№ 4246
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110135154 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от М. Ц. Д., ЕГН **********,
срещу С. И. М., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита на молителя и
малолетния син на страните С. М. Д., ЕГН ********** /конституиран като страна по делото
на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН/, при твърдения за извършени от ответницата спрямо
пострадалите лица актове на домашно насилие на 05.06.2022 г., между 12:00 часа и 12:30
часа, в спалнята и в кухнята на съвместно обитаваното от страните жилище, като се твърди,
че в посоченото време и място ответницата в присъствие на детето С. в спалнята на
жилището започнала да крещи, да обижда молителя с думи като „глупак“, „простак“,
„изрод“, „животно“, „свиня“, „мангал“, „престъпник“, „турчин“, „дилър“, „алкохолик“,
„хазартаджия“, „ненормалник“, „шизофреник“, „помияр“, „боклук“, „лицемер“, „лъжец“,
„гнусар“, „да го духаш“, „нещастник“, „да гориш в ада“ и други; да го удря с ръце по
различни части на тялото му /по гърба, ръцете и краката/, както и с нокти да го дере, докато
молителят държал в ръцете си детето, като му нанесла дълбоки драскотини по гръдния кош,
предмишниците и ръцете, както и редица кръвонасядания. Впоследствие н кухнята на
жилището угасила цигарата си лявата ръка на молителя над палеца му. Същата не спирала
не спирала да крещи от тоалетната, където влязла и пушела собственоръчно свита от нея
цигара с миризма на фъшкии, че щяла да го ликвидира, че познавала хора, които щели да го
спукат от бой. Твърдят се и предходни актове на домашно насилие, извън процесуално
преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
В съдебно заседание ответникът оспорва молбата за налагане на мерки за защита.
1
Признава, че на 05.06.2022 г. страните са се намирали в съвместно обитаваното от тях
жилище. Твърди, че се е прибрала, тъй като имали уговорка, но детето и молителят ги
нямало, като телефонът на последния бил изключен. Ответницата започнала да звъни и на
майка му, която също не вдигала. Звъняла до 10:00 часа, когато говорила с нея, и последната
я уведомила, че детето е при нея. Ответницата отишла и взела детето, а когато се прибрала,
молителят бил вкъщи с приготвен багаж и документи, за да се изнася. Признава, че са се
скарали и му е взела ключовете. Казала му, че не е взел акта за раждане, при което
молителят го дръпнал от ръцете й и го скъсал, след което нещата се успокоили. Не си
спомня, но допуска, че по време на спора са разменили реплики помежду си. Отрича да го е
обиждала по описания от него начин. Отрича да е била агресивна, да го е удряла или драла.
След скандала ответницата и детето си легнали, а молителят през цялото време говорил по
телефона с някой да го съветва. Твърди, че след като се събудили, решили тримата да
излязат на разходка заедно с кучето, като ответницата се върнала до жилището за очилата на
детето, след което молителят и детето ги нямало.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
да е пострадало лично от акт на домашно насилие, както и за защита на низходящо на
молителя лице, което се твърди също да е пострадало от домашно насилие, поради което и
на основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, молбата е подадена от процесуално легитимирано да търси
защита лице. Съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, а и от представените
доказателства по делото се установява, че страните са съпрузи в процес на развод и имат
роден син – конституирани по делото С. М. Д.. Предвид изложеното ответницата попада
сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и 4 ЗЗДН. Описаният в
молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като са
налице твърдения за осъществено физическо и психическо насилие спрямо молителя в
присъствие на конституираното по делото дете. Молбата е депозирана в едномесечния
преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
Посоченият с молбата до съда акт на домашно насилие съдът намира за недоказан по
делото като извършен от ответницата по време, място, начин на извършване.
Това е така по следните съображения:
Действително, по делото с протоколно определение от 18.08.2022 г. е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните и детето им обитават посоченото в
сезиращата молба жилище, което не е спорно са съставлява жилището, находящо се в гр.
София, ул. „Петър Парчевич“ № 1, ет. 6, ап. 20, в което се твърди да е осъществен
2
процесният акт на насилие, както и че на процесната дата между страните е възникнал
скандал в жилището, на който не са присъствали очевидци.
В представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, обаче са декларирани обстоятелства,
които се различават от твърденията, наведени в молбата за защита. На първо място, това се
отнася до посочването в декларацията само на някои от обидните квалификации, които се
твърди ответницата да е използвала спрямо молителя, а именно: „глупак“, „простак“,
„изрод“, „животно“, „свиня“, „мангал“, „престъпник“, но не и останалите посочени в
сезиращата молба. На следващо място, в декларацията е посочено, че актът на насилие е
осъществен в трапезарията на съвместно обитаваното жилище, а в сезиращата молба – че
това се е случило първоначално в спалнята, а впоследствие – в кухнята, като след като
излязла от кухнята ответницата отправила цитираните и в молбата за защита, и в
декларацията, заплахи от тоалетната докато пушела. По тези съображения съдът намира
представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за недостоверна и не я взема
предвид при формирането на вътрешното си убеждение. Следва да се посочи също и че
описаното както в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, така и в молбата за защита, по
отношение на дрането с нокти от страна на ответницата, се опровергава от изявлението на
молителя, описано в представеното от него съдебномедицинско удостоверение, а именно -
че същият е бил одран с вилица и е бил ухапан от ответницата. Това изявление на самия
молител, доколкото съдържа неизгодни за него факти, противоречащи на декларираните
обстоятелства в представената от него декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, съдът намира, че
притежава висока доказателствена стойност и опровергава достоверността на декларацията.
Следва да се посочи, че откритото по делото производство по оспорване истинността на
съдебномедицинското удостоверение остана недоказано, доколкото не се установи
твърдението за неговата неистинност /от показанията на разпитаната по делото св. В. С.,
които съдът кредитира като логични и последователни, не се доказа твърдението молителят
обективно да не е имал по тялото си посочените наранявания, констатирани от свидетеля, в
качеството му на съдебен лекар, при осъществяване на прегледа му на 06.06.2022 г./. В тази
връзка и следва да бъде признато за недоказано така направеното оспорване. Видно от
съдържанието на съдебномедицинското удостоверение, по тялото на молителя по време на
прегледа е констатирано наличието на травматични увреждания – охлузвания на гръдния
кош, кръвонасядане и охлузвания на лявата мишница, изгаряне на кожата на лява ръка,
кръвонасядане на корема. Тези наранявания, макар и констатирани при извършване на
прегледа, не установяват тяхното авторство.
Съдът взе предвид също и обстоятелството, че посочените в декларацията обстоятелства
противоречат и на показанията на доведения от ответника свидетел с.с, която заявява, че
видяла по молителя следи от ухапване в областта на корема му, както и по ръката.
Обстоятелството молителят да е бил хапан от ответницата не е наведено нито в молбата за
защита, нито е декларирано в представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. На следващо
място, от изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, заключението по която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че от описанието
3
на травматичните увреждания по тялото на молителя няма данни за такива, които носят
типичните данни за ухапване от човек.
Следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на доведените от молителя двама
свидетели с.с и н. Д.а, преценявайки показанията на св. Д.а по реда на чл. 172 ГПК, тъй като
ги намира за нелогични, непоследователни, а показанията на св. Д.а - и противоречащи на
други събрани по делото доказателства. Показанията на св. с. съдържат вътрешни
противоречия относно възприятията на тази свидетЕ. досежно ухапванията по тялото на
молителя. СвидетЕ.та с. твърди, че видяла следи от ухапване по корема на молителя, както и
раздрано с площ от около 15 см, като твърди, че имало и следи от ухапвания по ръката на
молителя, но не помни по коя ръка. Впоследствие заявява, че не си спомня точно къде е бил
ухапан молителят. Показанията на св. Д.а са нелогични предвид изнесените твърдения, че до
23 часа на процесната дата свидетЕ.та била в неведение какво се случва със собствения й
син, като след случката сестра й /св. с./ й разказала, че отиват със сина й /молителя/ и детето
в Южния парк, както и че синът й е разказал какво се е случило. Нелогично съдът намира и
изнесеното от св. Д.а, че не я интересува от какво са били причинени драскотините, които
видяла по ръката на сина си, при все че самата тя заявява, че си поговорили по темата и тя е
посъветвала след това молителя да посети съдебна медицина. Показанията на тази свидетЕ.
противоречат и на показанията на св. с. по отношение както на мястото, където молителят,
детето и св. с. прекарали времето преди да отидат у св. Д.а късно вечерта. Св. Д.а съобщава,
че сестра й съобщила скоро след случката, че отиват в Южния парк, а св. с. заявява, че са
отишли до Пирогов, където установили, че съдебна медицина не работи, след което отишли
в дома на св. с., като стояли и на площадката пред нейния блок. Освен това, св. Д.а сочи, че
тя е казала на сина си да посети съдебна медицина и изобщо не сочи някой да й е казал, че
той вече е направил опит за това. Показанията й противоречат и на обективно установеното
като травматични увреждания в областта на корема на молителя. СвидетЕ.та Д.а сочи, че е
видяла 2-3-4 резки като линии, каквито обективно не се установяват при прегледа му около
12 часа по-късно, но пък се установява мораво-синкаво кръвонасядане в същата област с
неправилна форма и размери от около 2,5/1,5 см., за каквото свидетЕ.та изобщо не
споменава в показанията си.
Видно от справката от Дирекция „Национална система 112“, постъпилият на процесната
дата сигнал от молителя е от 19,43 часа, като съгласно заключението на вещото лице до
изслушаната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, сигналът касае информация от страна на молителя, че детето е при
него, като в самия сигнал молителят сочи, че той е вдигнал скандал на ответницата. С това
си твърдение на неизгоден за молителя факт, което съдът цени като такова с висока
доказателствена стойност, още веднъж се опровергава съдържанието на декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирано, че докато обмислял да прекрати разговора между него
и ответницата последната изведнъж започнала неистово да крещи и да го обижда. Освен
това, видно от съобщеното от молителя в сигнала, целта на същия е молителят да съобщи, че
общото им с ответницата дете е при него преди тя да обяви, че същото е отвлечено, а не да
4
сигнализира и потърси съдействие във връзка с осъществено спрямо него домашно насилие
от ответницата. В тази връзка следва да се посочи, че целта на ЗЗДН е да се защитят лица,
които действително са пострадали от домашно насилие, а не да урежда спорове между
родители за родителски права върху общите им деца, нито да се използва за уреждането на
други отношения между родителите, свързани с упражняването на родителските права и
задължения.
Предвид изложеното съдът приема за установено по делото единствено обстоятелството,
че по тялото на молителя към 06.06.2022 г., 11,00 часа, са били налице установените
обективно и описани в приетото по делото съдебномедицинско удостоверение физически
наранявания, без да е установено по делото тяхното авторство. По тази причина съдът
намира молбата за защита за изцяло неоснователна и като такава, същата следва да бъде
отхвърлена.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, които
се установяват в размер на 1 030,00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, депозити за свидетел и вещи лица. На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН
дължимата държавна такса по делото, в размер на 25,00 лв., следва да се възложи на
молителя. Съгласно чл. 11, ал. 3, предл. второ ЗЗДН не се дължи държавна такса за молбата
за защита на ненавършилото пълнолетие дете С. Д..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената молба за защита с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН с вх.
№136648/30.06.2022 г., подадена от М. Ц. Д., ЕГН **********, срещу С. И. м. - Д.а, ЕГН
**********, за защита на молителя и на общото на страните дете – С. М. Д., ЕГН
**********, по повод твърдян акт на домашно насилие от 05.06.2022 г., като ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал. 2 ГПК направеното от С. И. м.
- Д.а, ЕГН **********, оспорване на истинността на съдебномедицинско удостоверение №
394/2022 г., издадено от д-р В. С. – съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и
деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, на 06.06.2022 г., за което е открито
производство по реда на чл. 193 и сл. ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН М. Ц. Д., ЕГН **********, да заплати на С. И.
м. - Д.а, ЕГН **********, разноски за производството в размер на 1 030,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН М. Ц. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6