РЕШЕНИЕ
№ 942
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20203110110513 по описа за 2020 година
Предявен е иск с пр.осн.чл. 422 от ГПК за установяване на вземането
на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33,
представлявано от Валентин Донев Вълканов – управител по заповед за
изпълнение, издадена по ЧГД № 6342/20 г. с която е разпоредено длъжник
АНК. ДР. ИЛ., ЕГН **********, с адрес - Област ВАРНА,
Община ВАРНА, ГР.ВАРНА УЛ.****** № 021, Подн.А, Ет.07, Ап.116
да заплати на кредитора следните суми, съгласно уточняваща молба от
16.6.2021 г.: по партида с аб.№ 1276527 задължението е 370.85 лева за
главница по фактури, издадени за периода 22.02.2018 г. – 20.03.2020 г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 12.06.2020 гд. до окончателното изплащане на сумата и
лихва за забава 25.65 лева за периода 22.03.2018 г. – 17.04.2020 г. Уточнява,
че за периода 18.01.2018 г. – 20.09.2018 г. главницата е за реално доставени и
отчетени ВиК услуги, а за периода от 20.09.2018 г. до 18.03.2020 г.
представлява служебно начислени кубици вода съгласно Общите условия на
ВиК оператора и Наредба № 4 от 11.09.2004 г. на МРРБ; по партида с аб.№
1
****задължението е 1037.40 лева за главница по фактури, издадени за
периода 29.06.2017 г. – 20.03.2020 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.06.2020
год. до окончателното изплащане на сумата и лихва за забава 159.99 лева за
периода 29.07.2017 г. – 12.03.2020 г. Уточнява, че за периода 17.05.2017 г. –
20.09.2018 г. главницата е за реално доставени и отчетени ВиК услуги, а за
периода от 20.09.2018 г. до 18.03.2020 г. представлява служебно начислени
кубици вода съгласно Общите условия на ВиК оператора и Наредба № 4 от
11.09.2004 г. на МРРБ.
Твърденията на ищеца са, че вземането му произтича от задължения
на ответника за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 19.01.2015
год. до 18.03.2020 год., по партида с аб.№***** и аб.№1276528, за обект
находящ се в гр. Варна, ул. „******" №21, ап.116.Дружеството уточнява, че
до 18.01.2018 год. начислените суми по фактурите са за реален отчет за
доставена и консумирана вода на битов потребител, а след 18.01.2018 г.
сумите по фактурите са начислени служебно от ищцовото дружество.
Ответникът в представения отговор по чл.131 ГПК чрез
упълномощен представител адв.И.Д. от ВАК оспорва изцяло исковите
претенции за абонатен номер 1276527 и за абонатен номер 1276528,
уточнени с молба от 16.06.2021 г.
Сочи, че в молба-уточнение, пълномощникът на ищеца е посочил, че
във връзка с TP №3/18.05.2012г. на ВКС /явно става дума за TP по т.д.
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС/ исковете са предявени за периоди започващи
през 2017г. и 2018г. Направено е ново уточнение на дължими суми, които
като размер са еднакви със сумите в исковата молба.
Прави следните възражения срещу иска:
А.И. не е единствен собственик на имота. През 1994 г., тя закупила 3/4
ид.част от ап.116, находящ се в гр.Варна, ул."*****", вх.21, ет.7, а останалите
1/4 били закупени в същата сделка от майка й Г. С. К. След смъртта на ****
през 1995г., нейната 1/4 ид. част била наследена поравно от дъщерите й АНК.
ДР. ИЛ. и ******* Д.а. Към настоящият момент квотите им са както следва:
А.И. притежава 7/8 ид.части, а ****Д.а - 1/8 ид.част. Това се доказва и от
решение № 2953/28.10.2008г. по гр.д.№ 9610/2006г. на ВРС, 12 състав, за
2
извършване на делба на жилището, с което то като неподеляемо е изнесено на
публична продан. Именно затова от всеки от съсобствениците би могло да се
търси съответна идеална част от сумата, т.к. потребител на услугата са всички
собственици на имота, а не само някой от тях.
Не са представени доказателства за реално доставени и отчетени ВиК
услуги. Единствените документи в тази връзка са две справки за недобор на
частен абонат, на които незнайно защо като абонат е записан: ГЕРГАНА
СТОЙЧЕВА КОНЧЕВА и ГЕРГАНА СТОЙЧЕВА КЪНЧЕВА. Тези справки
не са доказателство нито за реално доставени и отчетени количества вода,
нито за наличие на основания за служебно начисляване на някакви кубици,
които не е ясно нито колко са всеки месец, нито защо са приети в този
размер.
Набива се на очи и един запис в справката за абонатен № 1276528, за
периода 13.12.2017г. до 18.01.2018г., за който се твърди, че са отчетени 153
куб.м., а цената им е 451.08лв. Няма как някой да изразходи 153 куб.м. за 35
дни, освен ако няма басейн с олимпийски размери. Видно е какво е били
потреблението предните месеци - два, три най-много четири кубика.
В справките има записани и някакви кубици от разпределение, но кое е
наложило разпределението, как и защо е извършено също не е ясно. Защо
инкасаторката не е извършвала реален отчет на водомера и защо не извършва
такъв и към настоящият момент, ответницата няма обяснение. Съпругата на
нейният син многократно е настоявала за това, дори поръчвала на съседи от
долните етажи да й предадат да се качи до седмия етаж, но безрезултатно.
Този месец - декември отчет отново не бил извършен. Моли за отхвърляне
изцяло на предявените искови претенции и заплащане на разноски за
производството.
С молба от 16.6.2021 г. ищецът е уточнил молбата като е заявил, че
исковите претенции са за задължение по партида с аб.№ ****в размер на
370.85 лева за главница по фактури, издадени за периода 22.02.2018 г. –
20.03.2020 г. и лихва за забава 25.65 лева, за периода 22.03.2018 г. –
17.04.2020 г. За периода 18.01.2018 г. – 20.09.2018 г. главницата е за реално
доставени и отчетени ВиК услуги, а за периода от 20.09.2018 г. до 18.03.2020
г. представлява служебно начислени кубици вода съгласно Общите условия
3
на ВиК оператора и Наредба № 4 от 11.09.2004 г. на МРРБ. Задължение по
партида с аб.№ ***** е 1037.40 лева за главница по фактури, издадени за
периода 29.06.2017 г. – 20.03.2020 г. и лихва за забава 159.99 лева, за периода
29.07.2017 г. – 12.03.2020 г. За периода 17.05.2017 г. – 20.09.2018 г.
главницата е за реално доставени и отчетени ВиК услуги, а за периода от
20.09.2018 г. до 18.03.2020 г. представлява служебно начислени кубици вода
съгласно Общите условия на ВиК оператора и Наредба № 4 от 11.09.2004 г.
на МРРБ.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители
поддържат становищата си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, доказателствата по делото и въз основа на
закона, приема да установено следното от фактическа страна:
Предвид вида на предявения специален установителен иск за
установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против
длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване
за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да
установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до
дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест
на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно
релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до
неоснователност на исковата претенция.
В карнета на инкасатора, служител на ищеца има запис по партида
№ 1276527 с абонат ******** единствено ма м.януари и м.февруари 2018 г.
като е записано „временно спрян“, „175/73“, „ув.писмо“. Няма подписи на
абоната за отчети по месеци, единствено поспис е положен за м.12.2018 г.
Идентично е съдържанието на карнета за партида № 1276528 с абонат
*******. Представени са три потокола, отразяващи, че в деня на отчета не
еосигурен достъп. Същите са с дати 23.01.2020 г., 19.06.2019 г. и 18.12.2018 г.
Ищецът не твърди, че подписите в в карнета са на абоната, тъй като
същите могат да са на всяко лице, което е осигулиро достъп.
4
Ответницата е оспорила подписите в карнета и твърди, че същите не
са на посоченото лице.
От заключението на ССЕ, което съдът цени като пълно, ядно,
обосновано и компетентно дадено се установява, че по партида с аб.№
1276527 задължението за главница е 370.85 лева по фактури, издадени за
периода 22.02.2018 г. – 20.03.2020 г., а лихвата за забава е 25.65 лева за
периода 22.03.2018 г. – 17.04.2020 г. – Таблица 1. Задължение по партида с
аб.№ *****е 1037.40 лева за главница по фактури, издадени за периода
29.06.2017 г. – 20.03.2020 г., а лихвата за забава е 159.99 лева за периода
29.07.2017 г. – 12.03.2020 г. – Таблица 2.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 6342/20 г. на ВРС, 14 състав се
установява, че със заповед № 682/31.01.2017 г. е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сума в общ размер на 2478.90 /две хиляди четиристотин
седемдесет и осем лева и 90 ст./ лева, от която: сума в размер на 563.27 лв. –
дължима ГЛАВНИЦА за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от
19.01.2015 год. до 18.03.2020 год., по партида с аб.№1276527, за обект
находящ се в гр. Варна, ул. „Доброволци“ №21, ап.116, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 12.06.2020 гд. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер
на 1915.63 лв. – дължима ГЛАВНИЦА за ползвани и неплатени ВиК услуги
за периода от 23.01.2004 год. до 18.03.2020 год., по партида с аб.№1276528, за
обект находящ се в гр. Варна, ул. „*****“ №21, ап.116, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 12.06.2020 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в общ
размер на 1138.25 /хиляда сто тридесет и осем лева и 25 ст./ лева, от която:
сума в размер на 65.74 лв. – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА върху главницата от 563.27
лв. за периода от 22.02.2018 год. до 12.03.2020 год.; сума в размер на 1072.51
лв. – ЛИХВА ЗА ЗАБАВА върху главницата от 1915.63 лв. за периода от
18.03.2004 год. до 12.03.2020 год., както и разноските по делото в размер на
72.34 /седемдесет и два лева и 34 ст./ лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА
и 50 /петдесет/ лева – ЮРИСКОНСУЛТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.
Посочено е в заповедта, че вземането произтича от задължения за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № *****, за обект-
5
имот находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р *****“ бл. 2, вх. А, ап. 6. Исковите
претенции представляват част от сумите по заповедта.
Представени са решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017 г. и решение № Ц-34
от 15.12.2017 г. на КЕВР за утвърждаване на цени на водоснабдителните и
канализационните услуги на „ВиК-Варна ООД за 2017 – 2021 г., както и
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „ВиК”
ООД Варна и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
на „ВиК” ООД Варна
Ответникът е представил писмени доказателства по възраженията си
в отговора.
От решение по гр.д. № 9610/2006 г. на РС Варна се установява, че е
прекратена съсобствеността за обекта на потребление и същия е изнесен на
публична продан при квоти 1/8 ид.част за ****Д.а и 7/8 ид.части за А.И..
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните с уточняващата молба суми, включени в общо
задължение по заявлението и по заповедта. Срещу заповедта е постъпило
възражение от длъжника по чл.414 ГПК. Искът на кредитора по чл. 415 ГПК
е предявен в установения в ал.4 на същата норма срок от което следва, че
същият е допустим.
В производството по предявеният положителен установителен иск,
ищецът следва да установи качеството потребител на ВиК услуги на
ответника, че доставчика е изправна страна по договора за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и
претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението
си за заплащане на доставените услуги и/или заявените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
6
Ищцовото дружество е оператор, предоставящ услуги - водоснабдяване
и канализация на крайни потребители, а ответникът е потребител по смисъла
на Наредба № 4 от 11.09.2004г. Възникналото между него и ответника
правоотношение, което не се оспорва е облигационно, то произтича от
сключен договор за услуга при липса на данни за началния момент на
откриване на абонатния номер, но към момента, а и за процесния период
отношенията между страните се уреждат в съответствие със Закона за водите,
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите /одобрени
от ДЕКВР с решение ОУ-09/11.08.2014 г. и Наредба №4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. Според чл.8, ал.1 и 3 на
подзаконовия акт, получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на В и К системи или от съответен регулаторен
орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник (в редакцията към възникване на конкретното облигационното
отношение, т.е. преди изменението, публикувано в ДВ, бр.63 от 2012г., в сила
от 17.08.2012г.) По аналогия с уредбата на чл. 298, ал.1, т.2 ТЗ следва да се
приеме, че потребителите, които не са търговци, които са знаели, респективно
са били длъжни да знаят, оповестените в централен ежедневник общи
условия и не са ги оспорили в 30-дневен срок, са ги приели мълчаливо. Ако
това не стане, според чл.8, ал.4, в сила остават общите условия, което се
отнася и за настоящия случай. По делото са представени доказателства от
ищеца за оповестяването на общите условия на 28.12.2017г. и 01.01.2018 г.
В производството спорът на страните се свежда до релевантния въпрос
дали ответникът е потребител на услуга, доставяна от оператора, доколкото е
собственик на недвижимия имот. Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ качество
потребител имат юридически или физическите лица – собственици,
ползватели, притежатели на вещно право на строеж на имоти за които се
предоставят ВиК услуги. По делото е установено, към 28.10.2008 г. когато е
обявено решението за публичната продан на собствения недвижим имот на
ответницата. Няма твърдения, че същият не е присъединен към
водоснабдителната мрежа на гр.Варна, поради което следва да се приеме, че е
7
налице възникнало валидно облигационно отношение по предоставяне,
съответно, ползване на ВиК услуги от момента на придобиване на
собствеността върху имота. Така установеното валидно договорно
правоотношение между страните по делото е продължило да съществува като
доказано до 28.10.2008 г. в който период от време И. има качеството
"потребител" на ВиК услуги по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.(б) от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съответно чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. на МРРБ и чл. 2, ал. 1, т. 2 от
приложимите Общи условия. Безспорно е, че имотът е водоснабден, а
отчитането на подлежащи на заплащане ВиК услуги се осъществява по
партида с клиентски № ****, включващ аб.№ **** и аб.№ ****.
Ответникът оспорва и начина на извършване остойностяването на
доставените количества вода. В карнетите има положени произволни
подписи в графа „абонат” и ищецът сам признава, че това не е подписа на И..
С оглед на това няма как обективираното в карнета отчитане на реално
потребено количество вода да се противопостави на ответника.
С решението по извършване на делбата, постановено по гр.д.№
9610/2006 г. на РС Варна недвижимият имот, представляващ обекта на
потребление е изнесен на публична продан при посочени квоти за
съделителите. От доказателствата по делото не е установено дали към всеки
момент от периода на уточнената искова претенция, ответникът е имал
качеството на потребител или ползвател на ВиК услуги. Анализирайки
събраните по делото писмени доказателства, както и твърденията и
възраженията на страните, съдът намира за неустановено от събраните
доказателства в производството твърдението на ищеца, че ответницата А.И.
е била потребител за сочения период по партида на платец с абонатен №
*****, за обект-имот находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р ****“ бл. 2, вх. А, ап. 6
и по партида на платец с абонатен № 1276528 за същия обект на потребление,
поради което отговорността й за заплащане на начислените суми не следва да
бъде ангажирана.
