Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 16.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Светлозар
Димитров
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.
дело №621 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №190933
от 13.08.2019год., СРС, 39-ти състав, постановено
по гр.дело №61630/2012год. е допуснал на основание чл.247 от ГПК поправка на
очевидна фактическа грешка в решение, постановено на 17.06.2013г. по гр.д. №
61630/2012г., като вместо грешното : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Л.В.С. с ЕГН: **********, че дължи на А.Е. С.с ЕГН: **********
сумата от 15006,00 лева, представляваща задължение по договор за банков кредит
от 30.05.2006г., ведно със законната лихва считано от 04.07.2012г. до
окончателното им плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
гр.д.№ 31996/2012г. по описа на СРС, 39ти състав, и ОСЪЖДА Л.В.С. с ЕГН:
********** да заплати на А.Е. С.с ЕГН: ********** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 1100,20 лева - разноски за исковото производство, ДА СЕ
ЧЕТЕ ВЯРНОТО: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.В.С. с ЕГН:
**********, че дължи на А.Е.П. с ЕГН: ********** сумата от 15006,00
лева, представляваща задължение по договор за банков кредит от 30.05.2006г.,
ведно със законната лихва считано от 04.07.2012г. до окончателното им плащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 31996/2012г. по описа
на СРС, 39ти състав, и ОСЪЖДА Л.В.С. с ЕГН: ********** да заплати на А.Е.П.
с ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1100,20 лева -
разноски за исковото производство. Допуснал е на основание чл.247
от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка и в изпълнителен лист, издаден на 18.06.2013г. за
сумата от 1100,20лева., по гр.д. № 61630/2012г. като вместо грешното :ОСЪЖДА Л.В.С.
с ЕГН: ********** да заплати на А.Е. С.с ЕГН: ********** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 1100,20 лева - разноски за исковото производство. Този
изпълнителен лист се издаде на А.Е. С., ДА СЕ ЧЕТЕ ВЯРНОТО:
ОСЪЖДА Л.В.С.
с ЕГН: ********** да заплати на А.Е.П. с ЕГН: ********** на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1100,20 лева - разноски за исковото производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от въззивницата Л.В.С. с основни доводи, че решението е неправилно и е постановено при
съществени процесуални нарушения и моли
да се отмени и постанови друго, с което се отхвърли молбата или да се върне за
ново произнасяне. Посочва, че по молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка от 31.07.2014год. първоинстанционният съд се е произнесъл пет години
по-късно на 13.08.2019год. без да изиска оригинала на втория изпълнителен лист,
и като е допуснал съществени процесуални нарушения, че ответникът не е уведомен
за искането за поправка преди произнасянето му с решение, не е поискал
оригинала на изпълнителния лист по основната искова претенция, както и са
посочени данни относно адреса на страни в новото решение и което не следва да
се допълва по този начин.
Въззиваемата
страна А.Е.П. не е подал отговор на
въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК. В съдебно заседание пред въззивния съд
адв. М., негов пълномощник заявява, че оспорва въззивната жалба и посочва, че изпълнителния лист за главницата
е издаден въз основа на заповедта за изпълнение и в него не е сгрешено
фамилното име на ищеца.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
С решение,
постановено на 17.06.2013г. на СРС, 39-ти състав, постановено по гр.д. №
61630/2012г., е уважен предявения иск от
А.Е.П. с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.143 ЗЗД, като е признато за
установено по отношение на ответницата Л.В.С., че дължи на А.Е. С.сумата от
15006,00 лева, представляваща задължение по договор за банков кредит от
30.05.2006г., ведно със законната лихва считано от 04.07.2012г. до
окончателното им плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
гр.д.№ 31996/2012г. по описа на СРС, 39ти състав, и е осъдена Л.В.С. да заплати
на А.Е. С.на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1100,20 лева - разноски за
исковото производство. Решението е съобщено на ответницата на 01.07.2013год., като
е удостоверено, че на тази дата тя е получила
лично и препис от същото решение.
С молба от 31.07.2014г. ищецът А.Е.П. е поискал да се отстрани допусната очевидна
фактическа грешка в изпълнителния лист за разноските. В тази връзка с изрично
определение от 11.08.2014год. СРС е открил производство по поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото решение в частта досежно фамилното
име на ищеца и е постановил да се връчи препис от определението и от молбата на
ищеца на ответницата за отговор в едноседмичен срок от съобщението.
Видно от приложено съобщение до ответницата Л.В.С.,
същата е получил препис от определението на 21.08.2014год. лично и по делото не
е постъпил отговор от нейна страна.
На 03.12.2014год. с молба от ищеца А.Е.П.
е приложен оригинал на изпълнителен лист
за сумата за разноските по делото.
С
обжалваното решение №190933/13.08.2019год. на
СРС, 39-ти състав по гр.дело е допусната поправка на
основание чл.247 ГПК в постановеното решение от 17.06.2012год. по същото дело
по отношение на погрешно посоченото фамилно име на ищеца вместо неправилното С.да
се чете правилното по исковата молба П..
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
по чл.247 ГПК е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор, но в рамките на заявените с въззивната жалба
доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и намира, че същото е правилно
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК не е
предвиден срок, в които страните могат да поискат допускане на поправяне на ОФГ
в решението по техния спор, поради това както правната доктрина, така и съдебната
практика приема тезата, че всякога е
възможно да се поиска поправка на ОФГ от страните, както и по почин на съда. В
тази връзка е неоснователно оплакването, че с обжалваното решение, което
действително е забавено и в повече от
всякакъв разумен срок на произнасяне с оглед подадената молба от ищеца, а и
констатираното от СРС с определението от 11.08.2014год. наличие на погрешно
посочено фамилно име на ищеца това забавяне се е отразило на правилността на
решението. Също така неоснователно е
оплакването, че ответницата не е уведомена за искането за поправка и преди
произнасянето на съда с обжалваното решение след като по делото е постановено
определение от 11.08.2014год. на СРС и с което по почин на съда е констатирано несъответствие
във фамилното име на ищеца в диспозитива на решението и изрично са уведомени
страните за производството с връчване на препис от определението и препис и от
молбата на ищеца, като с това е изпълнена процедурата по чл.247, ал.2 ГПК.
Действително
както в исковата молба, така и в мотивите на решението на СРС фамилното име на ищеца е посочено като П., но в диспозитива на решението погрешно е
посочено, както в установителната част по иска с правно основание чл.143 ЗЗД,
така и в осъдителната част за разноските по делото с фамилното име С.. След като в
случая е налице очевидна фактическа грешка (ОФГ), която представлява
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението по отношение на фамилното име на ищеца
правилно първоинстанционния съд с обжалваното решение е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в първоначалното решение. Недопустимо е чрез поправка на ОФГ да се
замести формираната воля на съда, защото по този ред - чл. 247 ГПК, не могат да
се поправят грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля, но настоящия случай не е такъв. Неоснователно
е и оплакването, че не е приложен оригинала на изпълнителния лист относно
присъдените разноски, издаден въз основа на първото решение и същия е приложен по делото с молба от
03.12.2014год. Не са налице и в обжалваното
решение посочване на допълнителни данни за страните и които да водят до промяна
на формираната вече воля на съда относно страните по спора.
С
оглед на гореизложеното при съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния
съд, следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
При този изход
на делото не се дължат разноски на
въззивницата.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №190933 от
13.08.2019год., на СРС, 39-ти състав, постановено по гр.дело №61630/2012год.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.