Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 22.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осми юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 80 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „П.“ ЕООД, ***, депозирана срещу
Решение № 5/04.02.2020г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД №
405/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № № КХ-22-РЗ/ 01.11.2019г.,
издадено от Директора на ОДБХ - гр. Шумен, с което на „П.“ ЕООД за нарушение на
чл. 101, т. 1 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ и на основание чл. 155,
ал.2 от Закона за защита на растенията е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 /две хиляди/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не са
налице доказателства, че санкционираният субект е извършил визираната от наказващия
орган доставка на негоден продукт за растителна защита. Поради това отправя
искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, Областна
дирекция по безопасност на храните, гр. Шумен, не изразява становище по
депозираната жалба, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, се
представлява от юрисконсулт В.Й., която излага доводи за законосъобразност на
наложената санкция и отправя претенция да присъждане на разноски по делото в
размер на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната установена от районния съд фактическа обстановка:
Касаторът, представляван,
считано от 21.11.2019г. от Г.И.Г., а дотогава от Г.С.Г.е юридическо лице,
регистрирано в ТР и извършващо търговия, в т.ч. и с препарати за растителна
защита.
На 08.03.2019г. след
предварително искане от страна на представител на фирма „Стевес агро“
ЕООД, свидетелят С.С., било направено
искане до „П.“ ЕООД за доставка на за 110л. от хербицида „Пулсар 40“, необходим
за унищожаване на плевелите по слънчогледа.
На 08.03.2019г. след
17ч. в складовата база на фирма „Стевес агро“ бил бащата на управителя, който
оказвал помощ в работата на фирмата на сина си, когато той отишъл по молба на
свидетеля С. да получи препарата от жалбоподателя. На мястото пристигнал лично
представителят на „П.“ ЕООД, тогава Г.С.Г., който позвънил на баща си, който
карал поръчаното количество от препарата. През цялото време докато чакали
пристигането на поръчаното количество в базата на „Стевес агро“ били Г.С.и свидетелят
В.М.. След известно време пристигнал и бащата на представителя на фирмата-жалбоподател,
който управлявал микробус, в който се намирали поръчаните количества от
препарата. Станало късно и всички се съгласили да оставят микробуса в склада и
да разтоварят на следващия ден. Свидетелят М. отворил склада, прибрали в него
микробуса – с търговищка регистрация, с който пристигнал бащата на
представляващия дружеството тогава. На другия ден св. М. отворил склада заедно
с представляващия тогава дружеството – жалбоподател Г.С.и неговия баща С.Г.и
разтоварили поръчаното количество от препарата. Пак тогава, на 08.03.2019г.
били доставени количества от същия препарат и отново от фирмата – жалбоподател
и за фирма „Агро водолей“ ЕООД.
За доставките, направени
от жалбоподателя към двете фирми били издадени фактури с №№
**********/25.04.2019г. за извършена продажба на стоки от жалбоподателя „П.“
ЕООД на „Агро Водолей“ ЕООД на 80л. „Пулсар“/имазамокс/ при единична цена от 45
и обща стойност 3600лв. или 4320лв. с ДДС; № **********/25.04.2019 г. за
извършена продажба на стоки от жалбоподателя „П.“ ЕООД на „Стевес агро“ ЕООД на
110л. „Пулсар“/имазамокс/ при единична цена от 45 и обща стойност 4 950лв. или
5940лв. с ДДС; № **********/13.05.2019г. за извършена продажба на стоки от
жалбоподателя „П.“ ЕООД на „Стевес агро“ ЕООД на 100л. „Пулсар“/имазамокс/ при
единична цена от 45 и обща стойност 4 500лв. или 5400лв. с ДДС.
На 16.05.2019г. от фирма
„Стевес агро“ ЕООД били платени на „П.“ ЕООД посочената по фактура №
**********/13.05.2019г. сума от 5940лв. с ДДС, л. 45 от делото.
Свидетелят С.С. след
като използвал препарата, доставен от жалбоподателя, и след изчакване на
определен период от време установил, че няма резултат от него и уведомил
производителя за използваните от него препарати. От фирмата производител, БАСФ,
по повод на постъпилия сигнал била уведомена ОДБХ.
На 19.05.2019г. в
присъствието на представител на производителя БАСФ ЕООД и за фирма „Стевес
агро“ ЕООД, свидетелят С.С., били предадени от препарата „Пулсар 40“, партида №
**********, произведена 04/2017 – 5л.
На 20.05.2019г. било
пуснато кредитно известие от дружеството -жалбоподател до фирма „Стевес агро“
ЕООД. за сумата от 5400лв., получено от платеца на 21.05.2019г.
На 23.05.2019г. от
представителството на фирма „БАСФ“ ЕООД уведомили БАБХ, гр. София, относно
пуснат на пазара продукт за растителна защита „Пулсар 40“, за който фирмата имала
информация, че не отговаря на произведените и пуснати на пазара партиди продукт
от производителя „БАСФ“. Посочени били и партидните номера. В писмото от „БАСФ“
било посочено, че партида № ********** е произведена 04/2016, както и че „Пулсар
40“, партида № **********, произведена 07/2018 не съществува. С партиден №
**********, и дата на производство 02/2018 бил произведе ПРЗ „Пиктор СК“.
Сигналът бил поетапно препратен по низходящите структури на БАБХ, съответно
ОДБХ -Варна и ОДБХ – Шумен за проверки.
На 10.06.2019г. в гр. Каспичан,
около 15,30ч. представители на ОДБХ - Ш. посетили базата на фирма „Стевес агро“
ЕООД където намерили налични и взети проби от партида № ********** от препарата
„Пулсар 40“, 5л. и същите били предадени за анализ.
На същата дата били
изготвени констативни протоколи, съответно: № 0002469/10.06.2019г. от главен
инспектор В.К.и в присъствието на В.Д., гл. инспектор и Д.К., старши инспектор и в присъствието на свидетеля С.С., за това,
че във фирмата на 25.04.2019г. с фактура № 164/25.04.2019г. са доставени от „П.“
ЕООД препарат „Пулсар 40“ 22бр. по 5л. С фактура № 165/13.05.2019г. 20бр. по
5л. „Пулсар 40“. При проверката били проверени дневниците на земеделския
стопанин за използваните препарати за пръскане на 1750дка слънчоглед и било
установено, че на 22.04 и на 02-03.05.2019г. били напръскани площите, но без
ефект от хербицид „Пулсар 40“. При извършената проверка били намерени празни опаковки
и кашони от препарата с партиден № **********, произведени на 04/2017 и №
********* от 07/2018 и една пълна туба, от която били взети проби за
установяване на съответствието им.
На 10.06.2019г. в гр.
Каспичан, в базата на фирма „Агро водолей“ ЕООД бил съставен констативен
протокол № 0002470/10.06.2019г. от главен инспектор В.К., в присъствието свидетели,
сред които и на представителя на фирмата С. М.а, за това, че във фирмата на
25.04.2019г. с фактура № **********/25.04.2019г. са доставени от „П.“ ЕООД
препарат „Пулсар 40“ 16бр. по 5л., общо 80л. по данни на земеделския стопанин
препарата е използван за пръскане на 596дка слънчоглед на 29 и 30.04.2019г.
Обследвани били третираните площи, но било установено липса на действие на
хербицида. При проверката били намерени празни опаковки с партидни №
**********/04/2017 и № *********/07/2018 и една пълна туба, от която били взети
проби за установяване на съответствието им. В протокола било записано, че ЗС /земеделският
собственик/ е получил по вайбър съобщение за кредитно известие относно фактура
№ 163/25.04.2019г.
По делото е приложен
протокол от ЦЛХИ - София, резултати от изпитване № 617/19.07.2019г. на продукт
за растителна защита „Пулсар 40“, на взетата проба от партида № **********,
който сочи, че наличието на активното вещество имазамокс е по – малко от 1,0
(< 1,00), при определена стойност на същото от 40.
Въз основа на
установената при проверката фактическа обстановка главен инспектор В.Д. е приела
със съставения Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
0000021/04.09.2019г. за наличието на извършено от жалбоподателя ЕООД нарушение
на чл. 101, т. 1 от Закона за защита на растенията. В акта са посочени
доказателствата, на които се основава – констативни протоколи, фактури,
декларации, протоколи за изпитване и пр.
При съставянето на акта,
представителя на жалбоподателя е посочил, че ще представи възражения в с срок.
В законоустановения срок от 3 дни, жалбоподателят подал писмено възражение.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че вмененото на
дружеството-жалбоподател нарушение се явява безспорно установено, като
юридическото лице е доставило в нарушение на закона негоден пестицид на
упоменатата в НП дата, за което правилно е била ангажирана отговорността му по
реда на чл. 155, ал. 2 от ЗЗР.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на районния съд също така, е допустимо, като постановено
по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба.
Настоящият касационен
състав намира, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, фактическата обстановка е правилно установена от предходната
инстанция съд и се споделя в пълна степен и от настоящата инстанция. При
правилно установена фактическа обстановка, районният съд е направил правилни и
законосъобразни правни изводи, довели до постановяване на решение в съответствие
с материалния закон, като в тази връзка настоящата инстанция намира
инвокираните в касационната жалба оплаквания за неоснователни. Неоснователно е
твърдението в касационната жалба, а именно – че не се установило да е
осъществен съставът на нарушението на чл. 101, ал. 1 от ЗЗР. От събраните от районния
съд писмени и гласни доказателства безспорно се установява и доказва вмененото
на касатора нарушение на посочената норма на чл. 101, т. 1 от ЗЗР, която
повелява, че се забранява съхранението с цел продажба, търговията и
преопаковането на неразрешени и/или негодни продукти за растителна защита. В
случая безспорно е доказано, че търговецът е осъществявал търговска дейност с
предмет продажба на продукт за растителна защита /в частност на „Пулсар 40“/. В
тази връзка следва да се посочи най-напред, че легална дефиниция на понятието „Търговия
на продукти за растителна защита“ дава нормата на § 1, т. 53 от ДР на ЗЗР,
съгласно която, под „търговия на
продукти за растителна защита“ следва да се разбират всички дейности по
покупко-продажба, придобиване, доставяне, съхранение и предлагане с цел
продажба на продукти за растителна защита. Прочитът ѝ навежда на
единствено възможния извод, че нормативно търговията с подобни продукти е
приравнена на доставянето им, а в хода на протеклото производство пред
въззивния съд са събрани категорични доказателства, че на визираната от АНО
дата санкционираното дружество фактически е доставило на „Стевес агро“ ЕООД
негоден продукт за растителна защита. Този му недостатък е установен по
надлежния ред чрез проведени изследвания на съдържанието му, данни за което са
съдържат между кориците на делото, а обстоятелството, че доставката е
осъществена от представители на санкционирания субект е изяснено от районния
съд, който е съобразил и показанията на разпитаните свидетели, за които не
съществуват основания да не бъдат кредитирани с доверие. Същите са абсолютно
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а и взаимно допълващи се в
подробностите, касаещи доставката и нейния предмет. Срещу логически издържаните
и последователни мотиви на районния съд касаторът противопоставя голословни
твърдения, които не се подкрепят от нито едно от доказателствата по делото и
които касационният състав възприема единствено за проявление на защитното му
поведение.
С оглед на данните за
осъществена доставка на негодни препарати за растителна защита от страна на
касатора се налага извод, че привлеченото към отговорност лице е допуснало
нарушението по чл. 155, ал. 2 от ЗЗР, за което законосъобразно му е наложена съответната
имуществена санкция. До аналогичен извод е достигнал и районният съд, поради
което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното
производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора
ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат
присъдени в размер на 120 лева, която сума представлява юрисконсултско
възнаграждение, определено въз основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Шумен разноски по
делото в размер на 120 лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 5/04.02.2020г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 405/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„„П.“ ЕООД, *** да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните, гр. Шумен разноски по делото в размер на
120 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.06.2020 г.