Определение по дело №37/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на кмета на община З. М. Я., срещу Решение № И 39/15.01.2024 г. по Протокол № 7/2024г. на Общински съвет [община], с което е взето Решение към Приложение № 3 към чл. 107, ал.13 Прогнозен размер на капиталови разходи по Инвестиционна програма за общински проекти, към Закона за държавния бюджет на [държава] за 2024г., да се включат за изпълнение улици в [община] (в [населено място], [населено място] и [населено място]).

В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон и приемане при съществено нарушение на процесуалния ред.Поддържа се и нищожност на оспорения акт поради приемане при липса на компетентност на органа на местно самоуправление. Твърди се, че решението е взето на извънредно заседание, но не са били налице предпоставките за това, като се прави позоваване на чл.55 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет,неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация. Не било мотивирано основание за неотложност.Като цяло се твърди немотивираност на решението, като според жалбата не са изложени фактически основания за неговото приемане.

На следващо място в жалбата се оспорва посоченото правно основание чл.21 ал.1 т.6 и т.8 от ЗМСМА и чл.5 т.5 и т.7 от Правилника за организацията и дейността на общински съвет [община], неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация,но съдържанието на решението не включвало въпроси, свързани с приемането или изменението на бюджета, нито с управлението и/или разпореждането с общинска собственост.

Жалбоподателят твърди,че решението е взето по молба-предложение на общински съветници, а не по предложение на кмета.

Твърди се незаконосъобразност, респективно нищожност на решението, като противоречащо на Закона за държавния бюджет за 2024г., приет на 21.12.2023г., включително Приложение №3 към чл.107 ал.13 от него.

Жалбоподателят твърди и че с посоченото решение се ограничават правомощията на кмета, тъй като се изземват негови функции, като същевременно му се възлагат функции по контрол на изпълнението, което противоречи на закона.

При изложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на решението на Общинския съвет като незаконосъобразно или обявяването му за нищожно.

Ответникът - Общински съвет [община], чрез пълномощника си адвокат К. оспорва жалбата като неоснователна. С писмена молба-становище моли за съдебен акт, с който се остави без разглеждане жалбата на кмета на община З. като недопустима.

 

Административен съд-[област], втори състав, приема,че жалбата на кмета на община З. срещу Решение № И 39/ 15.01.2024 г. на Общински съвет З. е подадена в срока по чл.149 ал.5 от АПК, при условията на чл.45 ал.5 от ЗМСМА, но е процесуално недопустима, предвид следното :

Действително по силата на разпоредбата на чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА е дадена възможност за контрол от страна на кмета на общината върху законосъобразността и целесъобразността на актовете приемани от общинския съвет чрез връщане за ново обсъждане или чрез оспорването им пред административния съд. Взаимният контрол между общинския съвет и кмета на общината като предпоставка за съдебния контрол, обаче, е допустим по отношение само на някои актове на общинския съвет – тези, които той взема в качеството си административен орган и с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на граждани или организации или пък се засягат правомощия на кмета на общината.

Според Тълкувателно решение № 2 от 16.04.2013 г., прието по тълкувателно дело № 4/2011 г. на ОС на ВАС съдебен контрол на решенията на общинските съвети по чл. 21, т. 6 от ЗМСМА е допустим, но в настоящия случай с решението на Общ. съвет [населено място] не се приема или изменя бюджета в точния смисъл, и затова жалбата срещу него е недопустима за разглеждане.

В оспореното Решение е посочено правно основание чл. 21, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), но с него не се приема или изменя бюджета на община З. за 2024 г.

Видно от Решение № И 39, на основание чл.21, ал.1. т.6 и т.8 от ЗМСМА и чл.5. т.5 и т.7 от Правилника за организацията на дейността на общински съвет [община], неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация, Общински съвет З. е решил към Приложение №3 към чл. 107 ал. 13 Прогнозен размер на капиталови разходи по Инвестиционна програма за общински проекти, към Закона за държавния бюджет на [държава] за 2024 година, да се включат за изпълнение следните улици за [община]:

За [населено място] - [улица], ул„,К.“, [улица], [улица], [улица], [улица],. ул.„П.. Д. А. Ш.“, [улица], [улица], [улица], [улица];

За [населено място] - ул ."М.", [улица];

За [населено място] - [улица].

2. За изпълнение на приетото решение, да бъдат предприети необходимите действия в срок до 20 дни.

3. Възлага на кмета на община З. контрола по изпълнение на настоящото решение.

Според чл.107 ал.13 от Закона за държавния бюджет за 2024г., определят се приоритетни проекти по Инвестиционна програма за общински проекти с прогнозен размер и обхват съгласно приложение №3. А видно от самото Приложение №3 към чл.107 ал.13 от ЗДБ за 2024г., в него са посочени приоритетни проекти, прогнозен бюджет за 2024г. и обща прогнозна стойност на проекта, включително и за община З. за обекти №1175-1186 от приложението.

Съгласно разпоредбата на чл.107 ал.14 от ЗДБ за 2024г., Народното събрание може да извърши промени в приложението по ал.13 по предложение на Министерския съвет, въз основа на предложение на кметове на общини, в срок до 31 март, до 30 юни и до 30 [община] 2024г.

При тази нормативна уредба съдът намира,че в случая не се касае за оспорване нито на общ административен акт, нито на индивидуален такъв, който да е приет от Общинския съвет и с който административен акт да се създават права/задължения за неопределен брой или за конкретно определен субект, а се касае за акт на оперативно управление по изпълнение на общинския бюджет.

Служебно известно на съда е, че общинския бюджет на община З. за 2024г. е приет по-късно - с друго Решение № И 57/19.02.2024г. на Общински съвет [населено място].

В случая се касае за правомощие на органа на местно самоуправление - Общинския съвет, което нито се упражнява в условията на обвързана компетентност, нито е властническо по своя характер. В този случай решението на общинския съвет е акт на орган на местното самоуправление, представляващо волеизявление - част от производството по изпълнение на бюджета на общината, по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което това решение не представлява административен акт по дефиницията на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда, регламентиран в АПК. Оспореното Решение № И 39 на ОбС-З. съставлява конкретно волеизявление на местния представителен орган, но както се посочи, несъмнено е обаче и това, че това волеизявление общинският съвет не е формирал в качеството си на ".. административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация... " по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а в качеството си на управляващ орган, определящ с приемането на бюджета на общината насоките на нейното развитие, включително определяйки приоритетните общински проекти, които да бъдат финансирани, съответно да упълномощи кмета за това с нарочно свое решение. Това негово решение е в съответствие и с цитираната разпоредба на чл. 107 ал.14 от ЗДБ за 2024г. за допустими промени в Приложението по чл.107 ал.14 от същия закон в определените там срокове до края на 2024 година.,

Следователно оспореното решение не е акт на властническо волеизявление, а е израз на оперативната самостоятелност на общинския съвет по повод осъществяваната от него дейност като орган на местното самоуправление. Това произтича и от разпоредбата на чл. 20 от ЗМСМА, съгласно която "Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17, както и на други дейности, определени със закон".

Следва да се посочи още, че общинският съвет в рамките на своята компетентност може издава административни актове по определени въпроси от местно значение и във връзка с управлението на общината, като тази компетентност е определена в чл. 20 и чл. 21 от ЗМСМА, като по въпроси от неговата компетентност общинският съвет се произнася с решения, които имат характера на индивидуални, общи или нормативни административни актове. Но в конкретния случай взетото решение № И-39 от 15.01.2024 г., както се посочи и по горе, няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, независимо че изхожда от административен орган, тъй като с него не се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, което се определя от неговото съдържание, но това решение в оспорената му част не е и общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, тъй като с него не се създават каквито и да са права или задължения или да се засягат такива на неопределен брой лица. Поради тази причина, само по себе си то не засяга в никаква степен правата, свободите и законно установените интереси както на кмета, така и на когото и да било друг правен субект. Независимо, че привидно с него се решава въпрос от местно значение, по аргумент от чл. 17 ЗМСМА, само по себе си то има организационен характер, а от друга страна дори да създава права и задължения или да засяга права и законни интереси на граждани и организации по см. на чл. 21 АПК, чл. 147 АПК и § 1, т. 1 от ДР на АПК, кметът на общината в това си качество не е такъв и пряко не се засягат негови права и законни интереси. Дори да се вменяват някакви задължения на кмета на общината, те са в контекста на законовите правомощия на общинския съвет като цяло и в случая кмета на общината относно конкретно това решение на общинския съвет не е разполагал и с надлежна процесуална легитимация - не може да бъде субект на процесуално правоотношение в административния процес.

 

След като липсва административен акт, годен за обжалване по съдебен ред, е налице абсолютна процесуална пречка за разглеждане на жалбата на кмета на О. З. срещу Решение № И 39/ 15.01.2024 г на Общински съвет [община]. В тази насока е и съдебната практика на ВАС на РБ , като в този смисъл са Определение № 1196 от 29.01.2019г. по адм.дело №11032/2018г.,І отд., Определение № 9548/08.07.2010 г. по а. д. 8345/2010 г. – III отд.; Определение № 6224/12.05.2010 г. по а. д. 5552/2010 г. –IV отд.; Определение № 11156/29.10.2010 г. по а. д. 10043/2010 г. – III отд.

Подадената жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено.

С оглед този изход на делото, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски се явява основателно и като такова следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като на ОбС З. следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. В случая от страна на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност с молба вх.№552 от 01.03.2024г., което съдът намира за основателно и ще следва да присъди на ответника сумата 1000лв., колкото е минималния размер на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.8 ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатките възнаграждения.

Така мотивиран и основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд –[област], втори състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на кмета на О. З. срещу Решение №И 39 от 15.01.2024г. на Общински съвет –[община].

ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета на общината, да заплати на Общински съвет З. сумата 1000лв., представляваща направени по делото разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 37 по описа на Административен съд-[област] за 2024 г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.