Р Е Ш Е Н И Е
№ 260932 / 3.8.2021г.
гр. Перник, 3.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, X състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА
гр.д. № 587 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Делото е
образувано по депозирана искова молба от „Райфайзенбанк”ЕАД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление:гр.София, ул.Н.В.Гогол 18-20, срещу Л.Д.Х. *** с
ЕГН:**********, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на банката следните суми, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № *** от 03.07.2015 г. и Анекс № 1 от 04.11.2016 г.,
съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. *** г. на
Районен съд - гр.Перник, а именно:изискуема главница с настъпил падеж в размер
на 597,09 лв., формирана по месечни погасителни вноски с падежи от 20.12.201 8
г. до 20.03.2019 г.;предсрочно изискуема главница в размер на 14 184,07 лв.,
дата на настъпване на предсрочната изискуемост - 27.03.2019 г.;просрочена
редовна лихва в размер 314,99 лв. (Триста и четиринадесет лева и деветдесет и
девет стотинки), начислена за периода от 20.11.2018 г. до 26.03.2019 г.
включително,изискуема наказателна лихва в размер 117,68 лв. (сто и седемнадесет
лева и шестдесет и осем стотинки), начислена за периода от 20.12.2018 г. до 11.04.2019
г. включително;изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4. във връзка с чл. 1,
буква „Б" от Анекс № 1, в размер на 374,33 лв., за периода от 5.07.2016 г.
до 3.1 1.2016 г. включително;ведно със законната лихва за забава върху
главниците за периода от датата на завеждането на заявлението за изпълнителен
лист до изплащането на вземането.
При
условията на евентуално обективно съединяване - в случай че установителният иск
по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен изцяло или частично като
неоснователен (т. 1), поради липса на предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита или приеме съдът, че главният иск е процесуално недопустим, се моли
да бъде осъден ответникът да заплати на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми, представляващи изискуеми
вземания по Договор за потребителски кредит № *** от 03.07.2015 г. Анекс № 1 от
04.1 1.2016 г., а именно:главница по месечни вноски с падежи от 20.04.2019 г.
до датата на връчване на исковата молба на ответника и предсрочно изискуема
главница в размер общо на 14 184 лв.
Претендира
се и законната лихва за забава върху вземането, считано от датата на завеждане
на настоящата искова молба до окончателното му изплащане. Моли се да бъдат
присъдени и разноските в заповедното производство и в исковото такова.
В исковата молба се посочва, че с
Договор за потребителски кредит № *** от 03.07.2015 г., "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД ("Банката") отпуснала на кредитополучателя Л.Д.Х.,
кредит в размер на 20 364,14 лв. ( двадесет хиляди триста шестдесет и четири
лева и четиринадесет стотинки), с краен срок на погасяване на кредита -
05.07.2022 г., съгласно чл. 1 от Договора. Кредитът е бил отпуснат с цел за
рефинансиране на кредит и за потребителски нужди. Изпълнено било от кредитора
задълженията по процесния договор,
включително задължението да предоставим за временно и възмездно ползване
паричната сума. Кредитът бил напълно усвоен на 03.07.2015 г. В Решение №1
25/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК е прието, че за
доказване изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по
кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на
банката. Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за
отпускане/ предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на
сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване на
разплащателната сметка на заемателя и за доказване на този факт не е необходимо
издаване на нарочен документ.
"Райфайзенбанк
(България)" ЕАД се сочи, че разполага с лиценз за банкова дейност № Б12 на
БНБ, Заповед РД 22-2254 от 16.11.2009 г. на БНБ, съгласно Наредба № 2 за
лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от БНБ по Закона за кредитните
институции, поради което процесният договор за кредит е кредитна сделка. Договорът
за потребителски кредит е търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ във
връзка с чл.1, ал.1, т.7 предложение 1 от ТЗ, като има характер на абсолютна
търговска сделка.
От чл. 4 от
Договора е било видно, че между страните е уговорена възнаградителна договорна
лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит. Постигнато е
неустоечно съглашение по смисъла на чл.92 от ЗЗД, с което страните отнапред са
определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на
задължението за погасяване на главницата по кредита (клауза чл. 4.5 от
Договора).
Съгласно чл.
5.2 от Договора, Кредитополучателят се задължавал да погасява усвоената и
непогасена част от кредита по следния начин: 84 (осемдесет и четири ) анюитетни
месечни вноски, всяка в размер от 312,35 (триста и дванадесет лева и тридесет и
пет стотинки), дължими на 5-то число на съответния месец. Вноските по кредита
са анюитетни и включвали както дължимата за месеца главница, така и дължимата
лихва, съгласно договорените лихвени проценти в Договора за кредит. Основно
задължение на заемателя според чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в
уговорения срок. Договорът за кредит бил изменен и допълнен с Анекс № 1 от 04.11.2016
г. В чл. 4 от Анекс № 1 "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и Л.Д.Х. са
договорили краен срок за издължаване по него - 20,07,2025 г. Впоследствие
ответникът изпаднал в забава на плащането по отношение на периодичните платежи
- противоправно закъснение, което се явява неизпълнение на договора, за което
отговаря. Редовно изискуеми се твърди да са вземанията на банката, представляващи вноски по кредита
и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж (20.12.2018 г. до
20.03.2019 г.) към датата на подаване на настоящото задължение с изрично определен
от страните срок, съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ.
На датите на
падеж от 20.12.2018 г. до 20.03.2019 г. кредитополучателят не заплатил
дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) към банката в
необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение по Договора за
кредит на основание чл. 8.1 от Договора за кредит. Поради настъпване на случай
на неизпълнение и във връзка с чл. 9.2 от Договора за кредит и във връзка с чл.
432 от Търговския закон, банката надлежно упражни възникналото потестативно
(преобразуващо) право да обяви (направи, трансформира) изцяло в предсрочно
изискуем целия ползван кредит, уговорен като дължим в условията на разсрочено
плащане (всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с
кредита) и да постави длъжника в забава по отношение на предсрочно изискуемите
вземания. В изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции (ЗКИ), във връзка с горецитираните договорни клаузи, от страна на
кредитора беше изготвено писмо за обявяване на случай на неизпълнение и
предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за
потребителски кредит № *** от 03.07.2015 г. и Анекс № 1 от 04.1 1.2016 г.
Писмото било изпратено до задълженото лице. Л.Д.Х. е бил уведомен за
предсрочната изискуемост на вземането по Договора с писмо с изх.номер
ИЗХ-001-21689 /25.03.2019 г. Волеизявлението на банката, обективирано в
изпратеното писмо, се твърди да е било
редовно връчено на адресата, поради което е породило целените правни последици.
Съгласно чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение
за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. При
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи законна лихва от деня на
забавата.
Банката
предприела действия за принудителното събиране на вземанията си - подаде в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника Л.Д.Х.. Моли са за уважаване на исковите претенции.
Към исковата
молба са представени писмени доказателства, които се моли да бъдат приети по
делото Договор за потребителски кредит № *** от 03.07.2015 г. и Анекс № 1 от
04.11.2016 г.; (с договора доказваме факта на сключването му);Фотокопия от
писмо за обявяване на предсрочна изискуемост и обратна разписка към него
(относно факта на обявяване на предсрочната изискуемост); Фотокопие от
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; Фотокопие от
документ за първоначално внесена такса за издаване на заповед за изпълнение по
сметка на Районен съд - гр.Перник;Фотокопие от Съобщение от районния съд, че
издадената Заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Отправени са
и следните доказателствени искания: съдът да допусне по делото изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице икономист /като са посочени и вещи
лица, на съдът при уважаване на искането намира, че следва да определи вещо
лице от списъка на ПОС/, което след като се запознае с материалите по делото и
след като извърши проверка на място в счетоводството на "Райфайзенбанк
(България)" БАЛ да даде отговор на следните въпроси:
а) Преведени ли са на кредитополучателя Л.Д.Х.
суми по отпуснатия кредит с Договор за потребителски кредит № *** от 03.07.2015
г., кога и в какъв размер ?;
б) Имало ли е просрочени задължения по
гореописания договор за кредит към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (12.04.2019) ?
Какъв е
размерът на непогасените задължения на длъжницика Л.Д.Х. по Договора за банков
кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и към датата на изготвяне на заключението, в т.ч. общ размер на
вземанията към съответната дата и разделени на:усвоена и непогасена главница, в
това число:
- редовно изискуема главница (главница по
вноски с настъпил падеж);
- предсрочно изискуема главница (непогасен
остатък от кредита - главница, формирана от вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на отправяне на изявлението (изпращане на уведомлението) за
предсрочна изискуемост не са били изискуеми);
1) начислена редовна (възнаградителна) лихва;
2) начислена наказателна лихва за забава.
Върху какви
главници е определена заявената в исковата молба просрочена наказателна лихва,
за какви периоди се е начислявала същата лихва и с какъв лихвен процент ?
Има ли
просрочени задължения по горепосочения договор за кредит към датата на връчване
на кредитополучателя на писмото за обявяване на предсрочна изискуемост?
Какъв е
броят на дните просрочие към датите на: връчване на кредитополучателя на
писмото за обявяване на предсрочна изискуемост, на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и към изготвяне на заключението ?
Има ли плащания
(постъпления), които да са постъпили след датата на завеждане на Заявлението за
издаване на изпълнителен лист до датата на изготвяне на експертизата?
Ако има
плащания какви са по дати и размер ?
От вещото
лице следва да се прегледат вторичните счетоводни записи(записвания) по
аналитичните сметки, по които е заведен кредита и счетоводните операции:
отпускане на кредита, усвояване, начисляване на вноски на падеж, начисляване на
лихви, отнасяне в просрочие.
в) Задачи към вещото лице по евентуалния иск:
Какъв е
размерът на непогасените задължения на длъжника по Договора за кредит към
датата на изготвянето на заключението, в случай, че предсрочната изискуемост на
непадежиралите задължения настъпва с датата на връчване на настоящата искова
молба на ответника в това число общ
размер на вземанията към съответните дати и разделени на:
1) усвоена и
непогасена главница, в това число:
- редовно изискуема главница (редовно
падежирали вноски преди настъпване на предсрочната изискуемост);
- предсрочно изискуема главница.
По делото е
била допусната и изслушана СИЕ, чието заключение е било прието от съда.
В срока за отговор на исковата
молба, е постъпил такъв от адв.Р.К. – назначен особен представител на
ответника, с която оспорва изцяло по основание
и размер исковата претенция и представените с исковата молба писмени
доказателства и твърди , че от исковата им претенция, така както е подадена
не ставало ясно какво се иска от страна
на ищеца по делото, колко , какви и периоди, каква причина искове е завел. Не
се изяснявало, част от кредита погасен ли е от ответника или не е и как това е
станало и защо сумата е станала по малка от предявената. Както и защо се искат
различни суми на различни правнни основания , като дължимата се сума е една и съща.
В тази връзка оспорва изцяло исковата претенция на ищеца по делото.
В съдебно
заседание, проведено на 28.07.2021 г., ищецът, редовно призован, се
представлява от адв. К., който оспорва исковата претенция. Ш моли съда да отхвърли
самия иск. Ищцовата страна се
представлява от юк НЕДЯЛКОВ, който моли съда да уважи иска така, както е
предявен. Представя и коригиран и саморъчно подписан от него списък по чл. 80 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед по ч.г.д. *** г.
на Районен съд - гр.Перник. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
От представено по делото копие от Договор за
потребителски кредит № *** от 03.07.2015 г. и Анекс № 1 от 04.11.2016 г.; се
установява, че на 03.07.2015г. между дружеството ищец
като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за
паричен заем при следните параметри: банката е отпуснала на кредитополучателя Л.Д.Х.,
кредит в размер на 20 364,14 лв. ( двадесет хиляди триста шестдесет и четири
лева и четиринадесет стотинки), с краен срок на погасяване на кредита -
05.07.2022 г., съгласно чл. 1 от Договора. Кредитът е бил отпуснат с цел за
рефинансиране на кредит и за потребителски нужди. Изпълнено било от кредитора
задълженията по процесния договор,
включително задължението да предоставим за временно и възмездно ползване
паричната сума, което се установява от изслушаната по делото СИЕ, където е
посочено, че с дата 03.07.2015 г. е подписан Договор за потребителски кредит № ***
между Райфайзенбанк България ЕАД - кредитор и Л.Д.Х. - кредитополучател.
Съгласно чл. 1 от договора, Банката отпуска на Кредитополучателя кредит в
размер на 20 364,14 лева, който ще бъде използван за рефинансиране на кредит и
потребителски нужди. Договора е с краен срок на погасяване 05.07.2022 г.
Банката, съгласно чл. 3 от договора, отпуска еднократно цялата сума по сметка
на Кредитополучателя с IBAN ***. За първите 12 месеца, съгласно чл. 4.1,
Кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на
7,50%. След изтичане на този срок - чл. 4.1, Кредитополучателят заплаща на
Банката годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR плюс 6,379 надбавка. При
забава в плащането на дължимите суми - чл. 4.5, Кредитополучателят дължи на
Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10
пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавеното задължение. Кредитът е следвало да бъде
погасен на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния
месец, считано от 05.08.2015 г. до 05.07.2022 г., с включващи приложимата
годишна лихва по чл. 4.1..
С дата 04.11.2016 г. е подписан Анекс № 1 към Договор
за потребителски кредит № ***, съгласно чл. 1 от който страните се съгласяват и
приемат за установено, че към датата на подписване дължимите суми са в размер
на: 18 214,79 лева включваща 17 450,11 лева редовна главница; 764,68 лева
просрочена главница; 416,45 лева включващи 303,60 лева просрочена лихва
начислена за периода от 05.07.2016гдо 04.10.2016 г. и 94,63 лева текуща редовна
лихва начислена за периода от 05.10.2016 г. до03.11.2016г.; 18,22 лева лихва и
наказателна надбавка върху просрочена главица начислена за периода от
05.08.2016 г. до 03.11.2016 г. включително. Съгласно чл. 1.1. страните се
съгласяват, че с подписването на анекса, вземанията по буква „а“ в своята
съвкупност стават редовна главница ..За периода от20.11.2016г. до 20.01.2017 г.
кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на
6,732%. След изтичане на срока по чл. 2.1 Кредитополучателят заплаща на Банката
фиксирана годишна лихва в размер на 7,50%. След изтичане на този срок - чл.
4.1, Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на
два компонента: променлив референтен лихвен процент представляващ 6-месечен
SOFIBOR и надбавка 6,379 пункта.
С подписването на анекс № 1, видно от съдържанието на
същия- Кредитополучателят се задължава да плати на Банката усвоената и
непогасена част от кредита - общо в размерна 18 214,79 лева, по следния начин:
105 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец,
считано от 20.11.2016 г. до 20.07.2025 г. Размерът на анюитетните погасителни
вноски, дължима за първите три месеца от действието на анекса, с включена
годишна лихва по чл. 2.1 е 230,03 лева, съгласно погасителен план. Сумата в
размер на 416,45 лева, съгласно чл. 4 от Анекса, ще бъдат изплатени с една
последна вноска дължима на 20.07.2025 г. Съгласно чл. 5 крайния срок за
погасяване на всички дължими суми по договора за кредит е 20.07.2025 г.
Съгласно чл. 5.1 падежната дата се променя от 5-то на 20-то число на съответния
месец.
Сумата от 20364.14 по Договор за потребителски кредит
№ *** от 03.07.2015 г. е преведена еднократно на 03.07.2015 г. по банкова
сметка ***: *** Л.Д.Х., видно от заключението по СИЕ.
От представено писмо за обявяване на предсрочна
изискуемост и обратна разписка към него (относно факта на обявяване на
предсрочната изискуемост)-СТР.22 от делото се установява, че известието за
обявената предсрочна изискуемост на кредита е било надлежно връчено на
съпругата на длъжника-
Л.П., тоест, че ищецът е отправил волеизявление до ответника, по силата
на което е упражнил правото си да обяви незаплатените суми по процесния договор
за кредит за предсрочно изискуеми.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза /ССчЕ/, от която се установява, че Към 12.04.2019 - датата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по Договор за
потребителски кредит № *** от 03.07.2015 г. и подписания към него Анекс № 1 от
04.11.2016 г. е имало просрочени задължения за главница и договорна лихва.
До датата на сключване на Анекс № 1 към договора -
04.11.2016 г., са платени общо 3 652,85 лева, размер на погасените задължения и
не са платени сумите за главница и лихва, подробно описани в Анекс № 1 от
04.11.2016 г. до 12.04.2019 г., включително, за погасяване на кредита са
платени общо 9 467,48 лева (3652,85 лева до 04.11.2016 г. и след тази дата до
12.04.2019 г. 5 814,63 лева), с която сума са погасени следните задължения -5
583,00 лева главница до погасителна вноска с падеж 20.11.2018 г., 3 725,18 лева
договорна/възнаградителна лихва до погасителна вноска с падеж20.12.2018 г. - частично 159,30 лева лихва за
забава.Неплатените суми към 12.04.2019 г. са общо в размер на 15 630,28 лева,
от тях:14 184,07 лева главница с не настъпил падеж към 12.04.2019 г.597.9лв
главница с настъпил падеж към 12.04.2019 г.314.99лева договорна/възнаградителна
лихва - просрочена, начислена до 26.03.2019г, 117.68 лв наказателна лихва
начислена до 12.04.2019 г., 416,45 лева лихва отложена за плащане с Анекс № 1 с
последна вноска на 20.07.2025 г.В периода от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -12.04.2019г. до датата на предоставяне на
данни от ищеца и изготвяне на експертизата - 20.06.2021 г., са платени общо 1
668,82 лева, описани по дати в СИЕ, с които са погасени:1025,27 лева
наказателна лихва, 42.12 ЛЕВА, отложена с Анекс № 1 лихва за заплащане с
последна вноска-601,43 лева, съдебни разноски до датата на предоставяне на
данни от ищеца и изготвяне на експертизата - 20.06.2021 г. за погасяване на
кредита са платени общо 11 136,30 лева (в т.ч. 9 467,48 лева до
12.04.2019 г.), с която сума са погасени следните задължения - 5 583,00 лева
главница, 3 725,18 лева договорна/възнаградителна лихва 1 184,57 лева лихва за
забава 42.12лева отложена с Анекс № 1 лихва за заплащане с последна вноска-
601,43лева съдебни разноски.Неплатените суми към 20.06.2021 г. са общо в размер
на 17 544,32 лева, от тях:14 184,07 лева главница с не настъпил падеж към
11.04.2019 г., 597.9лева главница с настъпил падеж към 11.04.2019 г.314.99лева
договорна лихва - просрочена, начислена до 26.03.2019 г.,117.68лева наказателна
лихва начислена до 11.04.2019 г., 1 565,52 лева наказателна лихва начислена от
12.04.2019 г. до 20.06.2021г.,374,33лева лихва отложена за плащане с Анекс № 1
с последна вноска на 20.07.2025 г. 390,64 лева съдебни разноски
Вещото лице в заключението си е посочило, че лихвата
за просрочени вноски е начислявана само върху главницата по погасителната
вноска (т.е. без лихвата включена в погасителна вноска) от деня следващ деня на
падеж до датата на плащане на сумата или до 12.04.2019 г. с лихвен процент в размер
на договорна лихва плюс 10 % и за сумата на главница в размер на 14 781 лева
обявена за предсрочно изискуема за периода от 26.03.2019 г. до 12.04.2019 г. с
лихвен процент 10% . Просрочието от 20.12.2018 г. - датата на падеж на
неплатената погасителна вноска до датата на връчване на кредитополучателя на
писмото за обявяване на предсрочна изискуемост на27.03.2019г. е97 дни.
Просрочието от 20.12.2018 г. - датата на падеж на
неплатената погасителна вноска до 12.04.2019 г. - датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 113 дни.
Просрочието от 20.12.2018 г. - датата на падеж на
неплатената погасителна вноска до 20.06.2021 г. - датата на изготвяне на
експертизата е 913 дни.
При така изложените доводи в
констативно-съобразителната част на СИЕ, вещото лице е извело извод, че неплатените
суми към 20.06.2021 г. са общо в размер на 17 316,54 лева, от тях:
-14 170,53 лева главница с ненастъпил падеж към
12.04.2019 г.
-574,44 лева главница с настъпил падеж към 12.04.2019
г.
-1 200,45 лева наказателна лихва начислена от
12.04.2019 г. до 20.06.2021 г.
-962,07 лева съдебни разноски
-409,05 лева, представляваща сбор от просрочена
договорна/възнаградителна лихва в размер на 398,23 лева и 10,82 лева лихва за
забава, която следва да се отложи съгласно договореното с Анекс № 1 лихва за
заплащане с последна вноска
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета
без оспорвания от страните по делото, които не са се възползвали от
възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Установителните
искове са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за
потребителски кредит №*** от 03.07.2015 г. и анекс №1 към същия., за които е издадена заповед по ч.гр.д. № 2626/2019 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е заповедта за изпълнение да влезе в сила след установяване
съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.
Осъдителните искове са с правно основание по чл. чл.
240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК, заявени като евентуални такива по делото.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит,
предоставяне на договорения заем и настъпване на
падежа на вземането за неговото
връщане респективно надлежно обявяване на предсрочна изискуемост относно
вземанията, спрямо които не е настъпила падежна дата.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло
съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези
съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно
отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, падежите на всяка вноска, брой на
вноските, сумата на кредита, Променлив лихвен процент, уговорени допълнителни
условия съгласно чл. 4 от договора и впоследствие анекса по същия. В
погасителния план се съдържа информация какъв размер от лихвата съответно
главницата се погасява с всяка вноска.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11
от ЗПК. В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи
информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и
за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
В погасителния
план е
посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, като
както договорът, така и погасителният план, а и общите условия са подписани от
ответника –
чл. 11, ал. 2 от
ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК. По тези съображения и наведените в тази връзка доводи на ответника са
неоснователни.
Налице е настъпила редовна изискуемост на част от сумите по кредита, видно
от изложеното по-горе, което съдът не намира за нужно да преповтаря, както и че
след датата на издаване на заповедта са постъпвали суми по кредита- общо
9 467, 48 лева, като вещото лице в СИЕ е посочило и към датата на
изготвяне на СИЕ – 20.06.2021 г., с постъпилите суми какви задължения на
ответника са били погасени, как е ставало това като поредност и какви дължими
суми са останали за погасяване, като сумите с оглед постъпилите плащания, се
различават от сумите, посочени в исковата молба, като съдът кредитирайки СИЕ,
намира, че претенцията се явява основателна и доказана по делото, но при
съобразяване на настъпилите плащания и до размерите посочени от вещото лице,
съобразно постъпилите плащания по кредита, а именно:
че неплатените суми към 20.06.2021 г. са общо в размер на 17 316,54 лева,
от тях:
-14 170,53 лева главница с ненастъпил падеж към 12.04.2019 г.
-574,44 лева главница с настъпил падеж към 12.04.2019 г.
-1 200,45 лева наказателна лихва начислена от 12.04.2019 г. до 20.06.2021
г.
-962,07 лева съдебни разноски
-409,05 лева, представляваща сбор от просрочена договорна/възнаградителна
лихва в размер на 398,23 лева и 10,82 лева лихва за забава, която следва да се
отложи съгласно договореното с Анекс № 1 лихва за заплащане с последна вноска
Посоченият извод следва от
обстоятелството, и че видно от
изложеното по-горе, кредитъ е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем, като
разписката за уведомяването е връчено на лице от домакинството на ответника-
съпругата му. В този смисъл и настоящият състав приема, че предсрочната
изискуемост на непадежиралите вноски е настъпила на датата на
връчването-25.03.2019 г./виж– напр. Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. по описа на 1-во т.о.ВКС./. Към този момент са били налице и
останалите предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост – а именно
преустановяване на плащанията от кредитополучателя за датите на падеж от
20.12.2018 г. до 20.03.2019 г. кредитополучателят не заплатил дължимите месечни
анюитетни вноски и банката се е възползвала от правото си да обяви предсрочната
изискуемост на кредита, която в противен случай би настъпила на 20.07.2025 г
Само за пълнота следва да се отбележи, че в разясненията, дадени в
цитираното Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д.
№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, се посочва, че предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит
променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение
преди датата на настъпването й, но няма за последица
изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с
падеж преди
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските,
станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на
едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ако кредиторът поддържа, че за
него се е породила възможност да претендира
изпълнение на
цялото задължение, но се установи, че такава възможност
се е породила
само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен
изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма
причина това разрешение да бъде отречено за
вземанията по
банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на
заповедното
производство. Доказването на настъпилата предсрочна
изискуемост на
договора за банков кредит е определящо единствено за
размера, в
който ще бъде признато вземането на кредитора.
С оглед гореизложеното и съдът намира, че след като
предсрочната изискуемост е настъпила по надлежния ред и това е преди приключване на устните състезания по гореописания начин то следва да бъде
присъдени претенциите по исковата молба, но при съобразяване извършените
впоследствия плащания от ответната страна по делото – така както е посочено в
СИЕ и за размерите по СИЕ.
Следователно се налага извод, че основателна е
исковата претенция, както следва за
сумите:
неплатените суми към 20.06.2021 г. са общо в размер на 17 316,54 лева, от
тях:
-14 170,53 лева главница с ненастъпил падеж към 12.04.2019 г.
-574,44 лева главница с настъпил падеж към 12.04.2019 г.
-1 200,45 лева наказателна лихва начислена от 12.04.2019 г. до 20.06.2021
г.
-962,07 лева съдебни разноски
-409,05 лева, представляваща сбор от просрочена договорна/възнаградителна
лихва в размер на 398,23 лева и 10,82 лева лихва за забава, която следва да се
отложи съгласно договореното с Анекс № 1 лихва за заплащане с последна вноска
Същите съотнесени към заявеното като петитум в исковата молба, значат, че
респ- в исковата молба се претендират: изискуема главница с настъпил падеж в
размер на 597,09 лв., формирана по месечни погасителни вноски с падежи от 20.1
2.2018 г. до 20.03.2019 г.;предсрочно изискуема главница в размер на 14 184,07
лв., дата на настъпване на предсрочната изискуемост - 27.03.2019 г.;просрочена
редовна лихва в размер 314,99 лв. (Триста и четиринадесет лева и деветдесет и
девет стотинки), начислена за периода от 20.11.201 8 г. до 26.03.2019 г.
включително,изискуема наказателна лихва в размер 117,68 лв. (сто и седемнадесет
лева и шестдесет и осем стотинки), начислена за периода от 20.12.2018 г. до
11.04.2019 г. включително;изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4. във връзка с
чл. 1, буква „Б" от Анекс № 1, в размер на 374,33 лв., за периода от
5.07.2016 г. до 3.11.2016 г. включително;ведно със законната лихва за забава
върху главниците за периода от датата на завеждането на заявлението за
изпълнителен лист до изплащането на вземането.
Следователно, при претендирана предсрочно изискуема главница в размер на 14
184,07 лв., дата на настъпване на предсрочната изискуемост - 27.03.2019 г.; и
посочена за останала дължима от вещото лице- -14 170,53 лева главница с ненастъпил
падеж към 12.04.2019 г., то претенцията за разликата над 14 170,53 лева до 14
184,07 лв следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изложеното за другата
претенция за изискуема главница с настъпил падеж в размер на 597,09 лв.,
формирана по месечни погасителни вноски с падежи от 20.12.2018 г. до 20.03.2019
г.; и посочена от в.л. останала такава- 574,44 лева главница с настъпил падеж
към 12.04.2019 г., то претенцията за разликата над 574,44 лева главница до
597,09 лв., следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно акцесорните вземания:
Претендирата -просрочена редовна лихва в размер 314,99 лв. (Триста и
четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки), то съобразно СИЕ СЪЩАТА Е -
398,23 лева
и следователно следва да се уважи изцяло, като заявеният размер е по-малък от посочения в и.м.
Относно претенцията за наказателна лихва -117,68 лв. (сто и седемнадесет
лева и шестдесет и осем стотинки), начислена за периода от 20.12.2018 г. до
11.04.2019 г. включително, то съобразно СИЕ същата е в размер от 1 200,45 лева
наказателна лихва начислена от 12.04.2019 г. до 20.06.2021 г, като следва да се
уважи до размерите, претендирани в исковата молба.
И относно претенцията за изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4. във
връзка с чл. 1, буква „Б" от Анекс № 1, в размер на 374,33 лв., за периода
от 5.07.2016 г. до 3.11.2016 г. включително;ведно със законната лихва за забава
върху главниците за периода от датата на завеждането на заявлението за
изпълнителен лист до изплащането на вземането, то съобразно СИЕ същата е 10, 82
лева, тоест отново се налага извод, че следва да се уважи до размерите 10, 82
лева, и исковата претенция се отхвърли
за разликата до 374,33 лв , претендирата по исковата молба.
В посочения смисъл и размери исковете следва да бъдат уважени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна, като ответната страна е била
представлявана от особен представител на разноски на ищеца и същата няма право
на разноски по делото, като следва да се посочи и че въпреки плащанията,
страната е станала повод за водене на делото, поради което разноски се следват
на ищеца, съобразно уважената част на исковете съотнесена към направените по
делото разноски и представения списък по чл. 80 ГПК общо в размер на сумата от
1662, 07 лева- депозит за особен представител, държавна такса по делото, юк
възнаграждение и депозит за СИЕ.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Л.Д.Х. ***
с ЕГН:********** ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, сумите произтичащи от Договор за
потребителски кредит № *** от 03.07.2015 г. и Анекс № 1 от 04.11.2016 г.
сумите, както следва:
-14 170,53
лева предсрочно изискуема главница с дата на настъпване на предсрочната
изискуемост - 27.03.2019 г.
-574,44 лева
главница с настъпил падеж за периода от
20.12.2018 г. до 20.03.2019 г.;
-314,99 лв.
(Триста и четиринадесет лева и деветдесет и девет стотинки), просрочена редовна
лихва в размер, начислена за периода от 20.11.2018 г. до 26.03.2019 г.
-117,68 лв.
(сто и седемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), начислена наказателна
лихва за периода от 20.12.2018 г. до 11.04.2019 г
-10, 82 лева-
лихва за периода от 05.07.2016 г. до 3.11.2016 г- изискуема лихва за забава,
дължима съгласно чл. 4. във връзка с чл. 1, буква „Б" от Анекс № 1;ведно
със законната лихва за забава върху главниците за периода от датата на
завеждането на заявлението до изплащането на вземането, като за разликите над посочените суми, ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ като неоснователни
поради извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА Л.Д.Х. *** с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от общо 1662, 07 лева, представляваща разноски в
исковото и в заповедното производство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2626 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