Решение по дело №267/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на С. И. С. от [населено място] пазар, депозирана чрез адвокат Д. М. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 25/27.05.2024г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 434/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 23-0307-000604/22.08.2023г., издадено от началника на РУ в ОДМВР - Шумен, РУ – Нови пазар, с което, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на С. И. С. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо протеклата санкционна процедура. Като допълнително основание за отмяна на НП навежда аргумента, че от обстоятелствената част на правораздавателния акт не става ясно как е била определена скоростта му на движение, съответно, че същата е била изчислена неправилно съобразно изискването за приспадане на толеранс от 3%. По тези съображения отправя искане за отмяна на процесното наказателно постановление и на потвърждаващото го съдебно решение. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адвокат Д. М., който поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения.

Ответната страна, началник на РУ – Нови пазар при ОДМВР - Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И. С., която оспорва предявената жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 20.04.2023г. в [населено място], по път I-2, км 133+235, до разклона за [населено място] /населено място, обозначено с пътен знак Д-11/, в посока [населено място] пазар, контролните органи при РУ – Нови пазар поставили „АТСС ARH CAM S1 № 20CD15“ за контрол на скоростта. С камерата за контрол на скоростта работил свидетелят И. К. И., който съставил Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система /на л. 17 по делото/, от чийто текст се установява, че АТСС е било включено на работен режим в посочения пътен участък за времето от 12.58 часа до 17.20 часа на 20.04.2023г.

Конкретното средство за измерване е преминало съответния технически преглед и е одобрено, за което е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 7.09.5126 /л. 18-25/. За работа със същото са утвърдени „Организационно-технологични правила за работа с мобилни автоматизирани технически средства за осъществяване на контрол на скоростта, модел „DRH CAM S1“ /със Заповед № 8121з-46/12.01.2022г. на министъра на вътрешните работи/. Мл. инспектор И. И. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Нови пазар, е сред служителите, одобрени да работят с посоченото АТСС.

Получената информация от трафика на автомобили в посочения пътен участък, конкретно скоростта, с която същите са били управлявани, постъпила посредством ЕЦОН в РУ – Нови пазар, като в тази преписка се съдържа снимка на МПС, с което е извършено нарушението, описани са собственика, мястото на извършване на нарушението, дали е извън населено място, с колко километра е превишена скоростта, посоката на движение.

Преписката била разчетена от свидетеля Д. Д. – полицейски инспектор в „Пътен контрол“ в РУ – Нови пазар и предоставена на свидетеля Д. И., който въз основа на получената информация издирил собственика на автомобила, за който с АТСС било установено, че е управляван със скорост, надвишаваща допустимата, а именно - бащата на касационния жалбоподател. Собственикът на МПС попълнил декларация, че синът му С. С. го е управлявал и след няколко дни последният се явил в РУ – Нови пазар, където му било обяснено за какво нарушение ще му бъде съставен АУАН и какви са предвидените за същото наказания.

Съставен бил АУАН серия GA № 33206/08.08.2023г. от Д. И. -полицейски инспектор при РУ – Нови пазар, в присъствието на свидетеля Д. Д., срещу С. И. С., за това, че на 20.04.2023г. в 13:54 часа, в община Каспичан, на път първи клас № I-2, км. 133+235, до разклон за [населено място] /населено място, обозначено с пътен знак Д-11/, в посока към [населено място] пазар, управлява лек автомобил „Нисан Алмера Тино“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. С. А., със скорост 101 км./ч., при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч., т.е. с превишение от 51 км/ч., определено след отчетен толеранс в полза на нарушителя, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението било установено с АТСС ARH CAM S1 № 20SD 15, нарушение № 20779 от АИС „ЕЦОН“.

В акта било отбелязано, че нарушителят няма възражения.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд е счел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на конкретното наказателно постановление. Съдебният състав е заключил, че наказателното постановление е законосъобразно и по същество, формирайки този свой извод след прочит на приобщените писмени и гласни доказателства, установяващи, че на описаната в него дата водачът е допуснал управление на превозното средство в нарушение на законовия регламент относно максимално допустимата скорост за контролирания участък.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

В унисон със становището на районния съд, правилен се явява изводът на предходната инстанция за липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Актът в случая е изготвен въз основа на преписка, постъпила посредством ЕЦОН в РУ – Нови пазар, като самият ЗАНН, в разпоредбата на чл. 40, ал. 4, допуска съставянето на АУАН и в отсъствие на свидетели в хипотезата на установяване на нарушение въз основа на официални документи. В случая в него като свидетел не е вписан И. И., който на процесната дата е разположил техническото средство и е попълнил протокола за използването му, но същият е бил разпитан в хода на въззивното производство. Показания са дали и актосъставителят, както и лицето, отразено като свидетел при съставянето на акта, при което не би могло да се възприеме становището, че е допуснато съществено нарушение, рефлектиращо неблагоприятно върху правото на защита на привлеченото към отговорност лице, което от своя страна да мотивира извод за порочност на развилото се санкционно производство.

В унисон с изложеното, правилен се явява изводът на въззивния съд за безспорна установеност на противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно на факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесното НП. Безспорно установено се явява мястото, на което е било осъществено нарушението, съответно въведеното ограничение на максимално допустимата скорост за движение там. Спазени са и изискванията за използване на АТСС. В административнонаказателната преписка се съдържат както съставен протокол, отговарящ на утвърдения образец, така и снимка на мястото, където е било разположено техническото средство. Попълнен е съответният протокол, съгласно чл. 10 от Наредба № 8121/12.03.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Безспорно установено е и, че при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място и превишение на максимално допустимата скорост, правилно касаторът е подведен под административнонаказателна отговорност по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно чийто текст водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и 3 месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.. От изложеното следва, че в конкретната хипотеза абсолютно правилно е бил определен и размерът на наложената глоба от 700 лева. Видно от приобщените доказателства, измерената скорост на движение на автомобила е била 104 км/ч. Това е и скоростта, закрепена в статичното изображение към АУАН. Съобразно техническите спецификации на измервателното средство, замерената скорост е редуцирана, като е отчетена възможната грешка при измерването. Така определената окончателна скорост е приблизително 101 км/ч, т.е. налице е превишение с над 50 км/ч над позволеното и поради това наказващият орган е ангажирал отговорността на водача по реда на посочения по-горе санкционен текст, без да са налице отменителните основания, сочени от касатора и касаещи неправилно определен толеранс.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Нови пазар за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид отправената претенция от страна на ответника за присъждане на разноски за юрисконсулт, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева в полза на ОД на МВР – [населено място].

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/27.05.2024г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 434/2023г. по описа на съда.

ОСЪЖДА С. И. С. от [населено място] пазар, [улица], вх.2, ет.1, ап.22, с [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – [населено място] деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.