014 г., ПлРС по гр. дело №
4110/2013 г. по реда на чл.250 от ГПК е допълнил постановеното си решение от
17.12.2013 г., като е прогласил нищожността на основание чл.74 ал.4 от КТ на
клауза от допълнителното споразумение № РД-18-136/05.12.2012 г. към трудов
договор с ищцата Ц.Д.Н., с която клауза е определено допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 4%, вместо в
размер на 20%.
Постъпила е въззивна жалба от ТП „Държавно горско
стопанство“ – гр. Плевен чрез юрк. П.И. против постановеното решение от ПлРС
под № 2096/17.12.2013 г. по гр. дело № 4110/2013 г. по описа на същия съд, като
в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Въззивникът
моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания
съдебен акт и по съществото на спора да отхвърли предявените обективно
съединени искове от Ц.Д.Н. с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ
и чл.244 т.2 вр. чл.245 от КТ за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение за посочения в исковата молба период, като неоснователни и
недоказани със законните от това последици.
Постъпила е въззивна жалба от ТП „Държавно горско
стопанство“ – гр. Плевен чрез юрк. П.И. против постановеното решение от ПлРС по
реда на чл.250 от ГПК от 27.06.2014 г., с което е допълнено първоначално
постановеното решение по същото дело от 17.12.2013 г. Въззивникът счита, че
това решение е неправилно и незаконосъобразно, съдът не е изложил мотиви във
връзка с направените от него правни изводи по събрания доказателствен материал.
Ищцата не отговаря на изискванията по браншовия КТД за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение за труд стаж и професионален опит в размер
на 20%, тъй като трудовия договор с Ц.Н. е сключен на 31.10.2008 г., т.е. към
датата на подписване на допълнителното споразумение към трудовия договор от
05.12.2012 г., дължимото възнаграждение за трудов стаж е в размер на 4%. Съгласно
изискванията на браншовия КТД при определяне продължителността на трудовия стаж
и професионален опит, работодателят следва да отчита трудовия стаж на работника
или служителя, придобит по трудово или служебно правоотношение в системата и
държавните органи по горите и съответните структурни и териториални поделения.
Преди постъпването си на работа в ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен,
ищцата не е работила в друга структура или някоя от изрично изброените
организации в браншовия КТД. Моли Окръжния съд, да отмени като
незаконосъобразно и неправилно допълнително постановеното решение от ПлРС по
реда на чл.250 от ГПК със законните от това последици, като по съществото на
правния спор отхвърли, като неоснователен и недоказан и предявения иск от Ц.Н.
с правно основание чл.74 ал.4 от КТ.
Въззиваемата е подала писмен отговор във връзка с
депозираните жалби, представила е и писмени бележки по съществото на спора.
Окръжният съд,
като прецени доводите, изложени в жалбите и доказателствата по делото, намира
за установено следното от фактическа страна:
Въззивните жалби са
основателни.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА СРЕЩУ
РЕШЕНИЕ № 2096/17.12.2013 Г. НА ПЛРС ПО ГР. ДЕЛО № 4110/2013 Г. ПО ОПИСА НА
СЪЩИЯ СЪД.
Решението е неправилно и
незаконосъобразно.
Ищцата Ц.Н. е предявила
няколко обективно съединени иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3
от КТ, чл.74 ал.4 от КТ и чл.244 т.2 от КТ вр. чл.245 от КТ срещу ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен. Твърди, че до 04.06.2013
г. е работила на длъжност „********“ като със Заповед № ЧР-05-20/04.06.2013 г.
е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 т.3 от КТ –
намаляване обема на работата при работодателя, считано от 05.06.2013 г. Ищцата
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като няма действително намаляване
обема на работата в предприятието. От друга страна, не е извършен
законосъобразен подбор от работодателя, съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ,
тъй като в отдел „Счетоводство“ при работодателя работят четири лица –
икономисти, съответно „****** ********“, „****** - ********“, „********“ и „******
********“, като единствено ищцата и ****** ******** притежават най-високо
образование и професионална квалификация. Ищцата твърди също така, че към
датата на прекратяване на трудовото й правоотношение притежава трудов страж от
32 години 3 месеца и 3 дни, като до 01.12.2012 г. й е заплащано определено
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
размер на 20%. С допълнително споразумение от 05.12.2012 г., работодателят е
променил едностранно размера на допълнителното трудово възнаграждение от 20% на
4%, като ищцата твърди, че се касае за нищожна клауза по смисъла на чл.74 ал.4
от КТ. Счита, също така, че следва да й бъде заплатена разликата между
трудовото възнаграждение, изчислено с допълнително такова в размер на 4% и
действително дължимото й се трудово възнаграждение, изчислено с допълнително
възнаграждение в размер на20% за придобит трудов стаж и опит за периода
01.12.2012-05.06.2013 г. /когато е прекратен трудовия й договор/.
Не се спори по делото, че е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата на посоченото в атакуваната
заповед основание, а именно намаляване обема на работа при работодателя.
Не се спори, също така, че
ищцата е работила на длъжността „********“ в ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен, като в *********я отдел
на ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен са работили четирима служители
към момента на уволнението на следните длъжности: „****** ********“, „******-********“,
„********“ и „****** ********“.
Спорен по делото е въпросът,
налице ли е основанието за уволнение, посочено в процесната заповед за
уволнение, а именно съществува ли действително намаляване обема на работа при
работодателя по смисъла на чл.328 ал.1 т.3 от КТ, а също така и извършен ли е
законосъобразен подбор от страна на работодателя, съгласно разпоредбата на
чл.329 от КТ.
Още с писмения си отговор,
работодателят е посочил, че действително е налице намаляване обема на работа,
тъй като с приемане на Закона за горите, влязъл в сила на 09.04.2011 г., за
управление на горски територии, държавна собственост са създадени държавни
предприятия със статут по чл.62 от ТЗ, като съгласно чл.173 от ЗГ, държавните
горски стопанства и държавните ловни стопанства стават териториални поделения
на държавните предприятия и осъществяват съответните функции в определения им
район на дейност. Намаляването на обема на работа е свързано с образуването на
държавните предприятия, като териториалния обхват на „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен преди
измененията е 33 121 хектара. След преструктурирането е ограничен предмета
на дейност и обхват на управление на държавните горски територии, който се
свежда до 7298 хектара. В подкрепа на това твърдение от страна на ответника
пред РС са представени като писмени доказателства справки за отчета за
разпределение на общата горска площ в хектари по вид на горите /стр.20-22 от
делото пред РС/, от които е видно, че към 31.12.2010 г. общата горска площ на
Лесничейство – гр. Плевен е 33 121 хектара, а към 31.12.2012 г. е в размер
на 7298 хектара. Във връзка с ограничаване предмета на дейност на в ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен са
намалели и съответно административните и технически услуги, вкл. и *********те
операции, свързани с тях. Налице е намален персонал на горското стопанство,
като от 63 бр. служители през 2010 г. към момента на подаване на исковата молба
служителите са 26 на брой /представена е електронна извадка от информационната
система на ИАГ за броя на служителите на в ТП „Държавно
горско стопанство“ – гр. Плевен към 20.08.2013 г./.
По делото като писмено доказателство е представено
писмо от МЗХ – ИА по горите от 28.01.2013 г. до Регионалните дирекции по горите
във връзка с изготвяне баланса на горските територии по видове собственост за
всяко горско и ловно стопанство до 15.02.2013 г. Представен е и обзор за
движението на площите за 2012 г. държавни горски територии и разпределението на
горските територии в ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен по видове
собственост. Видно от тези документи, действително е налице реорганизация в
предмета на дейност на работодателя - ТП „Държавно горско стопанство“ – гр.
Плевен, наложило промяна и в броя на работещите, като персонал в горското
стопанство.
По делото на л.28 пред РС е представено заверено копие
от рапорт на ****** ******** на ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен – В.В.
до директора на ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен от 28.12.2012 г.
вх.№ 3992, в който се посочва, че във връзка с обнародване на новия Закон за
горите и определяне предмета на дейност на ТП „Държавно горско стопанство“ –
гр. Плевен е въведен нов ********* продукт „РИВАЛ“, с който са автоматизирани
редица ********* операции. Също така, за периода след влизане в сила на Закона
за горите, служителите на стопанството са намалели от 50 бр. на 28 бр., което
означава, че е намалял обема на работа значително и в *********я отдел на ТП
„Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен. Посочено е какъв е броя на записите
по *********те папки за цялата 2012 г., колко са ръчно въведените документи и
каква е входящата и изходящата кореспонденция. Рапортът е подаден във връзка с
изготвяне на финансов план за 2013 г. в ТП „Държавно горско стопанство“ – гр.
Плевен.
С оглед така представените по делото пред РС писмени
доказателства, Окръжният съд намира, че действително е налице намаляване обема
на работа при работодателя. Налице е значително ограничаване в предмета на
дейност на Горското стопанство в гр. Плевен, което има характер вече на
поделение след обнародването и влизане в сила на новия Закон за горите от
09.04.2011 г. Намаляването и ограничаването на териториалния обхват на Горското
стопанство в гр. Плевен, оттам на предмета на неговата дейност е довело и до
значително намаляване обема на работа в *********я отдел, където ищцата Ц.Н. е
работила на длъжността „********“. Намаляване обема на работата е обективно
фактическо състояние, като не е необходимо да има изричен писмен акт за него,
но при оспорване работодателят е длъжен да го докаже.
В случая въззивната инстанция намира, че са
представени писмени доказателства от страна на работодателя, от които по
несъмнен начин може да се направи извода, че е налице намаляване обема на
работата в ТП „Държавно горско стопанство“, гр. Плевен, като цяло вследствие на
промяна в законовата нормативна уредба /приемане на нов Закон за горите/, а
оттам и ограничаване предмета на дейност на Горското стопанство в гр. Плевен.
По делото да представени доказателства, че е намален персонала в цялото
стопанство, всички негови отдели в резултат намаляване обема на работата. Това
фактическо състояние е довело и до намаляване обема на работата в *********я
отдел, обуславящ намаляване на щата в този отдел.За разлика от закриване на
част от предприятието или съкращаване в щата като основания за прекратяване на
трудовото правоотношение,намаляване обема
на работа води до известно по-равномерно/пропорционално/намаляване на
персонала във всички звена и поделения,без да се закриват изцяло отделни звена
или служби.
За да уважи предявения иск с правно основание
чл.344,а.1,т.1 от КТ, ПРС е приел, че не са представени никакви писмени
доказателства, установяващи „факта на съкращаването на дейността, за да се
разсъждава дали е било необходимо да съкращава щатната бройка, заета от
ищцата“. В мотивите си РС обсъжда, по-скоро, друго основание за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата, а именно съкращаване в щата, което е
различно по своята същност от основанието „намаляване обема на работа“, макар и
да е близо като предпоставки за неговото настъпване. Изводите на
първоинстанционния съд са изцяло необосновани на събраните по делото
доказателства, тъй като, както се посочи по-горе в мотивите на настоящото
решение, работодателят ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен е
представил убедителни писмени доказателства досежно наличие на намаляване обема
на работа в стопанството.
На следващо място, въззивната инстанция счита, че
работодателят е провел и законосъобразен подбор, съгласно разпоредбата на
чл.329 от КТ. По делото е представено като писмено доказателство становище от
инж. Б.М. – Зам. директор на ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен, от
което е видно, че във връзка с предстоящото прекратяване на трудови договори,
поради намаляване обема на работа в стопанството е сформирана работна група от
служители в тричленен състав, която е извършила проверка на работните досиета в
*********я отдел по разпореждане на директора на ТП „Държавно горско
стопанство“ – гр. Плевен и във връзка с подадения рапорт от гл. ******** вх. №
3992/28.12.2012 г. В становището се посочва, че са прегледани работните досиета
на всички служители в този отдел, като е отчетен техния трудов стаж, тяхната
квалификация и начина на изпълнение на трудовите им задължения. Взети са
предвид опита на всеки един служител при изпълнение на възложената му работа,
умението за работа в колектив, както и наличието на наложени дисциплинарни
наказания за нарушения на трудовата дисциплина. След извършената проверка е
установено, че най-подходяща за прекратяване на трудовото правоотношение на
това основание е ищцата Ц.Н., която е наказана с наказание „Предупреждение за
уволнение“ за нарушения на финансовата дисциплина със Заповед на директора №
134/20.07.2012 г. Работещата като ****** Е.П. също е с наложено наказание,
което е от по-ниска степен „Забележка“, като заповедта за наказание е от
05.03.2010 г. Останалите служителки нямат наложени дисциплинарни наказания,
като за ****** ******** В.В. е посочено, че същата притежава голям опит в
работата и работи много добре в колектив, а по отношение на оперативния ********
Ц. Б. е посочено, че същата към момента на проверката е в отпуск по майчинство.
За ******а Е.П. е посочено, че има много голям трудов стаж в системата на
горите и притежава изключително богат опит в работата си.
С оглед представените по делото писмени доказателства,
съдът намира, че работодателя е извършил подбор на служителите в *********я
отдел, където е работила и ищцата, с оглед намаляване обема на работата, както
в самия отдел, така и в цялото стопанство, като в интерес на работата е
преценил да останат тези служители, които работят по-добре и имат по-дълъг
професионален стаж.
С оглед изложеното, Окръжният съд намира, че
предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и
недоказан, а издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Ц.Д.Н.
от 04.06.2013 г. е законосъобразна.
С оглед неоснователността на иска по чл.344 ал.1 т.1
от КТ се явява неоснователен и акцесорния иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на Ц.Н. на заеманата преди уволнението длъжност „********“.
По отношение на предявения иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 от КТ, РС е присъдил сума в размер на 4896 лв.
като обезщетение за периода 05.06.2013-05.12.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, като се е съобразил със
заключението на вещото лице П.К.В., депозирано на 23.10.2013 г. и което е дало
размера на дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в брутен размер при
начислени за ищцата 20% допълнително трудово възнаграждение върху основното й
месечно възнаграждение.
В тази му част решението на ПлРС също е неправилно и
следва да бъде отменено, тъй като, на първо място, се явява неоснователен ******
иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. На следващо място, по делото е представено
писмено доказателство, че ищцата е започнала да работи при друг работодател на
трудов договор от 01.11.2013 г. /приложен трудов договор на стр.72 от делото
пред РС/ с дружество „Италбулком“ ООД – гр. Плевен на длъжност „********“ с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 880 лв. Ищцата е предявила
иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ, като липсва изменение на иска, както
и не е предявен иск с правно основание чл.225 ал.2 от КТ, визираща хипотезата
когато през времето по ал.1 на чл.225 от КТ, работникът е работил на по-ниско
платена работа по трудов договор, като има право на заплащане на разликата в
трудовите възнаграждения.
С оглед изложеното, следва да бъде отвхърлен
предявения иск по чл.225 ал.1 от КТ от Ц.Д.Н. за заплащане на обезщетение в
горепосочения размер за периода 05.06.2013-05.12.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, като неоснователен.
С първоначалното си решение, ПлРС се е произнесъл и по
предявения иск с правно основание чл.244 т.2 от КТ вр. чл.245 от КТ, като е
осъдил ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен да заплати на Ц.Н. сума в
размер на 6049,23 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода 01.12.2012-05.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
На първо място, тази претенция е свързана с предявения
иск по чл.74 ал.4 от КТ за обявяване нищожност на клауза в сключено допълнително
споразумение между страните в първоначалния трудов договор от 05.12.2012 г., в
което е залегнало изплащане на допълнително възнаграждение към основното
възнаграждение на ищцата в размер на 4% за трудов стаж и професионален опит,
като с исковата си молба ищцата е претендирала разликата между неполученото
дължимо допълнително месечно възнаграждение върху основната работна заплата за
шест месеца в размер на 652,20 лв. В заключението на вещото лице П.К.В. по
назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че явяващата се разлика в
брутен размер между полученото трудово възнаграждение с 4% допълнително
възнаграждение върху основната заплата и претендираното възнаграждение от
ищцата с 20% допълнително трудово възнаграждение върху основната заплата е в
размер на 556,39 лв. Общият размер за проценния период от 6 месеца на брутното
трудово възнаграждение на ищцата при 20% допълнително възнаграждение върху
основната заплата за трудов стаж и професионален опит е в размер на 6049,23 лв.
Тъй като не е направено изменение на размера на цената
на този иск от страна на ищцата, постановеното решение от ПлРС в тази му част
за разликата над сумата от 652,20 лв. се явява недопустимо, като постановено
плюс петитум и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено
в тази му част.
По отношение на претенцията на ищцата за заплащане на
трудово възнаграждение, представляващо разликата между полученото трудово
възнаграждение и дължимото трудово възнаграждение при 20% допълнително месечно
възнаграждение върху основната заплата за периода 01.12.2012-05.06.2012 г. в
размер на 652,20 лв. се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Тъй като, както се посочи този иск е пряко свързан с
претенцията по чл.74 ал.4 от КТ, то въззивната инстанция следва да изложи
доводи в тази насока при разглеждане на втората въззивна жалба срещу
постановеното решение от ПлРС по реда на чл.250 от ГПК.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено изцяло
постановеното Решение на ПЛРС № 2096/17.12.2013 г. по гр. дело № 4110/2013 г.,
като неправилно, като вместо него по съществото на правния спор следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни предявените обективно-съединени искове от Ц.Д.Н. ***
против ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен с правно основание чл.344
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ и по чл.244 т.2 от КТ вр.
чл.245 от КТ.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА СРЕЩУ РЕШЕНИЕ № 994/27.06.2014 Г.
НА ПЛРС ПО ГР. ДЕЛО № 4110/2013 Г., ПОСТАНОВЕНО ПО РЕДА НА ЧЛ.250 ОТ ГПК.
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Районния съд е неправилно и
незаконосъобразно.
Не са налице предпоставките за обявяване нищожността
на клауза от сключено допълнително споразумение между страните №
РД-18-136/05.12.2012 г. – чл.5 б.“б“ от допълнителното споразумение досежно
определеното допълнително възнаграждение към основното възнаграждение в размер
на 4%, което следва да се заплаща на ищцата Ц.Н..
На практика, решението на ПлРС не съдържа конкретни
мотиви досежно обстоятелството, защо приема, че този иск е основателен и
доказан. Съгласно представения по делото браншови КТД /стр.45-53 от делото пред
РС/ на работещите в отрасъл „Горско стопанство – стопанисване“ през 2012 г. –
чл.13 ал.5, Раздел „Допълнителни трудови възнаграждения“ е посочено, че при
определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за който
се изплаща допълнително трудово възнаграждение, работодателят отчита целия
трудов стаж на работника, придобит по трудово или служебно правоотношение в
точно изброени структури, касаещи горите, а именно: Комитет по горите и
неговите структури и поделения, Национално управление по горите, Държавна
агенция по горите, Изпълнителна агенция по горите и нейните структури, Държавни
дивечовъдни станции, ЕАД от 1999 г., „Агролеспроект“, ДП, ДГС, ДЛС и УОГС. Съгласно
ал.4 на чл.13 от браншовия КТД, допълнителното трудово възнаграждение се
договаря в КТД на различните структури, но не може да бъде по-малко от 1% за
всяка година трудов стаж. Към датата на сключване на допълнителното
споразумение, ищцата е имала 4 години стаж в системата на горите, поради което й
е определено допълнително трудово възнаграждение в размерна 4%, вместо 20%.
За да бъде прогласена нищожността на трудов договор
или на съответни клаузи от него по смисъла на чл.74 от КТ, следва същия да
противоречи на закона или на КТД, както и да го заобикаля.
В настоящия случай, процесната клауза от
допълнителното споразумение към трудовия договор с ищцата не е недействителна,
тъй като не противоречи нито на закона, нито на браншовия КТД.
Предвид изложеното, исковата претенция по чл.74 ал.4
от КТ се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а
постановеното решение № 994/27.06.2014 г. по реда на чл.250 от ГПК следва да
бъде отменено, като неправилно.
При този изход на делото,
въззиваемата Ц.Д.Н. следва да заплати направените деловодни разноски за двете
инстанции от ТП „Държавно горско
стопанство“ – гр. Плевен в размер на 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение
пред първата инстанция, държавна такса в размер на 75,00 лв. за въззивно
обжалване и в размер на 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за явяване
пред въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение № 2096/17.12.2013 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр. дело № 4110/2013 г. по описа на същия съд в частта му, в
която са уважени предявените обективно съединени искове от Ц.Д.Н. с правно
основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, досежно уважения иск с правно основание
чл.244 т.2 от КТ вр. чл.245 от КТ за сумата в размер на 652,20 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение на Ц.Д.Н. за периода 01.12.2012-05.06.2013
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
както и досежно присъдените деловодни разноски и държавни такси, като вместо
него и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ от Ц.Д.Н. *** против ТД „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ – гр. Плевен,
представлявано от Я.Й.П. за отмяна, като незаконосъобразна на Заповед № ЧР-05-20/4.06.2013г. на Директора
на ТД „ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО“ – гр. Плевен, представлявано от Я.Й.П., с която е прекратено
трудовото правоотношение на Ц.Д.Н.
на основание чл. 328 ал. 1 т.3 от КТ намаляване обема на работа и признаване на
уволнението й за незаконно, за възстановяване на Ц.Д.Н. на длъжността, заемана
преди уволнението -„********“, както и за заплащане на обезщетение в размер на
4896,00 лв. за времето, през което ищцата е останала без работа, поради
уволнението за периода от 05.06.2013-05.12.2013 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл.244 т.2 от КТ вр. чл.245 от КТ от Ц.Д.Н. *** против ТД „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ – гр. Плевен,
представлявано от Я.Й.П. за заплащане на сумата в размер на 652,20 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение, като разлика между получено
месечно трудово възнаграждение от Ц.Д.Н. с изчислено допълнително
възнаграждение в размер на 4% върху основната й работна заплата месечно и
неполучено дължимо трудово възнаграждение при допълнително възнаграждение върху
основната месечна работна заплата в размер на 20% за периода от
01.12.201-05.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270 ал.3 от ГПК Решение № 2096/17.12.2013 г. на
Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 4110/2013 г. по описа на същия
съд в частта му, в която е уважен предявения иск от Ц.Д.Н. *** против ТД
„ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ – гр. Плевен с правно основание чл.244 т.2 от КТ
вр. чл.245 от КТ за разликата над сумата 652,20 лв. до сумата в размер на
6049,23 лв., като неизплатенотрудово възнаграждение на ищцата за периода
01.12.2012-05.06.2013 г. ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, поради НЕДОПУСТИМОСТ
и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази му част.
ОТМЕНЯВА Решение № 994/27.06.2014 г. на
ПлРС, постановено по гр. дело № 4110/2013 по описа на същия съд по реда на
чл.250 от ГПК, като вместо него и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл.74 ал.4 вр. ал.1 от КТ от Ц.Д.Н. *** против ТД „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ – гр. Плевен,
представлявано от Я.Й.П. за обявяване за недействителна клаузата в допълнително
споразумение към трудовия договор № РД-18-136/05.12.2012 г., сключено между Ц.Д.Н.
и ТД „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО“ – гр. Плевен – чл.5 б.“б“, съгласно която
работодателят е длъжен да заплаща допълнително възнаграждение към основното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит към основното възнаграждение
на ищцата в размер на 4%, като противоречаща на закона и браншовия КТД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Ц.Д.Н. с
ЕГН **********
да заплати направените деловодни разноски за двете инстанции от ТП „Държавно горско стопанство“ – гр. Плевен в размер
на 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция, държавна
такса в размер на 75,00 лв. за въззивно обжалване и в размер на 150,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение за явяване пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: