РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. К., 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500272 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е жалба от Г.Ф. гр. С., чрез представител по пълномощие, в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20228120401172 по описа
на ЧСИ, против отказ на ЧСИ да намали размера на претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение, обективиран в констативен протокол с изх. №
76923/02.12.2022 г., с който се оставя без уважение възражение на
жалбоподателя с вх. № 45583/ 29.11.2022 г. относно размера на приетото като
разноски по делото адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат
съображения, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Същото не било съобразено с липсата на каквато и да е фактическа и правна
сложност на изпълнителното дело, както и с извършените изпълнителни
действия за събиране на претендираната сума, които от страна на взискателя
се състояли единствено в изготвяне на молба за образуване на
изпълнителното дело. Сочи, че Г.Ф. е юридическо лице с обезщетителна,
обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност и
1
събирането на дължимите от него суми не е свързано с никаква фактическа и
правна сложност, като издирване на длъжник или проверка за налично
имущество или парични средства, запориране на банкови сметки и др.
Седалището и банковите сметки на Фонда били публични и общоизвестни.
Излага съображения, че процесуалният представител на взискателя не е
извършвал действия в изпълнителното производство, които да обусловят
заплащането на разноски по чл. 10, т. 2 от Наредбата, поради което съдебният
изпълнител е следвало да определи размера на адвокатското възнаграждение
само по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно – 200 лева. Хипотезата на чл. 10, т.
2 от Наредбата била приложима, когато наред с действията по подготовка и
завеждане на изпълнителното дело, адвокатът е овластен да осъществи и
процесуалното представителство и защитата на страната по изпълнителното
дело в рамките на цялото производство – да участва при определянето и
извършването на отделните способи на принудително изпълнение, да възлага
действия на съдебния изпълнител, да заема становища по различни въпроси,
касаещи производството, и то реално е осъществено. В случая сумата, за
която бил издаден изпълнителния лист, била платена в срока за доброволно
изпълнение, не били извършени от процесуалния представител на взискателя
действия по водене на изпълнителното дело, поради което жалбоподателят
следвало да бъде освободен от заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Поради изложеното, моли
съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да намали адвокатския
хонорар на взискателя, като намали претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение до 200 лева. При условията на евентуалност поддържа, че ако
се следват разноски на взискателя за водене на изпълнителното производство,
то същите следва да бъдат намалени до законоустановения минимум,
съобразно чл. 10, т. 2 от Наредбата. Моли също така, ако размерът на
адвокатското възнаграждение бъде редуциран, да се измени и размера на
дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира заплащане на разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят, чрез представителя си по
пълномощие, е подал писмени възражения срещу жалбата, в които излага
съображения за нейната неоснователност.
Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата
на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на
жалбата.
2
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено
следното:
От приложеното копие на изпълнително дело № 20228120401172 по
описа на частен съдебен изпълнител с рег. № *** се установява, че същото е
било образувано на 23.11.2022 г. по молба на взискателя С.В.Г., действащ
чрез майка си Р. В. С., подадена от представител пълномощие, въз основа на
приложен към молбата изпълнителен лист № 37 от 10.10.2022 г. на Окръжен
съд – Х., издаден срещу жалбоподателя по настоящото дело Г.Ф. гр. С. за
сумата от 754.42 лева, представляваща възнаграждение за адвокат,
съразмерно на уважената част от иска. Към молбата за образуване на
изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, видно от който между взискателя и неговия пълномощник адв. Я.
М. С. от С. адвокатска колегия е било договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за образуване и процесуално
представителство по изпълнително дело.
С разпореждане от 23.11.2022 г. ЧСИ е приел като разноски по делото
предявения адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 75388/24.11.2022 г. ЧСИ е
поканил длъжника по изпълнително дело № 20228120401172 да заплати
дължимите по изпълнителното дело суми, в това число: 754.42 лева
неолихвяема сума (сумата по изпълнителния лист), 48 лева разноски по
изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на
134.82 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, или
общо задължение по изпълнителното дело към 24.11.2022 г. в размер на
1 337.24 лева. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на
25.11.2022 г. С възражение вх. № 45583/29.11.2022 г. длъжникът Г.Ф. гр. С.
(жалбоподател в настоящото производство) е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и е
поискал намаляването му на 200 лева, както и пропорционално да бъде
намален размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. От констативен протокол
изх. № 76175/29.11.2022 г. на ЧСИ се установява, че от длъжника Г.Ф. е
постъпила сумата в размер на 1 337.24 лева.
С молба вх. № 45637/29.11.2022 г., подадена от адв. Я. С., като
пълномощник на С.В.Г., действащ чрез майка си Р. В. С., е поискано налагане
3
на запор на МПС и банкови сметки на длъжника. На 01.12.2022 г. по
изпълнителното дело е постъпило и становище от адв. Я. С., като
пълномощник на С.В.Г., действащ чрез майка си Р. В. С., по подаденото от
длъжника (жалбоподател в настоящото производство) възражение, в което се
излагат съображения за неоснователност на възражението.
С констативен протокол от 02.12.2022 г. (изх. № 76923/02.12.2022 г.)
ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на
адвокатския хонорар.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прие
следното:
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на
ВКС, ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението. Прието е, че използвания в чл. 435,
ал. 2 от ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в
буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се
произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това
важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази
си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на
разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и
издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да
бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. В тази връзка,
следва да се посочи, че въпроса за разноските, вкл. и тези по изпълнението, е
регламентиран от общите правила на ГПК, като разпоредбата на чл. 78, ал. 5
от ГПК е приложима, както в исковото, така и в изпълнителното
производство. В този смисъл всяко възражение срещу размера на търсено от
съответната страна адвокатско възнаграждение следва да се реализира и в
изпълнителното производство по реда и при условията на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, т.е. по искане на страната пред органа, пред който е висящо съответното
производство, в случая – пред ЧСИ. Срокът, до който длъжникът може да
иска намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност е до
приключване на изпълнителното производство. С оглед на изложеното,
жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо право на
обжалване.
4
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева. А
съгласно т. 2 на цитирания член, възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е в
размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
Във връзка с гореизложеното, настоящият състав намира, че в случая
следва да се присъди възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а
именно – 200 лева, тъй като освен молбата за образуване на изпълнително
дело, процесуалният представител на взискателя не е извършил други
процесуални действия, попадащи в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата-
водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Установи се, че длъжникът е заплатил
изцяло посочената в поканата за доброволно изпълнение сума, в това число
сумата по изпълнителния лист, на четвъртия ден след получаване на поканата
за доброволно изпълнение. Или, сумата по изпълнителния лист не е събрана в
резултат на предприети от процесуалния представител на взискателя действия
с цел удовлетворяване на паричното вземане. Ирелевантно в тази връзка е
обстоятелството, че с молба от 29.11.2022 г. (подадена след подаденото от
длъжника възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение – видно
от входящите номера) процесуалният представител на взискателя е поискал
налагането на запор на МПС и банкови сметки на длъжника, доколкото към
тази дата задължението е било платено. Поради извършеното от длъжника
плащане на дължимата сума на 29.11.2022 г., не представлява действие в
изпълнителното производство, което да обуслови заплащането на разноски
по чл. 10, т. 2 от Наредбата, и подаденото на 01.12.2022 г., т. е. след
плащането на дължимата сума, становище от процесуалния представител на
взискателя.
Поради изложеното, следва да се отмени отказа на ЧСИ да намали
размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение,
обективиран в констативен протокол с изх. № 76923/02.12.2022 г., с който се
оставя без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатския
хонорар, приет по делото, като дължимото на взискателя адвокатско
5
възнаграждение следва да бъде намалено от 400 лева на 200 лева,
представляващо адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата – за
образуване на изпълнително дело.
Приетото по – горе обуславя и частична редукция на размера на таксата
по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Ето защо, следва да се
отмени и размера на определената от ЧСИ към датата на изготвяне на
поканата за доброволно изпълнение такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 134.82
лева, като същата следва да бъде определена от ЧСИ в новия дължим размер.
При този изход на делото –основателност на жалбата, и с оглед
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение, следва на жалбоподателя да му бъдат
присъдени разноски в размер общо на 123 лева, от които 25 лева – платена
държавна такса за настоящото производство, 48 лева – такси за
администриране на жалбата и 50 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител с рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд К., по изпълнително дело № 20228120401172, да
намали размера на претендираните разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение, обективиран в констативен протокол с изх. №
76923/02.12.2022 г., с който се оставя без уважение искането на Г.Ф. гр. С. за
намаляване на адвокатския хонорар, приет по делото, вместо което
постановява:
НАМАЛЯВА размера на дължимия адвокатски хонорар, съгласно
договор за правна защита и съдействие № 83 от 22.11.2022 г., сключен между
адв. Я. М. С. от С. адвокатска колегия и взискателя С.В.Г., с ЕГН
**********, действащ чрез майка си Р. В. С., по изпълнително дело №
20228120401172, от 400 лева на 200 лева.
ОТМЕНЯ размера на определената от ЧСИ Р.С. с рег. № *** на КЧСИ
6
по изпълнително дело № 20228120401172, към датата на изготвяне на
поканата за доброволно изпълнение, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 134.82
лева с ДДС.
ОСЪЖДА С.В.Г., с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител Р. В. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К.,
бул. „Б.“ № **, вх. *, етаж *, кантора „С.“, да заплати на Г.Ф. гр. С., ул. „Г.И.“
№ *, ет. *, БУЛСТАТ *********, разноски за настоящото производство в
размер на 123 лева
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7