Р Е Ш Е Н И Е
№
18
гр.Враца 17.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично
заседание на 19.12.2019 г.
/деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело № 416 по описа на АдмС
– Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 215 ал. 2, вр. чл. 210 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на И.Ж.К. ***
и А.М.И. ***, против Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД 08-7/27.02.2019 г.
на Кмета на Община Оряхово, обективирано в Протокол
от 22.04.2019 г., с което е определена
пазарната цена за обезщетението, което следва да им бъде изплатено за
сервитут за енергиен обект „Разширение на газопреносна
инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на северния /магистрален /газопровод до *“
по смисъла на чл. 64 ал. 2 от Закона за енергетиката, засягащ поземлени имоти
на жалбодателите - нива с идентификатор № 255.40 със засегната площ
от 7,797 дка и нива с идентификатор № 221.34 със засегната площ от 4,506 дка, находящи се в землището на с. С., общ. О., обл. В.
Изложени са доводи, че определените
цени за засегнатите площи са значително занижени,
поради което се иска с решението си съдът да определи по-високо справедливо
обезщетение, което да съответства на пазарните условия за обезщетяване при
подобни случаи. В представено по делото писмено становище процесуалния
представител на жалбодателите, адв.
К. от АК – В., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендират се
разноските по производството
Ответната страна – ОБЩИНА ОРЯХОВО, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ц. и в съпроводително писмо оспорва
жалбата, като изразява становище за нейната неоснователност.
Заинтересованата страна „Б.“ ЕАД чрез
процесуалния си представител, юрисконсулт П. оспорва жалбата, като изтъква
съображения, че е определен справедлив размер на стойността на обезщетението за
възникващите сервитути в имотите на жалбодателите, който отговаря на пазарните условия.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбодателите
И.Ж.К. и А.М.И. са собственици на поземлени имоти в землището на с. С., съответно
нива в местността „*“ с идентификатор №
255.40 с площ от 80,750 дка и нива в местността „*“ с идентификатор № 221.34 с
площ от 19,700 дка. Изработеният за нуждите на енергиен обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на
северния /магистрален/газопровод до *“ на територията на Република България подробен устройствен
план – парцеларен план, за част от общата дължина на
газопровода на територията на Община О. Област В., одобрен със Заповед
№РД-02-15-29/21.03.2014г. на Министъра на регионалното развитие, засяга имотите
на жалбодателите, тъй като в полза на възложителя „Б.“
ЕАД възникват сервитутни
права, необходими за реализацията на посочения по-горе участък от газопровода.
Във връзка с реализацията на тези
права възниква необходимост от изготвяне на оценката им, с оглед
заплащане на обезщетения на засегнатите собственици. Със Заповед
№РД-08-7/27.02.2019г., допълнена със Заповед №РД-08-19/17.04.2019г. на Кмета на
Община Оряхово е назначена комисия по
реда на чл. 210 от ЗУТ. Във връзка с дейността си Комисията е назначила
лицензирани оценители, които са дали експертни оценки, както следва: пазарна
стойност на учредено ограничено вещно право – сервитут на газопровод върху имот
с идентификатор 255.40 с площ на сервитута 7,797 дка
– * лв. и пазарна стойност на учредено ограничено вещно право – сервитут на
газопровод върху имот с идентификатор 221.34 с площ на сервитута от 4,506 дка –*лв. Комисията е възприела
изцяло изготвените експертни оценки и е
постановила решение, с което е определила дължимото на
жалбодателя обезщетение в посочения от
експертите размер. Съобщение за взетото
решение с изх.№ АБ-94-218/21/ от 10.05.2019 г. е изпратено на жалбодателите и получено от упълномощения техен
представител на 17.05.2019 г., видно от
приложеното към делото известие за доставяне. За установяване на релевантните
за спорното правоотношение факти е допусната и извършена съдебно-техническа
експертиза. За да оцени стойността на поземлените имоти, която стойност следва
да послужи като база за определяне на стойността на сервитута,
вещото лице си е послужило с два метода на оценяване – сравнителен и приходен
метод на поземлената рента, в съотношение 50/50, без
да използва изчисление по реда на Наредба
за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118/26.05.1998
г., каквото е извършено при експертната оценка. Методът за изчисление на
обезщетението за възникналото сервитутно право по отношение
на заинтересованата страна е един и същи
в експертните оценки и в техническата експертиза – Ссерв=Сземя х Кс /отчитащ срока на ползване/ х Ксп / отчитащ вида на ограничението и съотношението на засегнатата площ към
цялата площ на имота/. Коефициентът Кс е
определен на 0,9 и в експертните оценки, и в заключението на вещото лице, тъй
като учреденият сервитут е безсрочен, което се отнася и за двата имота.
Коефициентът Ксп отчита вида на ограничението на сервитута и зависи от това, какво е съотношението на
засегнатата площ към цялата площ на имота, като в експертните оценки и в
заключението на вещото лице е определен на 0,8. Разликата в стойността на сервитутното право
се явява вследствие на различната цена на един дка от цялата площ на имота,
дадена в заключението на вещото лице и в
експертната оценка. Размерът на дължимото обезщетение като справедлива пазарна
стойност на засегнатата част от имотите съгласно експертното заключение е * лв. за имот № 255.40 и * лв. за имот с
идентификатор 221.34, а съгласно заключението на вещото лице е * лв. за имот №
255.40 и * лв. за имот № 221.34.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от
надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване. Съдът приема, че е извършено и в
законоустановения преклузивен срок, тъй като
съобщението за изготвената оценка е връчено на жалбодателите
на 17.05.2019 г., а жалбата е предявена на 22.05.2019 г. При така констатираното
оспорването се явява допустимо, а разгледано по същество, е и основателно по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 64 ал. 6
от Закона за енергетиката обезщетенията по тази глава се извършват по реда на
чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ. В този смисъл
при издаване на решението са спазени
процесуалните изисквания и са
изпълнени необходимите предварителни действия. Същото е постановено и от компетентен орган -
комисия, назначена със заповед на Кмета на общината, в рамките на нейната
материална и териториална компетентност.
Критериите, които се прилагат при определяне на размера на еднократното обезщетение за сервитута върху обременения имот, са разписани в чл. 65 ал.
1 от Закона за енергетиката и това са: площта на поземления имот, включена в
границите на сервитута, видовете ограничение на
ползването, срока на ограничение и справедливата пазарна цена на имота. Тези
критерии са принципно спазени както при изготвяне на експертните оценки за
четирите имота, така и при изготвяне на
заключението на съдебно-техническата експертиза. Неправилно при определяне на
стойността на поземлените имоти в
експертните оценки е включено и оценяване по цитираната по-горе Наредба, тъй
като тя не се прилага при заплащане на обезщетения от търговски дружества. Въпреки,
че заключението на вещото лице е оспорено от заинтересованата страна „Б.“ ЕАД,
в установения от съда срок не е внесен депозит за изслушването на поисканата
тройна оценителна експертиза, поради което съдът възприема за обективна и справедлива оценката на
дължимото обезщетение, дадена в заключението на вещото лице, тъй като то се е
съобразявало не само с принципните изисквания за изготвянето й, а е отчитало и
индивидуалните характеристични данни на конкретните имоти, предмет на
настоящето дело, тяхното местоположение, пазарът на същите в района. При така
изложеното се налага изводът, че решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ
следва да бъде изменено, като стойността
на обезщетението за ограничаване на правото на собственост на жалбодателите върху имотите им, следва да бъде увеличено по
следния начин: за имот ид.№ 255.40 от * лв. на * лв.,
а за имот ид.№ 221.34 от *лв. на *лв.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбодателите следва
да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 620 /шестстотин и двадесет/
лв., включващи д.т. – 20 лв. /внесени по
10 лв. от двамата жалбодатели/, депозит за в.л. – 200
лв. и адвокатско възнаграждение – 400 лв., съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, вр.
чл. 146, т. 4 от АПК
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ от 22.04.2019г.
по Протокол от същата дата на КОМИСИЯ по чл.210 от ЗУТ,
назначена със Заповед №РД-08-7/27.02.2019г., допълнена със Заповед
№РД-08-19/17.04.2019г. на Кмета на
Община Оряхово, в ЧАСТТА, в която е
определена стойността на еднократното парично обезщетение, което следва да се
изплати на И.Ж.К. *** и А.М.И. ***, като собственици на имоти с идентификатори
255.40 и 221.34, в землището на с. С., общ. О., които трайно се засягат от сервитута към енергиен обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на северния
/магистрален/ газопровод до *“, като УВЕЛИЧАВА обезщетението, както следва:
За имот с ид.№
255.40 от * лв. на * лв.
За имот с ид.№
221.34 от *. на * лв.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ОРЯХОВО ДА ЗАПЛАТИ
на И.Ж.К. *** и А.М.И. *** сумата 620 /шестстотин и двадесет/ лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд чрез АдмС Враца в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: