Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 15307 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът А.Д.И. обосновава правния си интерес от
предявяване на иска с твърдения, че в негова полза е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесната сума, връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Поддържа, че на 17.02.2015 г. сключил с ответника Л.К.М.
договор за заем, въз основа на който му предоставил сума в размер на 5000 лева,
която заемателят следвало да върне в срок от 2 седмици. Посочва, че сумата
предал при подписване на договора, което било изрично отразено в чл. 2 от
същия, като до момента ответникът е върнал част от нея в размер на 2500 лева.
Отправя искане до съда за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът Л.К.М. дължи на ищеца А.Д.И. сумата
от 2500 лева, представляваща главница по договор за заем от 17.02.2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.04.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 6490/2019 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения
от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Посочва, че договорът за заем е реален, поради което постигането на съгласие
между страните не е достатъчно за сключването му, а е необходимо заемната сума
реално да е предадена. Оспорва реалното предоставяне на претендираната сума,
като счита, че това обстоятелство не се удостоверява от клаузата на чл. 2 от
договора за заем.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 6490 по описа за 2019 г. на ВРС, 35 състав,
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на настоящото производство, връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за
вземането си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от
провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
Договорът
за паричен заем е комутативен, неформален, реален, едностранен, като в
зависимост от това дали е уговорена възнаградителна лихва би могъл да е
възмезден или безвъзмезден. Правните последици на сделката настъпват при
предаване в собственост на уговорената парична сума, като за заемодателя
възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума в
срок от един месец от поканата, ако друго не е уговорено от страните – арг. от чл. 240, ал. 4 ЗЗД.
Към
писмените доказателства по делото е приобщен договор за заем от 17.02.2015 г.,
сключен между А.Д.И. и Л.К.М.. От съдържанието на същия се установява, че
ищецът, в качеството на заемодател се е задължил да предаде на ответника сума в
размер от 5000 лева, без лихва. Заемателят, от своя
страна, се е задължил да върне заетата сума в срок от две седмици. Съгласно чл.
2 от договора „заемодателят предава на заемателя сумата по чл. 1 при
подписването на настоящия договор“.
Следователно
безспорно по делото се установява наличието на облигационно отношение между
страните. Настоящият съдебен състав намира, че текстът на чл. 2 от договора има
значението на разписка за предаване на заемната сума. Макар последното да не е
изрично уговорено и да липсва изрична декларация от заемателя, че е получил
сумата, в разглежданата част договорът има характера на свидетелстващ документ
предвид уговорения срок за предаване на заемната сума в деня на сключване на
договора /в подкрепа на този извод са мотивите на Решение № 277/02.12.2019 по дело №237/2019 на ВКС, ГК, IV г.о./. В
този смисъл, с подписване на договора ответникът е извършил извънсъдебно
признание на неизгоден за него факт, а именно – изпълнението на основното задължение
на заемодателя. С изтичане на предвидения в договора двуседмичен срок е
настъпила изискуемостта на задължението на ответника за връщане на получената в
заем сума, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 50 лева за държавна
такса и 200 лева – адвокатско възнаграждение.
На ищеца следва да бъдат присъдени и извършените в
исковото производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева,
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и депозит за особен представител
в размер на 210 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът Л.К.М., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на ищеца А.Д.И., ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 2500 /две хиляди и петстотин/
лева, представляваща главница по договор за заем от
17.02.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.04.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 6490/2019 г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА Л.К.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.И., ЕГН **********,***, СУМАТА
ОТ 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, както и СУМАТА
ОТ 660 /шестстотин и шестдесет/ лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: