О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
ІV - 1378 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и трети юли,
две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 1015 по
описа за 2019 година
Производството пред настоящата инстанция е по
реда на чл.418, ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ - ЕООД – гр.София, против разпореждане,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.140 ГПК №201/31.05.19г.,
постановено по ч.гр.д.№420/19г. на Поморийски районен съд, в частта, с което е отхвърлено
уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника В.А.Т., за сумите: 189 лева – такса за експресно
разглеждане на документи, 189 лева – неустойка за неизпълнение на задължение,
195 лева – разходи и такси за извънсъдебно изпълнение – всички по договор за паричен заем от 24.04.18г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на
заповед за изпълнение по отношение на претендираната
сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по
постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Поморие на 30.05.19г. е постъпило заявление
по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ - ЕООД, срещу В.А.Т., за
следните суми: сума от 4000 лв., представляваща главница; 189 лева – такса за
експресно разглеждане на документи; 195 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране; 11.46 лева – законна лихва от 23.01.2019г. – 21.05.2019г.; законната
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането – всички по договор
за паричен заем №5435369/27.04.18г., сключен между „Вива
Кредит” – ООД. Претендирани са и разноски в размер на общо 200 лв.
Изложени
са твърдения за сключен между „Вива Кредит“ - ЕООД и
длъжника договор за паричен заем №5435369/27.04.18г., за сумата от 400 лв., със
срок за заплащане на последна вноска на 22.01.2019г., при погасителен план от 9
погасителни вноски. Съгласно заемния договор заемателят е следвало в 3 - дневен
срок от подписването му му да предостави на заемодателя обезпечение -
поръчител, който да отговаря на определени изисквания - нетен осигурителен
доход над 1000 лв., безсрочен характер на трудовото му правоотношение, липсата
на други кредитни задължения или ако има такива – поръчителят да е с
определен кредитен статус в ЦКР на БНБ
за период минимум 5 година назад; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем; да няма сключен договор за заем като заемател или
банкова гаранция с бенефициер заемодателя. Посочено
е, че е дължима договорна неустойка в размер на 189 лв.
Твърди
се, че при подписване на договора, заемателят се е възползвал от от
допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката и се съгласил да
заплати сумата 189.00 лева.
Твърди
се, че съгласно договора о Тарифата на „Вива Кредит“
– ООД, при забава на погасителните вноски заемателят дължи разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения, представляващи разходи за смс-и, телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения; при настъпване на дълготрайна забава, следва да се
ангажира дейността на служител, администриращ събирането. В тази връзка се
претендират 195 лева.
Посочено
е, че задължението е прехвърлено на 01.02.2019г. на заявителя от заемодателя „Вива Кредит ” - ООД, за което длъжникът е уведомен по
пощата с писмо обратна разписка на 05.07.2018г. Твърди се, че по кредита са
извършвани плащания в общ размер от 400 лв., които са приспаднати от
задължението.
С тук обжалваното разпореждане Районен съд Поморие е уважил
заявлението, по отношение на претендираната главница
и досежно обезщетение за забава, в размер на законната лихва. По отношение на
претенцията за неустойка и другите такси, е отхвърлил заявлението, като е приел,
че същата противоречи на добрите нрави.
В частната жалба се излагат съображения, относно
характеристиките на заповедното производство по реда на чл.410 ГПК,
правомощията и задълженията на съда в него, характеристиките и функциите на
неустойката, за да се обоснове извод, че съдът не следва да извършва проверка
за валидност на клаузите на договора.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона,
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на изложените
съображения на осн. чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.
Съдебната практика е
константна в извода си, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена
извън присъщите й функции (ТР №1/2010г. ОСГТК) и в разрез с принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В случая
уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез
намиране на поръчител, излиза извън присъщата обезщетителна
функция, целяща компенсиране на кредитора за вредите от неизпълнението. Вредите
за кредитора от неизпълнението на задълженията по договора за потребителски
кредит съставляват предоставената (и не върната) сума, незаплатеното възнаграждение
за ползването й и реалните разходи по събирането й.
Уговорената между
страните неустойка в случая не обезпечава възстановяването на тези вреди, а е
уговорена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване
на поръчител. Въведен е изключително кратък срок за представяне на това
обезпечение - 3-дневен; налице е противоречие с принципа на добросъвестността,
тъй като осигуряването на поръчител в договорения срок и при посочените
множество условия е практически неизпълнимо. Освен това, обезпечението чрез
поръчителство не е уговорено предварително, а едва след сключване на договора.
Би следвало кредитодателят предварително да се убеди относно
кредитоспособността на кредотополучателя и ако
преценката му е лоша –да не предостави искания кредит.
Доколкото в случая договорът за потребителски
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират
таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая, клаузата относно разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението противоречи на горепосочените правни
норми, поради което не поражда права и задължения за страните. Заявителят
претендира сумата от 195 за извънсъдебно събиране на задължението, като не е
ясно как точно е определен размера на това задължение. Не са изложени никакви
обстоятелства какви конкретни действия фактически са били предприети от
заявителя за извънсъдебно събиране на задължението. За да се търси
възстановяване на разход следва да е обосновано и реалното му извършване. Твърдения
в този смисъл заявителят също не е изложил. Извън казаното, в случая с
въвеждането и начисляване на тази такса по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
По отношение на таксата
за експресно разглеждане на документи: същата е предвидена за предварителна
дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на
кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като
след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се
касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и
осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
В този смисъл Определение
№ 2101 от 6.06.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 761/2019 г., Определение
№ 194 от 20.05.2019 г. на ОС - Силистра по в. ч. гр. д. № 128/2019 г., Определение
№ 153 от 22.02.2019 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 90/2019 г., и в
Определение № 441 от 29.05.2019 г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 348/2019 г.
Определение № 467 от 4.06.2019 г. на ОС - Видин по в. ч. гр. д. № 208/2019 г.
И т.к. една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
е искането да не противоречи на закона или добрите нрави, при констатация че
такова противоречие е налице, правилно и законосъобразно съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение.
Ето защо постановеното от ПРС разпореждане следва да
бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.140 ГПК №201/31.05.19г., постановено
по ч.гр.д.№420/19г. на Поморийски районен съд, с което е отхвърлено уважение
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника В.А.Т.,
за сумите: 189 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 189 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение, 195 лева – разходи и такси за
извънсъдебно изпълнение – всички по договор за паричен заем от 24.04.18г.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.