Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.05.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV
“Д” въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 2998 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
- 273 от ГПК.
С решение № 20237999 от 28.10.2020 г. по гр. д.
№ 64361/2019 г. на СРС, ГО, 33 състав съдът е осъдил „Б.д.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище“, ул. „****, със съд. адрес ***, чрез адв. К., да заплати на Й.Г.Ш.
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Н., сума в размер на
3 000 лв. /три
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени вследствие публикуван материал на 16.06.2018 г., във вестник „България днес“,
в раздел „Престъпление и правосъдие КРИМИ“ със заглавие „Тарашат алкохолен бос“,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
07.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 8
000 лв., да заплати сума в
размер на 422.50 лв. /четиристотин двадесет и два лева и петдесет стотинки/, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.06.2018 г. до 04.11.2019 г., като е
отхвърлил
иска до пълния предявен размер от 1 126,66 лв., както и да заплати разноски по делото в размер на
139.08
лв. /сто тридесет
и девет лева и осем ст./.
Недоволен
от решението в ЧАСТТА, с която искът при квалификацията на чл. 49 вр. с чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер, е останал
ищецът Й.Г.Ш., който го обжалва с въззивна жалба от 19.11.2020 г. при
твърденията, че в обжалваната част решението е неправилно – незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
По-конкретно се твърди, че размерът на присъденото обезщетение е занижен като ищецът
се позовава на неправилно приложение на принципа за справедливост установен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита предявения иск за доказан до пълния му
предявен размер от 8 000 лева и моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск като основателен
и доказан. Претендира разноски.
Ответникът „Б.д.“ ЕАД,
оспорва въззивната жалба като
неоснователна по съображения изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от 16.02.2021 г. Претендира разноски.
Недоволен
от решението в ЧАСТТА, с която искът при квалификацията на чл. 49 вр. с чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД е уважен до
размера от 3000 лева, е останал ответникът „Б.д.“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК го обжалва с въззивна жалба от 23.12.2020 г. при твърденията, че в
обжалваната част решението е неправилно
– незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. По-конкретно се твърди, че искът е изцяло неоснователен, а
ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, доколкото
вестникът „България
днес” бил собственост на друго дружество – „168 часа“ ЕООД. Отделно от това, предявеният иск не бил
доказан нито по основание, нито по размер, а в условия на евентуалност счита,
че размерът на присъденото обезщетение е силно завишен като
се позовава на неправилно приложение на принципа за справедливост заложен в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита предявения иск за изцяло неоснователен и
моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част
и да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, евентуално
да да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Ищецът Й.Г.Ш., оспорва така депозираната въззивна жалба като
неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор от 01.03.2021
г. Претендира разноски.
Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г.
на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на
ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното
решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е
и правилно, поради следното:
С
исковата молба ищецът твърди, че на 16.06.2018 г. на 8 стр. на вестник „България днес“, собственост на „Б.Д.“
ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, чийто главен редактор е Н.П., в раздел „Престъпление и правосъдие КРИМИ“ е публикуван материал, озаглавен
„Тарашат
алкохолен бос“, свързан с представено като алкохолен бос
лице - Т.Н.от с. Първенец, но вместо снимка на Т.Н.е публикувана снимка на ищеца Й.Г.Ш., под която
било изписано името „Т.Н.“. Ищецът
твърди, че по този начин в обществото се насажда твърдение, че неговият образ
на снимката отговаря на името Т.Н., който е извършил престъплението, описано в
статията, като с тези изнесени неверни факти са му причинени от ответника „Б.д.“
ЕАД неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания, уронване
на доброто име, честта, престижа, достойнството и репутацията му, които били
безупречни до този момент, още повече че ищецът бил и обществена личност, което
обусловило настъпването на вреди с по-тежки последствия. Ищецът навежда, че се чувства смазан,
съкрушен, унизен и не може да повярва, че името му се свързва с подобни
публикации за хора, с които няма нищо общо. Изпаднал в депресия, загубил
спокойствието си. Статията се отразила неблагоприятно в отношенията му с
близките, с приятелите му, с местната общественост като срещал подмятания и
подигравки във връзка с нея. Станал нервен и избухлив. Последици имало и върху
здравословното му състояние, изразяващи се в причинени главоболие и високо
кръвно налягане, получил хипертонична криза, имал и заболяване, за което
стресът бил противопоказен, а създаденият му такъв обострил проблемите му със
сърцето и старите заболявания, като повлиял негативно на психическото и
физическото му здраве.
Настоящата въззивна
инстанция намира, че първоинстанционното
решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка.
От съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и в частност от приложения по делото екземпляр
на вестник „България днес“ от 16.06.2018 г., е видно, че в изданието на вестника е налице публикация
„Тарашат алкохолен бос“, съдържаща твърдения за операция на полицията в дома на
алкохолния бос Т.Н.в с. Първенец, която е по сигнал за незаконно съхранение на
антични предмети, като Неделчев е обвинен по дело за причинена по
непредпазливост смърт на 85-годишен колоездач и има зад гърба си 30 наказания за нарушения на пътя
- фишове и актове. Установява се, че в публикацията вместо снимка на Т.Н.,
за когото същата се отнася, е
публикувана снимка на ищеца, под която е изписано името „Т.Н.“. Тези
обстоятелства, освен че се установяват от ангажираните по делото доказателства,
не се оспорват от ответното дружество, което единствено навежда, че в
случая не се касае до умишлено причиняване на вреди на ищеца, а се касае до
техническа грешка на страньорите на вестник „България
Днес“, които погрешно са илюстрирали снимката на ищеца вместо със
статията, отнасяща се за обвинението към ищеца, внесено от Специализираната
прокуратура в Специализирания съд, със статия отнасяща се за друго
лице - Т.Н., също обвинено от Специализираната прокуратура пред Специализирания
съд за описаното в статията престъпление. Ответникът посочва, че и двете дописки са написани на основание официални
прессъобщения от Специализираната прокуратура, публикувани на 15.06.2018 г. под рубрика „АКТУАЛНО“ на интернет страницата й като
съобщението относно ищеца било със следното съдържание: „Специализираната
прокуратура оповестява официално, че е предаден на съд бивш кмет Й.Ш. на Община
Родопи, обл. Пловдив, за това, че в периода от 09.09.2008 г. до 17.01.2011 г. в
гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице-кмет на община „Родопи“, област
Пловдив е извършил престъпление безстопанственост по чл. 219, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК , от което е последвала значителна щета в размер на 575 981, 76 лв.“. Ответникът възразява, че ищецът не е поискал
опровержение, като заявява, че снимката на ищеца като илюстрация на
публикацията „Тарашат алкохолен бос“ е свалена от интернет изданието му и е предприел
действия за публикуване на действителната дописка. Във връзка с твърденията си
ответникът е представил Прессъобщение на
Специализираната прокуратура от 15.06.2015 г. от което е
видно, че същата е публикувала информация, че ищецът /бивш кмет на община
Родопи, обл. Пловдив/ е предаден на съд с обвинение за безстопанственост, страница 8 от 16-17 юни 2018 г. от в.
„България днес“, Съобщение на РАДИО ПЛОВДИВ от 15.06.2018 г., извлечения от
интернет сайтове - Дир.бг, Оффнюлс, Пловдивнюлс.аг, Агенция БЛИЦ, Трафикнюлс.бг, Прессъобщение
по електронната поща от Специализираната прокуратура за провеждане на
пресконференция в Съдебната палата от Специализираната прокуратура и ГДБОП,
както и опровержение и статия за ищеца.
Представено е свидетелство за
съдимост на ищеца от 30.10.2019 г., издадено от PC Пловдив, от което е видно, че
същият е неосъждан.
От представеното по делото извлечение
от данни от публичния регистър по ЗЗДПДП, воден от Министерство на културата, е
видно, че вестник „България днес“ е издание на
ответното дружество „Б.д.“ ЕАД, а съгласно представената на л. 12 от папката на делото на СРС
справка от Търговския регистър за търговското дружество „Б.д.“ ЕАД, едноличен
собственик на капитала на „Б.д.“ ЕАД е „168 часа“ ЕООД. Последното
дружество е издало удостоверение от 27.07.2020 г., от което е видно, че за периода 15-17.06.2018 г. то е работодател на всички
журналисти, работещи по трудов договор във вестник „България днес“.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите - Т.К., А.Ш.А.Г.и Г.П., от чиито показания се установява следната
фактическа обстановка:
Свидетелят Т.К. е заявил в показанията си,
дадени пред първоинстанционния съд, че знае за процесната публикация във
вестник „България днес“, тъй като била прочетена от негов съселянин /доктор/, в
центъра на село Първенец. Всички присъстващи били учудени и възбудени.
Свидетелят занесъл вестника на ищеца и на последния, след като видял статията,
му прилошало. Хората познавали ищеца като сериозен, интелигентен човек, но
повярвали на снимката и коментирали няколко дни публикацията. Останали съмнения
в тях спрямо почтеността на ищеца. Знае, че спрямо ищеца е имало дело, но той
бил спокоен по него, тъй като ще се реши в негова полза.
Свидетелката А.Ш.която е сестра на ищеца, е потвърдила
пред първоинстанционния съд, разказа на свидетеля К.за това как ищецът е разбрал
за статията и отражението й върху него. Заявила е, че е измерила кръвното
налягане на ищца и то е било повишено. Започнали да звънят на ищеца негови
приятели, за да го попитат какво се случва. Той бил много притеснен и за
отражението на статията върху децата му. Съселяните му подхвърляли, че е
иманяр и алкохолен бос. При последващи изследвания се установило, че ищецът е с
повишена кръвна захар. Свидетелката е заявила, че ищецът страда от статията
и към момента.
Свидетелката А.Г., която работи във вестник
„България днес“, е заявила в показанията си пред първостепенния съд, че преди
две години е имало съобщение на специализираната прокуратура, че ищеца го дават
под съд и те написали статия по този въпрос. По - късно през деня дошла и друга
интересна новина, но при публикуването й станала грешка като до статията за
това лице била поставена снимката на ищеца. Счита, че тъй като информацията е
идвала от специализираната прокуратура не е следвало да извършват допълнителна
проверка.
Свидетелката Г.П., която също е служител при
ответното дружество, е споделила в показанията си, че по принцип е трябвало да
излезе статия за ищеца, но се сменил текста, който бил за друго лице, но
останала снимката на ищеца. Според свидетелката Петрунова става въпрос за
допусната техническа грешка от страна на страньора, който извършва
предпечатната подготовка на страницата. По принцип страньорите работят на
трудов договор с ответното дружество.
Съгласно установената съдебна практика
(ППВС № 9/1966 г., ППВС № 7/1958 г.) отговорността по чл. 49 ЗЗД
възниква за лицето, което е възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително
гаранционна функция.
За ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 49 ЗЗД обаче е
необходимо ищeцът да установи при условията на
пълно и главно доказване претърпените от него вреди, които да са резултат
на противоправно поведение на лицето, комуто е възложена работата, както
и тези вреди да са преки и да са причинени виновно от лицето, на което е възложена
работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа,
или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата, т.е. да са явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа (възлагане
на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД представлява натоварване с извършване на действия, които спадат към
областта, в която възлагащият работата осъществява някаква собствена деятелност); причинна
връзка между деянието и вредите. Вината на
прекия причинител се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Предявеният иск е за ангажиране отговорността на издателя на печатното издание за
публикуван
материал на 16.06.2018 г. във вестник „България днес“, в раздел „Престъпление и правосъдие КРИМИ“
със заглавие „Тарашат алкохолен бос“ касаеща
лицето Т.Н., но вместо негова снимка е публикувана снимка на ищеца, под която
било изписано името „Т.Н.“.
Настоящият въззивен състав приема, че в конкретния
случай по делото безспорно е доказана противоправността на деянието –
публикуването на снимка на ищеца в статия отнасяща се за друго лице, която
съдържа информация за извършени от това лице престъпни деяния и административни
нарушения на правилата за движение по пътищата, като така публикуваната статия
несъмнено е увреждаща ищеца, доколкото същата би могла да заблуди, че
информацията съдържаща се в нея касае именно него, доколкото негова снимка е
публикувана към публикацията. От своя страна по делото не се спори, че
информацията публикувана в статията не се отнася до ищеца и същата се явява
невярна за него, съответно има клеветнически характер по отношение на ищеца.
Като клевета
се квалифицира съзнателно разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване
на престъпление. В случая в статията се съдържат данни за извършено
престъпление и предаване на съд на лице с имена „Т.Н.“, но е публикувана снимка
с лика на ищеца. По делото, от представеното
на ищеца свидетелство за съдимост, се установява, че същият е неосъждан. Настоящият
съдебен състав намира за установено по делото – съпоставяйки представените
писмени доказателства със свидетелските показания на св. А.Г.и св. Г.П., че в
случая действително се касае за допусната от страна на страньорите на вестник „България Днес“, техническа
грешка, при която последните са
илюстрирали снимката на ищеца вместо със статията, отнасяща се за обвинението
към ищеца,
внесено от Специализираната прокуратура в Специализирания съд,
със статия
отнасяща се за друго лице - Т.Н.също, обвинено от Специализираната прокуратура
пред Специализирания съд за описаното в статията престъпление. Това
обстоятелство се потвърждава от представените с отговора на исковата молба прессъобщения от
Специализираната прокуратура, публикувани на 15.06.2018 г. под рубрика „АКТУАЛНО“ с данни за това, че ищецът е
предаден на съд за извършено от него, според прокуратурата, престъпление „безстопанственост“
по чл. 219,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и с
данни за това, че и лицето за което се отнася статията /Т.Н./ е предадено на
съд за описаните в процесната публикация престъпления и административни
нарушения, като техническата грешка при публикуването на снимките се потвърждава
и от показанията на свидетелките Георгиева и Петрунова, чиито показания
настоящият съдебен състав кредитира като обективни, логични и безпротиворечиви.
Обстоятелството, че в случая се касае до техническа грешка обаче, не води до
отпадане на отговорността на ответника, тъй като това не влияе върху
противоправния характер на деянието и неправомерното използване, без съгласието
на ищеца, на снимката му и то върху публикация съдържаща информация за извършени
престъпление и административни нарушения макар и да е използвано не името на
ищеца, а това на друго лице. За читателя на вестника не би могло да бъде
ясно в какво се изразява грешката – в името или в снимката, но поставянето на
снимката на ищеца неминуемо го свързва с посочената информация, която се явява
невярна по отношение на него. За читателите на вестника, които не познават
ищеца, статията също е заблуждаваща, тъй като те биха свързали лицето Т.Н.с
лика на ищеца, съответно биха свързали извършването на описаните в публикацията
престъпление и административни нарушения именно с ищеца. Обстоятелството, че по
отношение на ищеца също има прессъобщение на Специализираната прокуратура,
както и че впоследствие е публикувана и публикация за ищеца с информация
съдържаща се в прессъобщението на прокуратурата и касаеща последния, както и
негова снимка, също не може да доведе до отпадане на противоправността на
деянието, доколкото процесната публикация съдържа невярна за ищеца информация с
клеветнически за същия характер и неправомерно е използвана негова снимка в
публикация касаещо друго лице – Т.Н., съответно същата е заблуждаваща и е годна
да му причини неимуществени вреди. При
това положение, и въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск е доказан по основание. Този извод на
съда е направен след преценка на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства и не се основава единствено на обстоятелството, че ответникът
признава допускането на техническа грешка при публикуването на снимката на
ищеца, вместо на лицето, за което се отнася – Т.Н.. В отговора на исковата
молба е направено изявление, че евентуално претендираният размер на
обезщетението е прекомерен и че доколкото действията по публикуване на снимката
на ищеца с дописка за друго лице са извършени при небрежна форма на вината, а
не умишлено или при непредпазлива самонадеяност, то справедливият размер на
обезщетението заради грешката на страньорите, според ответника, е 1 000 лв.
Това изявление на ответника, направено с отговора на исковата молба, е
приравнено от първоинстанционния съд на направено признание на иска за
обезщетение за неимуществени вреди от страна на процесуалния представител на
ответника, но доколкото искът се оспорва в цялост по основание и по размер,
настоящият съдебен състав. при преценката си за основателността на иска, е
изследвал и анализирал всички събрани по делото доказателства и изводите му не
се базират на изтълкуваното от първоинстанционния съд като признание на иска
изявление на ответника. Съдът, на базата на събраните по делото доказателства,
намира, че деянието е извършено, както и че същото съдържа белезите на
противоправността, съответно същото е увреждащо за ищеца и ответникът следва да
отговаря за него.
Настоящият въззивен състав
счита за неоснователно възражението на ответника за липса на пасивна
процесуална легитимация да отговаря по предявения иск като в тази връзка съдът
извежда извода си въз основа на представеното по делото извлечение от данни от
публичния регистър по ЗЗДПДП, воден от Министерство на културата, от което е
видно, че вестник „България днес“ е издание на ответното дружество „Б.д.“ ЕАД.
Обсоятелството, че едноличен собственик на капитала на „Б.д.“ ЕАД е „168 часа“ ЕООД не води до липса на
пасивна легитимация на ответника, доколкото първото е издател на вестника и
дружеството „Б.д.“ ЕАД не е изгубило своята правосубектност. Св. Г.П. също
посочва, че страньорите работят към „Б.д.“ ЕАД. Така или иначе за третите лица
меродавни са публикуваните данни от публичния регистър по ЗЗДПДП, воден от
Министерство на културата към датата на процесната публикация, където е
отразено, че вестник „България днес“ е издание на ответното дружество „Б.д.“
ЕАД. Представеното удостоверение от 27.07.2020 г., изхождащо от „168 часа“ ЕООД не е годно да
установи кой е работодател на журналистите,
работещи по трудов договор във вестник „България днес“, а по делото не са
ангажирани други доказателства в тази насока, нито кой конкретно е изготвил и
публикувал процесната статия. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав
счита, че именно ответникът - като издател на вестник „България днес“, в който
е публикувана процесната статия, е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Налице са предпоставките
за уважаване на осъдителния иск по чл. 49 във вр. С чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
същият се явява основателен.
Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието и в ППВС №
4/68 г., означава да
бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. Като взе предвид всички
обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за
настъпилите неимуществени вреди, въззивният съд счита, че сумата от 3 000 лв. е
достатъчна, за да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Противправното деяние от
страна на извършителя - автора на статията, публикувана в издание на ответника и съдържаща
твърдения, свързани с престъпна дейност на лицето Т.Н., определен като
„алкохолен бос“, но с поставена снимка на ищеца, е причинило на ищеца
неимуществени вреди, които се установяват от показанията на разпитаните по
делото свидетели – Т.К. и А.Ш.. Както правилно и първоинстанционният съд е
посочил, съдържанието на публикацията е от естество да урони честта и
достойнството на ищеца, тъй като го свързва престъпление - незаконно съхранение на
антични предмети. От показанията на свидетелите Т.К. и А.Ш.се установяват претърпените
от ищеца неимуществени вреди. Свидетелят Т.К. установява, че в центъра на село
Първенец била прочетена процесната публикация във вестник „България днес“ от
негов съселянин /доктор/, в центъра на село Първенец, като всички присъстващи били
учудени и възбудени, а след като св. К.занесъл вестника на ищеца, на последния
му прилошало. Св. К.свидетелства, че ищецът е известен в селото като сериозен,
интелигентен човек, но хората повярвали на снимката и коментирали няколко дни
публикацията като останали съмнения у тях спрямо почтеността на ищеца. Св. А.Ш.също установява негативното отражение на
публикацията върху ищеца, както и за повишаване на кръвното му налягане след
узнаване на публикацията. Свидетелката сочи за изпитани от ищеца притеснения,
както и за наличието на подхвърляния от страна на съселяни на ищеца - че
последният е иманяр и алкохолен бос. Същата установява, че ищецът страда от
статията и към момента. Съдът отчете и
обстоятелството, че ищецът Й.Ш. е известен в обществото, тъй като е бил
учител, общински съветник в Общински съвет гр. Пловдив, общински съветник в
Община Родопи, както и кмет на тази община - 2 мандата, за които
обстоятелства не се спори между страните. Съдът съобрази, че в случая е налице
опровержение - уточнение
за техническа грешка от страна на ответното дружество в публикация от 05.12.2018 г., като обстоятелството, че
същото се е случило в хода на настоящото дело не води до неговото
дискредитиране, а следва да се съобрази от съда. Действително ищецът е
претърпял описаните в исковата молба, които са установени по делото от
събраните гласни доказателства чрез показанията на св. К.и св. А.Ш.изразяващи
се в уронване на честта и достойнството му като справедливият размер на претендираното
обезщетение възлиза на сумата от 3 000 лв. Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им
значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната настоящият
съдебен състав намира за справедливо обезщетение от 3 000 (три хиляди) лв.,
което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца (доколкото
те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение),
което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неговото
неоснователно обогатяване. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Ето защо обоснован и
законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че с оглед общоприетия критерий за справедливост, на ищеца следва да се присъди
сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 07.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 422.50 лв., представляващи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 16.06.2018 г. /датата на деликта/ до
04.11.2019 г.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваните му уважителна и отхвърлителна части по иска с правно основание чл. 49
във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото, и доколкото и двете въззивни
жалби са неоснователни, на страните не следва да им бъдат присъдени сторените
от тях разноски пред настоящата инстанция и същите следва да бъдат понесени от
тях така, както са направени.
При тези мотиви Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20237999 от 28.10.2020
г. по гр. д. № 64361/2019 г. на СРС, ГО, 33 състав, с което съдът е осъдил „Б.д.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище“, ул. „****, със съд. адрес ***, чрез адв. К., да заплати на Й.Г.Ш.
ЕГН **********,
със съд. адрес: ***, чрез адв. Н., сума в размер на
3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие публикуван материал на
16.06.2018
г., във вестник
„България днес“, в раздел „Престъпление и правосъдие КРИМИ“ със заглавие
„Тарашат алкохолен бос“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
07.11.2019
г. до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска до пълния предявен
размер от 8 000 лв.,
да заплати сума в размер на 422.50 лв. /четиристотин двадесет и два лева и петдесет
стотинки/, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 16.06.2018
г. до 04.11.2019 г., като е
отхвърлил
иска до пълния предявен размер от 1 126,66 лв., както и да заплати разноски по делото в размер на
139.08
лв. /сто тридесет
и девет лева и осем ст./.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.