№ 22398
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110111538 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявен e установителен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че „Д. Ек“ ЕООД дължи на Д. „У.с.с.д.“ при МВР сумата 11200,00
лева - неустойка по чл. 14 от Договор за обществена поръчка №УРИ5785опд-
115/29.10.2020 г., във вр. Фактура №**********/12.09.2022г., ведно със законна
лихва от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело
№57807/2023 г. по описа на СРС; и по реда на чл. 210 от ГПК и чл. 415, ал. 3, пр.
II от ГПК осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 от за заплащане на сумата 1324,23 лева
– обезщетение за забава за периода 21.10.2022-19.10.2023 г.
В искова молба са изложените фактически твърдения, че между страните е
сключен Договор за обществена поръчка №УРИ5785опд-115/29.10.2020 г., с
предмет следгаранционно обслужване на автомобили, които са предоставени за
стопанисване и управление на МВР. Поддържа се, че съгласно предложението за
изпълнение на поръчката, представляващо неразделна част от договора,
изпълнителят „Д. ЕК“ ЕООД е следвало да осигури приемането на минимум 5
броя МПС-та с различни неизправности, като няма горна граница на броя на
автомобилите; както и непрекъснато следгаранционно обслужване без
възложителят да е длъжен да се съобразява със заетостта на сервиза.
Ищецът със Заявка №242/01.08.2022 г. е възложил на изпълнителя
извършването на следгаранционно обслужване на МПС с рег. № ********, за
проверка и ремонт на компютъра на лекия автомобил. Пояснява, че автомобилът
е приет незабавно в сервиза на изпълнителя на 01.08.2022 г., за което е съставен
приемо-предавателен протокол. Съгласно чл. 2, ал. 4 от договора срокът за
изпълнение на ремонтните работи, които не налагат демонтаж на основни
агрегати и възли, е до 7 работни дни от приемането в сервиза. Твърди, че в
конкретния случай крайният срок за изпълнение на заявката е бил 10.08.2021 г.,
но въпреки това ремонтните дейности на автомобила не са извършени в
1
уговорения от страните срок, а това е сторено след 14 дни. Предвид забавеното
изпълнение на ответника ищецът претендира неустойка по чл. 14 от договора,
равняваща се на 0,05 % от общата цена на договора за всеки просрочен ден, но
не повече от 20 % от общата цена. С покана № УРИ 578500-8354/07.10.2022 г.,
получена на 21.10.2022 г., ответникът е поканен да заплати сумата в срок от 10
работни дни, което не е сторил, от което се претендира и обезщетение за забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва исковете с твърдението,
че стойността на неустойката е неправилно определена - не е отчетено платеното
възнаграждение по отремонтираните автомобили, която след приспадане
определя база за неиното изчисляване - сумата 1600000лв. Твърди, че клаузата на
чл. 14 е нищожна, както и се основава на неравноправни клаузи, в т.ч. чл. 16 от
него, според която при забавено плащане възложителят дължи неустойка в
размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за всеки просрочен
ден, тъй като е благоприятстваща за него; неустойката определя и като
прекомерна. Сочи, че в чл. 9, т. 4 от договора се предвижда отправянето на
покана до длъжника за предаване на изпълнението, каквато в случая ищецът не
представя, както и че при приемане на автомобила не е отбелязано, че има
забава на ремонта. Ответникът поддържа, че е изпълнил точно, няма просрочие,
изпълнението е прието и платено възнаграждението. Няма искане за предаване
на изпълнението по чл. 9, т.1, т. 3 и т. 4. Процесният л.а. е с изтекъл технически
ресурс – експлоатация 12 г. и изминат пробег 200 хил.км., и следвало да бъде
подменен, при което не попада в предмета на договора и срокът по чл. 2 е
неотносим. Сочи, че в приемо-предавателния протокол от 25.08.2022 г. по заявка
№242 няма вписани претенции за забава и има несъответствие в съдържанието с
представения от ищеца и действително съставения – има заличаване и
дописване. Предвид това определя заявката при условията на водене на чужда
работа без пълномощие. Срокът за изпълнение е в зависимост от достигане на
утвърдения лимит по договора за изтекъл технически срок на автомобила, от
установеното действително съС.ие на л.а, от вида на дейностите, необходими за
ремонта, както и след допълнително потвърждаване на заявката от страна на
възложителя, предвид лимита през 2022 г. за СДВР. Не е съобразено писмо от
11.03.2022 г. за потвърждаване необходими действия по ремонта, с оглед липса
на предлагане на нов компютър за модел спрян от производство и необходимост
от подмяната на л.а. с нов. Оспорва получаване на покана за доброволно
изпълнение – „няма подпис на получателя, а вписано лице Людмил -не
собственик“.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между ищеца, като възложител, и ответника,
като изпълнител, е сключен Договор за обществена поръчка №УРИ5785опд-
115/29.10.2020 г.; а със Заявка № 242/01.08.2022 г. ищецът е възложил на
ответника извършване на следгаранционно обслужване на МПС с рег. №
********- проверка и ремонт на компютъра, като автомобилът е предаден от
възложителя на изпълнителя на 01.08.2022 г. и върнат на 25.08.2022 г.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, ч следгаранционното обслужване
включва технически прегледи, проверки и обслужване на МПС-та, съгласно
техническото предложение на изпълнителя; ремонти в сервизни условия при
възникнали повреди, счупвания и аварии, както и други дейности, свързани с
възстановяване на работоспособността и техническата изправност на
автомобилите. Според чл. 1, ал. 4 от договора, обемът на следгаранционното
2
обслужване и ремонтите се конкретизира за всеки отделен случай чрез подаване
на писмена заявка до изпълнителя от оторизирани от възложителя лица в
рамките на срока по чл. 2, ал. 1 - 24 месеца от подписването му и общата
стойност на договора по чл. 12, ал. 1– 1600000 лв.
Уговорен e с чл. 2, ал. 2 срок за приемане на превозното средство в
сервиз на изпълнителя - до 24 часа, считано от датата на получаване на заявката
от възложителя; с чл. 2, ал. 3 срок за извършване на техническо обслужване,
диагностика, регулировка (основни и спомагателни агрегати, при които не се
налага демонтаж на агрегати и възли) – до 3 работни дни, считано от приемането
на МПС в сервиза на изпълнителя; с чл. 2, ал. 4 срок за ремонти, при които не се
налага демонтаж на основни агрегати и възли – до 7 работни дни от приемането
на МПС в сервиза на изпълнителя; с 2, ал. 5 срок за основни ремонти, при които
се налага демонтаж на основни агрегати, както и основен ремонт на двигател –
до 20 работни дни от приемането на МПС в сервиза на изпълнителя. В чл. 2, ал.
6 е предвидено, че при предаване на автомобила в сервизна база се съставя
протокол, подписан от представители и на двете страни. В клаузата на чл. 4 от
договора са уредени основните задължения на изпълнителя, а именно: да
изпълни поръчката в сроковете, определени в договора, при спазване на
техническите и технологични правила, да извършва ремонт и сервиз и други
дейности, включени в предмета на договора съгласно Техническото предложение
– Приложение № 4, както и да разполага с всички необходими резервни части за
привеждане на ремонтираните МПС-та в работно съС.ие. С чл. 10, ал. 2 от
договора е предвидено, че при приемане на работата и връщане на автомобил
също се подписва двустранен приемо-предавателен протокол, в който се
отбелязват номера и датата на заявката и евентуални претенции към
извършеното от страна на представителите на възложителя. Съгласно чл. 12, ал.
1 и ал. 2 от договора общото възнаграждение на изпълнителя е в размер до
1600000 с ДДС, при цена на един човекочас сервизен труд от 2,40 лв., като в ал. 7
се предвижда, че при изчерпване на общата стойност на възнаграждението
възложителят няма право да подава последващи писмени заявки.
Ищецът се позовава на клаузата на чл. 14 от договора, с която е
предвидено за възложителя правото на парично вземане за неустойка при
неизпълнение в темпорално отношение, а именно неустойка в размер на 0,05 %
от общата цена по чл. 12, ал. 1 за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от
общата цена. За размера на неустойката изправната страна по договора съставя
протокол и го представя на неизправната, като плащането е дължимо в 10-дневен
срок, считано от датата на протокола – чл.19.
Не се спори, а и от писмените доказателства се изяснява, че със Заявка
№242/01.08.2022 г., с предмет л.а. модел „О.“, модел „А.“, с рег. ********, с
посочен номер на рама и кубатура, възложителят е подал до изпълнителя за
„проверка и ремонт на компютър“. За предаването, респ. приемането на
автомобила в сервиза на ответника е съставен приемо-предавателен протокол от
01.08.2022 г. Изпълнителят не е направил възражения относно изпълнението на
работата по см. на чл. 260 от ЗЗД.
Ищецът представя заверен препис на двустранно подписан приемо-
предавателен протокол от 25.08.2022 г., удостоверяващ изпълнението на
възложената работа и връщането на автомобила по заявка №242, като с
ръкописен текст представител на възложителя е вписал, че „ремонта не е
извършен в срок“. Ответникът представя заверен препис на същия двустранно
подписан приемо-предавателен протокол от 25.08.2022 г., удостоверяващ
изпълнението на възложената работа и връщането на автомобила по заявка №
242, като с ръкописен текст представител на възложителя е вписал, че „върнат
веднага за рекламация – не работи коректно“. Представен документът в
3
оригинал, действително, съдът констатира, че възражението е вписано върху
забелване на текста по съдържанието на преписа на ответника. Описанието на
дейността и констатираната неизправност са съобразно заявката, в който смисъл
е Фактура №49748/12.09.2022 г., издадена от ответника, на стойност 1,202,76 лв.
за смяна на компютър и 1 човекочас сервизен труд. Зачеркванията в протокола
нямат отношение към правнорелевантния факт за наличието на забава на
ответника, дори са в негова полза относно липса/оттеглени на възражения за
качеството на изпълнената работа.
Видно от Справка за дължима неустойка и Писмо изх.
№578500/8354/07.10.2022 г. на ищеца, връчено според известието за доставяне
на ответника на 21.10.2022 г. на Любомир Христов (понастоящем управител,
тогава едноличен собственик на капитала на ответното дружество), ищецът е
отправил покана в срок от 10 работни дни, на осн. чл. 19 от договора, ответникът
да заплати неустойка за забава от 14 дни, респ. за периода 11.08.2022-25.08.2022
г. В разписката са изписани двете му имена, с което се замества полагането на
параф и липсата на положен подпис формално не променя достигането на
изявлението на ищеца.
Договорът за обществена поръчка е търговска сделка по смисъла на чл. и
за него се прилагат общите разпоредби на ТЗ и ЗЗД, а правилата на ЗЗП относно
неравноправни клаузи и изложените от ответника доводи са неприложими за
правоотношението поради търговското качество на всяка страна по сделката.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 15.06.2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение
на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само
на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори,
като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите
на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи
размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване. Съдът приема, че клаузата на чл. 14 не противоречи
на добрите нрави и неустойката отговаря на предвидените й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Размерът на неустойката в
претендирания размер от 0,05 % от общата цена по договора за всеки просрочен
ден, е установен за обезщетяването на изправния кредитор при забавено
изпълнение на което и да е от задълженията на изпълнителя по договора.
Естеството на правоотношението и обществения интерес налага да се осигури
ефективност при разходването на публичните средства чрез осигуряване на
свободна конкуренция. Тези принципи следва да се приложат и съобразят и в
конкретния случай, тъй като само реда на сключване на договора не изключва
повишените изисквания към начина на разходване на публичните финанси.
Именно чрез залагането на конкретния размер на мораторната неустойка се
обезпечава получаването на дължимия резултат в необходимия на възложителя
срок за изпълнение на законоустановените му функции, като по този начин се
гарантира и ефективното разходване на публичните средства. Неустоечното
задължение е обусловено единствено от продължителността на неизпълнението
на длъжника, което зависи от неговата воля, но не е относимо към валидността
на клаузата, преценявана към момента на сключване на договора. Уговорен е
краен предел на неустойката от 20 %, а стойността й на ден е съобразена с
цената на договора и срокът му на изпълнение, при което не е свръх прекомерна.
Съгласно чл. 309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, какъвто е
настоящия случай.
Страните са уговорили изрично основа за начисляване на неустойката за
забава, при което е ирелевантно каква е остатъчната стойност по договора към
4
датата на изтичане на срока за изпълнение или балансовата стойност на самия
автомобил. При тълкуване на клаузата на чл. 14 и на осн. чл. 20 от ЗЗД тези
обстоятелства не следват от волята на страните като участващи величини при
формиране на размера на вземането. При тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни
уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение относно
действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо
съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на
договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора.
Възраженията на ответника, че процесният автомобил подлежи на
бракуване и че има минимална остатъчна стойност са неоснователни, доколкото
в договора извършването на ремонтите не е поставено в зависимост от
техническото съС.ие на автомобила и неговата остатъчна стойност. Ирелевантно
е обстоятелството дали автомобил е подлежал на бракуване – поради изминат
пробег и преминат срок на експлоатация. Според договора извършването на
ремонтните дейности не е поставено в зависимост от техническото съС.ие на
автомобилите, като нито в него, нито в техническата спецификация и
техническото предложение – неразделна част от същия, не е предвидена
възможност за изключване от предметния му обхват на автомобили, отговарящи
на условията за бракуване. Такова обстоятелство не е предвидено нито като
основание за отказ да се изпълни заявката, нито като основание за
освобождаване на изпълнителя от отговорност при изпълнение на поръчката, а
освен това ако е считал друго е следвало да уведоми възложителя преди да
приеме работата. Неотносими са доводите на ответника дали автомобилът е
подлежал на подмяна, с оглед на техническите му спецификации, тъй като това е
изцяло от компетентността на МВР, респективно структурата - ползвател на
автомобила, съобразно приетите й вътрешни правила.
Съдът, като взе предвид, вида и характера на ремонтните дейности по
заявка №242, приема, че те са свързани с техническата поддръжка на
автомобила, но не и, че става въпрос за основен ремонт, респ. демонтаж на
основни агрегати и възли, която хипотеза е относима за уговорения срок за
изпълнение от 20 дни по чл. 2, ал. 5 от договора. В клаузата на чл. 2, ал. 4 от
договора е уговорен конкретен срок за изпълнение на ремонтните дейности,
извън приложното поле на ал. 5, а именно 7 работни дни, както и неговото
начало, обусловено от приемането на автомобила в сервиза на ответното
дружество. „Д. ЕК“ ЕООД е извършило необходимите ремонтни дейности, но е
допусната твърдяната от ищеца забава при изпълнение на договорното му
задължение, тъй като автомобилът, предмет на заявката, е предаден обратно след
изтичане на крайния срок за това. Не се спори, че възложителят е приел работата
като изпълнена качествено, но това не правоизключва наличието на забавено
изпълнение на ответника и ангажиране на договорната му отговорност за този
вид неизпълнение, съобразно чл. 14. С тези съображения съдът приема, че искът
по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за доказан и основателен в предявения размер. Търсеното
парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това
се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК –
20.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Предвид изхода на спора по
главния иск и събраните доказателства - покана за плащане на неустойката,
5
получена на 21.10.2022 г. със срок за плащане 10 работни дни и по арг. от чл. 19
от договора, и чл. 72, ал.1, изр. III от ЗЗД, то съдът приема, че за ищеца е
възникнало правото на лихва с изтичане на предоставения с покана срок за
доброволно плащане, а именно за периода от 05.11.2022 г. до 19.10.2023 г. Ето
защо предявеният акцесорен иск се явява основателен за този период и в размер
на сумата 1273,40 лв., определен от съда на осн. чл. 162 от ГПК след прилагане
на служебен лихвен калкулатор, като за останалата част искът се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, всяка
страна има право на съдебни разноски. Съобразно разясненията с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът, съразмерно на уважената част от исковете, дължи на ищеца общо
616,69 лева за платени държавни такси и възнаграждение на юрисконсулт,
последното определено от съда в минималния размер по чл. 25 и чл. 26 от
НЗПП. Съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът, съразмерно на
отвхърлената част от исковете трябва да заплати на ответника, разноска за
платено адвокатско възнаграждение за настоящото (общо1570 лв.) и заповедно
производство (700 лв.). Ищецът навежда възражение за прекомерност на
платеното за правна помощ по чл. 78, ал 5 от ГПК, което е неоснователно. Съдът,
като взе предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални
действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, с оглед
фактическата и правна сложност на спора, като се отчете, че възнаграждението
за защита за заповедно производство касае и процесуално представителство в
производство по реда на чл. 419 и чл. 420 от ГПК, приема, че разноската е
необходима и разумна, а с оглед изхода на спора се дължи сумата 9,21 лв.
Съобразно искането на ищеца в искова молба за съдебна компенсация, то следва
да му се присъди сумата 607,48 лв. за съдебни разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Д. ЕК“ ЕООД, с ЕИК:**********,
със седалище и адрес на управление: ***********, дължи на Д. „У.с.с.д.“ към
МВР, Булстат:********, със седалище и адрес на управление: *********, на
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата 11200,00 лева - неустойка по чл. 14 от
Договор за обществена поръчка №УРИ5785опд-115/29.10.2020 г., във вр.
Фактура №**********/12.09.2022г. по Заявка № 242/01.08.2022 г. за
следгаранционно обслужване на МПС модел „О.“, модел „А.“, с рег. ********, за
периода 11.08.2022-25.08.2022 г., ведно със законна лихва от 20.10.2023 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело
№57807/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Д. ЕК“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на Д. „У.с.с.д.“ към МВР,
Булстат:********, със седалище и адрес на управление: *********, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1273,40 лева – мораторна лихва за периода от
05.11.2022 г. до 19.10.2023 г., начислена върху сумата 11200,00 лева - неустойка по
чл. 14 от Договор за обществена поръчка №УРИ5785опд-115/29.10.2020 г., във вр.
Фактура №**********/12.09.2022г. по Заявка № 242/01.08.2022 г. за следгаранционно
обслужване на МПС модел „О.“, модел „А.“, с рег. ********; като иска над уважения
размер от 1273,40 лева до пълния предявен размер от 1324,23 лева и за периода
6
21.10.2022-04.11.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Д. ЕК“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на Д. „У.с.с.д.“ към МВР,
Булстат:********, със седалище и адрес на управление: *********, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 607,48 лева – съдебни разноски по компенсация по ч.
гр. дело №57807/2023 г. и гр. дело №11538/2024 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7