Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 430
25 .11.2021 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен
съд, III състав, в
публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар: Минка П.а
като разгледа докладваното от съдия
Ирена Янкова административно дело №284 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на Н.А. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. А.Т. от САК, против заповед №РД-124 от
08.02.2021 г. на Командира на военно формирование 26030, с. Безмер, Област
Ямбол за налагане на дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“ на старши техник
в група „Авиационно въоръжение“ на ескадрила за оперативна подготовка на авиационна
техника Н.А.А..
В жалбата се съдържат доводи, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, по съображения за постановяването й при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание, при нарушение и неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят счита, че липсва конкретизация на вмененото му нарушение и
обстоятелствата по извършване му, като сочените от административнонаказващия
орган /АНО/ фактически основания, послужили за формиране на крайният му извод
не съответстват на фактите от обективната действителност. Твърди се, че твърде
формално и бланкетно са отбелязани относимите за случая правни норми, като в
крайна сметка не се установява коя конкретна законова разпоредба е нарушена от А.
и чрез кои точно негови действия е сторено това. Последното възпрепятствало
възможността за ефективната защитата на жалбоподателя, съответно водело и до
невъзможност за извършване на проверка за законосъобразността на изводите на
АНО. Сочи се наличието на нарушение на чл. 143 и сл. от Правилника за
прилагане на Закона за отбраната и въоръжените
сили на РБългария /ППЗОВСРБ/, като се твърди, че не е извършен обективен анализ
на събраните по случая доказателства, не е взето предвид даденото от А.
становище, не е обсъдено наличието или липсата на вредни последици от
твърдяното за извършено нарушение, както и не са отчетени причините и
предпоставките, довели за неговото извършване. В жалбата са изложени подробни
съображения за неспазване на принципа на съразмерност при издаване на
оспорената заповед и от тази гл. т. не са постигнати целените от ЗОВСРБ и
ППЗОВСРБ правни последици от наложеното дисциплинарно наказание. От съда се
иска отмяна на оспорената заповед на Командира на военно формирование 26030 с.
Безмер, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и заплатено
възнаграждение за един адвокат.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и с процесуалния
си представител по делото, като депозираната пред съда жалба се поддържа
изцяло.
Ответникът по жалбата - Командира
на военно формирование 26030 с. Безмер, редово и своевременно призован, не се явява
и не се представлява. Чрез представено от процесуалния му представител по
делото – юрисконсулт П. становище, се оспорва подадената жалба и се прави
искане за нейното отхвърляне, като неоснователна и недоказана. Поддържа се, че
заповедта, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма и със
съдържание, съобразено с императивните нормативни изисквания, в съответствие и
при правилно приложение на материалния закон и при спазване на регламентираните
административнопроизводствени правила, е законосъобразна. Излагат се подробни и
аргументирани съображения в защита на формирания от АНО извод за наличието на
извършено нарушение на военната дисциплина от капитан А., за което обосновано и
правилно е ангажирана неговата дисциплинарна отговорност. Отправя се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
Видно от представената по делото
административна преписка към момента на издаване на оспорената заповед Н.А.А. е
заемал длъжността „Титуляр – Старши техник в Група „Авиационно въоръжение“,
Ескадрила за оперативна подготовка на авиационната техника, Подразделения за
бойно осигуряване във военно формирование /ВФ/ 26030 с. Безмер, като на тази си
длъжност жалбоподателят е назначен със заповед №ЛС-26 от 17.01.2019 г. на
командира на военновъздушните сили. Съобразно възприетата организация на работа
във ВФ, съдържаща се в заповеди №РД-97 от 30.01.2020 г. и №1095 от 27.12.2019
г. на Командира на ВФ 26030 с. Безмер и с оглед утвърдения план за дейността на
дежурния по база, за времето от 09.00 часа на 08.12.2020 г. до 10.00 часа на
09.12.2020 г. капитан А. е бил определен/изпълнявал е функциите на длъжностно
лице от денонощния наряд- „Дежурен по база“. Това обстоятелство не е спорно по
делото, въпреки, че между кориците на административната преписка липсват
утвърден ежемесечен график за дежурствата във ВФ за месец декември на 2020 г.,
както и нарочна заповед на командира на ВФ за включването на военнослужещия в
24 – часов дежурен наряд за конкретния времеви период.
Видно от изготвен и представен на
09.12.2020 г. пред командира на ВФ рапорт от капитан А., жалбоподателят е
докладвал, че на същата дата, при дейностите по приемане и сдаване на
дежурството по база, съгласно предварително
утвърден график, в дежурната стая на Дежурния по база, в грубо нарушение на
чл. 115, ал. 2, т. 4 от Устава на войсковата служба на въоръжените сили на
РБългария /УВСВСРБ/ е „нахлул“ старшина М.В.М. – на длъжност главен сержант,
чиито поведение според А. било неприемливо и в абсолютен разрез с правилата на УВСВСРБ.
Чрез рапорта е отправен апел за своевременна реакция и предприемане на
незабавни мерки, с цел недопускане и своевременно предотвратяване на подобни
прояви на грубо и арогантно отношение, противоречащо на възприетите войскови и
морални етики. Акцентирано е върху
използваните от М. обидни епитети и то пред по-младши и по-старши.
Със заповед №РД-4 от 04.01.2021 г.
на Командира на ВФ 26030 с. Безмер, на основание чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ и чл.
142, ал. 1 във връзка с чл. 141, т. 3 от ППЗОВСРБ и вземайки предвид подадения
от А. рапорт е назначена комисия за извършване на служебна проверка, събиране
на необходимите доказателства и изясняване на относимите обстоятелства по повод
донесенията на жалбоподателя. На комисията е поставена конкретна задача,
свързана с изготвяне на нарочен протокол, който да съдържа: данни дали е налице
извършено нарушение на служебната дисциплина, съответно от кого, като при
наличието на такова да се даде описание на същото; обстоятелствата при които е
извършено то, като се отчетат причините и предпоставките довели или способствали
за това, както и да се установи наличието на вредни последици в зависимост от
извършеното нарушение. Протоколът е следвало да съдържа и конкретни данни за
нарушителя и формата на неговата вина. На комисията е възложено да направи и
предложение за търсене на дисциплинарна отговорност. Крайният срок за
представяне на протокола е определен на 29.01.2021 г.
По делото е наличен и Протокол №81 от
29.01.2021 г. от извършената служебна проверка, утвърден от командира на ВФ на
същата дата. Протоколът е подписан от всички длъжностни лица участвали в
извършваното разследване. От обективираните в документа констатации съдът
възприема, че на 09.12.2020 г. капитан Н.А., като длъжностно лице от денонощния
наряд – „Дежурен по база“ във ВФ 26030 с. Безмер е влязъл в конфликт със
старшина М.В.М., който изпълнявал заповед на командира на ВФ за извършване на
ежедневна дезинфекция на сградата на щаба и намиращите се в нея работни
помещения. Видно било от представените обяснения на страните в зародилия се
конфликт, че капитан А. и присъстващите в помещението не са се отзовали на
молбата на М. да излязат за 2-3 минути от стаята, като дежурният по база дори
му бил заповядал да напусне с думите „изчезни и напусни“. М. в действителност
излязъл от помещението, като отишъл в складово помещение на втория етаж, където
щял да извършва друга служебна работа. Явно афектиран от случилото се А. се
появил в склада и започнал да обижда М., както и да го подканва към физическа
саморазправа. Комисията отбелязва, че провокиран от това М. отговорил на
капитана с думите „майната ти“. В последствие, запътвайки се към първия етаж, М.
продължавал да чува изричаните на всеослушание по негов адрес обидни реплики от страна на А., които апропо ставали
достояние на други равни и по-младши военнослужещи.
В хода на проверката са събрани и
приложени към изготвения протокол обясненията, както на пряко участващите в
конфликта, така и на трето лице – ст. сержант С.П.Ж., който твърди, че не е
присъствал на ситуацията пред дежурната стая, но впоследствие е станал свидетел
на конфликта пред складовото помещение и в коридора на щаба. Ж. твърди, че А. в
действителност е бил видимо ядосан и че е провокирал М. с действията и
репликите си. Не отрича, че главният сержант е изрекъл обидни епитети по адрес
на капитана, но заявява, че по-скоро това му държание е в следствие на реалната
провокация на жалбоподателя. Обясненията на А. и М., съдържанието на които
съдът счита, че не следва да излага дословно в решението си, са диаметрално противоположни,
като военнослужещите представят своите виждания за случилото се чрез взаимни
обвинения за проявено непристойно и в разрез с УВСВСРБ поведение. Интерес буди,
твърдението на М., че А. се е афектирал допълнително след като е провел
телефонен разговор с командира на ВФ, когото е запитал „кое е с приоритет –
сдаването на дежурството или дезинфекцията на помещенията“. Именно след този
разговор старшина М. е бил реално изгонен от стаята. В тази връзка следва да се
посочи, че с оглед доказателствата по делото командирът на ВФ е предоставил на А.
възможност сам да прецени как да действа в дадената ситуация. М. категорично
посочва, че с поведението си в работната стая и извън нея /пред склада и по
коридора на щаба/ капитанът неоснователно, чрез обидни реплики и непристойно
поведение пред равни и младши е накърнил честта и достойнството му.
Същевременно в обяснението си жалбоподателят А. заявява, че по-скоро М. се е
държал непочтително и неспазвайки военната йерархия на подчиненост, като не е
съобразил поведението си с конкретната ситуация в т. ч. не е изпълнил
издадената от капитана /в негово лице/ устна заповед да изчака приключването на
наряда. А. заявява, че спрямо него са изречени обидни епитети, което
обстоятелство всъщност М. не отрича.
С оглед на събраните
доказателства комисията е достигнала до извод, че капитан А. и старшина М. са
нарушили разпоредбите на Глава II, Раздел
I от УВСВСРБ, съдържащ
нормите за етично поведение на военнослужещите. Комисията е приела, че А. е
причинител на конфликта и проявеното от държание е допринесло за вербалната
агресия между двамата военни. Отчитайки смекчаващи вината обстоятелства комисията
е приела, че поведението на М. е неумишлено и провокирано от действията на А..
В заключение е формиран извод за наличие на извършени нарушения на военната
дисциплина и от двамата военнослужещи по смисъла на чл. 242, т. 3 от ЗОВСРБ /нарушаване
на правилата за военната вежливост и отдаването на чест/ във връзка с посочени конкретни разпоредби от Глава
II, Раздел I, II и
III на
УВСВСРБ, за което е направено предложение за налагане на дисциплинарни
наказания – „строго мъмрене“ на капитан А., съответно „мъмрене“ на старшина М..
На основание чл. 246, ал. 4 от
ЗОВСРБ и чл. 144 от ПП ЗОВСРБ на 03.02.2021 г. командирът на ВФ 26030 е провел
беседа с Н.А., на която последният е запознат с резултатите от извършената служебна
проверка, констатациите, изводите и предложенията на комисията. Във връзка с
това в протокола е налично писмено изразено становище от страна на
жалбоподателя, чрез което той изразява мнение за необоснованост на фактическите
и правни установявания и изводи на комисията. Описаните действия са
обективирани в протокол с рег. №769 от 03.02.2021 г., подписан от командира на
ВФ и военнослужещия А..
С оспорената понастоящем заповед
№РД-124 от 08.02.2021 г. АНО/ командирът на ВФ е наложил на старши техник в
група „Авиационно въоръжение“ на ескадрила за оперативна подготовка на
авиационна техника Н.А.А. дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ по смисъла
на чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ за извършено нарушение на военната дисциплина по чл.
242, т. 1 от ЗОВСРБ - неизпълнение на задължение по военната служба,
осъществено чрез действия довели до нарушаване на разпоредбите на чл. 140, ал.
1 и чл. 110, т. 4 от УВСВСРБ, а именно: възпрепятстване изпълнението на
заповед, отдадена по реда на подчинеността и липса на отговорност,
дисциплинираност и самодисциплина, изразени чрез проявена неподчиненост на
законно отдадени заповеди и разпореждания. Наказанието е наложено с цел
недопускане на нарушения от подобен на описаното в заповедта характер. Изложените
мотиви на АНО възпроизвеждат част от фактическите и правни установявания на
разследващата комисия. Посочено е, че като цяло капитан Н.А. е указал съпротива
и не е съдействал на старшина М.М., който е бил натоварен с изпълнението на
заповед на командира на ВФ „за извършване
на ежедневна дезинфекция на сградата на щаба и намиращите се в нея помещения“.
В заповедта не е изложено, респективно и подведено под съответните правни норми
установеното на по-ранен етап от дисциплинарното производство непристойно
поведение на жалбоподателя. Липсват изложени съображения досежно формата на
вината на наказаното лице, както и съждения по отношение наличието или липсата
на смекчаващи или утежняващи вината обстоятелства и в тази връзка и анализ на цялостното
поведение на А. при изпълнение на войнската му служба до момента на налагане на
наказанието. От прочита на административния акт не се установява конкретика по
отношение заповедта, чиито неизпълнение се вменява на А.. Заповед №РД-124 от 08.02.2021
г. е връчена на жалбоподателя на 15.02.2021 г.
Чрез командира на ВФ 26030 до командира на военновъздушните сили /ВВС/ от
страна на Н.А. е подадена жалба срещу процесната заповед по административен
ред, като същата е входирана във ВФ 26030 на 22.02.2021 г. и е постъпила в
администрацията на решаващия орган на 25.02.2021 г. Чрез жалбата се оспорват
изводите на АНО, като се изтъкват доводи за допуснати процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Заявява се, че в конкретната
ситуация жалбоподателят не е бил уведомен, че М. изпълнява заповед на
командира. Видно от поставената върху жалбата писмена резолюция, командирът на
ВВС е насочил същата за разглеждане от помощна комисия, определена за
разглеждане на постъпила в Командването на ВВС жалба. По делото е наличен
протокол от заседание на визираната комисия, утвърден от решаващия
административен орган на 26.03.2021 г. От констатациите на комисията е видно,
че същата изцяло възприема фактическите установявания и правни изводи, както на
дисциплинарно разследващата комисия, така и на АНО, като изразява становище за
неоснователност на подадената по административен ред жалба. Във връзка с
последното до капитан А. е изпратено нарочно писмо с рег. №400-2419 от
29.03.2021 г. на командира на ВВС, с което депозираната жалба е отхвърлена като
неоснователна. По делото липсват данни за връчване на това писмо.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в образуваната
дисциплинарна преписка, в т. ч. и писмените обяснения, приложени към протокола
на комисията, извършила служебната проверка. Представени са заповед №РД-436 от
03.06.2020 г. и №РД-230 от 18.03.2020 г. – и двете на командира на ВФ 26030,
отнасящи към въвеждане на епидемиологични мерки в т. ч. и извършване на
дезинфекция във ВФ във връзка със разпространяващата се инфекция от COVID-19, които заповеди са сведени до
целия личен състав, съответно на 03.06.2020 г и 06.04.2020 г. Представени са и
действалите към 09.12.2020 г. заповеди на командира на ВФ 26030 по отношение
определянето, състава на нарядите и провеждането на дежурствата, както и
цялостно организиране на войсковата служба във ВФ 26030 -Безмер. По делото са
приложени и личното кадрово досие на жалбоподателя.
Допуснато
и събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.П.Ж., М.В.М.
и Т.Х.Й.. Показанията на свидетелите Ж. и М. не се различават като цяло от
дадените от тях писмени обяснения пред разследващата комисия в хода
провежданото по-рано нарочно дисциплинарно производство. Посочва се, че в
действителност не е налице конкретен график „за почистване на помещенията“.
Свидетелят Ж. подробно разяснява в какво се състои разводът, приемането и
сдаването на дежурството, както и кой и къде ги извършва. Заявява, че сдаването
на дежурството може да бъде прекъснато, като в такива случаи то започва отново
след това. Същевременно обяснява, че дежурната стая не може да остане без дежурен
или помощник - дежурен по база. Свидетелят М. заявява, че командирът на
формированието му е указал /явно устно/ да дезинфекцира сградата на щаба три
пъти на ден – сутрин след оперативката /между 8.30 и 9.00 часа/, по обяд и
вечерта, като отрича да има писмена заповед за това. Свидетелят сочи, че е
обяснил на А., че изпълнява именно тази заповед на командира. Според М. самата
конфликтна ситуация се е случила някъде към 9.15 часа на 09.12.2020 г.
Свидетелят Т.Х. споделя, че по време
на въпросния конфликт е бил в едно дежурство, заедно с капитан А. – той е бил
помощник - дежурен. Не е присъствал на самата случка между старшината и
капитана, но е видял, че М. влиза в помещението по време на сдаване на
дежурството, като е носел със себе си пръскачка. Подробно дава обяснения, как
се извършва сдаването на самото дежурство. Твърди, че дезинфекция на
помещенията се е извършвала постоянно от старшина М.. С оглед това, че
сдаването на дежурство от него, като помощник-дежурен се е извършвало в
различна стая /по разбиране на съда в оръжейна/, посочва, че М. е извършвал
дезинфекция между 9.00 и 9.30 часа дори и в случаите, когато помещението не е
било заключено, без да търси конкретно разрешение. Когато помещението е било
заключено е трябвало да бъде съответно отключено да влезе М..
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването, като направено в законоустановения
срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „строго мъмрене“ е издадена от орган с
материална компетентност по смисъла на чл.
137, ал. 1 от ППЗОВСРБ, съгласно чл.
246, ал. 1 от ЗОВСРБ, във връзка с чл.
141, т. 3 и чл.
142, ал. 1 и ал.
3 от ППЗОВСРБ и не е налице отменително основание по чл.
146, т. 1 от АПК. В чл.
248 от ЗОВСРБ е регламентирано, че дисциплинарните наказания се налагат от
длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона, като съгласно
чл. 137, ал. 1 от закона дисциплинарното наказание „строго мъмрене“ се налага от преките
командири /началници/. С оглед на това и съобразно представената по делото
заповед №КВ-102 от 25.02.2019 г. на Министъра на отбраната на РБългария, с
която подполковник М.И.Д. е назначен за командир на ВФ 26030- Безмер, се
формира безспорният извод, че в случая подписаната именно от това длъжностно
лице /в последствие с придобито военно звание „полковник“/ и в това му качество
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от надлежно
овластения от закона за това административен орган.
Съдът не установи да са допуснати нарушения на
особените процесуалните правила при провеждане на самото дисциплинарното
производство, като са спазени нормативно установените в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ
процесуални изисквания. Спазен е срокът по чл.
249, ал. 1 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарното наказание -
до 2 месеца от установяване на нарушението, считано от 29.01.2021 г.
Дисциплинарното нарушение е установено чрез извършването на служебна проверка
по повод постъпил рапорт от жалбоподателя, като е определена нарочна комисия с
вменени й по смисъла на чл. 143 от правилника конкретни задължения. Последната
е изготвила протокол, който съдържа реквизитите по чл.
143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, като съгласно изискването на ал. 2 към протокола са
приложени събраните доказателства и обяснения. След постъпване на предложението
за налагане на наказание с жалбоподателя е била проведена беседа, за което
отново е съставен и съответен протокол. В него капитан А. е изразил писмено
становище по отношение констатациите на комисията, извършила проверката, като
де факто е оспорил същите.
С оглед
обстоятелството, че жалбоподателят е бил изслушан от командира на ВФ при
проведената беседа и е отразил своето становище в съставения протокол,
приемането на отделни писмените обяснения на нарушителя не е било необходимо и
съответно липсата на такива не представлява съществено процесуално нарушение. Доколкото
основната цел на беседата е от една страна лицето, спрямо което е образувано
дисциплинарното производство, да бъде запознато със събраните доказателства и
установените въз основа на тях обстоятелства, релевиращи извършено
дисциплинарно нарушение, като основание за налагане на дисциплинарно наказание,
а от друга - военнослужещият да даде устни или писмени обяснения по
фактическите констатации, правната им квалификация и предложението на
комисията, извършила служебната проверка, установеното
от съда, фактическо неучастие на председателя на комисията или на някой от
членовете й в провеждането на беседата не следва да се приема като съществено
процесуално нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че изискването на чл. 144, ал. 2 от ППЗОВСРБ в беседата да
участва председателят или членове на комисията, има диспозитивен характер и
несъблюдаването му не опорочава проведената административна процедура. Още
повече, че лицата, включени в състава на комисията, посредством протокола за
служебна проверка, са изразили и надлежно документирали становището си по
случая и тяхното отсъствие при провеждане на беседата с нарушителя по никакъв
начин не препятства възможността на последния да разбере в какво дисциплинарно
нарушение се обвинява и да организира защитата си в пълен обем. Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е връчена на А. по законовоустановения ред,
за което е оставена и писмена следа на 15.02.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.
148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа
на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се
налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Според
ал.
2 на чл. 148 от ППЗОВСРБ, мотивите представляват описание на фактическата
обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни
последици. Смисълът на въведеното императивно изискване досежно описанието на
деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да
бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на
деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на
дисциплинарното нарушение т. е. заповедта следва да съдържа описание на всички
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават
наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната
дисциплина по смисъла на чл.
242, т. 1 от ЗОВСРБ – неизпълнение на задължение по военната служба. Последното от една
страна е от значение за провеждане на съдебния контрол за материална
законосъобразност на акта за налагане на дисциплинарно наказание - дали и
доколко с фактически установеното деяние, което може да е действие или
бездействие на наказаното лице се осъществява определен нормативно
регламентиран състав на дисциплинарно нарушение - т. е. за правилното
приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието,
неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с
извършеното нарушение по критериите на чл. 247
от ЗОВСРБ. На следващо място чрез задължителното изискване за конкретизация
на нарушението се гарантира законосъобразното упражняване на предоставената на
административния орган дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на
защита на военнослужещия, привлечен към дисциплинарна отговорност, в
съдържанието на което се включва и правото му да узнае какво точно
дисциплинарно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира
защитата си в пълен обем.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
когато индивидуалният административен акт, какъвто безспорно се явява
процесната заповед, се издава в писмена форма, той трябва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването си, тоест мотиви. В тази връзка
специалната норма на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ изцяло се препокрива с
изискването на общите разпоредби на АПК, като същевременно разпоредбата на ал.
2 от чл. 148 на ППЗОВСРБ предоставя ясна конкретика по отношение специфичното,
изискуемо от специалния закон съдържание на мотивите на заповедта за
дисциплинарно наказание, като отнесена към чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и предвид
спецификата на дисциплинарното производство по ЗОВСРБ не противоречи на общото
правило от АПК.
Настоящата инстанция
споделя доводите на жалбоподателя за наличие на съществено нарушение на
изискването за форма по смисъла на чл.
59, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
148, ал. 1 от ППЗОВСРБ.
В действителност, оспорената
заповед на командира на ВФ 26030-Безмер е издадена в писмена форма с посочване
на извършителя и мястото на извършване на твърдяното нарушение, като по мнение
на съда може да се направи извод, че АНО е посочил и конкретното време на
извършване на нарушението, макар и това да не е ясно конкретизирано в заповедта,
но изведимо, с оглед наличието все пак на определена регламентираност при
сдаването на 24-часовото дежурство по база и предвид на останалите
доказателства по административната преписка. Съдът обаче намира, че АНО не е
конкретизирал в достатъчна степен обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и доказателствата, въз основа на които е установено то, при
което положение не може да се е приеме, че е изпълнено императивното изискване
заложено в разпоредбата на чл.
148, ал. 1 от ППЗОВСРБ. От една страна заповедта се явява немотивирана с
оглед липсата на недвусмислено, непротиворечиво и ясно посочване на конкретна
заповед или разпореждане на командира на ВФ, която капитан А. е нарушил или
съответно изпълнението на която е препятствал с поведението си. От друга страна
липсва и конкретизация на действията на жалбоподателя, чрез които е извършено
нарушението с оглед това, че не става категорично ясно дали в конкретния момент
самият той е имал задължение да изпълни дадена заповед, или чрез поведението си
е възпрепятствал изпълнението на заповед от страна на друго лице – в случая
старшина М.. В подкрепа на този извод е и противоречиво записаното в заповедта,
че капитан А. „влиза в конфликт със старшина М., който изпълнява заповед на
командира за извършвана на ежедневна дезинфекция на сградата на щаба“, а по
нататък – „при опита на старшина М. да дезинфекцира помещението на дежурния по
база, среща съпротива на капитан А.“. Безспорно според съда не е налице
идентичност между описаните действия от гл. т. първоизточника на съответните
задължения – конкретна заповед. Липсата на конкретизация на заповедта, чиито
неизпълнение се вменява на наказаното лице не може да бъде преодоляна чрез
останалите доказателства, съдържащи се в административната преписка по
провеждане на дисциплинарното производство в т. ч. и протокола на разследващата
комисия, с оглед на факта, че като цяло, още в своя зародиш, производството е
било насочено към установяване на нарушение по смисъла на чл.
242, т. 3 от ЗОВСРБ - нарушаване на
правилата за военната вежливост и отдаването на чест, а и такива са
заключенията на комисията. Дори и да се допусне обратното, то в оспорената понастоящем
заповед, АНО не се позовава, изрично на утвърдения на 29.01.2021 г. протокол,
обективиращ констатациите и предложенията във връзка с извършената проверка.
Непосочването на конкретна заповед не може да бъде преодоляно и чрез
допълнително представените по делото съпроводителни писма и придружаващите ги
заповеди №РД-436 от 03.06.2020 г. и №РД-230 от 18.03.2020 г. на командира на ВФ,
доколкото същите въвеждат общи, превантивни епидемиологични мерки и дейности. В
случая извършването на дейностите по дезинфекция нито е конкретизирано по време
и място, нито се представиха доказателства, че изпълнението на същите е
възложено на старшина М., при все, че съгласно разписаното в заповед №РД-230 от
18.03.2020 г. контролът по извършване на текуща дезинфекция е възложен на
медицинските лица от медицинския пункт във ВФ. Както се установи и от
свидетелските показания, липсва график или конкретно писмено разпореждане за
провеждане на дейностите по дезинфекция, поради което съдът не може да приеме,
че с действията си старшина М. е изпълнявал именно някоя от писмените заповеди,
посочени по-горе. По отношение твърдяното от М. обстоятелство, че е налице
устно разпореждане на командира, то с оглед липсата на неговото изрично
потвърждаване при проведения телефонен разговор между командира и капитан А., се
формира основателно съмнение по отношение неговата действителност, а от там и
придаваната му доказателствена стойност. Следва да се отбележи също, че в
представеното обстойно писмено становище на ответника по делото, не се
споменава по никакъв начин за конкретна заповед, нарушена от жалбоподателя,
като същевременно единствено се прилагат упоменатите вече заповеди №РД-436 от
03.06.2020 г. и №РД-230 от 18.03.2020 г. на командира на ВФ.
Независимо от изложеното съдът
намира, че дисциплинарната отговорност е лична и при ангажирането й следва да
ясно и недвусмислено да бъдат посочени чрез кой действия и бездействия е
извършено дадено нарушение и какво всъщност представлява самото нарушение – в
случая коя конкретна заповед е нарушил жалбоподателя, чрез което е и нарушил
правилото на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. За да бъде доказано дисциплинарното
нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да
е налично обективно несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение, от субективна страна, да е налице вина на дееца -
умисъл или небрежност и да се прецени цялостното поведение на служителя по
време на изпълнение на задълженията му. В конкретния случай от една страна
липсва яснота относно това, какви конкретно действия е следвало да извърши
дисциплинарно наказаното лице, за да не допусне вменените му със заповед
нарушения, а от друга липсва конкретизация на самата заповед. Вместо това е
посочена изключително обща по характера си формулировка и бланкетно цитиране на
законови разпоредби, чиито нарушение е вменено на А.. Липсата на посочена
конкретна заповед, чиито неизпълнение, като юридически факт се субсумира под
хипотезата на по чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 140, ал. 1 и чл. 110,
т. 4 от УВСВСРБ и в тази връзка липсата
на посочени конкретни дължими действия от страна на военнослужещия води до
извода за липса на фактически основания, а от там и до немотивираност на
заповедта.
Освен
това в нарушение на изискването на чл.
148, ал. 2 от ППЗОВСРБ в заповедта не са посочени и вида, характера и
стойността на вредните последици от нарушението. Не са изложени съображения по
отношение наличието или липсата на смекчаващи или утежняващи вината
обстоятелства и не е извършен анализ на цялостното поведение на капитан А. при
изпълнение на войнската му служба, което изискване е въведено с разпоредбата на
чл. 139 от ППЗОВСРБ. Според визираната от съда правна норма, при определяне на
дисциплинарното наказание, освен тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които то е извършено се взема предвид и поведението на военнослужещия до
извършване на нарушението. Независимо, че подобно изискване не е заложено
изрично в чл. 148, ал. 1 от правилника, съдът намира, че наличието на подобен
пропуск в издадената заповед за дисциплинарно наказание е съществено нарушение
на изискванията за форма.
С оглед дотук изложеното
посочените от АНО фактически основания не покриват изискването за постановяване
на мотивирана заповед, за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на сочените
по-горе разпоредби на ал. 1
и ал.
2 от чл. 148 от ППЗОВСРБ. При така установената фактическа необоснованост
съдът не може да извърши проверка за
наличието на материална законосъобразност на акта, съответно да подведе
поведението на жалбоподателя под посочените текстове на закона, правилника за
неговото прилагане и УВСВСРБ. В тази връзка фактическата необоснованост на
дисциплинарното обвинение съставлява съществено нарушение на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК и специалната норма на 148 от ППЗОВСРБ, което е
достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед без да е необходимо обсъждането
на съответствието й с материалните разпоредби на закона. Оспорената
заповед е издадена в изискуемата писмена форма, но при неспазване на
императивно регламентираните изисквания за нейното съдържание, поради което
същата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна именно на това
основание.
При
този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски.
Ответникът - Военно формирование 26030 с. Безмер, Област Ямбол, представляван
от Командира си – полковник М.Д. следва заплати на Н.А.А. сторените по делото
разноски в размер на сумата от 910.00 лв., представляваща направените от
жалбоподателя разноски в това съдебно производство – 900.00 лв. възнаграждение
за един адвокат и 10.00 лв. държавна такса за образуване на административното
дело.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.А. *** заповед
№РД-124 от 08.02.2021 г. на Командира на военно формирование 26030 с. Безмер,
Област Ямбол, с която на жалбоподателя, заемащ към датата на издаване на
заповедта длъжността старши техник в група „Авиационно въоръжение“ на ескадрила
за оперативна подготовка на авиационна техника във военно формирование 26030 е
наложено дисциплинарно наказание „Строго мъмрене“, за извършено от него
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ във връзка с чл.
140, ал. 1 и чл. 110, т. 4 от УВСВСРБ.
ОСЪЖДА
военно формирование 26030, БУЛСТАТ 1290101890030 със седалище с. Безмер, община Тунджа, Област Ямбол, ул.
„Йордан Йовков“ №2, представлявано от командира си полковник М.И.Д. да заплати
на Н.А. ***, ЕГН ********** сторените по делото разноски от 910.00 лв.
/деветстотин и десет лева/, от които 10.00 лв. /десет лева/ държавна такса и
900.00 лв. /деветстотин лева/ заплатено в брой възнаграждение за един адвокат.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 251
от ЗОВСРБ.
СЪДИЯ: