МОТИВИ   КЪМ  ПРИСЪДА  ПО  НОХД № 207/2016Г.  ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД –ГР.  КУБРАТ

 

 

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия Д.С.А. *** за това, че:

1/  на 05.08.2016г. в гр.Кубрат, обл.Разград, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е направил опит да отнеме чужда движима вещ: 1 бр. мобилен апарат марка „Алкател ONE TOUCH 403 ОХ”, с поставена в него сим карта на Би кънект, всичко на обща стойност - 25.00 лева , от владението на Д.Й.И. от гр.Кубрат, обл.Разград, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - нанасяне на удари по лицето и тялото на И., като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини - престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК;

2/ на 05.08.2016г.  в гр.Кубрат, обл.Разград като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в условията на посредствено извършителство, чрез малолетния Р.С.Д. – 10 години от гр.Кубрат, е отнел чужда движима вещ - 1бр. велосипед - бегач, с 18 скорости, на обща стойност 30.00 лева, маловажен случай, от владението на Д.Й.И. от гр.Кубрат, обл.Разград, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои -  престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така, както е било възведено с обвинителния акт. Излага доводи относно безспорното установяване авторството на подсъдимия в извършване на деянията, за които е обвинен с оглед събраните по досъдебното производство доказателства, както и с оглед самопризнанията на подсъдимия. Пледира на подс.А. да се наложи за първото извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК сред редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание – лишаване от свобода за срок от шест месеца, което предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие бъде намалено с една трета, като същото бъде отложено за двегодишен изпитателен срок с оглед чистото му съдебно минало. По отношение деянието, осъществяващо признаците на престъпление по чл.194, ал.3 от НК придлага да му се наложи наказание обществено порицание. Заявява, че са налице предпоставките и за определяне на общо наказание.

В срока по чл.85, ал.3 от НПК пострадалото от престъплението лице   Д.И. не предявява граждански иск и не заявява искане да участва в наказателния процес като частен обвинител.

Подсъдимият Д.С.А. както на досъдебното производство,  така и в съдебно заседание се признава виновен в извършване на деянията за които е обвинен и изразява съжаление и критично отношение към извършеното. Назначеният му служебно от съда защитник пледира за постановяване на осъдителна присъда, предвид категоричните доказателства установяващи авторството на подзащитния му при извършване на деянията, като за първото престъпление наказанието лишаване от свобода да бъде определено на минимума  и предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, определеното наказание да бъде намалено с една трета, а по второто престъпление да бъде наложено наказание обществено порицание. Споделя становището на представителя на районната прокуратура, че са налице предвиденити от закона предпоставки за определяне на общо наказание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.Д.С.А. е 17–годишен, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с начално образование, не учи и не работи.

На 05.08.2016г. около 17:00 часа св.Д.И. (с прякор Г.) се намирал пред хранителен магазин „Семчо-маркет”, находящ се на ул.Осми март в гр.Кубрат. До там се придвижил с велосипед-бегач с 18 скорости, който оставил пред магазина, подпрян на стената.Когато излязъл от търговския обект свидетелят видял подс.Д.А. (с прякор К.), неговият по-малък брат Р. А. - 10 годишен и св.И. А.. Тримата били с конски впряг и си купили алкохол от магазина. Подс.Д.А. и св.И. А. поискали цигара от св.И.. Свидетелят им дал цигари, след което влязъл отново в магазина, за да върне празна бутилка. В това време подсъдимият казал на малкия си брат св.Р. А. да вземе колелото на св.И. и да кара с него след каруцата. Детето взело велосипеда и тримата потеглили с каруцата и с колелото на св.И..Свидетелят излязъл от магазина и ги питал какво правят.Тогава подс.А. го дръпнал и го качил в каруцата. Св.И. се опитал да слезе, но подсъдимият го блъснал, при което свидетелят ударил гърдите си. Докато пътували подсъдимият удрял и блъскал св.И. и се опитвал да вземе мобилният му телефон „Алкател”, който бил в джоба му, но свидетелят притискал джоба си и така не позволил вещта да му бъде отнета. По ул. Мадара, пред дом № 40, конският впряг спрял за момент, при което свидетелят успял да слезе и започнал да вика за помощ.Тогава А. слязъл от каруцата и ударил свидетеля с юмруци в лицето.Свидетелката Г., която живее на този адрес, видяла случващото се .Тя била при съседите си и тръгнала към своя дом,когато св.И. започнал да вика за помощ.Когато подс.А. видял, че някой идва, се качил в каруцата и потеглили по улицата заедно с брат му и св.Д., а малко по-късно се блъснали в лек автомобил.

От назначената по делото съдебно медицинска експертиза се установява,че в резултат на инцидента на 05.08.2016г. на св.Д.И. са причинени хематом на лява орбита и скула, охлузвания на дясно коляно и лакътна става, болка в дясната половина на гьрдите. По своята медико- биологична характеристика описаните увреждания обуславят болка и страдание. Травмите са причинени по общия механизъм на удари с/върху твърд/ и тъп/и и тъпоръбест /и предмет/и.Същите отговарят да са получени по начин, както сочат данните по бързото производство - блъскане в дървени части на каруца и удари с юмруци.

Видно от заключението на назначената по делото оценителна експертиза стойността на 1 брой велосипед - бегач, с 18 скорости възлиза на 30.00 лева, а стойността на 1 брой мобилен апарат „Алкател”, модел ONE TOUCH 4030 X, възлиза на 25.00 лева.

По доказателствата:

С оглед направените от подсъдимия  А. самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на подсъдимия, показания на свидетелите И., Д., Г. и И.А., характеристика от ИДПС, съдебномедицинска, съдебнооценителна и съдебнопсихиатрични експертизи, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия Д.С.А..      

От правна страна:

Така с действията си подс.Д.С.А. е осъществил  от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 05.08.2016г. в гр.Кубрат, Разградска област, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, е направил опит да отнеме чужда движима вещ от владението на Д.И., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - нанасяне на удари по лицето и тялото на И., като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини.   

От обективна страна първият акт от изпълнителното деяние на престъплението осъществил  блъскайки свидетеля в дървените части на каруцата и нанасяйки  удари с юмруци в областта на лицето и тялото на пострадалия, като чрез това физическо въздействие била сломена неговата съпротива. След това подс.А. предприел  обективно действия по отнемането на инкриминираната вещ – другият акт от изпълнителното деяние – като опитал да вземе мобилния телефон на И.. Престъпният умисъл на подсъдимия за осъществяване на кражбата на телефона, обективиран в извършените действия, не е бил реализиран в неговата цялост. Кражбата на тази вещ е спряла в стадия на опита. Подсъдимият не могъл да довърши намисленото престъпление поради появата на местопрестъплението на св.Г..

           При постановяване на присъдата си съдът съобрази, че не са налице предпоставките на чл.18 ал.3 от НК за ненаказуемост на извършения от подсъдимия опит към престъпление, а именно: а) от обективна страна деецът предварително да се е отказал да довърши   започнатото  престъпление и б) от субективна страна отказът да е резултат на собствени подбуди на дееца. Ето защо съдът отчете, че за опита да отнеме процесния мобилен телефон, употребявайки сила, следва  на подсъдимия да се наложи наказание като за довършено престъпление грабеж.

При извършване на деянието подсъдимият Д.С.А. е действал при пряк умисъл - съзнавал общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал, че вещите са чужда собственост, че няма  съгласие от собственика да ги свои и това несъгласие преодолял чрез упражнената сила върху свидетеля И..

От заключението на назначената съдебно-психиатрична е видно, че подсъдимият Д.А. не е диспансеризиран по повод на психично заболяване.  Съдебно -психиатричното освидетелстване установява данни за граничен интелект, но без дефицит. Независимо от граничните стойности на интелекта, А. е с добро социално функциониране. За осъзнаването на деянието като противоправно не се изискват някакви специални знания, поради което експертът заключава, че А. е могъл да разбира и ръководи действията си. Не са налице психични, психологични и поведенчески прояви,които пречат на освидетелствания да дава достоверни показания за фактите, които имат значение за делото. Може да участва във всички фази на наказателното производство, да дава годни обяснения и да носи наказателна отговорност.

От анализа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява по несъмнен начин, че с действията си подсъдимият Д.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление по  чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, тъй като на 05.08.2016г. в гр.Кубрат, Разградска област, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, действайки в условията на посредствето извършителство чрез малолетния Р.С.Д. е отнел чужда движима вещ на стойност 30.00 лева, маловажен случай, от владението на Д.И. от с. гр., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

От обективна страна предмет на посегателство е чужда движима вещ – велосипед, който  бил собственост на  св.Д.Й.И.. Описаната вещ е годен предмет на престъплението с оглед факта, че има определена стойност, изчислена в лева съгласно депозираната на бързото производство съдебнооценителна експертиза. Налице е и втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетата вещ. До момента на осъществяване на изпълнителното деяние тя се е намирала във фактическата власт на собственика. Впоследствие в условията на посредствено извършителство, а именно чрез наказателно неотговорното лице Р. Д., е осъществен и престъпния резултат, като вещта е преминала във владение на подсъдимия. 

С оглед начина на извършване, ниската стойност на откраднатата вещ, незначителността на вредните последици, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, т.е. налице е маловажен случай на кражба.  

При  извършване на деянието подсъдимият Д.С.А. действал при пряк умисъл: съзнавал общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал, че вещта е чужда собственост, че няма разрешение от собственика да я свои, но въпреки  това, преследвайки това си намерение я отнел с цел да се обогати.

Подсъдимият Д.С.А. е действал като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и като е могъл да ръководи постъпките си. Видно от заключението на назначената психиатрична експертиза   цитирана по-горе, подсъдимият може да участва в наказателното производство и да носи наказателна отговорност.

По наказанията:

Предвид изложеното съдът призна подс.Д.С.А. за виновен в извършване на престъплението по чл.198, ал.1, във вр. с чл.18 ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства:  чисто съдебно минало; признанието за виновност; изразеното съжаление и критично отношение към извършеното; съдействието, което оказва за разкриване обективната истина; връщане на отнетите вещи; сравнително ниска стойност на предмета на престъпление и отегчаващи – няма. Отчитайки предходното и с оглед разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие  съдът отмери наказание шест месеца лишаване от свобода, което редуцира с една трета, поради което наложи наказание четири месеца лишаване от свобода.

С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия Д.С.А.  и с оглед постигане целите визирани в чл.36 от НК, съдът намери, че така определеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от две години на основание чл.69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 от НК.

С оглед изложеното по-горе от фактическа и правна страна съдът призна подс.Д.С. А.за виновен в извършване на престъплението по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства:  чисто съдебно минало; признанието за виновност; изразеното съжаление и критично отношение към извършеното; съдействието, което оказва за разкриване обективната истина; ниска стойност на предмета на престъпление и отегчаващи – няма. Отчитайки предходното и с оглед разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие съдът наложи наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община Кубрат.

Съдът отчете, че са налице предпоставките за определяне на едно общо наказание между наложените с настоящата присъда, а именно – лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл.69 във вр. с чл.66, ал.1 от НК се отложи за двегодишен изпитателен срок. На основание чл.23, ал.2 от НК към така определеното общо наказание съдът присъедини и наказанието обществено порицание.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, поради което подсъдимият  Д.С.А. дължи направените   разноски по делото. Поради това, че е непълнолетен следва да се осъди неговата майка – С.А.А., с постоянен адрес ***, да заплати в полза на ОД на МВР гр.Разград сумата 165.75 лева – разноски на досъдебното производство.

В рамките на съдебното производство по делото разноски не са направени. 

          Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

                           Председател: /П/ Ал. Великова