№ 2
гр. Варна, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100502514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 68756/07.10.2022г. от А. Л. Г.
ЕГН ********** от *****, чрез адв. Ил.З., против Решение №
2935/30.09.2022г. по гр. дело № 20223110111176 по описа на ВРС за 2022г., с
което e задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие над Й.
Н. Н. ЕГН********** от *****; забранено му е да доближава Й. Н. Н.
ЕГН********** от ***** на по-малко от 30 м, обитаваното от нея жилище
находящо се в *****, на по-малко от 30 м., за срок от 3 /три/ месеца, осъден е
да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в размер на
200.00 лева, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН и е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на
50.00 лева, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. т.8 от Тарифа 1 към ЗДТТСС.
Счита, че молбата за защита е недопустима, становище изложено и пред
ВРС, защото е останало недоказано наличието на фактическо съжителство.
Безкритично е дал вяра ВРС на показанията на св. К. и не е кредитирал
показанията на водените от него свидетели И. и И.. Не би следвало да бъдат
възприети и показанията на св. Г., който няма преки впечатления от
отношенията между страните по делото, а възпроизвежда споделеното от нея,
така, че знае само изгодните за Н. обстоятелства. Нелогично е тя да твърди, че
е уплашена и се страхува от А., че същият е оказал акт на домашно насилие и
същевременно да посещава нощното заведение „Захир“, на което Г. е
управител. Не е установено и състояние на пострадалата, съответно на
претърпян психически или емоционален тормоз. Декларираните от Н.
обстоятелства се разминават съществено с тези, описани от св. Г.. ВРС е
нарушил правото му на защита, като е насрочил и разгледал делото преди
1
изтичане на едномесечния срок за отговор на молбата за защита.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение и за постановяването
на друго, с което бъде отхвърлена молбата за защита. Моли се да бъде
отменена и издадената заповед за защита.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Й. Н. Н.
ЕГН ********** от ******, чрез адв. Д.Й., с който оспорва въззивната жалба,
като неоснователна. Несъстоятелни са оплакванията относно кредитирането
на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Взаимно
противоречиви са възраженията, че не е съществувало съвместно
съжителство. ВРС не е нарушил правото на участие на А. Г., като не е изчакал
едномесечен срок за отговор, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗЗДН.
Моли се да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а
първоинстанционното решение-потвърдено. Претендира за присъждане на
сторените разноски.
В с.з. на 13.12.2022г. А. Г. поддържа чрез процесуалния си представител
адв. Д.П., въззивната си жалба. Възразява за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокотско възнаграждение. Въззиваемата Й. Н., чрез адв.
Ст.Д. поддържа писмения си отговор.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда Й. Н. Н., чрез ад. Д.Й. е изложила, че с ответника
А. Л. Г. от средата на м.януари 2022г. заживяли на съпружески начала в
квартира на адрес в ******. Разделили се поради нанесен й от ответника
жесток побой вечерта на 03.05.2022г. срещу 04.05.2022г. в дома, собствен на
Г., находящ се над жилището на родителите му в ******, провокиран от
проведен с неин приятел разговор, докато били в дискотека «Плаза» и израз
на проявена болезнена ревност. Сутринта се прибрала в квартирата, събрала
си багажа и напуснала. На 05.05.2022г. Г. започнал да я търси, да се извинява
и да я пита как е. Имала синини и охлузвания по цялото тяло. Изпитвала
болки, Чувствала се обидена, унизина и уплашена. Блокорала телефона му и
всички приложения. Започнал да й пише имейли. Всеки ден и до момента
получавала по три-четири имейла дневно. Това я натоварвало и тормозело
психически.
На 15.08.2022г. отишла с приятелки на дискотека «Захир». Изведнъж
някой я дръпнал рязко за ръката. Завъртяла се на 180 градуса. Когато се
обърнала видяла пред себе си А., който бил видимо пиян. Попитал я защо се
прави, че не го познава. Тя не отговорила, но му обърнала гръб. Много се
уплашила.
Когато си тръгвала, А. я чакал на изхода и отново й задал същия въпрос.
Т яму заявила, че вече ще рита някой друг, а не нея. Уплашила се, че може да
тръгне след нея и се повтори случилото се на 04.05.2022г. Свидетели станали
техни общи приятели. Помолила свой познат да я изпрати.
Отново се почувствала уплашена, много обидена и унизена. Психически
я тормозели непрестанните имейли, които изплащал А..
Поискала е от съда да бъде задължен ответника да се въздържа от
домашно насилие, , да му бъде забранено да се доближава до нея на
разстояние по-малко от 100м., жилището, което обитава във Варна, *****, и
местата за социални контакти, отдих, при условия и срок, определени от
съда.Поискала е също така издаването на заповед за незабавна защита.
2
В първо пред ВРС о.с.з. ответникът А. Л. Г., чрез адв. Д.П. е възразил
срещу допустимостта на молбата за защита, понеже никога не е живял на
съпружески начала с молителката, двамата не са имали общ бюджет и общ
съвместен принос в уреждане на домакинството, плащане на сметки, плащане
на наем и др. Не спори, че са имали любовна връзка за 2-3 месеца. Той, чрез
една от фирмите си бил наел квартира, която ползвал много преди
запознанстовото си с Й.. Тя го посещавала няколко пъти в квартирата.
Възразява и срещу основателността на молбата. Отрича да е извършвал акт на
физическо насилие на 15.08.2022г. Той е управителя на фирмата, която
стопанисва заведението. Той е бил на работа. Тя знае добре, че в разгара на
лятото е възможно да срещне в това заведение неговия собственик.
Пред ВРС са изслушани и показанията на две групи свидетели: С.М.Г.-
без родство и дела със страните и Р.Д.К.-баба на молителката, двамата водени
от последната и В.Д.И. и Й.Д. И., двамата водени от ответника.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната
инстанция приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първият спорен момент е свързан с допустимостта на молбата за защита
и установяване на твърдяното обстоятелство, че е налице хипотезата на чл. 3,
т. 2, предл. 2 от ЗЗДН, т.е., че страните са живяли на съпружески начала, но
вече са били разделени към 15.08.2022г.
Настоящият състав намира, че това твърдение на молителката, което е
от значение за допустимостта на молбата за защита е останало недоказано.
С оглед съвпадащите твърдения на молителката и ответника, следва да
бъде прието, че страните са се запознали през м.декември 2021г. Г. е бил наел
квартира под наем, която Н. е посещавала. Живели ли са обаче съвместно на
съпружески начала, както твърди молителката?
Настоящият състав приема, че твърдението й е останало недоказано. За
спорното обстоятелство молителката е ангажирала гласните показания на св.
Р. К.-нейна баба, чиито показания се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК. Тя твърди, че е взимала и водила внучката си във Варна почти всяка
седмица, на адрес ****** където живеел приятеля й. Заявява, че знае от нея за
връзката им от януари до май месец, когато се разделили. Твърди още, че като
се връщала внучката й носела храна, покупки, лични вещи, дрехи. Никога не е
посещавала жилището, не знае на кой етаж е, чия собственост е. Не
споменава, че познава приятеля на внучката си и да има лични впечатления от
отношенията им. От Й. знае, че е употребил приятелят й физическа сила
срещу нея. Така, впечатленията на тази свидетелка са или непреки, или
остават изолирани, непеподкрепени от други доказателства по делото. Не
иналото на съпружески начала, следва да бъде прието, за доказано
съжителството им на съпружески начала, ако и да се вземе предвид водената
между тях двамата на 11.08.2022г. имейл-кореспонденция, в която А. Г. кани
Й. Н., като използва израза «нашето легло». Не е ясно в какъв контекст е
употребен този израз и какъв смисъл е вложил ответника. Все пак, никой от
тях не отрича, че няколко месеца са поддържали интимни отношения.
Показанията на свидетелката не се подкрепят и от разпита на другия воден от
молителката свидетел-С. Г.. Той сочи, че познава Й. от м.юли 2022г. Двамата
свидетели на А. Г. познават Й. като момиче, с което шефът им има по-близки
отношения, като неговото гадже. Това не предполага непременно
3
съжителство на съпружески начала. Трудно е да си представи човек, че
съжителстващите на съпружески начала са непознати за близките на другия
партньор /бабата на молителката, която поддържа тесни контакти с нея/, че
нямат общи приятели, които са ги посещавали в жилището им и са им
гостували, като са запознати с начина им на живот, които да бъдат призовани
за да свидетелстват пред съда, както и, че на Й. Н. й е неизвестно, че А. Г. е
управителя на фирмата, стопанисваща дискотека «Зехир», в какъвто смисъл
са изявленията на процесуалния й представител в о.с.з. на 19.09.2022г. пред
ВРС.
След като не се установи, че страните са съжителствали на съпружески
начала, то не е налице хипотезата на чл. 3, т. 2, предл. 2 от ЗЗДН. Твърденията
в молбата за защита не могат да бъдат подведени под някоя друга от
изчерпателно изброените в чл. 3 от ЗЗДЗН хипотези. Молбата за защита е
недопустима.
Първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и
производството по първоинстанционното и въззивното дело прекратени.
Следва да бъде обезсилена и издадената въз основа на първоинстанционното
решение заповед за защита.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, според
която при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта,
държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен
когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна
възраст, какъвто не е настоящия казус, то държавната такса за двете
инстанции в общ размер на 37.50лв. следва да се поеме от Й. Н., по аргумент
на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
С оглед изхода на спора, в тежест на Й. Н. следва да бъде възложено
заплащането на разноски за двете инстанции в полза на А. Н. в общ размер на
800.00лв., по аргумент на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие
и списък по чл. 80 от ГПК на л. 51 и 52 от първоинстанционното дело в
размер на 400.00лв. и 400.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по
чл. 80 от ГПК на л. 24 и 25 по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2935/30.09.2022г. по гр. дело №
20223110111176 по описа на ВРС за 2022г., с което А. Л. Г. ЕГН **********
от *****, e задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие
над Й. Н. Н. ЕГН********** от *****; забранено е на А. Л. Г. ЕГН
********** от ***** да доближава Й. Н. Н. ЕГН********** от ***** на по-
малко от 30 м, обитаваното от нея жилище находящо се в *****, на по-малко
от 30 м., за срок от 3 /три/ месеца, осъден е А. Л. Г. ЕГН ********** от *****
да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в размер на
200.00 лева, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН и А. Л. Г. ЕГН ********** от ***** е
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 50.00 лева, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. т.8 от
Тарифа 1 към ЗДТТСС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
4
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20223110111176 по описа на
ВРС за 2022г. и производството по гр.д. № 2514/2022г. на ВОС-ГО.
ОБЕЗСИЛВА заповед за защита № 105/30.09.2022г. издадената по
решение № 2935/30.09.2022г. по гр. дело № 20223110111176 по описа на ВРС
за 2022г.
ОСЪЖДА Й. Н. Н. ЕГН********** от ***** да заплати по сметка на
ВОС държавна такса за двете инстанции в общ размер на 37.50лв., по
аргумент на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Й. Н. Н. ЕГН********** от ***** да заплати на А. Л. Г. ЕГН
********** от ***** разноски за двете инстанции в общ размер на 800.00лв.,
по аргумент на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАпС в едноседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5