МОТИВИ ПО Н.Ч.Д. № 3481/2019г.,
СГС, НО, 15 СЪСТАВ
Производството
е по реда на чл.457 и сл. НПК.
Постъпило е предложение в
Софийски Градски съд - Наказателно отделение от Главния прокурор на Република
България за постановяване на определение за приспособяване на Присъда от
10.01.2017г., реф. №751/2016г./ HSST на Народен съд в гр. Х.Ш.М., потвърдена с
влязло в сила Решение от 25.04.2017г., реф. №12/2017г./ HSST на Висшия народен
съд в гр. Х.Ш.М., с която българския гражданин Д.Ц.Х. е осъден да изтърпи
наказание 7 /седем / години затвор за
извършено престъпление по чл. 266b,ал.3, т. а, чл. 46,ал.1 и ал.2, т. b,g,p и
чл.47 от Наказателния кодекс на Социалистическа република Виетнам.
С предложението до съда се иска
да бъдат решени въпросите, свързани с изпълнение на Присъда от 10.01.2017г.,
реф. №751/2016г./ HSST на Народен съд в гр. Х.Ш.М., потвърдена с влязло в сила
Решение от 25.04.2017г., реф. №12/2017г./ HSST на Висшия народен съд в гр. Х.Ш.М.-да
се определи текстът от Наказателния кодекс на Република България, на който
съответства извършеното от Д.Ц.Х. престъпление, режимът за изтърпяване на
наказанието на територията на Република България и да бъде определен размерът
на изтърпяната и предстоящата за изтърпяване част от наказанието.
В съдебно заседание
представителят на Софийска Градска прокуратура изразява становище, че следва да
се приеме за изпълнение присъдата на чуждия съд, с която Д.Ц.Х. е осъден, като
престъплението по същата да се адаптира към разпоредбите на 249,ал.1 от НК.
Пледира към съда да съобрази при изпълнение на решението на чуждестранния съд
частта, която е изтърпяна от лицето на територията на Социалистическа република
Виетнам и предстояща за изтърпяване част на територията на Република България.
Моли определеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим.
Защитникът на осъденото лице -
адв. Златков моли на подзащитния му да се наложи минимално наказание по
българското законодателство, като в тази връзка релевира съображения, че
виетнамските съдебни власти са определили наказание „лишаване от свобода“ на Х.,
в минимално предвидения законов размер. Моли определеното наказание да бъде
изтърпяно при първоначален „общ” режим, както и да се приспадне от наказанието
лишаване от свобода времето, през което
осъдения е търпял същото наказание на територията на Социалистическа
република Виетнам.
Осъденото лице Д.Ц.Х. моли за
минимално наказание.
Софийски Градски съд като взе
предвид становището на страните и материалите по делото, намери за установено
следното:
Осъденият български гражданин Д.Ц.Х.
е роден на ***г***, Република България, българин, български гражданин, с адрес:
гр.София, ж.к.“ *******.
Фактологичното описание в Присъда
от 10.01.2017г., реф. №751/2016г./ HSST на Народен съд в гр. Х.Ш.М., потвърдена
с влязло в сила Решение от 25.04.2017г., реф. №12/2017г./ HSST на Висшия
народен съд в гр. Х.Ш.М. на извършената от Д.Ц.Х. инкриминирана деятелност, е
следната:
Българския гражданин Д.Ц.Х. е
признат за виновен за това, че на 01.05.2016 г. е използвал неистински платежни
инструменти /фалшиви ATM карти/, за да тегли пари от банкомат на банка
Techcombank, намиращ се на № 16-18, улица До Куанг Дау, квартал Фам Нгу Лао,
район 1, Социалистическа република Виетнам, докато българския гражданин К.К.К.го
чакал с мотор. Осъденият е бил задържан на мястото, като в него са
намерени 30 бели пластмасови карти с
черни ленти.
При извършеното от виетнамските
правораздавателни власти претърсване на стая 103, хотел *******, улица Хо Тунг
May, квартал Бен Нге, район 1, която Ц. обитавал, били намерени и иззети инструменти за правене на неистински платежни
инструменти /фалшиви кредитни карти/, както следва: 01 тъмно-сива машина за
четене на кредитни карти марка MSR, 1 черен твърд диск TOSHIBA, S/N:
85S3KNOHFSAA; P/N: HDWC240EK3J1, 01 (един) черен лаптоп DELL с ID: QDS -
BRCM1033, 01 (един) черен лаптоп TOSHIBA със серия YE 117435С, 01 камера, 10
микрочипа, 01 комплект ключове, 02 отверки, 01 машина за заваряване, 01
пистолет за топло лепене и 166.000.000 донга. При изследването на намереното
компютърно устройство, разследващите открили съдържащи се в същото 273 пакета
данни на банкови карти на трети лица.
В хода на разследването била
установено също, че Д.Ц.Х. пристигнал на територията на Виетнам на 08.04.2016г., след като лица с малки
имена- П.и П., преди това на територията на Р. България, му предложили и
последният се съгласил, на територията на Виетнам да извършва тегления на пари
от банкомати, чрез използването на неистински платежни инструменти /фалшиви
банкови карти/.
След като Х. пристигнал във
Виетнам, към него се присъединил и
българския гражданин К.К.К., който преди това, още на територията на
българската държава, бил склонен от
осъдения да участва в престъпната деятелност, като го превозва с мотоциклет до
банкоматите, от които трябвало се извършват нерегламентираните тегления.
Х., на територията на Виетнам,
получил техническите средства необходими за изготвянето на неистинските
платежни средства /банкови карти/, карти-клонинги, както и информация за
банковите сметки, от които следвало да се теглят паричните средства.
За периода от 24.04.2016 г. до
момента на арестуването, Х. направил 180 неистински платежни инструменти
/фалшиви банкови карти/, с които извършил 467 транзакции в банкомати в град Х.Ш.М.
и град Вунг Тау, от които имал 115 успешни тегления, благодарения на което получил парични средства в размер на
********* донга, като неуспешните тегления били на обща сума от *********
донга.
Виетнамските съдебни власти са
приели, че извършената от българския гражданин Д.Ц.Х. деятелност, консумира
състава на престъплението по чл. 266b,ал.3, точка а, чл. 46,ал.1 и ал.2, т.
b,g,p и чл.47 от Наказателния кодекс на Социалистическа република Виетнам.
Видно от приложените по делото
документи, Д.Ц.Х. предварително е задържан от дата 01.05.2016г., като с Решение
на Народен съд град Х.Ш.М. от 30.05.2017г. е постановено, Х. да започне да
търпи наказанието лишаване от свобода за
срок от 7 /седем / години.
От документите, представени от
съдебните власти на Социалистическа република Виетнам и които според настоящият
съдебен състав са относими към производството по чл.457 и сл. от НПК, се
установява, че с Решение на Народен съд град Бинх Тхуан от 22.01.2019г., поради
положен труд и проведено обучение от страна на Д.Ц.Х. по време на изтърпяване
на наложеното му наказание лишаване от свобода, е намален срокът на това
наказание с девет месеца.
Българският гражданин Д.Ц.Х. е
предаден от виетнамските власти на българските власти на 08.08.2019 г.
Съдът съобразявайки се с
разпоредбите на чл. 457 и сл. НПК и тези от Конвенцията за трансфер на осъдени
лица, съставена в Страсбург на 21.03.1983 г., ратифицирана от нашата страна и
обнародвана в ДВ бр. 39/10.05.1994 г., е длъжен да отбележи, че в производството по трансфер е
недопустимо да коментира преценката на чуждия съд относно приложимия материален закон, тъй като това е въпрос по
съществото на спора и отговорът на този въпрос е единствено в компетентността
на последния.
В правомощията на българския съд
е да определи съответстващото престъпление по българския НК, изхождайки от
изложените в присъдата на чуждия съд факти /арг. чл.11,т.1, б“а“ от Конвенцията
за трансфер на осъдени лица/ и приложимото чуждо право, както и да реши
пенитенциарни въпроси, свързани с изпълнението на приетата присъда и визирани в
чл. 457, ал. 3 - ал. 6 от НПК.
Според настоящият съдебен състав,
престъплението, за което Д.Ц.Х. е осъден от съдебните власти на Социалистическа
република Виетнам, съответства на престъпления по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК,
по чл. 244, ал. 1 от НК, по чл. 246,ал.3
от НК и по чл.249,ал.4,вр. с ал.3 от НК на Република България.
Този извод на съда следва, както
от приложения от молещата държава
наказателен закон, така и от установената и приета от виетнамският съд
фактическа обстановка.
С извършената от Х. усложнена
престъпна дейност, изразяваща се в изготвянето и използването на неистински
платежни инструменти /фалшиви кредитни банкови карти/, се покриват съставите на
чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК и чл. 244,
ал. 1 от НК.
Придобиването и съхранението на
технически средства от осъдения, които са
предназначени и са послужили за изготвяне на неистинските платежни
инструменти /фалшивите банкови карти/, настоящият съдебен състав счита, че е
осъществен състава на престъплението по чл.246,ал.3 от НК.
Фактическите обстоятелства, които
са инкриминирани в Присъда от 10.01.2017г., реф. №751/2016г./ HSST на Народен
съд в гр. Х.Ш.М., а именно съхраняването на информация от осъдения за
съдържанието на платежни инструменти-данни от банкови карти на трети лица,
настоящият съдебен състав приема, че се осъществява състава на престъплението
по чл. 249,ал.4,вр. ал.3 от НК.
Българският съд не може да
ревизира влязлата в сила присъда на чуждия съд, като осъди Д.Ц.Х. за други
престъпления, нито може да намалява наказанието лишаване от свобода, наложено
на осъдения от чуждия съд, освен в хипотезата на чл.457,ал.4 от НПК, която
в конкретната казуистика не е налице.
Както съдът вече посочи, неговите
правомощия в настоящото производство се свеждат до преценката относно това
дали инкриминираната деятелност, за
която българският гражданин Д.Ц.Х. е осъден от виетнамските съдебни власти,
представлява престъпление /престъпления/ и по българското законодателство.
Санкциите на материалните норми
на престъпленията по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, по чл. 244, ал. 1 от НК, по чл. 246,ал.3 от НК и
по чл.249,ал.4,вр. с ал.3 от НК предвиждат наказания „лишаване от свобода“,
като най-тежката е тази за престъплението по чл.243,ал.2,т.3 от НК на Р. България, предвиждаща наказание
„лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години, поради което и наложеното на
Д.Ц.Х. от съдебните власти на молещата държава наказание „лишаване от свобода“
за срок от 7 /седем/ години, съответства
на допустимото от българското законодателство наказание. С оглед на това
настоящият съдебен състав намира искането на защитника за намаляване на
наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения от виетнамския съд, до
законовия минимум, предвиден в националното законодателство, за изцяло неоснователно.
Съдебният състав е задължен
съгласно нормата на чл. 457, ал. 3 НПК да определи първоначалния режим, при
който българския гражданин Д.Ц.Х. да изтърпи наказанието лишаване от свобода в
размер на 7 /седем / години, наложено му
от виетнамски съд.
Изхождайки от размера на наказанието лишаване от свобода, наложено Д.Ц.Х.
по приетата от българския съд за изпълнение Присъда от 10.01.2017г., реф.
№751/2016г./ HSST на Народен съд в гр. Х.Ш.М., потвърдена с влязло в сила
Решение от 25.04.2017г., реф. №12/2017г./ HSST на Висшия народен съд в гр. Х.Ш.М.,
съдебният състав приема, че на осн. чл.
57, ал.1,т. 2,б.“а“ от ЗИНЗС това наказание от седем години лишаване от свобода
трябва да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим.
За яснота, съдебният състав за
необходимо следва да посочи, че в производството по чл.457 и сл. от НПК при
решаване на въпроса относно определянето на първоначалния режим на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“, не може да се съобразява с времето на изтърпяване на присъдата в
чуждата държава или с режима на изтърпяване, определен от съд на молещата
държава, а единствено с разпоредбите на ЗИНЗС.
Съдът е длъжен да приспадне
предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е
постановена присъдата /чл.457,ал.5 от НПК/, включително и положеният
общественополезен труд от трансферирания осъден български гражданин в осъдилата
го държава /т.3 от ТР № 3 от 12 ноември 2013 година на ОСНК, по тълкувателно
дело № 3/2013 г. по описа на ВКС/, когато се касае до постановяване на присъда
от съд на държава извън Европейския съюз, освен ако определеният от издаващата
държава остатък за изтърпяване, е изчислен след зачитане на положения труд.
От Решение на Народен съд град Бинх
Тхуан от 22.01.2019г. се установява, че поради положен труд и проведено
обучение от Д.Ц.Х. по време на престоя му във виетнамско пенитенциарното
заведение, срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода е намален с
девет месеца.
Така направеното „намаляване“ на
наказанието от съдебните власти на издаващата държава, представлява зачитане на положения от осъдения български
гражданин обществено полезен труд и проведено обучение, поради което настоящия
съдебен състав следва да го приспадне от наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от седем години
Положения от осъдения български
гражданин общественополезен труд и обучение, българският съд отново не следва
да ги приспада от наказанието „лишаване от свобода“ /по арг. на т.3 от ТР № 3
от 12 ноември 2013 година на ОСНК, по тълкувателно дело № 3/2013 г. по описа на
ВКС/.
По изложените съображения и на
основание чл. 457, ал. 5 от НПК
настоящият съдебен състав следва да приспадне от наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от седем години и предварителното задържане на осъдения
български гражданин Д.Ц.Х., както и времето през което е търпял наказанието
лишаване от свобода в Социалистическа република Виетнам, считано от дата
01.05.2016г. до предаването му на българските власти на 08.08.2019г. Следва да
се приспадне от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от седем години и
периода от предаването на българския гражданин от виетнамските на българските
власти, считано от 08.08.2019г. до влизане на определението в сила.
По изложените съображения съдът
постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.