Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260063
гр. Кюстендил,29.01.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари, две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебния
секретар ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕВ гр. д. № 292/2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
В.Х.Б., ЕГН: **********,***,
местността „******* съдебен
адрес:***-А, чрез адв. Р.А. ***, е предявил против А. В. Б., чрез неговата майка и законен представител С.Ч.Б.,***,
иск да бъде изменен размера на издръжката, която ищецът е осъден да изплаща на
малолетното дете А. В. Б. в размер на 500,00 лв., като същата бъде намалена
на такава от 200,00 лв.
В срока за
отговор
ответникът не взима становище по иска и
обстоятелствата, на които се основава.
В съдебно заседание
ищецът поддържа молбата, а ответната страна – редовно призована, не се явява и
не изпраща представител.
Кюстендилският
районен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и след
като прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235, ал.2 и 3 от ГПК, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, а същото се установява
и от представеното на л. 8 заверено копие на Удостоверение за раждане, че
родители на детето А. Б. са ответникът В.Б. и С.Б.. Същото е родено на ***г. и към настоящия
момент притежава качеството „ненавършило пълнолетие дете“ по см. на закона.
Видно от Решение № 210/30.03.2012
г., постановено по гр.д. № 1530 от описа на КРС за 2011 г., същото потвърдено в
частта за присъдената издръжка с Решение от 15.12.2012 г. по в.гр.д. № 449 от
описа на КнОС за 2012 г. (последното влязло в сила, доколкото с Определение №
926/16.07.2013 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение не е допуснато
касационното му обжалване) е, че ответникът, комуто е определен режим на лични
контакти с детето, е осъден да му заплаща, чрез неговата майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 500,00 лв., считано от 29.07.2011 г.
до настъпване на основания за изменението или прекратяването й.
От представеното на л. 9 от делото
заверено копие на Удостоверение за раждане е видно, че ответникът е задължен от
първи ред субект по издръжката на друг
свой низходящ – Е. Б., чиято майка е В. С..
Видно от служебно изисканата справка
за предоставяне на данни от НАП по искане № 330/10.12.2020г. е, че на името на В.Х.Б.
няма записани актуални трудови договори.
От изготвената и
представена по делото справка от СВ – Кюстендил се установява, че за периода
2002г. – 27.11.2020г. няма извършени вписвания, отбелязвания и заличавания с
имущество, собственост на ищеца.
От представената от
ищцовата страна справка, надлежно преведена е видно, че срочният трудов договор
на Б. в Италия е прекратен, считано от 13.01.2020 г.
От показанията на св. Л.Б.,
които съдът цени в условията на чл. 172 от ГПК, се установи, че ищецът се
завърнал в България в началото на 2020г., където живеел с майката на второто си
дете в жилището на последната. Отново заминал за Италия да си търси работа през
декември 2020 г., доколкото докато бил в България не работел, нямал имущество,
от което да се издържа, а и своите низходящи, тъй като майката на дъщеря му
също била безработна. Докато бил в България получавал обезщетение от борсата в
Италия, без св. да знае срокът на изплащане на дължимото му се обезщетение.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от посочените доказателства, преценени, както по отделно, така
и в своята съвкупност.
Установената
по делото фактическа обстановка налага извод за частична основателност на предявения
иск по изложените по-долу съображения:
Разпоредбата на чл. 143 от СК предписва задължението на всеки родител,
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето, като същите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали последните са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. За изменение на определена по
съдебен ред издръжка важат същите правила. По делото е безспорно установено
това, че ищецът е баща на малолетното дете А. и по съдебен път същият е осъден да му
заплаща месечна издръжка в размер на 500,00 лв.
Както стана дума, за определяне размера на издръжката
на непълнолетни деца съдът се ръководи от два основани критерия, а именно –
нуждите на лицето, комуто се дължи издръжката, както и възможностите и
материалното състояние на дължащия издръжката родител, а при иск за
изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК,
следва да е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на
задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г.; Р 154 от 16.07.2012 г. по
гр. дело 1435/2012 г., трето г. о, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са
били взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска.
Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за
определяне на издръжката преди предявения иск по чл. 150 от СК
(В този смисъл Решение 1046/1976 г. на II
г. о.). Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка, и това да се дължи на
различни причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл. 150 от СК.
Размерът на издръжката
следва да се определи съобразно реалните нужди на
детето и доходите на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените
условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите - това са
потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към
момента на постановяване на решението (Р 90-1969г на II г. о). Възможностите на родителя, който дължи издръжка, е обективен показател за размера й и
се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца, за които също
е длъжен да се грижи и др.
На първо място – нуждата на
малолетния А. от
издръжка, съдът счита за безспорна и безусловна, доколкото тя следва и от
закона с оглед притежаваното от него качество „ненавършило пълнолетие дете“. Не
бяха ангажирани обаче доказателства по делото относно необходимост от издръжка
за детето в размер по-голям от обичайния, вкл. такива които са обосновали
изводите на съда в производството по гр.д. № 1530/2011 г. на КРС и които не се
ползват със сила на пресъдено нещо.
В тази връзка не се установи по
делото и към настоящия момент детето да пребивава в Италия като страна от ЕС с
по-висок поначало стандарт на живот и социално-икономически условия. Липсва
проведено доказване от ответната страна досежно конкретните нужди на малолетния
А. (които
безспорно с напредването на възрастта са се увеличили, но без данни това
увеличение да е довело до необходимост от задоволяване на такива над обичайните
за възрастта му – 12 години и 3 месеца). Не бяха представени доказателства за
заболявания на детето, които да изискват регулярен разход в тази насока, нито
такива досежно допълнителна нужда от разходи свързани с посещения на детски
заведения, спортни мероприятия и др. (над обичайните). В заключение, с оглед
процесуалното бездействие на ответната страна и липсата на доказателства се
налага извод, че понастоящем извън обикновените потребности на детето с оглед
степента на физическо и умствено развитие, същото не се нуждае от по-голям от обичайния обем грижи. От друга страна обаче съдът е
длъжен да посочи, че с увеличаване на възрастта и нуждите на детето от издръжка
се са увеличили (от постановяване на съдебното решение за първоначално
присъждане на издръжката са изминали близо 9 години, през което време, с оглед
напредването на възрастта на малолетното дете, първоначално определената за
дължима от бащата издръжка макар да е била в завишен размер, с оглед
установената по гр.д. 1530/2011 г. на КРС нужда на детето и
възможност за даването й от Б., то към настоящия такъв, същата „се е
амортизирала“ като размер. )
От трета страна съдът отчита и
възможностите на задължения по издръжката субект, ищец в настоящото. Безспорно
се установи по делото, че същият към настоящия момент не реализира доходи в страната,
а и в чужбина; че не притежава недвижимо имущество, както и че има и друг
низходящ, спрямо който е задължен от първи ред субект по издръжката – все
обстоятелства, които са се проявили след постановяване на решението, по което
ищецът е осъден да заплаща на детето си определената в размер на 500,00
издръжка. От показанията на св. Б., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, но които намира за логични и вътрешно
непротиворечиви, а и кореспондиращи и на останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал, се установи, че
ищецът се е завърнал в България, където е пребивавал в жилището на майката на
второто си дете; че не реализирал доходи в страната, а и в чужбина, както и че
не притежава имущество на свое име, които обстоятелства се подкрепят и от
представените по делото писмени доказателства; че към настоящия момент няма
сключен трудов договор в Италия, въпреки завръщането си в страната, за да търси
такава (посоченото обстоятелство подлежи на обратно доказване). Всичко изложено води съда до извод, че се е
осъществила дължимата се от закона „промяна в обстоятелствата“ като необходима
предпоставка за уважаване на претенцията и то такава, притежаваща белега
„трайност“, доколкото се установи, че трудовият договор на ищеца в Италия е прекратен,
липсата на сключени трудови договори в България и към настоящия момент с
произтичащите от това икономически последици, а така също и наличието на друг
низходящ, към когото Б. е безусловно задължен да издържа и то в дългосрочен
план (второто дете на ищеца е едва на 2 години и 2 месеца). Не може обаче да се
приеме, че оставането на ищеца без работа е обстоятелство, притежаващо белега
трайност. Липсва спор по това, че ищецът се намира в трудоспособна възраст
(въпреки трудовата си неангажираност понастоящем), както и че не страда от
заболявания - той или дъщеря му Е., налагащи разходи за лечение,
поради което съдът намира, че същият би могъл да реализира доходи поне в размер на минималната за
страната работна заплата, което обосновава дължимост на издръжка за малолетното
си дете в размер на 250,00 лв. В действителност съдът отчита променените
обстоятелства досежно възможността на бащата да осигурява издръжка в
първоначално претендирания от него размер, но съдът държи сметка за интереса на
детето, чиято нужда от издръжка е безусловна и то в размер съобразно възрастта
му. Поради което драстичното й намаляване безспорно ще промени осигурявания му
до този момент стандарт на живот в степен такава, че да накърни сериозно
неговите интереси, с които съдът е длъжен да се съобрази с приоритет пред тези
на бащата. Отделно, предявеният в настоящото иск за намаляване на издръжката, а
не за нейното прекратяване, води съда до извод, че все пак ищецът разчита на
доходи от други източници, макар и неустановени по делото, с оглед изразената
от него готовност да осигурява такава на детето си в размер на 200 лв., въпреки
трудовата си понастоящем неангажираност (евентуално получено обезщетение от
предишен работодател или др., индиции за което представляват и изготвената и
представена по делото, надлежно заверена справка от бившия на ищеца работодател
в Италия, както и показанията на разпитаната свидетелка).
При изложение на изводите си съдът държи
сметка и за обстоятелството, че издръжка се дължи от двамата
родители, независимо при кого живеят децата, като отглеждащият родител обаче
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката
в пари с оглед даваната от него издръжка
в натура при съвместното живеене със съответното дете и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на
последното. Не се събраха доказателства за
имущественото състояние на майката на А., но съдът, аналогично намира, че същата е в
работоспособна възраст, без данни за заболявания и задължения към др.
низходящи, поради което и с оглед полаганите от нея непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, е в състояние да отделя средства за
неговата издръжка в размер на около 150.00 лв., като така общодължимата за
детето такава да възлиза в размер на около 400.00 лв.,която сума с оглед
възрастта на детето и липсата на доказателства за необходимост от задоволяване
на някакви специфични нужди,е необлходимата за ежемесечната му издръжка.
Така, искът за
намаляване на
издръжката следва да бъде уважен в частта
на претендираното намаление от 500,00 лв на
250,00 лв, а за разликата от 250.00 лв до 200,00 лв подлежи на отхвърляне.
Ищцовата страна е
представила доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. и заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв. Няма
данни за реализирано от ответната страна съдебно-деловодни разноски. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от иска му за намаляване
на издръжката,
а именно: 150 лв от платения адвокатски хонорар от 300 лв и 25.00 лв от
платените в районния съд държавни такси от общо 50 лв, т.е. общо 175.00 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 150 СК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която бащата В.Х.Б., ЕГН: **********,*** е осъден
да заплаща на непълнолетното си дете А. В. Б., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител С.Ч.Б. въз
основа на Решение N 210 от 30.03.2012 г. по гр.д. № 1530/2011 на КРС
(потвърдено в частта за издръжката с влязло в сила Решение от 15.12.2012 г. по
в.гр.д. №449 от 2012 г. на КОС) КАТО НАМАЛЯВА размера на същата от
500.00 /петстотин/ лева месечно на 250.00/двеста и петдесет/лева месечно,
считано от датата на исковата молба – 07.02.2020 г., ведно със законната лихва
до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване, като
ОТХВЪЛЯ иска в останалата му част за намаляване на издръжката за разликата от
250.00 до 200.00 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. В. Б., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител С.Ч.Б. ,ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Б., ЕГН: **********,***, направените по делото
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лв.- платена ДТ и 150.00 /сто и петдесет/лв.- адвокатско възнаграждение, общо
175.00 /сто седемдесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в двуседмичен срок,считано от 29.01.2021
год.като преписи от същото да се връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: