МОТИВИ
по НОХД № 3030/2018 г. по описа на ***ски РС:
Обвинението
е срещу подсъдимия Д.В.И. с ЕГН ********** за това, че на 24
срещу 25.07.2018 г. в с. ***, обл. ***, направил опит да запали имущество на
значителна стойност – къща, намираща се на ул. „***“ № ** в с. ***, на стойност
12 230 лева, собственост на М.В.К. ***, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини.
Престъпление по чл.330, ал.І
във вр. с чл.18, ал.І от НК.
Съдът
на основание чл.370 от НПК е допуснал предварително изслушване на страните като
подсъдимия Д.В.И. с участието на защитника си адв. Н.Я. от ПлАК е признал
изцяло фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като съобразно разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК страните не
са направили доказателствени искания.
Съдът
с определение на основание чл.372 ал.ІV от НПК
като е приел, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване
на присъдата ще се ползва от същите без да събира допълнителни доказателства.
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Намира, че същото е
доказано по несъмнен начин, а фактическата обстановка очертана в ОА –
потвърдена. Представителят на Районна прокуратура – *** намира, че приобщените
по делото доказателства подкрепят напълно обвинителната теза и пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен и да бъде постановено наказание лишаване от свобода
около минимума, което да бъде при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и така полученто наказание да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим.
Защитникът
адв. Н.Я. от ПлАК се солидаризира със становището на РП – *** досежно
обстоятелството, че очертаната в ОА фактическа обстановка е безспорно
установена. Моли съда при определяне на наказанието да бъде взето в предвид като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия
направеното от негова страна самопризнание, предотвратяването от негова страна
на по-тежки обществено опасни последици. Моли съдът, подзащитният му да бъде
изцяло оправдан по извършеното
престъпление, ако съдът счете, че са
налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 18 ал. 3 от НК. Защитникът пледира, ако съдът намери деянието
за довършено и са налице съставомерните предпоставки визирани в закона, които
признават престъплението за осъществено от обективна и от субективна страна моли съда на
подсдимия да бъде наложено минималното предвидено в закона наказание лишаване
от свобода, което да бъде редуцирано съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК. Моли съда да има предвид при определянето на
наказанието преди всичко, доброто му процесуално поведение, социалният му статус,
направените от негова страна самопризнания, съдействието му за разкриване на
обективната истина, както и проявеното критично отношение към извършеното от
него деяние.
Подсъдимият
Д.В.И. се явява в съдебно заседание като признава вината си и се солидализира с
предложеното от страна на защитникът му наказание.
В
наказателното производство няма предявен граждански иск и конституиран
граждански ищец и частен обвинител.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
Д.В.И. е роден на *** ***, ***, с ***
гражданство, със средно образование, разведен, безработен, осъждан ЕГН **********.
На 24.07.2018 г. вечерта, след като консумирал
алкохол, подсъдимя Д.И. посетил баща си В.М. И.,***, в къща, находяща се на ул.
„***“ № ***, собственост на дъщеря му - М.В.К.. По това време свидетеля В.И.
вечерял. Същият видял сина си – подсъдимия Д.И., на прозореца отвън и му
отворил вратата на къщата, за да влезе. Свидетелят И. попитал подсъдимия, дали
иска да вечеря, на което последния му отговорил отрицателно. Св. В.И.
забелязал, че синът му е в нетрезво състояние и носи със себе си полупразна
пластмасова бутилка с бира. Подсъдимия Д.И. седнал на трапезата при баща си и
започнал да пие от бирата и да пуши цигари.
Не след дълго подсъдимия Д. И. започнал да вика и да
описва несъществуващи сцени с деца, които се навъртат около баща му и го
пръскат с дезодорант. Св. В.И. се притеснил, защото си помислил, че синът му
халюцинира и му казал, че е по-добре да си легне и да си почине. Подсъдимия Д.И.
нямал такова желание и решил да се премести в подпокривното пространство на
къщата, намиращо се до гаража, който бил залепен за нея. Там той продължил да
вика и да говори несвързано, което породило страх у св. В.И. и той излязъл от
къщата, за да потърси помощ. През това време подсъдимия Д.И. започнал да пали
покъщнината в подпокривното помещение на къщата, в която се намирал. Това,
както и шумовете от крясъци от страна на подсъдимия направили впечатление на
съсед – св. В.П., и тя подала сигнал до кмета на с. *** – св. Р. И., който не
бил в селото по това време, но отишъл на адреса възможно най-бързо, като се
обадил и на дежурния охранител към кметството – св. Т.И., за да му помогне в
разрешаването на ситуацията.
Като пристигнали на място двамата установили, че подс.
Д.И. седи на тротоара пред къщата, а отвътре излиза гъст пушек и в
подпокривното пространство се е разразил пожар. Св. Р. И. сигнализирал на
полицията и пожарната за случилото се. Подсъдимият казал на кмета и охранителя,
че някакви деца дошли и запалили къщата, но в близост до нея нямало никой. Св. Р.
И. и св. Т.И. веднага влезли в къщата, за да потушат пожара и да проверят има
ли някой вътре, но къщата била празна. Те започнали да гасят с вода и малко
след това пристигнали полицейски служители, между които св. Иван Симеонов и
служители на пожарна безопасност, които окончателно потушили огъня в къщата.
Заедно с тях се върнал и св. В.И., който заявил, че по-рано се уплашил от
поведението на сина си и тръгнал да търси помощ в селото. Той потвърдил, че не
е имало никой друг в и около къщата, когато е излизал, освен синът му – подсъдимия
Д.И..
По
повод на горното е проведено досъдебно производство.
Горната
фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на досъдебното производство
обяснения на подсъдимия Д.В.И., показанията на свидетелите Т. И.И., В.М. И., Р.
П. И., М.В.К., И. В. С. и В. С. П., кредитирани от съда поради тяхната
обективност и логичност, направеното от подсъдимия Д.В.И., признание на
фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, както и останалите писмени доказателства приложени към досъдебно
производство № Д-1345/2018 г. по описа на Районна прокуратура – ***, приобщени
към делото по реда на чл.283 от НПК, протокол за оглед на местопроизшествие от 25.07.2018
г. на л. 4 и л. 5, албум за посетено местопроизшествие на 29.07.2018 г. – с. ***,
ул. “Г. Кочев“ № 29 – оглед на палеж на л. 6 -л. 8, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 106, том 7, рег. № 5342, дело 385/2010 г. на л. 70, характеристична
справка по отношение на подсъдимия на л. 71, свидетелство за съдимост ведно с
бюлетини към него на л. 72-л.75 по отношение на подс. И., както и от заключението на вещото лице Е.Г.
по назначената съдебно-оценителна
експертиза на л. 47-л.50 включително, заключението на вещото лице д-р Н. Л.по
назначената съдебно психиатрична експертиза на л. 54 – л. 61 и от експертно
пожаро-техническо заключение изготвено от инсп. М. Д..
Съобразно
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, се
установява размера на нанесените
материални щети в резултат на възникнал пожар в жилищна сграда , находяща се в
с. ***, обл. ***, ул. *** № *** по
пазарни цени към датата на дениянието е 455,00 лв., а пазарната стойностна
жилищната сграда към дата 25.07.2018 г. е 12230,00 лв.
Според заключението на
вещото лице д-р Н. Л.не са установени данни за умствена недоразвитост или
психично разстройство в тесния смисъл на думата. Касае се за дисоциално
личностово раазстройство. Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на алкохол. Синдром на зависимост от запоен тип. Експертизата сочи, че
личностовата абнорменост и запойният тип на алкохолна зависимост при подсъдимия
сами по себе си не увреждат психичните му годности да разбира и ръководи
постъпките. При криминализираното деяние подсъдимия е имал откъси с наледни
преживявания /идей че го преследват/, илюзорни възприятия и халюцинации по типа
на възприемане на сенки, фигури, което въпреки запазената му ориентация в
реалната обстановка тогава влияе върху качеството на спомена му за случилото се
и би следвало въпреки, че има съхранени и качествено нетрансформирани паметови
съдържания, свидетелските му показания да се съпоставят с останалите събрани
доказателства при разследвнето. Към времето на криминализираното деяние
подсъдимия се е намирал в състояние на усложнено алкохолно опиване, което не
може да бъде отнесено към нито един от медицинските критери за невменяемост –
мигъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Експертизата сочи, че простото алкохолно
опиване при подсъдимия е протичало комплецирано с патологична оцветка с
усложненият му вариант, което да се вземе в предвид при орледеляне размера на
наказанието, като смекчаващо вината обстоятелство по медицински показания.
Според експертно
пожаро-техническото заключение пожарът най-вероятно е възникнал от употреба на
откри огнеизточник в близост до горими материали, по специално домашно
имущество, малоценни уреди, в близост до него, находящи се във вътрешността на
опожарената стъклена построойка, долепена до къщата. По това време на
денонощието района е безлюден. Диванът и
находящите се около него - домашно
имущество и дрехи/малоценни уреди сами по себе си са лесно запалими твърди
горими вещества, както и наличие на голямо количество горимо натоварване на
квадратен метър – около 50 кг/кв.м. Екпертното заключение сочи, че пожара е
можел да се разпространи върху съседни имоти, а именно долепената до
обгорялата стъклена постройка къща и единствено предприетите предварителни
действия от страна на обитателя и навременната намеса на служителите от РСПБЗН-***
е ограничено произшествието в местовъзникването си. Експертизата предполага, че
възможните причини за възникване на пожара във въпросния имот са различни по
своето естество и могат да бъдат изградени следните версии: умишлени действия,
техническа неизправност /късо съединение/. Предполагаемото огнище на пожара е
във вътрешността на опожарената постройка, по специално дивана и находящите се
около него дрехи/малоценни уреди. Термичните поражения в областта където е бил
ситуиран напълно опожарения диван, показват разпространение на горенето,
следващо пътя на кондуктивните, радиационните и конвективните потоци на огъня
от пода към тавана. Експертизата твърди, че следите в огнището на пожара
показват, че пожарът е възникнал от вътре-на вън. Експертизата сочи, че
най-вероятната предполагаема продължителност на пожара е 25-30 мин.
Направените
от подсъдимия Д.В.И. самопризнания са обективни, логични и подкрепени от
възприетата от съда доказателствена основа.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че по несъмнен начин беше
установено, че подсъдимият Д.В.И. с ЕГН ********** на 24 срещу 25.07.2018 г. в с. ***, обл. ***, направил
опит да запали имущество на значителна стойност – къща, намираща се на ул. „***“
№ *** в с. ***, на стойност 12 230 лева, собственост на М.В.К. ***, като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.
Престъпление по чл.330, ал.І,
във вр. с чл.18, ал. І от НК.
От
субективна страна деянието от подсъдимия е извършено при форма на вина – пряк
умисъл, с цел да нанесе щети върху имота.
При
определянето на наказанието съдът съобрази като отегчаващи вината обстоятелства
спрямо подсъдимия значителната стойност на причинената щета, макар и
несъставомерна, многократните осъждания на същия, а като смекчаващи вината обстоятелства доброто му процесуално
поведение и проявеното критично отношение към извършеното, съдействието му за
разкриване на обективната истина, а също и че деянието е приключило във фазата
на опита.
Ето
защо и като съобрази императивното приложение на чл.373 ал.2 от НПК съдът
намери, че следва подсъдимия Д.В.И., на основание чл. 330, ал. 1, във
вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде определено наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно в размер на една година
лишаване от свобода, което намали с една трета и така го осъди на
наказание осем месеца лишаване от свобода, което постанови да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим.
Така
определеното наказание на подсъдимия следва да постигне целите на
индивидуалната и генерална превенция както и траен възпитателен ефект спрямо
него.
При тези изводи съдът следва на основание чл.189,
ал. 3 от НПК подсъдимия Д.В.И., следва
да заплати по сметка на ОД на МВР - *** направените деловодни разноски в размер
общо на 293,25 лева за възнаграждение на вещо лице.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: