РЕШЕНИЕ
№ 16885
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110124350 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против И.
И. С. и Ж. И. С. с искане да бъдат осъден да заплатят на топлофикационното
дружество в условията на разделна отговорност, при равни квоти от 1/2 за
всеки, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: сумата от 3362,53 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
мораторна лихва върху тази главница в размер на 371,27 лева за периода от
15.09.2021 г. до 11.04.2023г,, както и сумата 30,92 лева, представляваща
главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази
главница в размер на 7,50 лева за периода 16.07.2020 г. до 11.04.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК подават отговор, с който
оспорват исковата молба. Оспорват наличието на облигационна връзка между
страните. Оспорват доставката на услугите и размера на исковете. Правят
възражение за изтекла погасителна давност.
1
В открито съдебно заседание страните, са редовно призовани, не се
явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
2
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би протИ.речало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
По делото е представен препис на Заповед ИК-2098 от 21.05.1976 г. (л.
98 от делото) от която се установява, че процесният имот е бил предоставен в
собственост на Станко Трайков С. и Надежда Кузова С.а. Представен е и
препис от справка за предоставяне на данни по реда на наредба № 14 (л. 19 от
делото), от която се установява, че Ивайло Станков С. е единствен син и
наследник на Станко Трайков С. и Надежда Кузова С.а. От същата справка,
както и от представеното удостоверение за наследници (л. 91 от делото) се
установява, че ответниците са единствени синове и наследници на Ивайло
Станков С.. От така представените доказателства се установява, че
ответниците са били собственици на имота, т.е. потребители по смисъла на ЗЕ
за процесния период, като не се споделят възраженията, направени с отговора
на исковата молба за липса на това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
3
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
Тъй като по делото е установено, че между страните е налице
облигационно правоотношение, то съдът намира, че спорът между страните
се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност.
По делото беше прието оспорено от страните заключение на СТЕ. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имота. Съображението на ответника за негодност на
тази експертиза, поради наличието на проверени от нея документи, които не
са представени по делото, не се споделя от съда. Обектът на проверката от
страна на вещото лице се определя от самото вещо лице, тъй като именно то
разполага със специалните знания от науката и техниката, необходими за
достигане до обективната истина и е въпрос на негова дискреция каква
информация и каква документация ще му е необходима. Обхватът на тази
проверка не се ограничава единствено до събраните по делото доказателства,
затова и му е възложено да направи проверка, където сметне за необходимо.
При изготвянето на експертизата на вещото лице също така е известна
наказателната отговорност, която носи за представяне на невярно заключение
и съдът счита, че рискът от понасяне на такава отговорност в достатъчна
степен обезпечава добросъвестността на вещите лица при изготвянето на
експертизи. Поради това не намира нередности в експертизата и я цени като
годно доказателство. Вещото лице е изяснило, че стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период е в размер на 5756,13 лева или по
2878,06 лева за всеки от ответниците. За разликата от 484,46 лева исковете за
топлинна енергия са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът
следваше да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
По делото е приета и оспорена от ответника съдебно-счетоводна
експертиза. Същата съдът приема като годно доказателствено средство със
същите съображения, изложени по-горе по отношение на съдебно-
техническата експертиза. Установява, че за процесния период дължимата
сума за услуга дялово разпределение възлиза на 61,84 лева. Съобразно
квотите си, всеки от ответниците дължи 30,92 лева. Исковете за тази главница
са основателни в цялост.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответниците погасителна давност, съдът намира неоснователно. Безспорно
между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на
Топлофикация София ЕАД са периодични по своя характер и се погасяват с
кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Тъй
като първият претендиран период е от 01.05.2020 г. до 30.05.2020 г., а самата
искова молба е подадена на 09.05.2023 г. то тригодишният период не е бил
настъпил към момента на предявяването ѝ.
По отношение исковете за мораторна лихва върху главницата за
4
топлинна енергия, съдът намира следното: задължението за първия период е
станало изискуемо на 15.07.2020 г., т.е. от този ден ответниците са изпаднали
в забава и дължат лихва върху тази главница. Съдът изчисли служебно
размера на мораторната лихва върху сумата от 5756,13 лева за периода от
15.09.2021 г. до 11.04.2023 г. и установи, че той е 940,76 лева. Съобразно
квотите всеки от ответниците дължи на ищеца по 470,38 лева, т.е. исковете за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия са основателни в
цялост.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на 301,64 лева –
държавна такса в производството, 520 лева – депозити за експертизи, както и
юрисконсултско възнаграждение в производството, което съдът определя на
130 лева. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на 7541,02 лева, а
общата стойност на уважената част от него – на сумата от 6560,50 лева. Т.е.
размерът на дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената част от
исковете е 827,90 лева, като всеки от ответниците следва да заплати 413,95
лева. Ответниците също са заплатили разноски: по 450 лева – за всеки от тях.
Като съобрази предмета на делото, размера на исковете и фактическата и
правна сложност, съдът намира, че този размер не е прекомерен. Съобразно с
отхвърлената част от исковете на ответниците се дължат общо 117,02 лева
или по 58,51 лева за всеки от тях.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН: **********, със служебен адрес да заплати
на „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр. , на основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от
2878,06 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот с адрес ведно
със законната лихва от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 484,46 лева
като недоказан.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН: ********** да заплати на Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 371,27 лева – мораторна лихва върху
тази главница за периода от 15.09.2021 г. до 11.04.2023 г.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН: ********** да заплати на Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
сумата от 30,92 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот с адрес
ведно със законната лихва от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т С ЕАД, ЕИК: против И. И. С., ЕГН:
********** иск за заплащане на сумата от 7,50 лева – законна лихва за забава
върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 11.04.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж. И. С., ЕГН: **********, със служебен адрес да заплати
на „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр. на основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от
2878,06 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот с адрес ведно със
законната лихва от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 484,46 лева като
недоказан.
ОСЪЖДА Ж. И. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 371,27 лева – мораторна лихва
върху тази главница за периода от 15.09.2021 г. до 11.04.2023 г.
ОСЪЖДА Ж. И. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС
сумата от 30,92 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот с адрес
ведно със законната лихва от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК: против Ж. И. С., ЕГН:
********** иск за заплащане на сумата от 7,50 лева – законна лихва за забава
върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 11.04.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 413,95 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж. И. С., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК:
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 413,95 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК: да заплати на И. И. С., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 58,51 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК: да заплати на Ж. И. С., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 58,51 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач Т
С ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6