Решение по КНАХД №677/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Б. 2018“ ООД [населено място], [ЕИК], подадена чрез пълномощник – адв. А. М., срещу решение № 26 от 24.04.2025 г., постановено по АНД № 20255550200029/2025 г. по описа на Районен съд (РС) Гълъбово, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № НП-КД-10 от 17.12.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ).

В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се извода на въззивния съд за доказаност на извършването от касатора на вмененото му административно нарушение, като по наведени доводи в обратна насока е направено искане за отмяна обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено или изменено, като се намали размера на имуществената санкция до минимално определения от Закона за социалните услуги (ЗСУ). Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – изпълнителен директор на АКСУ, чрез процесуалния си представител – упълномощен юрисконсулт, в представен писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от касатора касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, касационната инстанция намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред РС Гълъбово е било НП № НП-КД-10 от 17.12.2024 г., издадено от изпълнителния директор на АКСУ въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11 ат 29.11.2024 г., с което на основание чл. 170 от ЗСУ на „Б. 2018“ ООД [населено място], [ЕИК], са наложена имуществена санкция в размер на 7000 (седем хиляди) лева за нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗСУ. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 22.10.2024 г. при извършване на проверка в [населено място] на адрес [улица] установено, че „Б. 2018“ ООД е допуснало в социалната услуга „Резидентна грижа“ за целевата група „Пълнолетни лица с психични разстройства“ да бъдат настанени без решение на районен съд две пълнолетни лица, постановени под пълно запрещение – Н. П. П., [ЕГН], и Г. Й. А., [ЕГН].

За да потвърди НП, РС Гълъбово е приел, че при съставянето на АУАН и/или издаването на НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т. ч. и на изискванията за съдържание, а по съществото на спора, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е обосновал извод, че е доказано по несъмнен и безспорен начин извършването от санкционираното лице на вмененото му административно нарушение виновно, както и че наложената му за него имуществена санкция правилно е индивидуализирана по размер в пределите, предвидени от закона.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗСУ настаняването в социална услуга за резидентна грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния съд по настоящия адрес на лицето. „Резидентна грижа“, съгласно определението по § 1, т. 15 от ДР на ЗСУ, е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до [възраст] възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. В случая няма спор, че касаторът е доставчик на социални услуги и че на 22.10.2024 г. е допуснал на мястото на настаняване в социалната услуга „Резидентна грижа“ за целевата група „Пълнолетни лица с психични разстройства“ да бъдат настанени без решение на районен съд две пълнолетни лица, постановени под пълно запрещение. Без правно значение е кога тези лица са били настанени в социалната услуга за резидентна грижа и че това нарушение не е било констатирано при извършена предходна проверка, тъй като, както беше посочено, услугата резидентната грижа е дейност се предоставя 24 часа в денонощието и във всеки един момент на предоставянето й, ако липсва законово основание за това, какъвто е случаят, е налице нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗСУ. Без правно значение е и наличието на гражданско правен договор, сключен с лица, които са поставени под пълно запрещение, тъй като той не е основание да им бъде предоставяна социалната услуга – насрещната страна по него е напълно недееспособна.

Доколкото всеки доставчик на социална услуга е и орган на управление на предоставяната от него социална услуга, извършеното от касатора административно нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 170 от ЗСУ, предвиждащ административни наказания за орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, прието в изпълнение на този закон. Доставчиците на социални услуги са лица, които отговарят за предоставянето на социалните услуги, а поради това и за тяхното управление – аргумент от чл. 28 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 3 от ЗСУ във връзка с чл. 21, ал. 2 от Наредбата за качеството на социалните услуги. Съгласно чл. 18, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 3 от ЗСУ в зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни услуги, което означава, че управлението на социалната услуга е елемент от дейността по нейното предоставяне, но освен това управлението е стандарт за качество на всеки вид услуга. Доставчикът на социална услуга е лицето, което извършва дейността, поради което решава начина на нейното управление, но при задължението да спазва задълженията си по ЗСУ. В тази връзка е и въведеният от закона лицензионен режим с чл. 31 от ЗСУ за физическите и юридическите лица, от който са изключени само общините. По силата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за качеството на социалните услуги всеки доставчик е длъжен да контролира законосъобразното извършване на дейностите по управление и предоставяне на социалните услуги – това е стандарт и за качество на всяка една социална услуга, а неговата дейност подлежи на контрол, осъществяван от държавните и местни органи, посочени в ЗСУ. Израз на това разбиране на законодателя е и правилото на чл. 67, ал. 5 от ЗСУ, според което, когато общината възлага предоставянето на социални услуги на частни доставчици, тогава услугата се управлява от доставчика, който я предоставя, а не от кмета. В случаите по чл. 57 от ЗСУ, когато частни доставчици създават социални услуги и ги предоставят на територията на съответна община, тогава те са и органите, които управляват предоставяните от тях услуги и са длъжни да определят служители, които да отговарят за управлението на всеки конкретен случай – чл. 84, ал. 2 от ЗСУ. Служителите на доставчика носят отговорност пред него като орган за управление на дейността. Съответно при публично-частно партньорство между общината и частни доставчици, въз основа на договор за съвместно предоставяне на социални услуги и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗСУ общината и частния доставчик споделят отговорността за управление на услугата, т. е. за предоставянето й при спазване на реда за държавно управление на тази дейност, въведен със ЗСУ. Изложеното изяснява съдържанието на термина по чл. 170 от ЗСУ, с който се определя субекта на административно наказателната отговорността, а именно – орган на управление на социалната услуга е доставчикът, който я предоставя, защото управлението се извършва от него при спазване на публично правни задължения, установени в ЗСУ и подзаконовите актове по неговото прилагане. Следователно доставчика на социална услуга в качеството си на орган на управление носи административно наказателна отговорност по общата административно наказателна разпоредба на чл. 170 от ЗСУ, в чийто състав попада и неизпълнението на задължението по чл. 95, ал. 1 от ЗСУ.

Не са налице и основания за намаляване размера на имуществената санкция до минималния установен от закона – 5 000 лв., поради броя на лицата, които към 22.10.2024 г. ползват резидентна грижа без решение на съда, и по аргумент от естеството на защитения от чл. 95, ал. 1 от ЗСУ обект – забраната по чл. 11 от ЗСУ и съдебната санкция, чрез която държавата гарантира основните цели, принципи и защита на правата на лицата, поставени под пълно запрещение, доколкото те са недееспособни и не биха могли да сключат валиден граждански договор с доставчика на социалната услуга.

В заключение, като е потвърдил НП, въззивният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон и съобразно тежестта на извършеното административно нарушение.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено, поради което на основание чл. 63д, ал. 1 във връзка с ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН касаторът следва бъде осъден да заплати на АКСУ сумата от 130 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 24.04.2025 г., постановено по АНД № 20255550200029/2025 г. по описа на Районен съд Гълъбово.

ОСЪЖДА „Б. 2018“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Агенцията за качеството на социалните услуги сумата от 130 (сто и тридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.