МОТИВИ към
присъдата по нохд № 483/2009 год.
Врачанска окръжна
прокуратура е обвинила В.Г. *** в това,че на 6.03.2009 год. към 22.30 ч.на
главен път Е-79,посока гр.Враца-гр.Мездра след разклона за с.Паволче,на 152 км
от пътя,при управление на МПС,автобус”Сетра”,Вр № 2772 НМ,собственост на“Б.-М-Т.”ООД
гр.В. в нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП,управлявайки автобуса с
несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост,по непредпазливост е
причинил смъртта на неправилно движещия се по пътното платно пешеходец И. М.Х.,***-престъпление
по чл.343 ал.1 б.”в” от НК.
В с.з.на
20.11.2009 год.на основание чл.76 от НПК като частни обвинители в процеса са
конституирани лицата Я.В.Х. и М.Х.Н.,***,наследници
на пострадалия И.М.Х..
Прокурора подържа
обвинението против подс.В. Г.В. така както му е било повдигнато на същия с
посочената в обвинителния акт правна квалификация на извършеното
деяние.Съобразно доказателствата по делото прокурора поддържа искане подс.В.В.
да бъде признат за виновен по посоченото обвинение и да му бъде наложено
наказание”лишаване от свобода”с ефективно изтърпяване предвид обремененото му
съдебно минало.
От името на
частните обвинители по делото техният процесуален представител адв.Р.С.
поддържа по същество становището изразено от прокурора както при анализа на
доказателствата по делото,така и относно правната квалификация на деянието и
относно наказанието, което претендира да бъде наложено на подс.В.В..
Адв.Б.В.,защитник
на подс.В.В.,поддържа становище,че по делото не са установени напълно
действията на св.Р.Д. като водач на л.а.”Опел Корса”,която се движила пред
автобуса,както и че подс.В.В. е предприел всичко възможно за да избегне удара с
пострадалия И.Х..Поради това адв.Б.В. изразява несъгласие с изразеното
становище от прокурора подс.В.В. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание “лишаване от свобода”.
Подс.В.В. не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение.Същият твърди в обясненията си
при разглеждане на делото,че леката кола,която се движила пред автобуса със
задната си част закачила пешеходеца И.Х.,който се наклонил първо на дясно,а
след това-на ляво,след което попаднал пред автобуса и последвал удара.Поддържа
становище,че е предприел маневрата завой наляво,но не е могъл да избегне удара
с пострадалия поради мокрото пътно платно и намалената видимост в този участък
от пътя.
Съдът взема предвид събраните при разглеждане
на делото писмени,гласни и веществени доказателства, заключенията на
назначените експертизи и обясненията на подсъдимия и като ги анализира
поотделно и в тяхната цялост прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.В. Г.В.,видно
от представената на л.83 от ДП справка притежава необходимата категория като
водач на МПС и от около една година и половина работел като шофьор във фирма “Б.-М-Т.”ООД
гр.В..От около един месец преди м.март 2009 год.започнал да управлява автобус
“Сетра С 215 ДХ”,с рег.номер Вр № 2772 АМ.
На 6.03.2009
год.към 22.20 ч.подс.В. потеглил с този автобус от автобазата на
фирмата,намираща се в покрайнините на гр.Враца на шосето за гр.Монтана.Пътувал сам,като
се движил по околовръстния път покрай Автогарата, покрай бензиностанцията и
фирма“Химко”и продължил в посока гр.Мездра по главен път Е-79.Около 22.30
ч.същият навлязъл извън гр.Враца след разклона за с.Паволче на 152-ри км от
пътя,в участък,който се състоял от две платна за движение със ширина по 8
м.,разделени от двойна еластична мантинела.Всяко от тези платна е разделено с
единична прекъсната линия в две ленти с ширина по 4 м.Подс.В.В. се движил с
автобуса в крайна дясна лента в посоката си за движение.В същата посока пред
автобуса също в крайна дясна лента се движил и л.а.”Опел Корса”,с рег.номер Вр
№ 94 83 ВА,управляван от св.Р.Д..До нея на предната седалка на леката кола била
св.М. П..Пътя в този участък е прав,хоризонтален,с нова асфалтова настилка,без
неравности.Както автобуса,така и леката кола се движили на къси светлини.Било
тъмно и влажно,пътя бил мокър. Видимостта била намалена поради мъгла.Като
пътувала с леката кола св.Р.Д.,***П. видели пред тях пострадалият И.М.Х.,който
се движил с гръб към тях по средата и пресичал косо същата лента за движение. Св.Р.Д.
свила веднага колата в ляво към другата лента и към мантинелата и поради това,че
колата е малка и маневрена,избегнала удара с пострадалия.След това отново се
върнала отново в крайната дясна лента.Подс.В.В., движейки се с автобуса след
леката кола,също видял пострадалия при движението му пред леката кола,а също
така видял и че леката кола завила наляво към мантинелата.Подс. В.В. също завил
волана наляво,употребил спирачки,но въпреки това не могъл да избегне удара.С
дясната си предна част автобуса блъснал пешеходеца.След този удар автобуса повлякъл
пострадалия,който бил изхвърлен напред и надясно и бил намерен при огледа на
местопроизшествието на разстояние от 34 метра след мястото на удара,като тялото
му било в легнало положение на дясната си страна в края на дясна лента за
движение и на банкета до нея.Св.Р.Д. движейки се с леката си кола,в огледалото
за обратно виждане видяла че автобуса блъснал пострадалия И.Х.. Веднага същата
спряла колата си и със св.М.П. се придвижили назад при автобуса.Подс.В.В. бил
вече слязъл от автобуса и бил видимо притеснен.Св.М.П. по мобилен телефон се
обадила на Спешен център в болницата.За кратко време на място дошла
линейка,както и полицаи. Констатирано било че пострадалия И.Х. е починал.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена и представена по делото от експерта
д-р Р. А. е видно,че непосредствената причина за смъртта на пострадалия И.Х. е
травматичното разкъсване на сърцето му,довело до остра сърдечно-съдова
недостатъчност. Видно е от същото заключение,че тъй като автобуса е с по-голяма
маса,то при удара се е получило силно сътресение на тялото и уврежданията са
тежки.Констатирани са били при аутопсията на трупа на пострадалия и
черепно-мозъчна травма,гръдна травма,коремна травма,гръбначно-мозъчна
травма,двустранно счупване на тазовия пръстен.По механизъм експерта д-р Р.А.
констатира,че уврежданията по тялото на пострадалият отговарят да бъдат
получени при ПТП,т.е.вследствие на блъскането му от автобус с последващо
повличане и падане на тялото,като първоначалният удар е бил отзад в дясно.При аутопсията
на трупа на пострадалия е била взета кръв за изследване при което се установило
че в кръвта му има наличие на алкохол в концентрация 2.42 на хиляда промили.От
заключението на д-р Р.А. е видно,че тази концентрация отговаря на горната
граница на средна степен на алкохолно опиване, характеризиращо се с значително
нарушение на вниманието, координацията на движението и ориентировката.
Взета е била
кръвна проба и от подс.В.В.,като в резултат на изследването й,видно от данните
по протокол № 78/20.03.2009 год./л.37 от ДП/не е установено наличие на алкохол
в кръвта му.
По делото е
назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза,заключението на която
се поддържа от експерта инж.В.П..Безспорно е било установено,че удара е бил
между предната част на автобуса в областта на десния фар и десния край на
предно панорамно стъкло и тялото на пострадалия отзад в дясно.На
местопроизшествието този удар е на около 21 м.от ориентира и на около 1.30 м.вляво от десния край на пътното
платно.На място,видно от данните по протокола за оглед на местопроизшествието,е
било установено наличие на спирачни следи оставени от гумите на автобуса.Скоростта
на движение на автобуса преди настъпване на ПТП е била 80 км/ч.и е установена безспорно
от данните по тахошайбата,приложена на л.36 от ДП.При така установената скорост
на движение на автобуса от заключението на автотехническата експертиза е
видно,че дължината на опасната зона за спиране на автобуса е била 90
м.Установява се също така от заключението на тази експертиза,че при движение на
къси светлини на фаровете на автобуса подс.В.В. от техническа гледна точка е
имал възможност да възприеме пострадалия И. Х. като опасност за движението
когато се е намирал на разстояние от около 70 м пред него.При това положение
експерта инж.В. П. отразява в заключението си,че от техническа гледна точка при
движението си с 80 км/ч.и при дължина на опасната зона за спиране от около 90
м.подс.В. В. не е имал възможност да предотврати ПТП с аварийно спиране в
условията на произшествието.Видно е също от заключението че безопасната скорост
на автобуса при движението му на къси светлини в условията на
произшествието,при която не би възникнало ПТП,е следвало да бъде около 67 км/ч.
Така изложената
фактическа обстановка по делото се потвърждава от показанията на разпитаните
свидетели Р.Д.,***П.,Г.,от приложените писмени доказателства,от
тахошайбата,приложена като веществено доказателство,от заключенията на
съдебно-медицинската и съдебно-автотехническа експертиза,както и от обясненията
на подс.В.В..
Съдът намира,че
подс.В.В. при движението си с автобуса“Сетра”преди настъпване на ПТП със
скорост от около 80 км/ч.е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от
ЗДП.Същият не е съобразил скоростта на движение на автобуса с конкретните
атмосферни условия и състоянието на пътното платно в този участък от пътя.Както
се установи по делото било е тъмно и влажно,асфалта бил мокър. Видимостта в
този участък от пътя била намалена поради мъгла.Както се посочи,от заключението
на съдебно-автотехническата експертиза е видно,че при тази скорост на движение
на автобуса от около 80 км/ч.,при възможност да възприеме пострадалия пешеходец
И.Х. като опасност за движението на около 70 м.пред него и при дължина на
опасната зона за спиране от около 90 м,подс.В.В. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП с аварийно
спиране.Установено е от тази експертиза,че безопасната, съобразена с
конкретните пътни условия скорост на движение на автобуса в района на ПТП е
следвало да бъде около 67 км/ч.С така допуснатото нарушение на разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДП подс.В.В. е ангажирал отговорността си за настъпилият тежък
вредоносен резултат.
Пострадалият
пешеходец И.М.Х. с поведението си чрез неправилното пресичане на пътното платно
при горепосочените неблагоприятни атмосферни условия,състояние на пътното
платно и намалена видимост след употреба на алкохол с не-малката концентрация
от 2.42 на хиляда промили също е допринесъл за настъпване на ПТП.
Съдът намира,че с
оглед на гореизложеното следва подс.В.В. да бъде признат за виновен в това,че
на посочената дата-6.03.2009 год.-към 22.30 ч.на главен път Е-79 в посока
Враца-Мездра,след разклона за с.Паволче,на 152 км.от пътя при управление на
автобус“Сетра”,модел С 215 ХД,с рег. номер Вр № 2772 АМ,собственост на “Б.-М-Т.”ООД
гр.В. в нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, управлявайки автобуса с несъобразена с
конкретната пътна обстановка скорост по непредпазливост е причинил смъртта на
неправилно движещия се по пътното платно пешеходец И. М.Х..
Съдът намира,че
обясненията на подс.В.В. за това че движещия се пред автобуса лек
автомобил“Опел Корса”със задната си част бил закачил пострадалия И. Х., вследствие
на което същия се бил наклонил първо на дясно,а после на ляво,след което
попаднал пред автобуса, представляват негова защитна позиция,която се оборва от
събраните доказателства по делото,на първо място от показанията на св.Р.Д. ***П..Освен
това св.К.А.,управител на фирма”Б.-М-Т.”ООД гр. В.,установява в показанията
си,че като разговарял с подс.В.В. как е станало ПТП,подсъдимият не му е казвал
че леката кола,която се движила пред автобуса е била закачила пешеходеца.Обясненията
на подс.В.В. в тази им част се оборват и от експерта инж.В.П..Същият посочва в
заключението си,че лекият автомобил се е движил пред автобуса със скорост не
по-малка от 80 км/ч.,при която скорост,ако е имало удар на пешеходеца от леката
кола,то тялото му е следвало вследствие на този удар да бъде отхвърлено.Освен
това експерта В.П. посочва,че ако е имало такъв удар на пострадалия от леката
кола с такава скорост не е характерно и не би се получило разклащане или
наклоняване наляво или надясно на тялото му.
Правната квалификация
на деянието на подс.В.В. е по чл.343 ал.1 б.”в”от НК,по който и във връзка с
чл.54 от НК следва да се наложи наказание на същия.При определяне на
наказанието съдът взема предвид обществената опасност на деянието,както и
данните за личността на подс.В.В.-осъждан за също такова деяние,но с добри характеристични
и трудови данни,видно от показанията на св.К.А..Като смегчаващо обстоятелство
при определяне на наказанието му съдът съобрази и обстоятелството,че
пострадалият И. Х.,както се посочи,също е допринесъл за настъпване на ПТП.При
тези данни и обстоятелства съдът преценява че наказанието на подс.В.В. следва
да се определи при превес на смегчаващите обстоятелства и по размер същото
следва да бъде-една година лишаване от свобода.Това наказание предвид
обществената опасност на деянието и предишното му осъждане също за такова
престъпно деяние по транспорта с последвала смърт на пострадалото лице съдът
преценява че подс.В.В. следва да изтърпи ефективно при първоначален“общ”режим в
затворническо общежитие от открит тип.
Следва на
основание чл.343г във вр.с чл.37 ал.1 т.7 от НК подс.В.В. да бъде лишен от
правоуправление на МПС за срок от две години,,считано от датата на отнемането
на свидетелството му за правоуправление на МПС.
Следва подс.В.В.
да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по
сметка ***.Враца сумата 341 лв,представляваща направени разноски по делото.
Причина
за извършване на деянието е нарушаване правилата за движение по пътищата от
подс.В.В..Условие спомогнало за извършването му е обстоятелството,че
пострадалия пешеходец И.Х. с неправилното пресичане на пътното платно е
допринесъл за настъпването на ПТП.
При така изложените
мотиви съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: