Р Е Ш Е Н И Е
№………./ …….04.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 23 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството се
разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за
разглеждане обективно съединени преки искове, предявени от К.Д.К., ЕГН **********,***, представляван от адв. А.С.
(САК), със служ. адрес: ***, срещу ЗАД
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.
5, представлявано от А. Петров Личев и Румен Кирилов Д., чрез адв. Т.С. (ВАК)
със служ. адрес ***, за заплащане по банкова сметка *** ***:
1. обезщетение в размер на 50 000
лв. за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане (счупване на
лява подбедрица, развило се като сложна фрактура, наложила оперативно лечение)
и психическа травма и емоционален стрес, ведно със законната лихва за забава от
предявяване на иска до окончателно изплащане на обезщетението;
2. обезщетение в размер на 541.71
лв. за забавеното изплащане на тази сума
в периода от 30.11.2018 г. до предявяване на иска на 07.01.2019 г.
3. обезщетение в
размер на 1 450 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за медицинско изделие, приложено при операция за лечение на същото
увреждане,
понесени в
резултат на ПТП, причинено от водач на застраховано МПС по застраховка
„гражданска отговорност“, признат за виновен извършител на престъпление.
Ищецът е основал иска си на твърдения, че водачът Боряна Д., застрахована с полица BG/23/118001724630,
за управление на л.а. „***“ с рег. № ***
по поет от 15.06.2018г до 14.06.2019 г.
от ответното застрахователно дружество риск „гражданска отговорност”, е предизвикал ПТП на 16.08.2018 г. в гр. Варна, при
управление на МПС, като без да съобрази
конкретна обстановка при навлизане в кръстовище не е намалила скоростта до
възможност за спиране и пропускане на имащия предимство велосипедист. Твърди, че след удара от автомобила, ищецът
понесъл счупване на лява подбедрица и първоначално бил гипсиран, а в
последствие било диагностицирано
множествено счупване на подбедрицата и се наложила и оперативна интервенция за
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фибула със
заключваща плака. Сочи, че поради напредналата му възраст възстановяването му
надхвърлило обикновения период при сходни травми, като въпреки проведеното
лечение, нанесените физическа и психична травма не са отшумели, а проявлението
им е основание за ангажиране отговорността на отказалия изплащане на обезщетение
застраховател по процесната застраховка.
По същество
пълномощникът на ищеца пледира за уважаване на доказаната претенция в цялост. В
подробни писмени бележки излага доводи за доказано противоправно поведение на
застрахованата, причинила телесното увреждане и наложилото се лечение, както и
понесените от ищеца неимуществени страдания и направените имуществени разходи
за медицинското изделие, като се позовава на потвърдените от експерт и
свидетели промени в поведението, ограничаване на възможностите му да се
обслужва сам и да се грижи за себе си и
домакинството си и да упражнява хобито си, запълвало ежедневието му да
тогава. Позовава се на опровергаване на
възраженията за съпричиняване, като моли съда да отчете наложените в практиката
критерии за справедливо обезщетяване на такива вреди.
Ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника си, оспорва
твърденията за причиняване на страдания с посочената продължителност и
интензитет, както и направените разходи за медицинско изделие. Сочи,
че при изписването на пациента не са били установени усложнения, напротив
лечението е адекватно и ищецът бил изписан с подобрение, в добро общо
състояние, а остатъчните затруднения са обусловени от други предходни и
последващи болести, както и напредналата възраст на ищеца. Счита
претендирания от ищеца паричен еквивалент за несъобразен с критериите за
справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер. Пълномощникът
възразява за съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия. Твърди, че ищецът се е движил по начин,
който не обезпечавал неговата сигурност и тази на другите участници в
движението, тъй като е нарушил законовото изискване за движение на
велосипедистите най-вдясно на платното за движение. Възразява за липса на съдействие от страна
на пострадалия, като твърди, че след като е бил уведомен за събитието е
предприел установяване на щетите, но въпреки указанието за нуждата от
документи, не са били представени никакви данни за вината на застрахования, с
което ищецът сам е осуетил своевременното определяне на обезщетението и
съответно застрахователят не е бил в забава.
По същество
пълномощникът на ответника пледира за отхвърляне на неоснователна и недоказана
претенция. В писмени бележки обоснова неубедителното доказване на понасяне на
вреди в претендирания размер като се позовава на медицинската експертиза и
несъответствието на медицинската документация и платежните документи за
медицинско изделие, както и липсата на
доказателства за понесена психическа травма. Счита за необосновано завишен
размера на поискания от застрахования паричен еквивалент и моли исковете да
бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да се определи справедлив размер на
обезщетение само за доказаните увреждания и да се уважи възражението за
кредиторова забава, изключващо дължимост на лихви.
Страните
претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци (л.86 и л. 88).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били
разрешени в нарочно определение №242/23.01.2020г.(л.53). Допълнително е била уточнена по размер
претенцията за лихва, а окончателната правна квалификация и по-подробно
изложение на твърденията и възраженията на страните се съдържа в доклада,
обявен за окончателен в открито съдебно заседание (л. 94) по допълнен проект,
възприет от страните без възражения (л.56-58).
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Няма спор между
страните относно наличие на валидно
застрахователно правоотношение, признато въз основа на удостоверена по
общодостъпен начин регистрирана полицa BG/23/118001724630, за застраховка
гражданска отговорност на автомобилист за л.а. „***“ с рег. № *** сключена с ответното застрахователно
дружество и действала от 15.06.2018г до
14.06.2019 г.
Механизмът на
възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилата средна телесна повреда с
противоправното поведение на водача Д. са установени с влязло в сила решение по
АНД 2009/2019г по описа на ВРС, с което
подсъдимата е освободена от наказателна отговорност. Решението за налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК, с което дееца се признава за виновен за
инкриминирано деяние има значение на присъда(чл. 305 ал.5 НПК), която следва да бъде зачетена от
граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Застрахователното
събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на застрахования автомобил, покриващо фактическия
състав на престъплението по чл.343 ал. 1, б. „б“ пр. 2 НК. Затова и в настоящия
процес тези престъпни обстоятелства съставляват и основание за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към
пострадалия. В случая наказателният съд е наложил наказание за виновно и
противоправно причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на
велосипедиста К.К., като несъмнено е установил причиняване на счупване на лява
подбедрица, което обусловило затруднения на крайника за период около 4-5 месеца
именно като съставомерна последица от удар с автомобила в резултат на
нарушените правила за движение от застрахования водач.
Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ
страните в настоящото производство е допустимо, с оглед самостоятелно формиране
на извода за размера на вредите, да се изследва и степента на причиняване на
вредоносния резултат с поведението и на пострадалия като участник в ПТП.
В мотивите си, наказателният съд изрично е приел, че именно застрахованият
водач е игнорирала предимството на велосипедиста и е продължила преминаване
през кръстовище през втора пътна лента, където е настъпил и сблъсъка с дясна
част на автомобила и лява част на тялото на велосипедиста. Депозираните от
разпитаната от настоящия съд свидетелка, която именно е управлявала автомобила
не могат да бъдат кредитирани изцяло, тъй като описаното от нея движение на
велосипедиста по тротоара и внезапното му навлизане на пешеходна пътека не
кореспондира на мястото на удара, фиксирано с официалните удостоверителни
документи, съставени в хода на разследването. Съответно и съдът възприема
изцяло заключението на автоексперта и съставената от него скица (л. 76-7),
отразяващи именно механизма на престъпното деяние, за което свидетелката е била
осъдена. Вещото лице дава категорично заключение, че предвид промените в
посоката на движение на пресичащия
кръстовището автомобил, движещият се направо в най-дясна част на платното на
ул. Дрин велосипедист не е могъл да го възприеме като опасност, тъй като до
този момент водачът на МПС е изчаквала преминаващи по платното автомобили,
които са го пропускали въпреки липсата на предимство. Напротив, с маневрите си
автомобилиста е създала впечатление, че ще завива за да се включи в движението
по тази улица, а не че ще я пресича до края. Колебанията си при маневрирането
свидетелката Д. признава, а и обективни данни за такива вещото лице констатира
по документираното състояние на МПС, заварено при огледа (извъртян волан в
посока различна от праволинейно движение). При такова нетипично поведение,
макар и да е бил възприет като навлязъл в кръстовището, застрахованият
автомобил не е можел обективно да се преценява като насочил се към платното, в
което велосипедиста се е движел по обичаен и предвидим за всички други
участници начин. Отделно от това не може да се възлага в тежест на
добросъвестния участник да предвиди правонарушението по отнемане на
предимството му от друг участник. Затова и съдът не намира основание за отчитане
на какъвто и да е самостоятелен принос на ищеца в причиняването на самото ПТП или телесното увреждане.
За интензитета и
характера на настъпилия вредоносен резултат ищецът се позовава на медицинската
документация от проведено лечение(вкл. образна диагностика на фрактурата),
която е допълнително интерпретирана от назначен от съда медицински експерт.
Съдебният лекар потвърждава(л.82-84), че още при приема на пациента в спешния
център непосредствено след катастрофата е било установено счупването на лява подбедрица
с образно изследване, но след като пациентът е отказал да бъде хоспитализиран
за изследвания и лечение, е бил само гипсиран. Фрактурите на тибия и фибула
според експерта точно съответстват на възприетия механизъм на сблъсък на
велосипедиста с автомобила. Вещото лице е потвърдило последвалото седмица
по-късно хирургично лечение в друго лечебно заведение с открито наместване на
фрагменти и вътрешна фиксация, с вложена заключваща плака и последващо
обездвижване с гипс, както следващият възстановителен процес, продължил над 6
месеца, е протекъл без усложнения с ползване на помощни средства за придвижване
с постепенно натоварване след 4 месец.
Други увреждания, настъпили непосредствено след ПТП не са били установени и не
са били лекувани. Използваното медицинско изделие, за което има обективни данни
и надлежно удостоверено съгласие на пациента да го заплати допълнително въпреки
приема му за операция, заплащана от НЗОК(в предоставена на разследващите органи
документация от лечебното заведение), според експерта изцяло съвпада с
посоченото в заплатената с касов бон фактура, представена от ищеца. Към
настоящия момент лекарят е констатирал пълно срастване на счупените фрагменти и
възстановяване на обема на движенията на ставите на увредения крайник. Вещото
лице потвърждава, че счупването се характеризира с много силни болки и
невъзможност за ползване на крайника до обездвижването, а в последствие след
операцията болката е намаляла до поносима с обезболяващи лекарства. Засилване
на болковите усещания се свързва и с раздвижването, като в течение на
възстановителния период те значително намаляват до пълно отшумяване. Извън този
обичаен възстановителен процес, вещото лице посочва като необходима и нова
операция за отстраняване на метала, от
която пациентът обичайно се възстановява за 20-30 дни. Констатираното при
прегледа в хода на процеса затруднение в движението на крайника експертът не
може да свърже категорично със застрахователното събитие. От една страна,
парезата на нерв (н. перонеус) в подбедрицата не е била проявена след удара на
крайника и падането на велосипедиста, а година и половина по–късно, като при
амбулаторния преглед на 15.01.20г неврологът не е могъл да установи произхода
й. Нанесеното механично увреждане не е било в областта на нерва и пряка връзка
между счупването и парезата категорично вещото лице не може да обоснове. От
друга страна, експертът признава вероятност при падане да се появи обостряне на
старо заболяване или начална проява на увреждане на междупрешлени дискове,
поради обективно състояние на връзковия апарат на гръбначния стълб на лице в
напреднала възраст, което от своя страна да провокира увреждане на коренчета на
нерва в гръбнака, но пациентът е осуетил установяване на такава връзка, като е
отказал първоначалното хоспитализиране при приема в спешното отделение, а и не
е изпълнил предписание за стационарна диагностика, препоръчана от специалиста
при по-късно проявеното затруднение след зарастването на костната
фрактура.
Данните, съобразени
от вещото лице по документацията в журнала от прием в спешния център и
историята на лечението в специализираната ортопедична хирургия се потвърждават
от показанията на свидетелката Д.(л. 96). Те са последователно изложени, а
противоречието в датите на събитията, описвани от свидетелката съдът свързва с
емоционалното й отношение към пострадалия (живее с него на съпружески начала),
а не с несигурност на наблюденията й. Свидетелката потвърждава факта на силно
изживени болки при първоначалния прием в спешния кабинет, където пострадалият е
бил транспортиран от местопроизшествието, гипсирането на крака и
освобождаването на пациента(неправилно възприето от свидетелката като отказ на
лечебното заведение да го приеме за операция). Съдът кредитира показанията на
свидетелката за предприета по нейна инициатива консултация в друго лечебно
заведение, където е проведена и операцията с фиксирането на фрагментите, което
кореспондира с медицинската документация и обяснява периода от време между
първоначалния отказ на пострадалия и новото му хоспитализиране. Като очевидец,
възприел пряко изживяванията на ищеца непосредствено след катастрофата,
болничния престой и периода на възстановяване и лечение, свидетелката
описва болезнено понесени от ищеца не
само физически болки, затруднено обслужване
и неудобства от нуждата да ползва ежедневно чужда помощ, но и
притесненията му за зависимостта в която се е оказал, тревогата му от
належащата в бъдеще медицинска манипулация, отлагана по съвет на лекуващите го
лекари поради съмнения за положителен резултат от нея, както и усещането му за
липсата на перспектива за възстановяване на навиците и бита му преди инцидента.
Съдът приема за установена съществената разлика в самооценката на пострадалия,
който активно са занимавал с управление и поддръжка на велосипеди, а
понастоящем е убеден че няма да може да практикува това свое хоби.
В заключение, съдът
приема за установени като причинени от противоправното поведение на
застрахования водач само телесно увреждане, представляващо фрактура на крайника
и съпътстващите го негативни изживявания като значителни по интензитет болки и
неудобства от наложителния начален болничен престой и домашното лечение,
обездвижването и възстановяването на движенията на крака до 6 месеца, както и ограничените в този период притеснения за
вероятни неблагоприятни перспективи по възвръщане на подвижността му или нужда
от нова операция при благоприятна прогноза. Затруднения в движенията на ищеца
понастоящем обаче и произтичащите от тях емоционални негативни изживявания не
се доказаха да са пряк резултат от събитието, причинено от застрахования водач.
При така установените факти, съдът намира претенциите на ищеца за
частично изцяло основателна по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за това
застрахователно събитие обезщетение следва да покрие пълния размер на
понесените от пострадалия вреди. Такива са настъпили както в имуществената,
така и в неимуществената сфера на ищеца, но само в обема на доказаните увреди и страдания, изцяло
преодолени с лечението, а не всички негативни промени, налични понастоящем в
тялото и емоциите на ищеца.
Оспорените разходи за лечение са доказани изцяло, както с представените
платежни документи, така и с констатациите на експерта за необходимото им
приложение. Сумата по представен фискален бон и фактура изцяло кореспондира на
предявената претенция от 1450лв., а датите на извършване на разходите и вида на
по-късно заплатените стоки и услуги съответства на установен като необходим за
лечението на ищеца ортопедичен консуматив. Претенцията за понесени имуществени
загуби следва да се уважи изцяло в този размер.
Съдът намира за категорично установено, че ищецът е изтърпял увреждане
на костите на крака и лечението до зарастването им с имплант, както и
психическия стрес от злополуката с продължителни страдания в порядък и
интензитет, типични за такива увреждания, като болковия синдром е бил силно
изразен в началния етап и с по-ниска интензивност при възстановяването до 6
месеца. Освен тях обаче съдът оценява и очаквания нов дискомфорт от предстояща
нова операция за изваждане на метала или съпоставимо с нея психично ретравмиране в случай, че тази
препоръчителна в общия случай интервенция се прецени като ненужна поради липса
на очакван положителен ефект за пациента. Съдът отчита за определяне на размера
на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г на ВС по приложението
на чл. 52 ЗЗД, наред с тези конкретни характеристики на вида и степента на
увреждането и настъпилата в резултат на тях промяна в социалните възможности на
пострадалия в напреднала възраст, когато здравословното състояние се влошава и
поради естествени дегенеративни промени и усещането за физически интегритет е
основен емоционален приоритет. Извън последиците, подлежащи на обезщетяване остават неврологичните
промени и породени от тях затруднения в движението, промяна на походка, загуба
на надежда за възстановяване на предходните навици, ежедневие и хоби.
Тези обстоятелства
мотивират съда при определяне на размера на неимуществените вреди в размер
около средния според установените в практиката на съдилищата обезщетения,
обичайно свързвани със такова увреждане на крайник без трайни остатъчни
последици (Определение № 120 от 27.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1035/2019 г.,
II т. о., ТК, Определение № 609 от 5.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 974/2019 г.,
II т. о., ТК, Определение № 455 от 10.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 2675/2018
г., II т. о., ТК). Доколкото компенсацията за болките и страданията следва да
се определи в паричен еквивалент, съдът отчита като съответен на вида и
интензитета им сума ненадхвърляща 40
000лв. По-високият претендиран размер би могъл да се обоснове само при
комбиниране та фрактура с друг вид
увреждания или остатъчни невъзстановими последици, а такива не се доказаха,
затова и за разлика до 50 000лв искът следва да се отхвърли. По този начин съдът преценява, че е постигнат справедливият баланс между
претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от
обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без
обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на
пострадалия. Съдът отчита и действащите към момента на застрахователното
събитие завишени размери на лимитите на минималните застрахователни суми (Решение № 189 от 4.07.2012 г. на ВКС по т.
д. № 634/2010 г., II т. о., ТК), като критерий за обществена оценка за стойността
на накърняване на лични права, като възприема размер значително надхвърлящ
сумите, определяни при събития с подобен резултат при по- ниски нормативни
лимити на покритие.
Доказателства за
предложено обезщетение в такъв справедлив размер застрахователят не е посочил,
съответно и претенцията на ползващото се от застраховката лице съдът намира за
изцяло доказана и основателна.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 493 от КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главниците за лихва, считано от предявяване
на исковата молба. Към този момент несъмнено застрахователят вече е бил
поставен в забава и няма данни за наличие на обстоятелства, които да го
освобождават от отговорност за нея до окончателното изплащане на обезщетението
по посочена от ищеца банкова сметка. Това
е така и с оглед установяване на всички обстоятелства с решението на
наказателния съд относно събитието още в хода на процеса, последвалото
насочване на страните към медиация, указаните предимства на доброволното
споразумяване в доклада по делото и отново след приключване на съдебното
дирене.
Ответникът е
оспорил забавата си преди началото на процеса, като се е позовал на неполучено
съдействие от пострадалия по установяване на застрахователното събитие. В тази
връзка съдът отчита безспорното обстоятелство по уведомяването на ищеца за
нужда от документиране на престъпното деяние на застрахования водач, отправено
от застрахователя на 30.08.18г. С разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494
т.10 КЗ функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от
застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществените
вреди се ограничи до лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната
дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая няма спор, че
претенцията от пострадалия е била предявена на 29.08.2018 г и до изтичане на
тримесечния срок за разглеждането й изпълнение от страна на пострадалия не е
настъпило. Същевременно няма спор, че описаните приложения към искането за
обезщетение(протокол за ПТП, епикриза от болничното лечение и касовата бележка
за разхода за медицинско изделие) са били на разположение на комисията,
формирана от застрахователя(посочени са в съставения от тях протокол на л. 36).
Като съобрази специалното правило на чл. 496 ал. 3 и 4 КЗ съдът преценява, че
макар и действително да не са съдържали категорични данни за вината на
застрахования, документи от този тип законодателят отчита като достатъчни,
евентуално възлага на застрахователя да се снабди с допълнителни пояснения,
като го легитимира за иска съдействие от разследващи органи. В случая обаче,
това свое право застрахователят не е реализирал, а напротив прехвърлил го е
като тежест на насрещната страна. Същевременно към този момент указанията са
явно неизпълними, тъй като пострадалото лице е посочило всички налични данни до
които е имало достъп, а изисканите експертизи още не са били дори възложени по
делото според първото предложение за продължаване на срока за разследване (л.
10 от ДП 566/2018г). Позоваване на кредиторовата забава в такава хипотеза е
явно необосновано. Затова и неоснователно обявения отказ на застрахователя да
определи какъвто и да е размер на обезщетението, поискано от пострадалото лице
не е основание за изключване нито на забавата на длъжника, нито на
причиняването на процеса.
В заключение, съдът
на основание чл. 84 ал.3 и чл.86 от ЗЗД и специалните правила на чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ намира за основателно и
акцесорното вземане за покриване от страна на застрахователя и на забавата на
делинквента от момента, следващ изтичане на срока за разглеждане на искането от
уведомения застраховател. За
периода от 30.11.2018г до предявяване на настоящия иск, размерът на
обезщетението за забава върху основателна част от главницата 40 000 лв
съдът определя с общодостъпен лихвен калкулатор, чрез прилагане на нормативно установената методика за законната лихва по
ПМС № 426/2014 г., както следва:
|
от дата |
до дата |
брой дни |
ОЛП + 10 % |
лихва |
|
30.11.2018 |
31.12.2018 |
32 |
10.00 % |
355.56 |
|
01.01.2019 |
07.01.2019 |
7 |
10.00 % |
77.78 |
|
общо лихви: 433.34 лева |
||||
До този размер следва да се уважи тази претенция, а за горницата до
541.71лв да се отхвърли.
Съответно на този
резултат, съдът разпределя и отговорността за разноските по делото.
Ищецът е претендирал заплащане на разноски, като в списъка по чл. 80 ГПК
е посочено само вземане на адвоката за предоставена безплатна адвокатска
услуга. Представен е договор с удостоверено безплатно представителство в
хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. С
оглед установената съдебна практика (определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.
гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК) при липса на оспорване на съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, съдът следва да приеме
за установена материалната затрудненост на страната като основание за
договарянето на безплатната услуга. В случая насрещната страна не е възразила
по възможностите на ищеца да заплати услугата по защита в исков процес, а и при
сезиране на съда е била представена декларация за изчерпване на доходите на
ищеца с пенсия от 530лв и липса на имущество, което да може да носи доходи,
поради което и предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ,
съответно и за възмездяване на пълномощника са налице. Минималният размер за
тази услуга възлиза на 2089,75 лв, според интереса (сбор от 51991.71 лв)
предявен с исковата молба, с отчитане на методика по чл. 7 ал. 2 от НМРАВ. От
тази сума на адв. С., представлявал ищеца пред настоящата инстанция, следва да
бъде присъдена част от 1683.45лв, съразмерна на основателната част от исковете
(41883.34/51991.71).
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на
съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово дължими такси в размер на
1708лв ( сбор от 4 % от присъдените две обезщетения и минимум от 50 лв по иска
за лихвите). Направените авансирани от бюджета разходи в размер на 200 лв за
възнаграждение на експерт(по допусната медицинска експертиза), назначена по
искане на страна, освободена от авансово внасяне на разноски също следва да
бъдат събрани от ответника (чл. 78 ал.6 ГПК), съразмерно на основателната
претенция или до размера от само 161.12лв.
Частичната неоснователност на исковете ангажира отговорността за
разноски на ищеца в съотношение
10 108.37/51991.71. Според
представения неоспорен списък и приложени към него доказателства за уговорен и
изплатен по банков път хонорар на адвокат и депозиране по сметка на съда на
суми за разноски, общият размер на доказани плащания възлиза на 3020лв. В този
сбор обаче, извън усвоените за възнаграждения на вещи лица депозити от 500лв е
включена и сумата от 30 лв, останала неизразходвана след разпит на свидетел,
отказал се от компенсация за разходи за явяване пред съд. Тази сума подлежи на
възстановяване при поискване от вносителя, поради което и плащането й не следва
да се възлага на насрещната страна. Така от общия сбор от 2990лв. в полза на
ответника следва да се присъди само част от 581.32лв, съответна на отхвърлена част от исковете.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. Петров Личев и Румен Кирилов Д. да заплати на К.Д.К., ЕГН **********,*** следните
суми, платими по банкова сметка на изрично упълномощен адвокат А.С.С. в „ТЕКСИМ
БАНК” с IBAN ***, както следва:
·
40 000 лв. (четиридесет хиляди лева),
представляващи сборно обезщетение за претърпени неимуществени вреди като болки и страдания, понесени поради телесно
увреждане(счупване на тибия и фибула) на ляв крак, оперативното му лечение и възстановяване за шест месеца и
психическа травма и емоционален стрес, резултат от ПТП на 16.08.2018г, причинено
от водач, признат за виновен извършител на престъпление по АНД 2009/2019г по описа на ВРС, застрахован за риск
„гражданска отговорност“ с
полица BG/23/118001724630, за управление на л.а. „***“ с рег. № *** в периода от 15.06.2018г до 14.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска
07.01.2019 до окончателно изплащане на обезщетението, на осн. чл.499 КЗ вр. чл.45 ЗЗД;
·
433.34 лв. (четиристотин тридесет и три лева и тридесет
и четири стотинки), представляващи обезщетение за забавеното изплащане на тази главница в периода от 30.11.2018 г. до предявяване на
иска на 07.01.2019 г., на осн. чл. 493 ал.1 т. 5 КЗ вр. чл. 84 ЗЗД
·
1 450 лв. (хиляда четиристотин и петдесет
лева), представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за медицинско изделие, приложено при операцията за
лечение на същото увреждане, на осн. чл.499
КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на адвокат А.С.С., ЕГН **********
със служебен адрес ),
със служ. адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“ бл.316, вх.А, ап.7 сумата 1683.45 лв. (хиляда шестстотин
осемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща част от
възнаграждение за безплатно предоставена на ищеца К.Д.К. адвокатска услуга за процесуално представителство, съразмерна на
основателната част от исковете, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд -
гр.Варна в Централна кооперативна банка
/ЦКБ/ клон Варна, BIC ***, IBAN ***, следните суми:
·
1708 лв. (хиляда
седемстотин и осем лева), представляваща дължима по делото държавна такса по
основателния размер на иска, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК,
·
161.12 лв. (сто
шестдесет и един лева и дванадесет стотинки), представляваща авансирани от
бюджета разходи за допусната експертиза, съразмерно на основателна претенция ,
на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, че следва да представи доказателства за
заплатената присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в
сила на решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен
лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна
лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Д.К., ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* искове за присъждане на:
·
горница над 40 000 лв. до 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди от същото застрахователно събитие
·
горница над 433.34
лв. до 541.71 лв., претендирана
като обезщетение за забавеното
изплащане на тази сума в периода от
30.11.2018 г. до предявяване на иска на 07.01.2019 г.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата 581.32
лв. (петстотин осемдесет и един лева и тридесет и две стотинки),
представляваща част от направените от ответника по делото разноски, съответна
на отхвърлена част от исковете, на осн.
чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7 на електронни адреси, ползвани при
депозиране на писмени бележки.
Указва
на страните, че срокът за обжалване е СПРЯЛ до отмяна на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. на осн. чл. З от ЗМДВИП и ако страната
желае да предприеме действия по време на спрения срок следва да потвърди изрично
получаването на електронното копие от решението и да заяви, че се отказва от
остатъка от срока в нейна полза.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД