№ 513
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502899 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 5039/02.09.2024 г., постановено по гр. д. № 337/2023 г.
по описа на СГС, I ГО, 20 състав, е отхвърлен предявеният от Р. Ж. В.,
действаща лично и със съгласието на своята майка Ж. В. Д., иск срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, с правно основание чл.439, ал.1 КЗ вр. с чл.432, ал.1 КЗ – за
заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 3 695, 59 лв. , представляваща обезщетение
за имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в резултат на ПТП на
30.06.2022 г. в гр. София, причинено виновно от водача на застрахования при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
лек автомобил марка „Хюндай“, модел Санта Фе“, рег. № ********, ведно със
законната лихва, считано от 15.07.2022 г. до окончателното плащане и
присъждане на разноски. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 782 лв. – разноски за производството.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищцата Р. Ж. В., действаща със съгласието на своята майка Ж. В. Д., с която
го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че по делото не е доказано, че
при управление на лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, рег.
№ ******** застрахованият водач е осъществил виновно и противоправно
поведение, с което да е нарушил разпоредби от ЗДвП. По делото е изслушана
основна и допълнителна авто-техническа експертиза, които установяват, че от
техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективните
1
действия на водача на посочения автомобил със системите за управление,
който е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара чрез
предприемане на маневра за аварийно спиране. Разпитан е водачът на
автомобила, както и пряк очевидец – Ю. Г., от които се установява механизма
на ПТП. Счита, че необосновано решаващият съд е приел, че не е осъществен
деликт, като е кредитирал показанията на водача, в нарушение на чл.172 ГПК,
който е заинтересован от изхода на делото. Също така показанията му
противоречат на заключението на вещото лице по изслушаната
автотехническа експертиза. Претърпените от ищцата вреди са установени чрез
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
в справедлив размер, съобразно установената съдебна практика. Моли съда да
отмени ожалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Разпитаният водач на застрахования при ответника автомобил е дал
показания, че не е ударил ищцата, нямало допир между нея и колата. По
автомобила нямало следи от удар. Също така вещото лице по изслушаната
автотехническа експертиза е установило, че не са описали следи от удар върху
автомобила. Вещото лице д-р Г. по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза е обяснил, че за да се получи процесното увреждане е необходима
кинетична енергия, която се придава от ходещ или тичащ човек. В случая няма
данни откъде трябва да е дошла кинетичната енергия. Липсва описана
контактна травма, която да даде такава информация. С оглед на това счита, че
не може да се направи категоричен извод, че съприкосновение между
автомобила и пешеходката е осъществен. Поддържа, че свидетелите на ищцата
дават неверни, противоречиви и нелогични показания, които се опровергават
от автотехническата експертиза. В последната вещите лица са изразили
вероятности, ако такъв удар е настъпил. По делото липсват данни да има
съприкосновение между автомобила и ищцата. счита, че е напълно възможно
ищцата да се е уплашила от преминаващите автомобили, да е пресичала с бърз
ход или тичайки, при което да е стъпила на криво в неравност на пътя и да е
получила процесната травма. Поддържа, че този механизъм е много вероятен,
предвид липсата на каквито и да е следи от удар върху автомобила. В случая
огледът на МПС е бил извършен непосредствено след инцидента. В условията
на евентуалност поддържа възражението за съпричиняване от страна на
пострадалата, която е пресичала пътното платно или се е движела попътно,
предназначено за движение на МПС, на необозначено за целта място и не се е
съобразила с опасност, която е можела да възприеме и така се е поставила в
превишен риск. Ищцата не е изпълнила и задълженията си по чл.108 ЗДвП и
чл.113 ЗДвП, като се е поставила в повишен риск спрямо нормалния. Не сее
съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия я лек
автомобил, който е бил видима опасност за нея и на която опасност е можела
да реагира, което не е сторила. Разпитаните по делото свидетели са дали
разнопосочни и непоследователни показания относно механизма на ПТП,
което поставя под съмнение тяхната достоверност Счита, че по делото не е
доказано, е водачът на лекия автомобил е действал противоправно, което е
2
довело до възникване на процесното ПТП и причиняване вреди на ищцата.
Счита, че представените по делото доказателства не са достатъчни, за да се
установи наличието на такова поведение от страна на водача и причинно –
следствената връзка между действията и настъпилите вреди. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Ищцата
твърди, че на 30.06.2022 г., около 15 ч., в гр. София, лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Санта Фе“, рег. № ********, управляван от Р. Х. Т., при
движение по ул. „Трети март“, с посока от ул. „Люлин“ към Околовръстен път,
в района на № 7 блъснал пресичащата платното за движение пешеходка Р. Ж.
В.. Причина за настъпилото ПТП са неправомерните действия на водача на
посочения автомобил, който не съобрази поведението си с изискванията на
ЗДвП – да не поставя в опасност живота и здравето на хората; да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците; да управлява МПС със скорост, съобразена с конкретната пътна
обстановка. След инцидента пристигнали органите на МВР, които съставили
констативен протокол и било образувано ДП № 11195/2022 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 23620/2022 г. по описа на СРП. След инцидента ищцата е
откарана в спешно отделение на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ АД, където е
установено закрито счупване на дисталната част на тибията. На 01.07.2022 г.
ищцата е била оперирана за открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, тибия и фибула, при която фпактурата е фиксирана и репонирана с
2 броя канюлирани винора за тибията и един брой К игла зафибулата. На
07.07.2022 г. ищцата била изписана от болничното заведение с дадени
указания за спазване на хигиенно – диетичен режим при покой, да не се
натоварва и да не спортува за период от 60 дни, както и да приема назначена
терапия. В резултат от получените травми ищцата е изпитвала силни болки,
които и понастоящем са със значителен интензитет. По време на
възстановителния режим ищцата е изпълнявала строг постелен режим, без
физическа активност и натоварване, което пречело на самообслужването и
посрещането със собствени сили на обикновените битови потребности като
хранене и обличане, за задоволяването на които се нуждаела от помощ от
близките й. Болките не се повлиявали от обезболяващите медикаменти и
смущавали съня й. Понастоящем левият й крак не бил възстановен,
оросяването му е намалено и болката в областта на фрактурата се увеличавала
при промяна на времето. Пътният инцидент повлиял негативно на
ежедневието й, на емоционалното й състояние. От жизнерадостна и
безгрижна след инцидента ищцата станала потисната и безжизнена, станала
затворена и тревожна, появили се признаци на отчужденост, понижена
активност и самоизолация, които се отразили негативно на психиката на
ищцата и нейното развитие. Не можела да преодолее шока от случилото се,
страхувала се да остане сама, всяка нощ сънувала кошмари, изпитвала страх
от автомобили. Преживеният стрес и душевни страдания ще съпътстват
ищцата до края на живота й. И понастоящем изпитвала ежедневни физически
и психически болки и страдания. Във връзка с установяване на претърпените
от ищцата травми са направени разходи в размер на 3 695, 59 лв., уточнени по
3
имуществени пера в исковата молба. Към датата на ПТП виновният водач е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.
На 15.07.2022 г. е зааявила претенция пред ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди. . Ответникът отказал заплащане на застрахователно
обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата
да й заплати сумата от 45 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 3 696, 59 лв. – обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че в случая е налице
случайно деяние, тъй като ищцата като пешеходец е предприела пресичане на
пътното платно в момент, в който е попаднала в опасната зона на
приближаващия към нея автомобил. Ударът бил непредотвратим за водача на
лекия автомобил към момента на възникване на опасността, а именно:
момента, в който пешеходката предприема пресичане на пътното платно.
Оспорва констатацията в представения по делото КП за ПТП относно
причините за настъпилото ПТП – че се дължи на нарушение от страна на
водача на лекия автомобил. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на водача на
лекия автомобил. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване. Ищцата е предприела пресичане на пътното платно,
предназначено за движение на МПС, на необозначено за целта място и не се е
съобразила с опасност, която е можела да възприеме и така се е поставила в
превишен риск с безучастното си към собствената безопасност поведение. Не
е изпълнила задълженията си по чл.113 ЗДвП, като се е поставила в превишен
риск спрямо нормалния. Не се е съобразила с посоката и скоростта на
движение на приближаващия я лек автомобил, който е бил видима опасност за
нея и на която опасност е можела да реагира, о не го е сторила. Пресичането
на пешеходна пътека е необходимо, но не е единствено поведение от страна на
пешеходеца във връзка организацията на движението и собствената му
безопасност. Пешеходците трябва да съобразяват поведението си с
интензивността на движението, което в случая обективно е можело да се
направи, но не е направила, като така се е поставила в превишен спрямо
нормалния риск. Счита, че адекватната сума за обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди възлиза на 15 000 лв. – 20 000 лв., ако искът
се докаже по основание, без да се отчита съпричиняването от страна на
ищцата. Счита, че претенцията за заплащане на законна лихва е
неоснователна, тъй като увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
С определение, постановено в проведеното на 22.04.2024 г. открито
съдебно заседание, съдът е допуснал, на основание чл.214, ал.1 ГПК,
увеличение размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от 45 000 лв. на 60 000 лв.
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К-329 на 30.06.2022 г., около 15.00 ч., в гр. София, кв. „Филиповци“,
4
ул. „Трети март“, в района на № 7, е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел Санта Фе“, рег. № ********, собственост
на Р. Х. Т. и управляван от същия и пешеходеца Р. Ж. В., която е прегледана и
настанена в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ АД, с работна диагноза „фрактура на
ляв глезен“. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че на
30.06.2022 г., около 15.00 ч., в гр. София, кв. „Филиповци“, горепосоченият
лек автомобил, управляван от Р. Х. Т. се движил по ул. „Трети март“ с посока
на движение от ул. „Люлин“ към „Софийски околовръстен път“ и в района на
№ 7 участва в ПТП с намиращия се на платното за движене пешеходец Р. Ж.
В.. За произшествието е образувано досъдебно производство. В протокола е
удостоверено, че за лекия автомобил е представена застрахователна полица по
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със
срок на действие от 10.12.2021 г. до 09.12.2022 г.
Ищцата е депозирала на 15.07.2022 г. претенция до ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди във връзка с процесния инцидент.
По делото е представена епикриза от Отделение по детска ортопедия
и травматология, съгласно която ищцата е приета на 30.06.2022 г. и е изписана
на 07.07.2022 г. Окончателната диагноза е „счупване на дисталната част на
тибията, закрито“. В анамнезата, снета от родителя и детето е посочено, че
ищцата постъпва в клиниката по повод травма в областта на глезен, получена
при ПТП, блъсната от автомобил като пешеходец. На 01.07.2022 г. е
извършена оперативна интервенция за закрито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тивия и фибула. Видът операция и открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула При изписването на ищцата
са дадени препоръки за ХДР, назначено медикаментозно лечение – без спорт
60 дни. Назначени са контролни прегледи.
От представените по делото фактури, с приложени към тях касови
бонове, се установява заплащане от Ж. Б. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД
сумата от 10 лв. - тест за Ковид-19; заплащане от Р. В. на „Софармаси 38“
ЕООД на сумата от 43, 59 лв. – стойност на патерици; заплащане от Р. В. на
УМБАЛСМ „н. И. Пирогов“ ЕАД на сумата от 240 лв. за самостоятелна стая,
сумата от 2 502 лв. за остеосинтезни материали, както и 900 лв. за избор на
екип. Общата стойност на платените суми възлиза на 3 695, 59 лв.
От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка С. П. М. – баба
на ищцата, се установява, че знае за настъпилото ПТП. Обадила се майката на
ищцата по телефона и казала, че ищцата е отнесена от кола. Плачела, била в
паника. Отишли в „Пирогов“. Ищцата изпитвала болки в крака. На следващия
ден извършили операция и след 7 дена я изписали. След изписването на
ищцата свидетелката и майката на ищцата се грижили за нея. Ищцата не
можела да ходи, била на легло, придвижвала се с патерици. В продължение на
повече от месец не можела да става. Месец след инцидента се придвижвала с
патерици. Не можела да ходи на училище, не можела да става. В продължение
на месец и половина-два ищцата се придвижвала с патерици – до края на
м.08.2022 г. В началото на м.09.2022 г. ищцата можела да се обслужва и да се
придвижва. На 06.01. направили втора операция за изваждане на имплантите.
Понастоящем ищцата била добре. При застудяване изпитвала болка в крака.
Понастоящем ходела на училище. Освободена била от физическо възпитание
за срок от една година.
5
От показанията на свидетеля Р. Х. Т. се установява, че си спомня за
инцидента. Не е блъснал ищцата. Излязъл от паркинга от ул. „Трети март“ в
посока ул. „Люлин“. Пред него и зад него имало коли. Срещу него имало
паркирани коли. Движил се с около 20 км/ч. Пред него имало бус, който
използвал клаксона. Р., майка й и баба й се отдръпнали настрани. Свидетелят
спрял веднага, слязъл да види, какво става. Майката на ищцата я държала и се
разплакала. Предложил да закарат ищцата с неговата кола, но отказали.
Използвали друг автомобил. Свидетелят също отишъл до „Пирогов“.
Натиснал клаксона и спрял веднага, но не ударил ищцата, нямало допир
между неговата кола и ищцата. Това се случило по паветата на ул. „Трети
март“. Там нямало разделителна лента. Автомобилите там се движили в двете
посоки. Пътят бил тесен. Трите пешеходки излизали отляво надясно и
пресичали пътя. По – далеч имало пешеходна пътека, в близост до мост. В
другата лента за движение също имало движещи се автомобили. Жените
ходели нормално. Когато бусът дал звуков сигнал, те се върнали обратно
назад. След това отново започнали да пресичат. Свидетелят нямал видимост.
Когато спрял, ищцата пищяла. Била отдясно до паркираните коли. Успели да
пресекат. Започнали да викат, когато вече били пресекли улицата. Когато
слязъл от автомобила, нямало никой на земята. Майката държала ищцата. По
неговия автомобил нямало следи от удар. Полицията направила оглед на
автомобила, направили снимки. Не изчакали идването на полиция. Полицаи
дошли в „Пирогов“. След това отишъл за разпит в полицията. Нямало
тротоари от дясната страна. Имало паркирани автомобили. Спирката на
градския транспорт била далеч. От ляво също нямало тротоари, нямало
банкет, а само паркирани автомобили. От лявата страна нямало нищо, само
тесен път. Времето било слънчево.инцидентът станала към 2-3 ч. следобед.
От заключението на вещото лице д-р Ц. Н. Г. – специалист по
съдебна медицина, по изслушаната съдебномедицинска експертиза се
установява, че непосредствено след възникнал инцидент – ПТП, като
пешеходец, на 30.06.2022 г. ищцата, на 13 г., е прегледана и изследвана в
болнично заведение, като клинично са установени данни за травма в областта
на ляв глезен и обективно при изследвания е доказано счупване в глезенната
става на глезенните израстъци на големия и малкия пищял на лява
подбедрица. Констатиран е травматичен оток с деформация в областта на
глезенната става на ляв крак и описанието на вида на счупването позволяват
извод, че травмата е причинена индиректно от значително по сила
травматично въздействие, по механизъм на рязко, странично огъване на
стъпалото в глезенната става. Вещото лице приема, че при ПТП, като
пешеходец реализиране на този механизъм за получената травма е напълно
възможен и често срещан. Дължи се на въздействие със значителна кинетична
енергия на лек автомобил върху пострадалия и настъпило рязко, внезапно
нарушение на равновесието му, в момент, в който травмирания ляв крак е
упорен – стъпил върху терена. При това се причинява силно, внезапно
движение на скочната кост върху варус или малгус и родлезоателно счупване
на двата глезенни израстъка от натиск на талуса и преразтягане на връзките. С
оглед наличните данни за увреждането, установено непосредствено след
съобщения инцидент и съобразно възможния механизъм на травмиране при
ПТП, следва да се приеме, че претърпяната травма е в причинно – следствена
връзка с процесното ПТП. Констатираната при ищцата травма на глезенната
6
става съчетава както мекотъканно увреждане, така и ставно увреждане,
съпроводена и с изразени в една или друга степен лезии на ставна капсула и
сухожилни връзки, израз на което е установената деформация на крака в
глезенна става и счупване на крайните части - двата глезенни израстъка на
големия и малък пищял на лява подбедрица. Травмата съставлява трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник, за повече от 30 дни от
датата на инцидента. Непосредствено след нанасянето на травмата тя
причинява силни остри болки, засилващи се при всяко движение на крака до
невъзможност за движение и стъпване върху него. Именно това е наложило
прилагането в „Пирогов“ на мощно обезболяващо лечение. Болките с
постепенно отслабващ интензитет са продължили през целия срок на
възстановяване. С оглед възрастта на пострадалата, вида на приложеното
лечение, при подобна травма след операция се налага имобилизация на крака
от 2 до 3 месеца приблизително. При благоприятно протичане на
оздравителен процес функционално възстановяване настъпва за около 3-4
месеца от инцидента. През този период от време при ищцата са били
затруднени основните функции на крайника опорна и ходилна и тя не е могла
да се придвижва без помощни средства. Индивидуални особености на
пострадалия могат да обусловят и по-продължителен срок на възстановяване.
В продължение на месеци при ищцата често е налице слабост на засегнатия
крайник и болка, която се засилва при натоварване на крайника и/или при
резки колебания на времето. Липсват медицински данни как е протичал
възстановителния процес, кога е свалена имобилизацията, кога е настъпило
функционалното възстановяване. След преглед и отразени изследвания от
05.01.2023 г. при ищцата е доказано пълно зарастване на счупените кости и
пълен обем на движение. Тъй като не е отразено при този преглед ищцата да е
с имобилизация, следва да се приеме, че същата е свалена преди него. На
06.01.2023 г. е извършена втора операция за отстраняване на наложените
метални остеосинтезни елементи. След тази операция около 2-3 седмици
пострадалата също е изпитвала болки, налагащи медикаментозно
обезболяване. Вещото лице приема, че извършената операция за установеното
увреждане е било необходимо за правилно, съвременно лечение на ищцата.
Както по време на болничния престой, така и след стационарно е бил
необходим постелен режим, за да се превантира настъпване на усложнение
при натоварване на крайника. След операции се препоръчва ранна
вертикаризация и стартиране в ранния възстановителен период на
рехабилитация, като това следва да става след преценка от лекуващ лекар.
След операцията на 01.07.2022 г. на пострадалата е предписано стартиране на
ЛФК и обучение в ходене с помощни средства. Изписана е на 07.07.2022 г. с
подобрение в добро общо състояние. След изписването крайникът е бил
имобилизиран и е било задължително да не се натоварва, но е било възможно
придвижване с помощни средства. Затрудненото придвижване и нарушени
опорни функции обусловени от травма са налагали оказване на помощ от
придружител, нужда за подпомагане в изпълнение на ежедневните нужди на
пострадалата. Вещото лице приема, че представените по делото разходни
документи за закупуване на патерици – помощно средство за придвижване,
заплащане за поставени остеосинтезни елементи, които са били абсолютно
необходими за правилно лечение на полученото увреждане. Оправдан разход е
и извършването на бърз тест за Ковид, при положение, че същия не е можел да
7
се осигури от здравното заведение. Заплащането за самостоятелна стая не е
била абсолютно необходима за пострадалата. С оглед обстоятелството, че
подобреният комфорт на лечение води и до по – пълно и бързо
възстановяване, направеният разход може да се приеме като оправдан, с оглед
налагащия се болничен престой на пострадалото дете и евентуално наличен
придружител. Разходите за избор на екип предполагат възможност и да не се
извърши. Тъй като е била необходима сложна хирургична интервенция и на
практика е доказано, че доверието в лекуващите лекари е важно за крайния
резултат от лечението, вещото лице приема, че заплащането е било
целесъобразно и във връзка с получената при ПТП травма.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че се касае за
травматично увреждане в областта на лява глезенна става, което е индиректно
причинено. Няма контактни травматични увреждания по тялото и крайниците.
За да се случи счупване на глезена, освен стъпване накриво, трябва да има и
придадена на тялото кинетична енергия. Счупването на двата глезена
предполага значително по – висока кинетична енергия. В случая се касае за
дете. Еластичността на костите на децата е известно, че е много по – голяма.
Такива травматични увреждания могат да се получат и при ходене, ако стъпи в
някаква дупка или яма. Кинетичната енергия в случая трябва да е налице, за да
може да има достатъчно сила, за да се получат тези увреждания, а тя се
придава от ходещ или тичащ човек. Няма данни в случая откъде трябва да е
дошла кинетичната енергия. Счупването е индиректно при него не се знае
дали е вътрешностранично или външностранично огъване на крака. Няма как
да се прецени. Липсва описана конкретна травма, която да даде такава
информация.
Експертното заключение не е оспорено от страните.
От показанията на свидетелката Ю. В. Г. – родственица на ищцата,
която е внучка на брата на свидетелката, се установява, че знае за настъпилото
ПТП с ищцата. Прибирала се от пазара в „Люлин“ към кв. „Филиповци“.
Придвижвала се от дясната страна. Пресичала пътното платно. Видяла черен
джип, който се движил с много висока скорост. До спирката имало коли. Там
била Ж., която пресичала с децата си. Изведнъж видяла, че Р. се намирала във
въздуха и паднала долу на краката на майка й. Те се придвижвали от квартала
от дясната страна. От тяхната страна били паркирани автомобила. имало една-
две коли, които се движили в посока към спирката на автобус. На спирката
имало камъни. Черният джип идвал от селото. Видяла внезапно черен джип,
който ударил детето. Отбил настрани. Не слязъл. Те били близо до спирката.
Вървели по тротоара към спирката, а не са пресичат от другата страна.
Джипът дошъл от село Филиповци към Люлин. Майката и децата били до
спирката, отивали към спирката. Вървели вдясно, в посоката на движение на
автомобила. Джипът дошъл откъм гърба им.
От заключението на вещото лице В. К. Д. по изслушаната пред СГС
автотехническа експертиза се установява, че участъкът от пътното платно на
ул. „Трети март“ е с двупосочна организация на движението, без пътни
маркировки, покрит с паважна настилка, с наличие на ремонти в дясно на
пътното платно с асфалтова настилка, с ширина 7 м.. в дясно от платното за
движение се намира неравен банкет, с вода в неравностите, с ширина 2 м. В
ляво от платното за движение се намира банкет с ширина от 2 м. Няма данни
за наличие на пътни знаци. При извършения оглед на лекия автомобил марка
8
„Хюндай“, модел „Санта Фе“, не са регистрирани потбитости, деформации и
забърсвания. След удара пешеходците са се намирали в дясно от автомобила.
При наличните данни не е възможно да се определи скоростта на движение на
автомобила към момента и преди настъпването на удара. Предвид, че
пешеходецът не е прегазен, водачът е установил автомобила в покой, вещото
лице приема, че скоростта на движение на автомобила към момента на удара е
била ниска – към 5 км/ч. От момента на предприемане на пресичане на
пътното платно до момента на удара пешеходецът е изминал 6 м, при
движение със спокоен ход, предвид показанията на свидетеля Т.. Вещото лице
приема, че водачът на посочения лек автомобил е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, който е бил предотвратим за него
чрез предприемане маневра за аварийно спиране. Механизмът на ПТП е
следният: на 30.06.2022 г., около 15.00 ч., лекият автомобил марка „Хюндай“,
модел „Санта Фе“, рег. № ********, управляван от Р. Х. Т., се движил в гр.
София, кв. „Филиповци“, по ул. „Трети март“, с посока от ул. „Люлин“ към
Околовръстен път и скорост около 20 км/ч. участъкът от пътното платно е с
двупосочна организация на движението, ширина 7 м., суха пътна настилка,
добра видимост. Когато автомобилът се е намирал на около 23 м. от мястото
на удара пешеходецът Р. Ж. В., на 13 г., е предприела пресичане на пътното
платно на ул. „Трети март“, с посока от ляво надясно. Траекторията на
движение на автомобила и пешеходеца се пресичат и е настъпил удар между
тях с инициален контакт за автомобила в предна дясна част, за пешеходеца – в
областта на долни крайници, като левият крак е бил опорен. По автомобила не
са регистрирани следи от удар, предвид медицинското заключение е
възможно съприкосновение между автомобила и пешеходеца. В следствие на
удара тялото на пешеходеца е отхвърлено напред и в дясно и най-вероятно е
паднало на терена. Вследствие на удара пешеходецът е получил телесни
увреждания на долен крайник. Вещото лице приема, че най - вероятно водачът
преди удара е предприел маневра за намаляване на скоростта и след удара
автомобилът се е установил в покой в района на пътното платно. Вещото лице
приема, че причините за настъпване на произшествието са от субективните
действия на автомобила и пешеходеца. Водачът е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара чрез предприемане на маневра за
аварийно спиране. Пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме
движещият се лек автомобил и да не предприема пресичане на платно на
необозначено за тази цел място.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че с оглед
показанията на свидетелката Г. механизмът на ПТП се променя. Вървели са
попътно, като по делото има данни, че са пресичали пътното платно отляво
надясно. Това обаче не променя причината за настъпване на ПТП, като за
целта е нужно да се направят нови изчисления. Няма следи по автомобила от
удар и забърсвания на прах. Съгласно заключението по съдебномедицинската
експертиза това счупване в глезена е възможно при този механизъм, затова е
описал, че скоростта на автомобила към момента на удара е била ниска. Само
при едно докосване и промяна на равновесието на пешеходеца е възможно.
Не е възможно обаче ищцата да е подхвръкнала във въздуха, каквито са
показанията на свидетелката Г., тъй като съприкосновението е било леко,
колкото да загуби равновесие пешеходеца. Няма налични данни за пешеходна
пътека на мястото на произшествието. Видимостта между пешеходеца и
9
водача на автомобила е взаимна. В даден момент те са имали техническа
възможност са се възприемат. Вещото лице приема, че не е възможно
скоростта на автомобила да е била по – висока от 20 км/ч, тъй като в този
случай по автомобила ще останат следи, пешеходецът ще бъде отблъснат на
доста по – голямо разстояние и евентуално уврежданията по пешеходеца щяха
да бъдат по – големи. С оглед на това вещото лице приема, че скорост от 20
км/ч. е правдоподобна скорост, като към момента на удара е възможно да е
била по – ниска, тъй като водачът е предприел спиране и намаляване на
скоростта преди удара.
Ответникът е оспорил извода на вещото лице за удар между лекия
автомобил и ищцата.
От допълнителното експертно заключение се установява, че с оглед
свидетелските показания на свидетелите, механизмът на ПТП е следният: на
30.06.2022 г., около 15.00 ч., в гр. София, кв. „Филиповци“, ул. „Трети март“, в
района на № 7, между лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, рег.
№ ********, управляван от Р. Х. Т. и пешеходец Л. Ж. В., на 13 години. Лекият
автомобил е с висока предна част – 0, 95 м. от терена. При положение, че
пешеходецът се е движил по посока на движение на автомобила и ударът е
настъпил в гръб на пешеходеца, то ударът е над центъра н тежестта на
пешеходеца и тялото се отхвърля напред, по посока на вектора на скоростта на
автомобила, без изхвърляне на тялото над предния капак. Тялото не е
възможно да падне в краката на майка си, съгласно показанията на
свидетелката Г.. При такъв удар при скорост 49 км/ч по автомобила биха се
получили деформации по преден капак и предна част.
Допълнителното експертно заключение не е оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по
същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че към за периода 10.12.2021 г. – 09.12.2022 г.
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка „Хюндай“,
модел „Санта Фе“, рег. № ******** е застрахована при ответника по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност. Обект на застраховате по
тази застраховка е отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, съгласно нормата на
чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
10
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая посоченият автомобил е управляван от собственика.
Налице е спор между страните дали получените от ищцата на
30.06.2022 г. травматични увреждания са резултат от настъпило ПТП с
участието на горепосочения лек автомобил или не.
В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-329/30.06.2022 г.
Съдържанието на протокола за ПТП е законово заложено с Приложение към
чл.3, ал.1 от Наредба 13-41/09 г. Относно доказателственото значение на
протокола за ПТП е формирана последователна съдебна практика, съгласно
която същият доказва не само, че материализираното в него изявление е
направено, но и че това изявление изхожда от лицето подписало протокола, т.
е. документът се ползва с формална доказателствена сила. Освен с формална
доказателствена сила протоколът, като свидетелствуващ документ,
материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото
ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. В постоянната
практика на ВКС се поддържае, че съдът е длъжен и непосредствено да събере
доказателства с участието на страните в процеса като изследва механизма на
ПТП, което ще е от значение за изводите му относно степента на
съпричиняване, респ. за размера на имуществената отговорност (решение №
24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение №
73/22.06.2012 по т. д. № 423/2011 на ВКС, ТК, І ТО; решение № 85 от
28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., на ВКС ТК, ІІ ТО и др.).
В случая това е сторено, доколкото в хода на първоинстанционното
производство са събрани и други доказателства, наред с представения
констативен протокол за ПТП, за установяване настъпването му и неговия
механизъм. По делото е изслушана автотехничцеска, съдебномедицинска
експертизи, разпитани са свидетели, събрани са и писмени доказателства.
Изводите на съда във връзка със спорните по делото обстоятелства следва да
се формират въз основа на анализ на всички ангажирани по делото
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Вещото лице В. Д. по изслушаната пред СГС автотехническа
експертиза – основна и допълнителна, е изготвило обосновани експертни
заключения, като е съобразил всички относими за предмета на експертизите
материали, включително ангажираните свидетелски показания. Заключенията
са задълбочено обосновани, като изводите на вещото лице кореспондират с
останалите ангажирани по делото доказателства, поради което съдът ги
кредитира. Описаният механизъм на ПТП в съставения констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № К-329/30.06.2022 г., съвпада със заключението на
вещото лице Другански по изслушаната автотехническа експертиза – при
движение на лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, рег. №
********, управляван от Р. Х. Т., в гр. София, кв. „Филиповци“, по ул. „Трети
март“ с посока от ул. „Люлин“ към Околовръстен път и скорост от около 20
км/ч, когато автомобилът се е намирал на около 23 м. от мястото на удара
пешеходецът Р. Ж. В., е предприела пресичане на пътното платно на ул.
„Трети март“ с посока от ляво надясно считано по посоката на движение на
автомобила, след пресичане на траекториите на движение на автомобила и
пешеходеца настъпва удар между тях с инициален контакт за автомобила в
11
предната дясна част, а за пешеходеца – в областта на долни крайници, като
левият крак е бил опорен. Вещото лице приема, че най - вероятно водачът
преди удара е предприел маневра за намаляване на скоростта и след удара
автомобилът се е установил в покой в района на пътното платно.
Действително водачът Р. Т. е дал показания, че не е имало удар между
управлявания от него лек автомобил и ищцата. Показанията на свидетеля в
тази им част, ценени по реда на чл.172 ГПК, не кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. Вещото лице по изслушаната съдебно-
медицинска експертиза е обосновал извод, че травмата на ищцата е причинена
индиректно от значително по сила травматично въздействие по механизъм на
рязко странично огъване на стъпалото в глезенната става, като този механизъм
на получаване на травмата при ПТП от пешеходец е напълно възможен и
често срещан. Вещото лице е обяснило, че травмата се дължи на въздействие
със значителна кинетична енергия на лекия автомобил върху пострадалата и
настъпило рязко, внезапно нарушение на равновесието й, в момент, в който
травмирания ляв крак е упорен, стъпил на терена. С оглед на това не би могло
да се приеме за основателно възражението на ответника по жалбата, че
инцидентът е настъпил в резултат неравност на пътя и стъпване на криво от
ищцата, доколкото при такъв механизъм на увреждане липсва необходимата за
получаване на процесната травма значителна кинетична енергия. Изводът на
вещото лице д-р Ц. Г., че получените от ищцата травматични увреждания са в
пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП, е категоричен и
обоснован. Експертното заключение не е оспорено от страните. Съдът изцяло
го възприема, тъй като е задълбочено обосновано, формирано при
съобразяване на всички относими материали, както и липсват доказателства,
които да опровергават или разколебават изводите на вещото лице.
Обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание не противоречат на
писменото експертно заключение, тъй като вещото лице пояснява, че освен
стъпване накриво, трябва да има и придадена на тялото кинетична енергия,
като се предполага значително по – висока кинетична енергия, предвид
обстоятелството, че пострадалата е дете, с голяма еластичност на костите.
Следва да се отбележи също така, че при снемане анамнезата на пострадалата
ищца е посочено, че същата е пострадала при ПТП. Майката на ищцата се е
обадила на свидетелката С. М. и разказала, че ищцата е пострадала при ПТП.
Свидетелката Ю. Г. е дала показания относно механизма на ПТП. Макар
същите да са вътрешно противоречиви и в противоречие с останалите събрани
доказателства, като не допринасят за изясняване на точния механизъм на
настъпване на инцидента, същата е възприела наличието на удар между
автомобила и пострадалата, макар да не е отскочила във въздуха.
Ответникът по жалбата поддържа, че не е налице удар между ищцата
и водача на лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, тъй като по
последния липсват следи от такъв. Действително при извършения след
инцидента оглед на са констатирани щети по посочения лек автомобил. При
преценка значението на това обстоятелство за механизма на получаване на
травмите, следва да се съобрази, че към момента на настъпване на удара
между ищцата и автомобила скоростта му е била около 5 км/ч. При тази
скорост и съприкосновението на автомобила с дете, което е паднало напред, а
не върху автомобила, не би могло да се очаква наличието на следи и
увреждания по автомобила в резултат на удара.
12
По изложените съображения въззивният съд счита, че при съвкупния
анализ на всички ангажирани по делото доказателства в тяхната взаимна
връзка се налага изводът, че на 30.06.2022 г. е настъпило описаното в исковата
молба застрахователно събитие, при което ищцата е получила травматични
увреждания. Ударът е бил предотвратим за водача, който е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара чрез предприемане на аварийно
спиране, което не е сторил. Деянието е противоправно, тъй като водачът на
процесния лек автомобил не е изпълнил задължението си, произтичащо от
нормата на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Същият е
намалил скоростта, но при възникналата опасност за движението не е
предприел аварийно спиране, за да предотврати настъпване на удара.
Доколкото не е оборена установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция
за вина, са налице предпоставките за ангажиране и на гражданската
отговорност на виновния водач.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди.
Ищцата претендира заплащане на обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се
преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност (решение № 16 от
06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на
чл.290 ГПК и др.)
В резултат от настъпилото на 30.06.2022 г. ПТП ищцата е получила
тежки травматични увреждания – счупване на глезенната става на глезенните
израстъци на големия и малкия пищял на лява подбедрица, наложили
оказване на спешна медицинска помощ и провеждане на оперативно лечение.
Получената от ищцата травма е довела до трайно затруднение движението на
левия долен крайник за повече от 30 дни. Непосредствено след получаване на
увреждането ищцата е изпитвала силни, остри болки, засилващи се при всяко
движение на крака до невъзможност за движение и стъпване върху него, което
наложило ползването на мощно обезболяващо лечение. Увреденият крайник е
бил имобилизиран в продължение на 2-3 месеца, през който период
придвижването на ищцата е било затруднено, което е създавало значителни
неудобства и ежедневен дискомфорт. Продължителен е възстановителния
период – 3-4 месеца, през който период се е нуждаела от чужда помощ в
ежедневното обслужване и функциониране, както и се е придвижвала с
помощни средства. След приключване на възстановителния период в
13
продължение на месеци ищцата е изпитвала слабост на засегнатия крайник,
болка, която се засилва при натоварване и колебания във времето. Проведена е
и втора оперативна интервенция за премахване на остеосинтезните елементи,
след която отново са търпени болки и страдания в продължение на 2-3
седмици, които са налагали медикаментозно обезболяване. От значение е и
възрастта на ищцата към момента на инцидента – 13 години.
Предвид получените от ищцата тежки травматични увреждания,
извършените две оперативни интервенции, продължителният лечебен и
възстановителен период, значителните затруднения и неудобства в
ежедневието и придвижването, възрастта на ищцата, съобразявайки се с
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП,
установените застрахователни лимити, както и задължителните указания,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 60 000 лв., което ще възмезди ищцата в най -
пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка с
настъпилите при процесното ПТП травми.
Ищцата е направила разноски във връзка с нейното лечение в общ
размер от 3 695, 59 лв., посочени по – горе по имуществени пера. Тези
разноски са били необходими, с оглед извършеното своевременно и адекватно
лечение, предвид заключението на вещото лице д-р Ц. Г. по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза и липсата на възражения от ответника в тази
насока.
Ответникът своевременно е релевирал с писмения отговор на
исковата молба възражение за съпричиняване от страна на ищцата, което
поддържа въввъззивното производство. Твърди, че ищцата е пресичала
пътното платно, предназначено за движение на МПС, на необозначено за
целта място и не се е съобразила с опасност, която е можела да възприеме и
така се е поставила в повишен риск, не е изпълнила задължението си по
чл.108 и чл.113 ЗДвП, не се е съобразила с посоката на движение на
приближаващия я лек автомобил, който е бил видима опасност за нея и на
която опасност е можела да реагира.
Ищцата се е придвижвала по банкета на участък от пътното платно
на ул. „Трети март“, която е с двупосочна организация на движението. В
нормата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП е регламентирано, че при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства. В случая ищцата е предприела
пресичане на пътното платно без да изпълни това свое задължение –
предприела е пресичане на необозначено за тази цел място, като не е
съобразила приближаващия я лек автомобил. Същевременно е имала
възможност да го възприеме като опасност и да не предприеме пресичането.
Като не е сторила това, с поведението си е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
По изложените съображения въззивният съд счита, че възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата се явява основателно.
Съдът приема, че приносът на ищцата възлиза на 1/3, поради което дължимото
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди следва да се намали
също с 1/3, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Ето защо застрахователят дължи на
14
ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в размер на 40 000 лв., както и 2 463, 73 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди. С оглед на това предявените искове се явяват
основателни в посочените размери.
Върху дължимото застрахователно обезщетение следва да се присъди
законна лихва, считано от момента на уведомяване на застрахователя –
15.07.2022 г. Неосанователни са доводите на ответника по жалбата, че не
дължи заплащане на лихва за забава. Относно момента, от който
застрахователя дължи заплащане на лихва за забава, е налице последователна
практика, съгласно която в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната
сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото
лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя (решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на
ВКС, ТК, I ТО; решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т. д. № 587/2022 г. на
ВКС, ТК, І ТО; решение № 50104 от 26.04.2024 г. по т. д. № 1386/2022 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 50010 от 05.04.2024 г. по т. д. № 1920/2022 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 29 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 4032/2023 г. на
ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.)
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени
предявените искове за сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 2 463, 73 лв. – обезщетение за имуествени вреди, ведно със
законната лихва върху сумите от 15.07.2022 г., като исковете следва да се
уважат в посочените размери, ведно с дължимата лихва за забава.
По разноските по производство:
Предвид обстоятелството, че процесуалният представител на
жалбоподателката е осъществявал безплатна правна помощ, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие № от
12.11.2024 г. и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК в полза на
адв. Д. К. З. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
4 856, 41 лв., ведно с ДДС, предвид регистрацията й по ДДС. В същия размер
следва да се присъди адвокатско възнаграждение и за производството пред
СГС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата следва
да се присъди сумата от 2 180 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат
за въззивното производство.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ищцата са възложени разноски над 260, 66 лв. до 782 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по жалбата следва да
заплати по сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в размер на
849, 27 лв., а по сметка на СГС следва да заплати държавна такса в размер на
1 698, 55 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
15
ОТМЕНЯ решение № 5039/02.09.2024 г., постановено по гр. д. №
337/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 20 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от Р. Ж. В., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието
на своята майка Ж. В. Д., ЕГН ********** и двете с адрес гр. ***, кв. „***“,
бл.*, ап.*, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, с правно основание чл.439, ал.1 КЗ вр. с чл.432, ал.1
КЗ – за заплащане на сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 463, 73
(две хиляди четиристотин шестдесет и три лева и седемдесет и три стотинки)
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение,
настъпили в резултат на ПТП на 30.06.2022 г. в гр. София, причинено виновно
от водача на застрахования при ответника по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„Санта Фе“, рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от
15.07.2022 г. до окончателното плащане, както и В ЧАСТТА, с която Р. Ж. В.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Ж. В. Д.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата над 260, 66 (двеста и шестдесет лева и
шестдесет и шест стотинки) лв. 782 (седемстотин осемдесет и два) лв. –
разноски за производството, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Р. Ж. В., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка Ж. В. Д., ЕГН ********** и двете с
адрес гр. ***, кв. „***“, бл.*, ап.*, на чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, сумата от
40 000 (четиридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 2 463, 73 (две хиляди четиристотин
шестдесет и три лева и седемдесет и три стотинки) лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, във връзка с ПТП,
настъпило на 30.06.2022 г. в гр. София, причинено виновно от водача на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, рег. № ********, ведно със
законната лихва, считано от 15.07.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. Д. К. З., ЕГН **********, с адрес
гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет.2, сумата от 4 856, 41 (четири хиляди
осемстотин петдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки) лв., на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство, както и сумата от 4 856, 41 (четири хиляди осемстотин петдесет
и шест лева и четиридесет и една стотинки) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна парван помощ в производството пред
СГС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Ж. В., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка Ж. В. Д., ЕГН ********** и двете с адрес гр. ***,
кв. „***“, бл.*, ап.*, да заплати на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
2 180 (две хиляди сто и осемдесет) лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
16
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на АПЕЛАТИВЕН СЪД -
СОФИЯ, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 849, 27 (осемстотин
четиридесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) лв., представляваща
държавна такса за въззивно обжалване, както и да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, сумата от 1 698, 55 (хиляда шестстотин
деветдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) лв., представляваща
държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5039/02.09.2024 г., постановено по гр.
д. № 337/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 20 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок то
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17