Р Е Ш Е Н И Е
№ І-170 16.12.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Марина Мавродиева
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1777 по описа за 2019г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и
сл. и е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ
********* чрез процесуален представител Гергана Владимирова- юрисконсулт в
ОДМВР-Бургас, против Решение № 2269 от 27.09.2019г., постановено по гр.д.№ 5191/2019г.
по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на И.Х.М. сумата от 1353,15 лева, представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за 193,62 часа извънреден труд,получени след преизчисляване
с коефициент 1,143 на положения от М. за
периода от 01.02.2017г.-30.06.2019г. нощен труд, ведно със законната лихва
върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба на 01.07.2019г.
до окончателното й изплащане, както разноски в размер на 325лева.
Твърди
се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон,
както и е необосновано. Твърди се, че неправилно е
уважена претенцията на ищеца, тъй като безспорно било установено по делото, че
положения от М. нощен труд бил отчетен и заплатен; неправилно районният съд
преизчислил положеният от М. нощен
труд по правилата на КТ и Наредбата за
структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд
се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че по отношение положения от ищеца нощен труд приложение намирали
правилата на действалите към процесния
период от време Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, като в така сочените наредби липсвал
текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент, за
разлика от действалата преди това Наредба 8121з-407/19.08.2014г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.В чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. било
предвидено, че за държавните служители
на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа,
като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което означавало, че
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 /т.е.
8 часа нощен труд, равни на 7 часа дневен труд/ , а не както е по КТ и
по Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ при тях 7 часа
вощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд/.В този смисъл въззивникът
навежда довода- че извънреден труд би бил
налице само в случай, че служителя в МВР действително работи извън
установеното работно време, в който смисъл и цитира заповеди на Министъра на
МВР както следва: № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г.,предвиждащи
допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на
0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа
и 6.00 часа.Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба,
за да се обоснове от БРС препращане по
аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за
отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение на БРС и отхвърляне на предявените искове. В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивника не се представлява; с
нарочно писмено становище поддържа въззивната жалба и моли уважаването й.
В законовия
срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия М., чрез
процесуалния му представител адв.Ст.Кралев от БАК, с който жалбата се оспорва
като неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от
посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е, а възраженията на
въззивника-ответник са необосновани;изложени са подробни съображения по
цитираните от въззивника нормативни разпоредби. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство. В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия-адвокат
Кралева моли въззивната жалба да не бъде уважавана, да се потвърди
първоинстанционното решение и се присъдят разноските, направени по делото .
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание
чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа
страна:
РС-Бургас е сезиран с искова
молба, с която ищецът И.Х.М. твърди, че
като държавен служител – старши полицай
към Първо РУ на ОДМВР-Бургас положил труд извън установеното работно
време за периода от 01.02.2017г. до
30.06.2019г., за което претендира да му се заплати допълнително сумата в размер
на 1393,39лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд от 232,232 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения за периода от 01.02.2017г. до 30.06.2019г. 1624
часа нощен труд в дневен, заедно със законна лихва върху сумата от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.
В първото по делото заседание искът е изменен чрез намаляването му,
като се претендира сумата в размер на 1353,15 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен 193,62
часа извънреден труд в периода от от 01.02.2017г. до 30.06.2019г.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се
съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Настоява
се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и
му е заплатен съобразно специалните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените
от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017 г.
Не е спорно, че ищецът е държавен служител от 26.09.2012г., като през
периода от 01.02.2017г. до 30.06.2019г. е заемал длъжността „старши полицай“ в
група „Охрана на обшенствения ред“ към Сектор Охранителна полиция при Първо РУ
на ОДМВР-Бургас.
Не е спорно и че за периода от 01.02.2017г. до 30.06.2019г. ищецът е
полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е
полагал нощен труд.
Представят се Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от
23.11.2017 г., платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения, както
и протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения
труд по време на официални празници.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство
съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.02.2017г. до
30.06.2019г. ищецът е положил общо 1354 часа нощен труд и този труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на 1547,62 часа и разликата в
двете стойности в размер на 193,62 часа представлява труд, който е извънреден.
Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на
положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд
за 193,62 часа възлиза на сума в размер от 1353,15 лева.Вещото лице е работило и по въпрос от ответника-въззивник,
като е намерило, че ищецът е отработил за процесния период от време 1354 часа
нощен труд, който, ако не се преобразува с коефициент 1,143, а се прилагат Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №
8121з-1429/23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, бил изцяло заплатен.Заключението
на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по
делото.
Други относими за предмета на делото доказателства съдът не са представени.
С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на
труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи
(чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови
актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение в жалбата на ОД на МВР е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение
по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В цитираните наредби на
министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване
на работното време.Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то
следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Не следва да се
приеме становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като
по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за
всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, когато такъв е положен.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът
намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание. От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време – 01.02.2017 г. –
30.06.2019 г. ищецът е положил нощен
труд в размер на 1354 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на
дневно работно време тези часове възлизат на 1547,62 часа, като разликата от 193,62
часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен
труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни
бележки. Експертизата не е оспорена от въззивника, нито пред ОС-Бургас се претендира поставяне на допълнителна
задача, поради което съдът възприема заключението на вещото лице. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1353,15 лева. Тази сума е дължима като
представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на
разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, като по този начин исковата претенция се явява доказана по размер. На ищеца се дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното плащане.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил
районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва
да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на
въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 420
лева с ДДС, представляващи възнаграждение за един адвокат, платено при
подписване на сключения между страните Договор за правна защита и съдействие
(л. 28). Претендираното възнаграждение за адвокат е изчислено съобразно
минималния предвиден размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което възражение за прекомерност е неоснователно. Съгласно правилото на § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г.,
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в цитираната
наредба, под които не може да се договоря адвокатското възнаграждение, при
облагаема по ЗДДС
услуга се явяват данъчна основа, върху която се начислява ДДС.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2299/01.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 5213/2019г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
– гр. Бургас, ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46,
представлявано от Директора Калоян Калоянов, да заплати на И.Х.М. с ЕГН **********
от гр. ***,сумата
от 420 лева / с ДДС/, представляваща направените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.