РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Монтана, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20221600100089 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 558, ал. 7 във връзка с чл. 557,ал.1,т.2,б.“б“
от Кодекса на застраховането /КЗ/ , аналогичен на чл. 288,ал. 12 от отменения КЗ.
Ищецът ГФ гр. *твърди в исковата си молба, че на 09.12.2015 г. е реализирано на път
*- *ПТП по вина на водача на т.а. „*“ модел *с ДКН*, В.Л. , който е управлява автомобила
със скорост от около 24 км/ч, като в района на км 46 + 200 след новостроящ се надлез,
движещият се пред него товарен автомобил рязко намалил скоростта си. Водачът на т.а“*“*
навил волана наляво, за да избегне удар с движещото се пред него МПС, при което навлязъл
в лентата за насрещно движение и ударил в предната лява част л.а. „*“ ДКН *, при което
загинал водача на л.а. * В. А. , вследствие несъвместими с живота травматични увреждания.
Към датата на ПТП-то ответникът В.Л. управлявал товарния автомобил без сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
ГФ на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.) сега чл.
557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховане по искане на увредените от смъртта на В.А.
лица И.К.и Е.А. е изплатил по щети № */12.09.2018г. и № */21.12.2018г., обезщетения за
неимуществени вреди от процесното ПТП общо в размер на 155 000 лева, както следва:
По щета № */12.09.2018г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000
лева на И.К. в качеството му на баща и законен наследник на В.А., изплатено с платежно
нареждане от 16.10.2018г..
По щета № */21.12.2018г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000
лева на Е. А., в качеството й на сестра на В. А., изплатено с платежно нареждане от
22.03.2019г..
1
Виновен за процесното ПТП, съгласно Присъда по НОХД № 111/16 по описа на
МОС, потвърдена от САС и ВКС по КНД №93/18 по описа на ВКС е ответникът - В.Л.,
който управлявал т.а. „*“ модел *с ДКН *, без сключена задължителна застраховка „ГО” към
часа на ПТП, съгласно служебна справка от ИЦ на ГФ.
Твърди се от ищеца, че с изплащане обезщетенията е встъпил в правата на
увредените срещу причинителя на вредата, който е поканен да възстанови на фонда
изплатените суми , въпреки което задълженията му не са погасени .
Иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 155 000 лева ,
стойност на изплатените от него обезщетения за неимуществени вреди , ведно със законна
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът с подадения в срок писмен отговор на исковата молба и в съдебно
заседание изрично заявява, че не оспорва предявения иск по основание и размер.
Доказателствата по делото са писмени , след чиято преценка в тяхната взаимна
връзка и логическо единство във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона,
съдът приема за установено следното:
Между страните не се спори и е установено от представените писмени
доказателства, че на 09.12.2015 г. на път *- *ПТП ответникът при управление, без да има
необходимата правоспособност, на товарен автомобил „*“ модел *с ДКН *, негова
собственост, нарушил правилата за движение по пътищата , като навлязъл в лентата за
насрещно движение и ударил в предната лява част л.а. „*“ ДКН *, при което по
непредпазливост причинил смъртта ма водача на л.а. **В.А., за което деяние , престъпление
по чл. 343,ал.3,предл. 4,б“б“ от НК е признат за виновен с влязла в сила на 13.06.2018г.
присъда по НДОХ № 111/2016г. по описа на Окръжен съд Монтана . С присъдата е осъден
ответника да заплати на И.К. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на
сина му В.А. в размер на 150 000 лева.
Безспорно е , че към датата на ПТП-то ответникът В.Л. управлявал товарния
автомобил без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите.
Не се спори, че така определеното обезщетение е изплатено от ГФ по искане на И. А.
с платежно нареждане от 16.10.2018г. .
О искане на Е. А. от 21.12.2018г. от ищеца е определено и изплатено на 22.03.2019г.
на това лице обезщетение за неимуществени вреди , търпени от смъртта на нейния брат В.
А. в размер на 5000 лева , видно от приложеното по делото платежно нареждане и
протоколи за определянето на обезщетението .
С регресна покана от 16.02.2021г. ответникът е поканен да възстанови на фонда
сумата 155 022.20 лева , като плащане не последвало .
При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, от правна
страна съдът приема следното :
2
Съгласно чл. 557,ал.1,т. 2 , б. “а“ от КЗ ГФ изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията
на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. По делото са установени безспорно
предпоставките на тази разпоредба , даващи основание на ищеца да заплати обезщетения за
неимуществени вреди на И.А. като баща и на Е. И. като сестра на починалия при
причиненото от ответника ПТП В. А., като безспорно е установено плащането на сумата 155
000 лева .
Съгласно чл. 558,ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557,ал. 1 ГФ
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
Основателността на така предявения регресен иск предполага съществуването на
предходно деликтно правоотношение с всички елементи от фактическия му състав, за да
възникне валидно задължение на длъжника – в настоящето производство ответника да
възстанови причинените неимуществени вреди . Регресното право е самостоятелно и
основателността му се обуславя от валидността на предходно материално правоотношение,
по което регресния ищец да е изпълнил чуждо задължение и да се е суброгирал в правата на
кредитора. В случая ответникът е длъжник по облигационно материално правоотношение –
непозволено увреждане – чл. 45 от ЗЗД, безспорно установено предвид задължителната за
гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК влязла в сила присъда , с която е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343,ал. 3 от НК , с което е причинена смъртта
на В.И. , от която неговите баща и сестра търпят неимуществени вреди и подлежат на
обезщетяване от страна на виновния за това водач –ответника по делото, управлявал
товарния автомоибил без сключена застраховка ГО . Ищецът на основание чл. 557,ал. 1 от
КЗ е изплатил на пострадалите обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 155 000
лева , с което е встъпил в правата на увредените .
Налице са предпоставките на чл. 558,ал. 7 във връзка с чл. 557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ
274,ал. 1,т. 1 от КЗ/отм./ - осъществен от ответника деликт, ангажираща гражданската му
отговорност за заплащане обезщетение за вреди , изплащане на обезщетението от ищеца ,
поради липса на сключена застраховка ГО, което е основание ищецът, встъпил в правата на
увредените лица като кредитори на ответника, да търси от ответника възстановяване на
платеното обезщетение.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява изцяло доказан и основателен и
следва да бъде уважен, както сумата се присъди ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба, така както е поискано от ищеца.
С оглед изхода на спора , на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК , на ищеца се следват
направените по делото разноски , установени в размер на 6200 лева платена държавна такса.
3
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *,ж.к.*,бл. *, вх. *,ет.*,ап. *да
заплати на основание чл. 558,ал. 7 от КЗ на ГФ , гр. *, ул.“*“ № *,ет. * сумата 155 000 лева /
сто петдесет и пет хиляди лева / , представляваща изплатено на основание чл.
557,ал.1,т.2,б“а“ от КЗ обезщетение за неимуществени вреди по щети № */12.09.2018г. и №
*/21.12.2018г. , ведно със законната лихва, считано от 27.09.2021г. до окончателното
изплащане, КАКТО и разноски по делото в размер на 6200 лева платена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София с въззивна
жалба, подадена чрез Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните .
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
4