Страните не спорят, че обекта е присъединен към водопроводната и
канализационната система по смисъла на чл.2, ал.1 от Общите условия на
дружеството – ищец, но последният не е установил периода в който услугата
8
е била спряна, съответно кога е била възстановена, доколкото в карнета на
инкасатора има записи „временно спрян“. Въпреки указанията до ищцовото
дружество, същото не е уточнило по безспорен начин размера на
задължението за редовен отчет /отчитайки спиране на захранването/ и
размера на задължението по служебно начисленото количество.
Предвидено в Общите условия е, че отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при
неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно чл.24, ал.1 от Общите условия,
потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на оператора за извършване на отчети на
индивидуалните водомери. По силата на ал.3, при невъзможност за отчитане
на водомерите поради отсъствие на потребителя, или негов представител,
потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането
в удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.
Съобразно ал.4 на чл.24, при отказ на потребителя да осигури достъп и при
неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на протокола, ВиК
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
49, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост или сгради с
повече от един потребител, начисленото количество се ограничавадо
разликата от общото потребление съгласно чл.25, ал.2 от Общите условия.
От представените по делото протоколи, съставени на дати 18.12.2018
г., 19.06.2019 г., 23.01.2020 г., съставени от длъжностно лице на ВиК –
Варна и подписани съобразно изискването от още едно длъжностно лице на
дружеството, периодът е по-малък от една година, от което следва, че ищецът
не е имал основание да начислява служебно количество за ВиК услуга по
методиката на Наредба № 4 от 11.09.2004 г. Предвид преустановяването на
услугата за неустановен в хода на производството период от време в който
операторът не е доставял вода на битов потребител, съдът намира всички
възражения на ответника за основателни, от което следва, че заявените и
уточнени искови претенции не са установени както по своето основание, така
и по размер. По изложените мотиви, съдът намира, че за ВиК оператора не е
9
възникнало правото да остойностява количествата вода /доставена и по
служебен отчет/ по Общите условия и Методиката, закрепена в чл.39, ал.5, т.1
от Наредба №4 от 14 септември 2004 г. Така мотивиран, съдът намира, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване по предявени от него
установителни претенции по чл.422, вр.чл.415 ГПК, поради което същите
следва да се отхвърлят изцяло.
По въпроса за разноските:
Съобразно изхода на спора молбата на ответника с пр.осн.чл.78
ГПК е основателна и ищецът следва да му заплати разноски в размер на
400.00 лева по договор за правна защита и съдействие от 05.04.2021 г. за
исковото производство и в размер на 300 лева по договор за правна защита и
съдействие от 17.07.2020 г. за заповедното производство. Същите се дължат
на страната съгласно тълк.решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС и тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „****” № 33,
представлявано от ***** – управител за установяване на вземане по заповед
за изпълнение на парично задължение от 15.6.2020 г., издадена по ЧГД №
6342/20 г. на РС Варна с която е разпоредено длъжник АНК. ДР. ИЛ., ЕГН
**********, с адрес Област ВАРНА, Община ВАРНА, ГР.ВАРНА
УЛ.*****№ 021, Подн.А, Ет.07, Ап.116 да му заплати суми, съгласно
уточняваща молба от 16.6.2021 г., както следва: по партида с аб.№
****задължението е 370.85 лева за главница по фактури, издадени за
периода 22.02.2018 г. – 20.03.2020 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.06.2020
гд. до окончателното изплащане на сумата и лихва за забава 25.65 лева за
периода 22.03.2018 г. – 17.04.2020 г.; по партида с аб.№ ****задължението е
1037.40 лева за главница по фактури, издадени за периода 29.06.2017 г. –
20.03.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
10
на подаване на заявлението в съда - 12.06.2020 год. до окончателното
изплащане на сумата и лихва за забава 159.99 лева за периода 29.07.2017 г. –
12.03.2020 г., на осн.чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. **** № 33 да
заплати на АНК. ДР. ИЛ., ЕГН ********** разноски за исковото
производство в размер на 400.00 лева и за заповедното производство в
размер на 300 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11