Определение по дело №3463/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 944
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия: Мирослава Тодорова
Дело: 20211100603463
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 944
гр. София , 20.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева

Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7-8 НПК.
Постъпила е жалба от В. Д. В. срещу определение на СРС, НО, 16 състав по н.ч.д №
5730/21 г. от 9.07.2021 г., с което се оставя без разглеждане жалбата му до
първоинстанционния съд срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 21.02.2019 г. по досъдебно производство 226 № ЗМК 2437/2018 г. по описа
на 2 РУ-СДВР, пр.пр. № 42646/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 323,
ал. 1 НК.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и се прави искане да бъде
отменено, като обжалваното пред първата инстанция постановление за прекратяване на
наказателното производство да бъде отменено поради неговата неправилност. Излагат се
подробни съображения, че жалбоподателят е собственик на имот, част от който е бил
присвоен.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и ги обсъди в контекста на
всички събрани по делото доказателства и извършените процесуалноследствени действия до
момента, намира за установено следното:
В определението, което е предмет на въззивна проверка, СРС вярно е изяснил
фактите по разследването, които са значими за правилното му произнасяне, и е извел
законосъобразен извод относно липсата на активна процесуална легитимация на
жалбоподателя В. Д. В. да инициира съдебен контрол по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Досъдебното производство е образувано с постановление от 16.10.2018 г. за
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК за това, че на неустановена дата в гр. Нови Искър
самоволно, не по установения от закона ред, било осъществено оспорвано от другиго
действително или предполагаемо право. В постановлението не са конкретизирани никакви
фактически твърдения за съставомерните признаци на престъплението.
По делото не са привлечени обвиняеми.
С постановление от 21.02.2021 г. на СРП е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство 226 № ЗМК 2437/2018 г. по описа на 2 РУ-СДВР, пр.пр. №
1
42646/2018 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, като е
посочено, че разследваното деяние не е съставомерно. Налице са гражданскоправни
отношения за спорния имот, които следва да бъдат разрешени в гражданския процес.
Срещу постановлението за прекратяване е депозирал жалба В. Д. В., която поддържа,
че фактическата обстановка не е изяснена в пълнота, като същевременно изложените в
постановлението фактически изводи на прокурора не кореспондират на събраните
доказателства.
Първостепенният съд в обжалваното определение е приел, че жалбоподателя няма
процесуално качество на пострадал и не е разгледал наведените от него оплаквания по
същество.
Въззивният съд намира даденото от първоспенния съд тълкуване на процесуалния и
материалния закон, въз основа на което е решил въпроса за процесуалната легитимация, за
правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК процесуално легитимирани да обжалват
постановлението за прекратяване на наказателното производство пред съда са пострадалият
от престъплението, ощетеното юридическо лице и обвиняемият. Този кръг на активно
легитимираните лица, които могат да възбудят съдебен контрол за законосъобразност на
постановлението за прекратяване, е изчерпателно ограничен. Възникването на правото на
обжалване е обвързано винаги с наличието на правен интерес от постигане на благоприятен
за съответния субект резултат. По отношение на пострадалия и ощетеното юридическо лице
този интерес е обвързан с възможността им в съдебната фаза да встъпят като страни в
производството. Жалбоподателите обаче нямат такъв защитим правен интерес, тъй като не
са пострадали от престъплението, предмет на наказателното производство, според
изискванията на чл. 74 НПК, поради което и не могат да бъдат страна в съдебната фаза.
Престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е посегателство срещу реда и общественото
спокойствие. С него се нарушава изискването правните спорове да бъдат решавани по
законоустановена процедура, а не самоволно. С други думи защитава се
правораздавателният ред, като законодателят не отдава правно значение на съпътстващите
вреди, които евентуално са настъпили в индивидуална правна сфера. Това обаче не
означава, че обезщетение за тези вреди не може да се потърси по гражданскопроцесуален
ред от увредения или че лицето, което се приема за засегнато в широк смисъл от деянието,
няма право на достъп до горестоящата прокуратура.
Изложените съображения са достатъчни, за да се приеме, че при този ход на
развитие на досъдебното производство, по което липсват привлечени лица в качеството на
обвиняеми и пострадали по смисъла на чл. 74 НПК, районният съд законосъобразно е приел,
че не е сезиран от лице с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК и на това основание е
оставил без разглеждане жалбата на В. Д. В.. След като атакуваното постановление за
прекратяване на наказателното производство не подлежи на съдебен контрол поради липса
на лица с легитимация по чл. 243, ал. 4 НПК да го обжалват пред съда, това означава, че
разглеждането на жалбата срещу него е от компетентността на горестоящата прокуратура по
отношение на тази, която е прекратила наказателното производство.
Жалбоподателят пред първоинстанционния съд е изложил съображения за
неправилност на постановлението за прекратяване, като счита, че фактическата обстановка е
непълно изяснена и същевременно – незаконосъобразно оценена, което е довело и до
неправилно изясняване на въпроса за това дали е извършено престъпление и какво е то.
Поради това правната защита на жалбоподателя в конкретния случай се осигурява по реда
на вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в рамките на прокуратурата
– по чл. 200 НПК. Този извод се формира по аргумент от по-силното основание по чл. 243,
ал. 10 НПК, в чиято хипотеза е предвиден горестоящ прокурорски контрол върху
постановленията за прекратяване на наказателното производство, когато те не са били
2
обжалвани пред съда. Оттук следва, че постановленията за прекратяване на наказателни
производства, по които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК, също
могат да бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и
служебно да се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на лицата, които
имат право да възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да
поискат инстанционен прокурорски контрол. Това е така, доколкото прокуратурата, поради
конституционното си правомощие по чл. 127, ал. 1 Конституцията на РБ да преценява на кои
лица и за кое престъпление ще повдига обвинение, може да извърши пълна ревизия както на
фактите на престъплението, предмет на разследването, така и на правната му квалификация
и да прецени, не само дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и
дали има данни по делото за друго и за вината на други лица. Тази проверка е дължима с
оглед осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко лице.
Мотивиран от всичко изложено, въззивният съд намира, че обжалваното
определение на СРС е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата
заедно с делото да бъдат изпратени на СГП по компетентност за проверка на
основателността й.
Ето защо СГС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 16 състав по н.ч.д № 5730/21 г. от
9.07.2021 г., с което се оставя без разглеждане жалбата на В. Д. В. срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 21.02.2019 г. по досъдебно производство
226 № ЗМК 2437/2018 г. по описа на 2 РУ-СДВР, пр.пр. № 42646/2018 г. по описа на СРП,
водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
Делото да се изпрати на Софийска градска прокуратура по компетентност за
произнасяне по жалбата, депозирана пред Софийския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране, да се съобщи на въззивния
жалбоподател.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3