Решение по адм. дело №1126/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „ЕВРОПА 1“ ООД, [ЕИК], чрез адв. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0432-000152/16.05.2025г. на началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която на основание чл.171, т.2А, б."А" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на заповедта. Излага доводи, че липсва яснота при описание на нарушението, като не е посочено с кои влезли в сила НП и кога са били отнети контролни точки на санкционираното лице, както и в кой момент е прието, че за водача П. е възникнало задължение да върне СУМПС. Иска се отмяна на заповедта и се претендира присъждане на разноски.

Ответникът - началник на сектор "Охранителна полиция" към РУ 01 - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, не изразява становище по жалбата. Становище е постъпило от началник Първо РУ – Пловдив с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на един от съдружниците в „ЕВРОПА 1“ ООД на 20.05.2025 г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена директно в Административен съд - Пловдив на 02.06.2025 г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4124351 от 15.05.2025 г.

Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 15.05.2025 г. около 09:35 часа в [населено място] на кръстовището образувано от [улица]с [улица]с посока на движение от юг към запад Г. Д. П., [ЕГН], управлява лек автомобил Тойота Корола с рег. № [рег. номер], собственост на ЕВРОПА 1 ООД, като допуска следните нарушения: 1) не съобразява поведението си с пътен знак Г2, поставен на видно място от дясната му страна и с надлъжна пътна маркировка М2, като завива наляво след горепосочения пътен знак пресичайки пътната маркировка М2 и продължава движението си по [улица]в посока към запад; 2) управлява МПС по път отворен за обществено ползване след като е загубил придобитата правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП, като при извършена проверка с ОДЧ на 01 РУ Пловдив е установено, че на водача П. са му отнети всички контролни точки и към момента на проверката има налични 0 контролни точки. В съставения АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите, както следва: 1) чл.6, т.1 от ЗДвП; и 2) чл.150 от ЗДвП; както и че като доказателства са иззети: 2 броя рег. табели с № [рег. номер] и СРМПС *********. Актът е подписан от нарушителя без възражения.

Последвало е издаването на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2А, б."А" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил ТОЙОТА КОРОЛА с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца. В заповедта е направено позоваване на АУАН серия GA № 4124351 от 15.05.2025 г. и е посочено, че Г. Д. П. управлява МПС след като е загубил придобитата правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Като част от административната преписка са представени: Заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021 г. (лист 32) на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата; Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП (лист 35); Справка за нарушител/водач; Заповед № 8121к-4553/10.04.2021г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на инспектор К. К. К. на ръководна длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление – Пловдив при ОДМВР – Пловдив; докладна записка на мл. инсп. Д. К. от 16.05.2025г.

От жалбоподателя са представени: договор за наем на МПС от 01.05.2025г.; молба за назначаване от Г. Д. П.; Трудов договор от 12.05.2025г., длъжностна характеристика на длъжност шофьор; декларация №26; копие на СУМПС и удостоверение № 1027411 за водач на лек таксиметров автомобил; молба за напускане; заповед за прекратяване на трудов договор от 16.05.2025г.

От трето неучастващо по делото лице – Община Пловдив е представено писмо относно относно [улица]и [улица]в [населено място].

С Определение от 11.07.2025г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ е издадена от компетентен орган – началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП и съобразно Заповед № 8121з–1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, относно определяне на служби за контрол по Закона за движение по пътищата, както и Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – Пловдив. По делото е представена и Заповед № 8121к-4553/10.04.2021г. на министъра на вътрешните работи за преназначаването на инспектор К. К. К. на ръководна длъжност началник на сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление – Пловдив при ОДМВР – Пловдив.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл.171, т.2А, б. „А“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се налага на собственик, който без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В оспорената заповед е посочено, че процесното МПС е управлявано от водача Г. Д. П., който е загубил придобитата правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Последно цитираната разпоредба гласи, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения, като съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. (за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В чл.6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. е изрично посочено колко контролни точки се отнемат на водачите на МПС за извършване на конкретно нарушение по ЗДвП.

Следователно за да се установи дали на водач на МПС са отнети всички контролни точки, респективно, че е загубил придобитата правоспособност, следва да са налице влезли в сила наказателни постановления, с които на водача са отнети всички контролни точки, като се представят доказателства за надлежното връчване на НП или резултатът от тяхното евентуално обжалване.

Въпреки указаната доказателствена тежест на ответника, същият не представи доказателства за съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт. Не представи влезли в сила НП, с които са отнети контролните точки на водача П..

Представената по делото справка от АИС – АНД има вторичен, регистърен характер. Доказателства в подкрепа на отразените в справката данни относно момента на връчване и влизане в сила на НП не са представени по делото. Непредставянето на доказателства, от които да се установи основанието за отнемането на контролните точки на Г. Д. П., води до извод за недоказаност по делото, че към 15.05.2025 г. е лишен по административен ред от правото да управлява МПС.

Доколкото не се доказва по делото наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка, оспорената заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Същите се констатираха в общ размер на 1050 лева, от които 50 лева – държавна такса и 1000 лева - изплатено адвокатско възнаграждение (лист 46). Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в размера предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0432-000152/16.05.2025г. на началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати в полза на „ЕВРОПА 1“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.