РЕШЕНИЕ
№ 2177
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Г.
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330202019 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалванo e наказателно постановление (НП) № 45-00-330 от
21.01.2021 г., издадено от заместник министър на културата, с което на М. Н.
Р., с ЕГН ********** и адрес: гр. ***** на основание чл. 221а, ал. 3 от Закона
за културното наследство /ЗКН/ й е наложено административно наказание -
глоба в размер на 5400 лева за нарушение на чл. 161, ал. 2 от ЗКН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се
представлява от адв. А., който поддържа жалбата по направените в нея
оплаквания. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл. юрк. А.,
която излага аргументи за правилно и законосъобразно НП и моли то да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
М. Н. Р., с ЕГН **********, адрес: гр. **** заедно с брат си К. Н.П.
била съсобственик на наследствен имот намиращ се в УПИ VI - жилищно
застрояване, кв. 125 по плана на Старинна градска част (ПИ с идентификатор
56784.519.627), гр. ****, попадащ в обхвата на територия с културно-
историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно-
строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния
1
пейзаж, Историческа зона „Филипопол-Трнмонциум-Пловдив” и АИР
„Старинен Пловдив”. Този обект се обитавал от сина на Р. - Н. Т. М., който
предприел строителни дейности за реализиране на инвестиционен проект за
„Допълващо застрояване“. По време на извършването на тези дейности, обаче,
нямало археолог, който да ги наблюдава, а това било необходимо, тъй като
имотът се намирал на територията на архитектурно-исторически резерват.
Тези обстоятелства били установени първоначлано на 08.06.2020 г. от свид. Д.
Д. - служител в Историческия музей, която тогава не могла да установи
присъстващите лица, но била силно притеснена от факта, че се извършвали
строителни дейности в тази част на гр. Пловдив без наблюдение от археолог и
това я мотивирало още същия ден да подаде сигнал в Министерство на
Културата. На 22.06.2020 г., била изпратена комисия, която при огледа на
място констатирала, че в имота на ул. „****, във връзка с реализацията на
инвестиционен проект за „Допълващо застрояване - обект за търговия и
услуги в УПИ VI - жилищно застрояване, кв. 125 по плана на Старинна
градска част (ПИ с идентификатор 56784.519.627), гр. Пловдив”, били
извършени изкопни работи пред съществуващата сграда. Отнет бил около 2 м
насип с механизирана техника, видно от снимковия материал, приложен към
сигнала на ***. Д., като било достигнато малко под нивото на тротоарната
настилка на улицата. Проверяващите установили, че работници и към
момента на проверката извършвали на ръка изкопни дейности и монтирането
на отводнителна тръба, като тогава те осъществили контакт и с
пълномощника на собствениците на обекта, а именно с лицето Н. Т. М., който
им предоставил документите за проекта.
Нарушението било установено на 22.06.2020 г. в имота на ул. „***.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на приложените по преписката писмени доказателства,
както и от показанията на свидетелите С. Г. И. - актосъставител, Д. Б. Д. и Е.
Б. Б.. От разпитите на последните се установява, че инвестиционни
намерения в обекта е имал именно Н. Т. М., който бил син на жалбоподателя
М. Р.. Изкопните работи били констатирани на 05.06. и 08.06.2022 г., но едва
на 22.06.2022г. проверяващите били снабдени с нотариалния акт за
собственост на имота. От показанията на всички свидетели става ясно, че по
време на всички изкопни дейности археолог не е присъствал, като до
ангажирането на такъв се пристъпило едва след извършената проверка.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни,
логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези.
2
Неоснователно е възражението, че актът е бил съставен след изтичане
на 3-месечния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН и към датата на съставянето и
връчването му - 14.09.2020 г. е била преклудирана възможността да се
образува административнонаказателно производство. Това е така, тъй като
едва на 22.06.2020г. соченото за нарушител лице е било открито със
снабдяването на проверяващите с нотариалния акт за собственост на имота.
Актът е бил съставен в присъствието на двама свидетели и тяхното качество е
било изрично посочено.
От доказателствата по делото безспорно става ясно, че на процесната
дата и място действително са били извършвани строителни дейности -
изкопни работи, извършени в изпълнение на дадено от Общинската
администрация разрешение за строеж за допълващо застрояване, без
наблюдение от археолог. Съгласно трайната съдебна практика, обаче,
включително и тази на Пловдивски административен съд, субектът на
нарушението по чл. 221а, ал. 3 от ЗКН не е собственика на недвижимия имот.
Докато субект на състава по чл. 221а, ал. 1 ЗКН е възложителят на строежа,
горецитираният състав на чл. 221а, ал. 3 ЗКН визира друг субект - строителя.
Това е така, защото извършването на строителни дейности представлява
осъществяване на фактически действия, а последните, за разлика от правните
действия, е юридически невъзможно да се осъществят от чуждо име.
Следователно като автор на въпросните фактически действия не може да бъде
третиран възложителят или упълномощителят на възложителя, а само
строителят. Извършването на строителни дейности представлява
осъществяване на фактическите действия по изпълнение на строежа и попада
в даденото от чл. 163, ал. 1 от ЗУТ определение за "строител". В тази връзка
строителят има право да изиска от възложителя да осигури всички
необходими разрешения във връзка със строителството, включително да
подсигури наблюдението на археолог, тъй като съгласно чл. 163, ал. 2, т. 1 от
ЗУТ, независимо дали е пряко обвързан по силата на договора за възлагане, да
се договори с археолог, именно строителят носи отговорност за изпълнението
на строежа в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, като
съгласно разпоредбата на т. 1 от ал. 3 на посочената правна норма строежите
се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с нормативните актове
за опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите
защитени обекти и на недвижимите културни ценности.
С оглед на гореизложеното не се установява от материалите по
преписката и от мотивите на административнонаказателния орган, че М. Н. Р.
е извършвала фактически строителни дейности, напротив, установява се, че
същата дори не е пребивавала за постоянно в имота, а правните действия
свързани с управлението на си е извършвала чрез пълномощник. Поради това
соченото за нарушител лице не е годен субект на нарушението по чл. 221а, ал.
3 от ЗКН.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено искане от
3
жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства
за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 720 лева, видно от
приложения договор за правна защита и съдействие. Случаят попада в
хипотезата на чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения като дължимият
размер с оглед санкцията се равнява на 840 лева. От жалбоподателя се
изисква дори по-малка сума, поради което възражението за прекомерност на
въззиваемата страна се явява неоснователно, още повече, че делото протече в
рамките на повече от две заседания. Ето защо искането на жалбопотеля
следва да се уважи в цялост до сумата в размер от 720 лева, като разноските
бъдат оставени в тежест на въззиваемата страна. Предвид отмяната на
обжалваното наказателно постановление, за неоснователно се приема
искането на последната за присъждане на разноски за юрисконсултска
защита.
Мотивиран от гореизложеното,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 45-00-330 от 21.01.2021
г., издадено от заместник министър на културата, с което на М. Н. Р., с ЕГН
********** и адрес: гр. *** на основание чл. 221а, ал. 3 от Закона за
културното наследство /ЗКН/ й е наложено административно наказание -
глоба в размер на 5400 лева за нарушение на чл. 161, ал. 2 от ЗКН.
ОСЪЖДА Министерството на културата, гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“, № 17 да заплати сумата от 720 лв. на М. Н. Р., с ЕГН
********** и адрес: гр. ****, представляваща направените в съдебното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен
съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4