№ 136
гр. Благоевград, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500078 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ
ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от „***“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. София, район ***“ № 4-6, чрез адв. П.
В., съдебен адрес: гр. София, ул. „*** против определение № 749/28.11.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1107/2021 г. по описа на РС- Р..
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и неправилно.
Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. в
заповедното производство, не отговаря на вида на осъществената защита и правна
сложност на делото. Сочи се, че в заповедното производство е депозирана
попълнена бланка възражение, с която се оспорва задължението. Процесуално
представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение не било сред изрично предвидените в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. случаи, поради което на основание § 1 от ДР на Наредба № 1,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. Изтъква се, че за
депозиране на възражение е налице утвърден образец, който съдържа указания за
попълването. Възражението е само формална предпоставка, без самостоятелни
правни последици, поради което и изходът на спора за материално право на
кредитора, не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по
чл. 414 ГПК.
Моли определението да бъде отменено.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Т. Н. – пълномощник на М. Н. Б.,
в който се подържа, че определението на районния съд е правилно. Излагат се
доводи, че правото на разноски на длъжника в заповедното производство намира
своето основание в задължителната съдебна практика- т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира
разноски в настоящото произовдство.
1
Съдът намира, че частната жалба е допустима, като подадена срещу
подлежащ на обжалване акт в установения в закона срок.
По същество счита, че жалбата е частично основателна, по следните
съображения:
Гр.дело № 1107/2021 г. по описа на РС-Р. е образувано по искова молба на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район ***“ №
4-6, чрез адв. П. В., съдебен адрес: гр. София, ул. „*** против М. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Р., ж.к. Изток бл. 4, ап. 11, с която е предявен иск с
правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 732/2021 г.
по описа на Районен съд – Р.. С определение № 375/12.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 1107/2021 г. по описа на РС-Р., исковата молба е оставена без движение и
са дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата
молба. С определение № 267/16.05.2022 г. исковата молба е върната поради
неотстранени нередовности и е прекратено производството по делото. С
определение № 408/13.07.2022 г. е обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 63 от 04.06.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 732 по
описа на РС- Р. за 2021 г.
С молба вх. № 4963/26.07.2022 г. длъжникът в заповедното производство на
осн. чл. 248 ГПК е направил искане за допълване на определение №
408/13.07.2022 г. като се присъдят сторените разноски в заповедното производство
в размер на 300,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от молбата е връчен на ищеца, които в срока за отговор е депозирал
становище за неоснователност на молбата, за което е изложил подробни
съображения. С обжалваното определение районният съд е осъдил „***“ ЕООД да
заплати на М. Н. Б. сумата от 100,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред заповедния съд, от които:
50,00 лв. за подаване на възражене по чл. 414 ГПК и 50,00 лв. възнаграждение в
производството по чл. 248 ГПК.
В определение № 45/23.01.2019 г., постановено по ч.т.д. № 3074/2018 г. на
ВКС е прието, че разноски в производството по чл. 414 ГПК не се дължат.
Същото не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в
което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от
задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата
му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична,
няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Тъй като
ответникът противопоставя именно правото си на мотивиране на възражението,
незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва да бъде упражнявано
без злоупотреба (чл. 3 ГПК ), каквото би съставлявало възмездяването за
дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл.
414 ГПК и по защитата срещу иска по чл. 422 ГПК, като и двете възнаграждения
обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството
по чл. 422 ГПК. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране,
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само
формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и
2
изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право.
В настоящия казус обаче, производство по чл. 422 ГПК е прекратено поради
неотстранени нередовности на исковата молба. В заповедното производство
длъжникът е обосновал възражението си с изтекла погасителна давност,
настъпила смърт на другия длъжник в заповедното производство, освен попълване
на възражението, длъжникът е представил и доказателства, които действия са
били извършени от упълномощен адвокат, на който длъжникът е заплатил
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗА упражняването на адвокатската
професия включва: 1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на
правото; 2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и
други, свързани с възложената от клиента работа; 3. представителство на
доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред
органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред
физически и юридически лица. Попълването и подаването на възражение по чл.
414 ГПК е вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на
представителна власт, въпреки, че тези действия не предполагат знания и умения,
с които длъжникът не разполага, тя не представлява процесуално
представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1 т. 3 ЗА и чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Отделно от това, в посочената наредба не е предвидено самостоятелно
възнаграждение за изготвяне на възражение срещу заповед за изпълнение, поради
което по аналогия следва да се приложи чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се присъди
възнаграждение в размер на 50,00 лв., който размер е определен и от районния
съд.
Районният съд е присъдил 50,00 лв. възнаграждение за подаване на молба
по чл. 248 ГПК. Съгласно трайно установената практика, производството по чл.
248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи
отговорност за разноски (в тази насока определение № 393/17.09.2018 г. по гр.д.
№ 2845/2018 г., ВКС, IV г.о., определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. №
3926/2017 г., ВКС, IV г.о.), поради което на страните в същото не се следват
разноски. Предвид изложеното частната жалба се явява основателна досежно
присъдените с обжалваното определение разноски в размер на 50,00 лв. в
производството по чл. 248 ГПК.
С оглед гореизложеното обжалваното определение в частта, в която са
присъдени разноски над сумата от 50,00 лв. до 100,00 лв. следва да бъде отменено,
в останалата част, в която са присъдени разноски до размера на сумата от 50,00 лв.
– потвърдено.
В отговора на частната жалба е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, което е неоснователно, тъй като
производството е по обжалване на определение по чл. 248 ГПК, с което съдът вече
се е произнесъл по направените разноски в първата инстанция и не е налице
съдебен акт, с който приключва делото по смисъла на чл. 81 ГПК (в тази насока
определение № 552/25.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4894/2016 г., ВКС, IV г.о.).
3
Водим от горното, Благоевградски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 749/28.11.2022 г., постановено по гр.д. №
1107/2021 г. по описа на РС- Р., в частта, в която „***“ ЕООД е осъдено да
заплати разноски за адвокатско възнаграждение на ответника М. Н. Б. за сумата
над 50,00 лв. до присъдения размер от 100,00 лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на М. Н. Б. за допълване на
определение № 408/13.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1107/2021 г. по описа на
РС- Р., в частта за разноските над сумата от 50,00 лв. до присъдения размер от
100,00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4